- Публикувана: 20 ян. 2008, 23:26 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 07:34 ч.
Убивали ли сте...
Мравки,охлюви,пеперуди...много жестока съм била към животинките като се замисля...
Преломният момент беше,когато смазах една буболечка и шумът,който се чу тогава
...Оттогава спрях да ги тъпча и настъпвам.
А сега дори не консумирам животни,риби и подобни...Променила съм се,"облагородила" съм се както каза Лора
Преломният момент беше,когато смазах една буболечка и шумът,който се чу тогава
...Оттогава спрях да ги тъпча и настъпвам.А сега дори не консумирам животни,риби и подобни...Променила съм се,"облагородила" съм се както каза Лора
Нямах предвид онова с райта. Имах предвид онова системно смазване с пръст или с крак, след прилагането на които трупът на мравката се размазва и остава следа.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
Така като чета отговорите тук имало доста жестоки хора (т.е. жени исках да кажа). Как само с лека ръка отнемате живот... Как ли бихте се почувствали ако някое по-голямо същество от вас ви смаже като мравка. замислете се ако бяхте на мястото на мравките как бихте се чувствали. Дали щяхте да изпитвате болка когато някой ви мачка с крак да усещате как ви се трошат кокалите и как умирате в страшни мъки....
Така като чета отговорите тук имало доста жестоки хора (т.е. жени исках да кажа). Как само с лека ръка отнемате живот... Как ли бихте се почувствали ако някое по-голямо същество от вас ви смаже като мравка. замислете се ако бяхте на мястото на мравките как бихте се чувствали. Дали щяхте да изпитвате болка когато някой ви мачка с крак да усещате как ви се трошат кокалите и как умирате в страшни мъки....
Опит за провокация
Засрамих се И един живот по-ценен ли е от друг? Без клишета.
Така като чета отговорите тук имало доста жестоки хора (т.е. жени исках да кажа). Как само с лека ръка отнемате живот... Как ли бихте се почувствали ако някое по-голямо същество от вас ви смаже като мравка. замислете се ако бяхте на мястото на мравките как бихте се чувствали. Дали щяхте да изпитвате болка когато някой ви мачка с крак да усещате как ви се трошат кокалите и как умирате в страшни мъки....
Ей това провокира тазвечершните ми терзания.
Да убивала съм, нямам много ясен спомен всъщност, но предполагам.
Кръговратът на живота, силните оцеляват, слабите да се оправят. Като си малък е просто любопитство, да смачкаш движещото се нещо, за да видиш какво ще стане, после вариантите са:
- порастващ и се зариваш в теориите за моралните ценности, изборът , правото и тн. и чувстваш вина за всичко неосъзнато, но сторено преди теориите да придобият смисъл.
- пренасяш интереса си за смачкане върху по-големи движещи се неща или решаваш да пробваш какво ли е ако накараш едни движещи се неща да смачкват други движещите се неща, защото ти си ги накарал.
та така...
Кръговратът на живота, силните оцеляват, слабите да се оправят. Като си малък е просто любопитство, да смачкаш движещото се нещо, за да видиш какво ще стане, после вариантите са:
- порастващ и се зариваш в теориите за моралните ценности, изборът , правото и тн. и чувстваш вина за всичко неосъзнато, но сторено преди теориите да придобият смисъл.
- пренасяш интереса си за смачкане върху по-големи движещи се неща или решаваш да пробваш какво ли е ако накараш едни движещи се неща да смачкват други движещите се неща, защото ти си ги накарал.
та така...
Сега се замислих за нещо друго.
Защо по време на война можеш да убиваш колкото си искаш хора (даже колкото повече хора убиеш толкова по-добре и дори можеш да станеш герой) а в мирно време не е позволено да се убиват хора... Това за мен е голям парадокс.
Реално погледнато хората са си хора. Дали по време на война или в мирно време все са си хора. Обаче в единия случай е хубаво да убиваш хора а в другия случай не ти дават да убиваш. Много странно ми се струва...
Защо по време на война можеш да убиваш колкото си искаш хора (даже колкото повече хора убиеш толкова по-добре и дори можеш да станеш герой) а в мирно време не е позволено да се убиват хора... Това за мен е голям парадокс.
Реално погледнато хората са си хора. Дали по време на война или в мирно време все са си хора. Обаче в единия случай е хубаво да убиваш хора а в другия случай не ти дават да убиваш. Много странно ми се струва...
