И при нас го има, но е насочена към бащата, не към мен 
- Публикувана: 2 ян. 2008, 22:32 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2008, 15:51 ч.
Ревност към майката
Ооо, представете си каква е картинката, когато в семейството има момче и момиче на почти еднаква възраст. На моменти имах чувството, че ни дебнат дружно. Тя се лепва за баща си, а той за мен.
Какво да правим, това е положението. Не е било в някакви тревожни честоти, но го имаше, че и сега продължава до известна степен. С времето тази ревност отслабва, защото стават по-самостоятелни.
Какво да правим, това е положението. Не е било в някакви тревожни честоти, но го имаше, че и сега продължава до известна степен. С времето тази ревност отслабва, защото стават по-самостоятелни.
Моята също проявява ревност, но по скоро ревнува баща си от мен. Когато го прегръщам и целувам, тя ме дърпа /понякога за косата 
/ и вика "Беее" /това означава "бягай", "махай се"/ и като се отместя веднага се хвърля върху него и започва да го целува и прегръща. Приемам го за нормално и дори се забавляваме с тази й реакция. Не ме притеснява. Всички деца по един или друг начин показват нуждите си от внимание и желание да бъдат "единствени" в очите на родителите си /поотделно 
/.
И двете ни деца винаги са се бутали да се наместят между нас в подобни ситуации. Гушваме ги и тях и не сме имали проблеми. Дори и не сме го обсъждали. До ден днешен е така, а вече са големи - дъщеря ми е на 7 г., а синът ми е на 6 г. Ревнуват дори и когато аз или баща им сме заети с нещо друго, а не с тях. Ако започна разговор по телефона, те веднага намират нещо много спешно, което да ме попитат и очакват незабавен отговор. Или, ако баща им работи на компютъра, тутакси му се накатерват и поставят някакви неотложни искания. Дори ако с баща им водим някой сериозен разговор, пак усещат, че са някак встрани от събитията и се мъчат да привлекат вниманието ни - ако не успеят по стандартния начин, се сбиват и тогава е осигурено нашата 100 % намеса. Децата по принцип са доста тиранични и тоталитарни натури, склонни да налагат еднолично господство над останалия възрастен свят. Но това не значи, че трябва да им се оставим да ни мачкат и тормозят. Аз отдавна съм се замислила, че е крайно време да се създадат и Асоциации за закрила на родителите.
Мисля, че е нормално в дадена възраст.
При нас нещата са така, намества се между нас и иска да целуваме и него и после пак отива да си играе, при племеника ми същото положение, даже имаше ритуал, караше мама и тати да го целуват по бузките едновременно от двете страни и след това им приближаваше главите да се целуват
Но на моя приятелка дъщерята направо налиташе на бой, ако види баща си да целуне майка й. Сега е 1 клас и още не е много съгласна с нежностите между мама и тати. Явно зависи от детето.
При нас нещата са така, намества се между нас и иска да целуваме и него и после пак отива да си играе, при племеника ми същото положение, даже имаше ритуал, караше мама и тати да го целуват по бузките едновременно от двете страни и след това им приближаваше главите да се целуват
Но на моя приятелка дъщерята направо налиташе на бой, ако види баща си да целуне майка й. Сега е 1 клас и още не е много съгласна с нежностите между мама и тати. Явно зависи от детето.