Да, като че ли това е проблем при повечето мъже. Аз си мисля, че моят веднага би ме зарязал, ако природата, за щастие, не ме бе дарила с търпение, спокойствие, весел нрав. Той обича да ме гледа усмихната и ме учи сама да се справям с проблемите си, а не нон-стоп да се оплаквам и да ги коментирам. Отначало ми бе гадно, защото съм човек, а не робот. Сега, от разстоянието на годините мога да твърдя, че всичките ни дразги са настъпвали, когато съм проявявала характер, или когато съм била раздразнена за нещо, независимо дали е било предизвикано от него или не.

Сега като се замисля, с първото ми гадже се карахме почти ежедневно и много дълго не си говорехме - очевидно не сме имали общ език. По-късно и двамата решихме, че няма смисъл, въпреки че се обичахме. Така че, ако двама души не могат да решават проблемите си комуникирайки си, мисля, че нямат бъдеще.