Нямах предвид онова с райта. Имах предвид онова системно смазване с пръст или с крак, след прилагането на които трупът на мравката се размазва и остава следа.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
eдно от най, най, най-гадните неща в живота ми беше когато с дядо ми убивахме малки котенца. бях малка и не разбирах, но го помня - защото му мяукали нощем 
една котка се беше окотила и в нашата къща бяха се размотали веднъж, и притеснили дядката и аз трябваше да ги следя и хващам (те малки, не беше трудно) и после
мравки не. казваха, че като убиеш мравка ще вали дъжд. аз мразя дъжда.
имам блед спомен, обаче, че веднъж със съседски деца, трябва да сме били на по 4-5 години, убихме коте. мисля, че споменът за това толкова ме измъчваше, че се опитах да го изтрия от съзнанието си. по психология учихме, че имало такова 'съзнателно' забравяне - на много болезнени спомени. сега дори не съм сигурна дали наистина се случи, но имам притеснения...
оттогава не съм проявявала агресия. в момента дори цветята не мога да изхвърля. имам едно саксийно, огромно, вече не се побира в хола. нито мога да го отрежа, нито да го хвърля. повръща ми се, то си е живо.
имам блед спомен, обаче, че веднъж със съседски деца, трябва да сме били на по 4-5 години, убихме коте. мисля, че споменът за това толкова ме измъчваше, че се опитах да го изтрия от съзнанието си. по психология учихме, че имало такова 'съзнателно' забравяне - на много болезнени спомени. сега дори не съм сигурна дали наистина се случи, но имам притеснения...
оттогава не съм проявявала агресия. в момента дори цветята не мога да изхвърля. имам едно саксийно, огромно, вече не се побира в хола. нито мога да го отрежа, нито да го хвърля. повръща ми се, то си е живо.
Несъзнателно убивам хиляди насекоми, точно както ненарочно някой метеор ще мине през Земята.
Така е то.
Въпросът по-скоро беше дали сме измъчвали животни нарочно като малки, поне аз така го разбрах. мравки, да. с какъв акъл 
Убивала съм. И дисекция съм правила на разни насекоми и други видове.
Май нямам спомен да съм закарфичвала пеперуда.
Не, точно обратното. Като бях малка, всяко живо същество ми беше мило, даже помня веднъж видях хлебарка във ваната и вместо да я смачкам, пуснах водата да я удавя
Сега съм станала злобна кучка
Хлебарките размазвам без никакво съжаление, комарите и мухите гоня до дупка, а мравките - само ако ми лазят в къщата 
Сега съм станала злобна кучка
Хлебарките размазвам без никакво съжаление, комарите и мухите гоня до дупка, а мравките - само ако ми лазят в къщата Въпросът по-скоро беше дали сме измъчвали животни нарочно като малки, поне аз така го разбрах.
НИКОГА не съм измъчвала съзнателно животни.
Това, че в процесът на взаимно опознаване някои техни крайници се отделяха от тялото е въпрос на конструктивни несъвършенства при насекомите.
Котката ми правеше гимнастика всеки ден, но не се е оплаквала.
Дори когато се наложи да я потопя в купата с червена къна, смятам че в крайна сметка беше доволна от розовият си цвят.
Отиваше и на зелените очи.
Мравки не, но си умирах да пека с лупа мухите през лятото...Яко цвърчат, а миризмата на печена муха е просто убийствена 
eдно от най, най, най-гадните неща в живота ми беше когато с дядо ми убивахме малки котенца. бях малка и не разбирах, но го помня - защото му мяукали нощем една котка се беше окотила и в нашата къща бяха се размотали веднъж, и притеснили дядката и аз трябваше да ги следя и хващам (те малки, не беше трудно) и после
Като дете съм убивала съвсем нарочно мравки и то по ужасен начин: заковавах ги с бодлички от рози в земята или ги пусках в едно канче с вода и разбърквах с пръчица докато се издавят. Понеже живеехме в къща, откривах мравуняците им и ги инжектирах с вода, за да гледам как ще си изнасят яйцата. Сега ако видя някое дете да прави същите неща, ще му направя забележка.
Доколкото си спомням, когато бях малка много обичах да държа буболечки в ръцете си и да ги стискам и мачкам, без да съзнавам, че след тази "нежност" ще трябва да се разделим.... обикновено бяха размазани или на по 2-3 части. Случвало ми се е и да наблюдавам от близо поведението на някоя мравка и понякога изпитвах нездраво любопитство относно силата на настъпване, което би издържала.......... направо потръпвам като се сетя сега изпитвам панически страх от всички насекоми и макар да не понасям хлебарки и комари, не мога да ги убивам. Но за сметка на това приятелят ми няма скрупули в това отношение...
сега изпитвам панически страх от всички насекоми и макар да не понасям хлебарки и комари, не мога да ги убивам. Но за сметка на това приятелят ми няма скрупули в това отношение... 
