Аз преди 5 дни си загубих часовника, който ми беше подарък за сватбата и заедно с мъжът ми носихме еднаква марка модели часовници подарени ни на сватбения ден.... Чуствах се ужасно /... и аз си го тъсих сума ти и време по улиците, но уви.... не бях го сваляла повече от 6 години....
- Публикувана: 21 дек. 2007, 15:30 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2008, 13:08 ч.
Загуби си халката...
Или пък използвай случая да си направите и на двамата по една нова халка.
Това и на мен ми харесва като идея
сори.
Я споко
Е как да не повярва човек,че по Коледа се случват чудеса,след като преди 2 дни писах и аз в темата,че и моя мъж си потири халката и то доста отдавна,днес малката ми вика "мамо,паднал ти е пръстена,на ти го',гледам аз моя си е на ръката...направо не мога да повярвам,че се намери,аз къщата с лупа съм я обходила и обърнала с краката нагоре 
...направо не мога да повярвам,че се намери,аз къщата с лупа съм я обходила и обърнала с краката нагоре
Има една приказка, че златото се "крие" и според мен има доза истина в това.
И аз преди няколко години си загубих халката в морето, беше ужасно, чувствах се много зле. После съпругът ми ми поръча друга за годишнината от сватбата, но доста по малка от първата. Не съм я сваляля от тогава, а и да искам немога. По време на втората бременност пръстите ми се поддуха и не можах да я сваля, дори все още не мога да я сваля. Съпругът ми по едно време искаше да я отреже, че доста ми се беше впила в пръста, но аз отказах. И все още си я нося. Сега ми се иска да я сваля, както и златното синджирче и да понося малко сребърните си бижута, нали тази година е високосна и се носи сребро, но май пак няма да стане. Е нищо. 
Мъжа ми по принцип е супер разсеян. Един ден ми звъни разтревожен- изгубил си халката. Бе как така я изгуби бе? Полудях. А уж моята я направихме по- широка да я свалям по- лесно, а неговата по- тясна- та да му е трудно свалянето. 
Това в кръга на шегата. Направо ми идеше да го удуша по телефона. Стана ми супер криво, казах си, че не е на хубаво и т. н. След седмица- две, вече случката беше позабравена, аз очаквам да прояви инициатива и даси направи нова- пак ми звъни, намерил я. И то къде? На работното си място. Той кара камион и халката съответно била намерена на плаца, премазана от незнам колко камиона. 
Не мога да ви опиша в какво състояние беше като ми я показа. На Бъдни вечер през деня му бях поръчала разни неща за пазаруване, забави се нещо човека и се прибира грейнал от щастие. Ходил на златар да му я оправят. Човекът малко се шашнал като я видял, казал, че бил виждал халки прегазени от трамвай, но за пръв път от камион. 
Но я е направил перфектно. 
Това в кръга на шегата. Направо ми идеше да го удуша по телефона. Стана ми супер криво, казах си, че не е на хубаво и т. н. След седмица- две, вече случката беше позабравена, аз очаквам да прояви инициатива и даси направи нова- пак ми звъни, намерил я. И то къде? На работното си място. Той кара камион и халката съответно била намерена на плаца, премазана от незнам колко камиона. Не мога да ви опиша в какво състояние беше като ми я показа. На Бъдни вечер през деня му бях поръчала разни неща за пазаруване, забави се нещо човека и се прибира грейнал от щастие. Ходил на златар да му я оправят. Човекът малко се шашнал като я видял, казал, че бил виждал халки прегазени от трамвай, но за пръв път от камион. Но я е направил перфектно.
Тъкмо, за да не я губя моята не я нося.Спрях да я нося откакто докато мих чиниите ми се изхлузи зад пералнята.Мъжът ми пък не я носи изобщо, само на сватбения ни ден.Веднъж му я намерих на пода, бил ми обърнал кутията с бижута, хубаво, че като пускам прахосмукачка гледам какво точно прахосмуча.
аз не виждам повод за притеснение! станалото, станало- важното е всички да са живи и здрави!!! 
Минало свършено, гледай напред