Здравейте майчета,не съм от най-активните във форумите,но когато имам проблем или радост я споделям и вие сте винаги на среща.Тези месеци се едновременно най-щастливите и най-трудните от живота ми !Моето щастие е дъщеря ми,която е на 2 месеца,но отношенията с таткото куцат.Не знам какво става-депресията ми мина бързо,гледам да съм ведра,усмихната въпреки недоспиването.Чувствам се дебела,нежелана,винаги намира нещо за което да се хване,че не е наред!А бяхме влюбени,щастливи,обичаме се.Може би ревнува,иска си вниманието от преди да дойде малката.Той по принцип е нежен,много чувствителен и домошар.Аз съм емоционалната и по дива,но сега искам да избягам и да не се връщам!!!Но май вече не е толкова лесно,както преди да станем трима!!!Дано да мине бързо ,защото студеното време ме затваря в къщи и нервите ми няма да издържат.
- Публикувана: 27 ян. 2008, 13:20 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2008, 19:04 ч.
Промениха ли се отношенията след раждането?
Хормони 
имай търпение всичко ще се нареди 
В нашето семейство след появата на дъщеря ни се сближихме доста повече със съпруга ми-преди всеки си тичаше по своите задачи и трудно се засичахме на една вълна.Сега всичко е спокойно и хармонично!Пожелавам ви го и на вас скоро да го постигнете!
имай търпение всичко ще се нареди В нашето семейство след появата на дъщеря ни се сближихме доста повече със съпруга ми-преди всеки си тичаше по своите задачи и трудно се засичахме на една вълна.Сега всичко е спокойно и хармонично!Пожелавам ви го и на вас скоро да го постигнете!
при нас няма промяна в отношенията.Всичко между нас е както преди да родя.Предполагам че при вас бързо ще отшуми всичко.Търпение 
Никой не може да ме убеди, че отношенията не са променят.
Все още действието на хормона не ме е напуснало....и разбира се таткото е виновен за всичко
armaleta Всичко ще се подреди мила..но взаимоотношенията никога няма да бъдат същите. Ще бъдат по-хубави от преди. И това си зависи само от вас самите
При нас вси4ко си е постарому таткото помага много за мАлкия.Атова което пишеш ми е много познато.Една приятелка бяха по същия на4ин от както се роди синът им първите месеци бяха така и с екараха постоянно, и аз мисля 4е са Хормони но после вси4ко си дойде по местата. Спокойно
таткото помага много за мАлкия.Атова което пишеш ми е много познато.Една приятелка бяха по същия на4ин от както се роди синът им първите месеци бяха така и с екараха постоянно, и аз мисля 4е са Хормони но после вси4ко си дойде по местата. Спокойно 
Променят се отношенията. След появата на бебето всичко придобива хаотичен вид - и дома 
, и чувствата. Нужно е време емоциите да се уталожат, бебчо да намери своето истинско място в семейството. А то не е онова фанатично обожавано и обгрижвано "бебе" от първите месеци...
Всяко семейство е уникално, така че само вие може да намерите начин да изградите новите хармонични отношения.
Скоро ще се чувстваш недоспала, уморена и неразбрана. Леко раждане! 
, и чувствата. Нужно е време емоциите да се уталожат, бебчо да намери своето истинско място в семейството. А то не е онова фанатично обожавано и обгрижвано "бебе" от първите месеци...Всяко семейство е уникално, така че само вие може да намерите начин да изградите новите хармонични отношения.
аз още не съм родила и нещата куцат, а пък после не знам
чувствам се дебела и отхвърлена
чувствам се дебела и отхвърлена
Скоро ще се чувстваш недоспала, уморена и неразбрана.
Леко раждане!
Животът ни се промени, но отношенията ни са си същите. Нито сватбата, нито раждането на детето са се отрзили по някакъв начин. Ние сме заедно от деца и сме преминали през много изпитания, но винаги сме си помагали. Колкото и странно да му звучи на някой, все още се обичаме, не спираме да си го казваме и доказваме.
И мен ме тресяха хормоните, но се опитвах напук на тях да не се превръщам в мърмореща и невротична майка. Когато все пак избухна /за съжаление се случва/, знам как да се извиня.