Не съм! Имам фобия от насекоми и дори да искам да ги убия, ако направя нещо по въпроса по-вероятно е да убия себе си... 
Слава на Бога, у дома няма хлебарки иначе аз да съм умряла до сега. За по-голямо нещо от тях просто е немислимо, че аз харесвам мишчици. Хванаха една такава преди време, под покривката на един диван в работата ми и аз я изнесох навън в тревата, и я пуснах, а тя за благодарност ме гризна.
Слава на Бога, у дома няма хлебарки иначе аз да съм умряла до сега. За по-голямо нещо от тях просто е немислимо, че аз харесвам мишчици. Хванаха една такава преди време, под покривката на един диван в работата ми и аз я изнесох навън в тревата, и я пуснах, а тя за благодарност ме гризна. 
Не, никога, освен мухи, молци и други гадни инсекти.
Който е способен да убие невинна животинка, е способен да посегне и на човек. Има много примери затова.
Който е способен да убие невинна животинка, е способен да посегне и на човек. Има много примери затова.
Убивала съм с крак и убивам с крак. Аз не им влизам в мравуняците, те също трябва да уважават личната ми собственост.
Като деца ги горяхме с капещ найлон. Това не бих направила сега, но да ги убия с крак, ръка, райд, каквото и да е подръчно или подкрачно средство нямам угризения. Това не ме прави лош човек, рецидивист, маниак, убиец. Не се втелявайте.
Ако погледнете логично, с всяка глътка въздух поемате и убивате микроскопични организми. Спрете да дишате.
Като деца ги горяхме с капещ найлон. Това не бих направила сега, но да ги убия с крак, ръка, райд, каквото и да е подръчно или подкрачно средство нямам угризения. Това не ме прави лош човек, рецидивист, маниак, убиец. Не се втелявайте.
Ако погледнете логично, с всяка глътка въздух поемате и убивате микроскопични организми. Спрете да дишате.
Да, като деца пръскахме насъбрали се мравки с дезодорант "Зелена ябълка" и ги палихме. Не съм го правила лично, но съм участвала. Нямам идея защо сме го правили. Не бих позволила на детето ми да го прави.
А убитите от мен хлебарки в Студентски град брой нямат. И не се чувствам убиец, глупави угризения са това.
А убитите от мен хлебарки в Студентски град брой нямат. И не се чувствам убиец, глупави угризения са това.
Не.
Аз съм шашава.Много често си гледам в краката и избягвам да настъпвам мравките,около мен.
А ако има оса в стаята,също ми е жал да убия.
Аз съм шашава.Много често си гледам в краката и избягвам да настъпвам мравките,около мен.
А ако има оса в стаята,също ми е жал да убия.
Като малка съм го правила, но сега не 
или поне съзнателно. Никакви инсекти не мога да убия, гледам да ги уловя с нещо и ги пускам.
или поне съзнателно. Никакви инсекти не мога да убия, гледам да ги уловя с нещо и ги пускам. 
ДА!Убивала съм и много по голями животни,като ярета,зайци,кокошки...Ако трябва и човек бих убила,но в самозащита...Това не ме прави убиица,защото трябва да се храним,или да оцелеем...Такъв е живота...Но не съм се наслаждавала,докато дера поредното животинче,да гледам как мусколите му още се свиват...
,сега избягвам 
eдно от най, най, най-гадните неща в живота ми беше когато с дядо ми убивахме малки котенца. Ина моята съвест тежи едно малко невинно котенце. Напоследък се сещам често за това и не мога да си отговоря- защот се е проявила у мен такава жестокост. Удуших го с двете си малки ръчички, когато бях малка,замо защото беше на едно момче, което ме ядоса.
Иначе убивам мравки, мухи и други насекоми, само в дома си. Навън- не.
Като бях малка убих едно кученце без да искам.Държах един огромен камък и неможех повече да издържа,пуснах го,а малкото куче беше дошло при мен.Камъкът падна върху него и му размаза малкото черепче.Много плаках.А като малко по-голяма с приятелите ми бяхме хванали едно котенце,напръскахме го с парфюм и го запалихме.Котето не умря,един батко го спаси.Не се гордея с това.И мравки съм убивала
Сега ми се налага в къщи , ако има някакви гадинки като паяци ,също.... 
За гъсеници имам много ярък спомен - бяха напълзели навсякъде - нямаше къде да се стъпи направо, същата година сливите зад блока не родиха нищо. Играех си на хирург - друго дете с 2 клечки ми държеже гъсеницата в двата края, а аз и пхравех нещо като "дисекция" с трета клечка. Много странно, но така превъзмогнах отвращението си...
Иначе за мравки - не помня.
Иначе за мравки - не помня.