Стискам палци скоро да утихне бурята при вас
И мен ме тресяха хормоните, но се опитвах напук на тях да не се превръщам в мърмореща и невротична майка. Когато все пак избухна /за съжаление се случва/, знам как да се извиня.
Стискам палци скоро да утихне бурята при вас
Чувствам се дебела,нежелана,винаги намира нещо за което да се хване,че не е наред!А бяхме влюбени,щастливи,обичаме се.Може би ревнува,иска си вниманието от преди да дойде малката.Той по принцип е нежен,много чувствителен и домошар.
Ами ти самата си написала проблема. Каквото чувстваш, това и излъчваш. Той го долавя и реакцията от негова страна е същата. Докато самата ти не промениш отношението си към самата себе си, нещата ще са така.
Освен всичко друго постарай се да му обръщаш повече внимание. Бебето ви е прекалено малко и имаш поне 2-3 часа, докато спи, за да обърнеш внимание и на таткото. Като дори за това време просто забрави, че е татко и си спомни, че е любим, приятел, любовник и т.н.
Отношенията се променят. По-хубави или по-лоши зависи от вас двамата. За да свикнете с променената ситуация с малкото чудо с което сте се сдобили и е плод на вашите усилия и желания, трябва време. За съжаление ти ще имаш много по малко време отколкото той, затова не се притеснявай да си егоист и да си вземеш необходимото време за да се погрижиш за себе си. Оставяй таткото с детето, нека го къпе и му сменя памперса. Виж за храненето няма как да те отмени (освен ако не сте на АМ). Отдели време и на съвместните ви отношения. Излизайте заедно, ако има на кого да оставиш детето. Излизайте с детето. Споделяй за ежедневието си , за притесненията и радостите си относно бебчо. Бъди една прекрасна майка и съм сигурна че съпруга а и бебо ще го оценят подобаващо.
И аз милех че има промяна при нас, но се оказа, че просто аз съм по нервна сега и се хващам за всяка дума и си миля че той нещо не е доволен, а то цялата работа е в това че вече освен кухненската работа миене, пране, готвене и т.н. имам грижа и за бебо и от нямане на време за себе си, нямам време и за него, пък си миля че е обратното.
Мен все още не са ме пуснали хормоните 
И мен също изолацията ме депресира страшно много.Но и това ще мине....
А и мен това седене в къщи и изолацията ме побъркват,та съм все нервна.Ама се надявам нещата да се оправят полека лека. 
Ами при мен също се промениха.Като начало секса се разреди 
.А и мен това седене в къщи и изолацията ме побъркват,та съм все нервна.Ама се надявам нещата да се оправят полека лека.
.А и мен това седене в къщи и изолацията ме побъркват,та съм все нервна.Ама се надявам нещата да се оправят полека лека. 
Никой не може да ме убеди, че отношенията не са променят.
Някъде бях чула съждението "всяка двойка е уникална, както и всеки човек е уникален ,един с един не си приличат". Според мен си е точно така и не бих могла да дам съвет. При едни, едни похвати помагат ,но при други не. Трябва ти сама да почувстваш ,какво трябва да направиш ,за да промениш нещата ,към добро.
При мен лично се промениха отношенията ,но е много сложно ,за да го определя ,като към по-добро или по-зле.
При мен лично се промениха отношенията ,но е много сложно ,за да го определя ,като към по-добро или по-зле.
При нас промяна няма, но пък ние живеем заедно повече от 10 години.
Съвет не мога да дам,защото всяка двойка си има свои взаимоотношения-преди бебчето,а и след това.Ще ти разкажа за нас.Ние се разбираме прекрасно вече 13 години,но първата криза се случи след раждането на бебка/въпреки че е много желана/-при мен натрупана преумора/цедене през 3 часа/,колики по 18 часа,болки в колената,кръста и ръцете от носене ,готвене,пране,гладене,спане по 3 часа на денонощие и т.н.Вече премина кошмарния период всичко е както преди,та даже и по-добре. 
Повече си почивай,ако има кой да ти помага.Мисля,че ще премине,но зависи и от двамата!
Повече си почивай,ако има кой да ти помага.Мисля,че ще премине,но зависи и от двамата!
Разбира се, че се променят отношенията. Най-малкото вече не сме само двамата , а има трети човек, който разчита изцяло на нас. Живота се променя, приоритетите ни и вижданията се променят, от там и отношенията ни Това, не означава обаче, че не са хубави, или не се обичаме както преди, просто са различни
Това, не означава обаче, че не са хубави, или не се обичаме както преди, просто са различни 
Винаги има един период на адаптация и на пренареждане на пъзела, дали защото ставате трима, дали защото отговорността е по-голяма...кой знае 
Като цяло готова рецепта няма! Това , като приказката с Неволята
Някъде бях чула съждението "всяка двойка е уникална, както и всеки човек е уникален ,един с един не си приличат". Според мен си е точно така и не бих могла да дам съвет. При едни, едни похвати помагат ,но при други не. Трябва ти сама да почувстваш ,какво трябва да направиш ,за да промениш нещата ,към добро.
При мен лично се промениха отношенията ,но е много сложно ,за да го определя ,като към по-добро или по-зле.
При мен лично се промениха отношенията ,но е много сложно ,за да го определя ,като към по-добро или по-зле.
Като цяло готова рецепта няма! Това , като приказката с Неволята
Моят съвет е да не спираш да отделяш време за себе си - може да си родила съвсем скоро, но не забравяй, че си ЖЕНА - гледай бързо да върнеш формата си, оправи си косата, лицето....просто трябва винаги да имаш самочувствие! Поне аз така направих и отношенията с татенцето дори са по-добре от преди!
Моят съвет е да не спираш да отделяш време за себе си - може да си родила съвсем скоро, но не забравяй, че си ЖЕНА - гледай бързо да върнеш формата си, оправи си косата, лицето....просто трябва винаги да имаш самочувствие! Поне аз така направих и отношенията с татенцето дори са по-добре от преди!
Промени си профила, ако не си 
И аз мисля, че е необходимо време. Умората, недоспиването, грижите за бебчето се отразяват както на майката, така и на бащата. А в това студено време липсата на разходки допълнително изнервя жената, която стои цял ден затворена у дома. Ами, няма начин. Стискам палци бързо да се оправят нещата. Поговорете си, кажи на мъжа си какво ти тежи. А съветите за външния вид също не ги пренебрегвай.
и при нас нещата са по-различни... аз съм по-ревнива, все нещо душа и мърмора ... но гледам да не преминавам границата ... а мъжа ми.. сякаш се старае доста, гледа да се заседява вкъщи, излизанията по-мъжки... са сравнително рядко; вече успявам да се отделя от детето за повече време и няколко пъти оставихме го на баби и дядовци и ходихме на кино, на кафе, по магазини и беше супер
Отношенията се променят, но трябва все пак да се стараем да се нагодим към новото положение.
Докато бях бременна имахме разни скандали и аз все мрънках, че не ми обръща достатъчно внимание, че не ме харесва вече, все бях недоразбрана... и секса беше един...
- липсващ, доста рядко, дори на мен не ми се правеше особено, но пък откачах, че на него не му се прави - "Ето вече не те привличам!!!" /а пък него го беше страх, защочо в 5ти месец получих едно кървене след секс... и оттогава... доста внимателно действахме/ И след като родих беше така, първия месец... изобщо не правихме - ама бях с епизиотомия и .. не бързах много. Но вече нещата доста се нормализираха. Но пък при нас факторът безсъние липсва и това доста помага на доброто настроение.
Отношенията се променят, но трябва все пак да се стараем да се нагодим към новото положение.
Докато бях бременна имахме разни скандали и аз все мрънках, че не ми обръща достатъчно внимание, че не ме харесва вече, все бях недоразбрана... и секса беше един...
- липсващ, доста рядко, дори на мен не ми се правеше особено, но пък откачах, че на него не му се прави - "Ето вече не те привличам!!!" /а пък него го беше страх, защочо в 5ти месец получих едно кървене след секс... и оттогава... доста внимателно действахме/ И след като родих беше така, първия месец... изобщо не правихме - ама бях с епизиотомия и .. не бързах много. Но вече нещата доста се нормализираха. Но пък при нас факторът безсъние липсва и това доста помага на доброто настроение.
Здравейте отново момичета,искам да ви се похваля:вчера съпругът ми се прибра с букет в ръка!Извиними се за последните дни и аз веднага забравих всичко лошо!!!Колко малко ни трябва-мил жест,целувка,нежна дума и край на лошите мисли.Дано това да беше трудния период.Пожелавам на никоя от вас да не и се налага да споделя подобни теми .От тук на татък да обсъждаме само хубави неща.Благодаря на всички ви ,много ми помогнаха вашите думи в самотните ми и напрегнати дни.Усмихнат ден
Имаше един период в който бях станала ужасна 
От нищо не бях доволна, всичко изкарвах на горкият си мъж, чувствах се дебела....
Добре, че той е много търпелив и разбран, та вдяна, че всичко е от хормоните след раждането.
Е.... не съм благата душица както преди да родя...но поне не се караме за глупости постоянно, както при хормоналната ми буря.
Отслабнах, започнах да се харесвам, детето порасна, вече е малко човече, а не бебе, разбира, яде и играе, спи. Това повече ни улеснява, разбираме детето и то нас и не се изнервяме.
Помагаме си един друг за всичко, при всяка възможност излизаме тримата на разходка, не забравяме защо сме се заобичали и 1-2 пъти седмично излизаме на вечеря без детето.
Всичко ще се успокои, само не забравяйте защо сте се заобичали.
От нищо не бях доволна, всичко изкарвах на горкият си мъж, чувствах се дебела....
Добре, че той е много търпелив и разбран, та вдяна, че всичко е от хормоните след раждането.
Е.... не съм благата душица както преди да родя...но поне не се караме за глупости постоянно, както при хормоналната ми буря.
Отслабнах, започнах да се харесвам, детето порасна, вече е малко човече, а не бебе, разбира, яде и играе, спи. Това повече ни улеснява, разбираме детето и то нас и не се изнервяме.
Помагаме си един друг за всичко, при всяка възможност излизаме тримата на разходка, не забравяме защо сме се заобичали и 1-2 пъти седмично излизаме на вечеря без детето.
Всичко ще се успокои, само не забравяйте защо сте се заобичали.
И нашите отношения "куцаха" в началото, когато се роди бебо. След около година всичко взе да се нормализира. В началото той почти не се прибираше, освен да спи. Като се върнеше от работа, къпеше се и излизаше с приятели до посред нощите. А аз бях толкова ангажирана с малкото, че мъжът ми страдаше от липса на внимание. А преди това всичкото ми внимание беше насочено изцяло към него. Когато детето започна да се очовечва, така да се каже, нещата придобиха друг смисъл. Мъжът ми вече се осъзна, започна да разбира, че и той е родител, не само аз, спря да ревнува и пое задълженията си към детето.
При нас също имаше промяна като вашата в началото, но както го описваш по-скоро дойде от това, че изцяло вниманието ми беше погълнато от бебка. Още повече появата на третия човек налага промени от само себе си и ви трябва време да свикнете с новото си ежедневие. Естествено и двамата трябва да положите усилия за това, но ще се случи рано или късно. При нас вече е факт. Успех
Никой не може да ме убеди, че отношенията не са променят.
Нормално е да има период на адаптация, все пак вече сте трима, а не двама. Явно все още не те пуснала следродилната депресия, щом те гонят такива чувства и мисли. Аз какво да кажа, като изкарах две следродилно депресии, една докато си чакахме бебка и цял месец лягах и ставах с мисълта за нея, нито говорих, гледах в една точка. Добре, че беше мъжо, той е по-силния от двама ни, определено се сплотихме повече. После като си я прибрахме, имаше извстен период на все си недоспал, гушкаш малкото човече, взираш се изцяло в него и мъжо остава малко на заден план. Но с времето нещата се оправят, просто си напасвате графика с малкия и почват да те интересуват и нещата от живота ти преди раждането.
Няма никаква промяна,всичко е просто 
прекрасно.Стискам палци при вас да отмине лошия период
прекрасно.Стискам палци при вас да отмине лошия период
отношенията се променят и в каква насока зависи най вече от теб - не си мисли , че си дебела и т.н. , напротив ти си една красива жена , която е станала майка и няма нищо по женствено от тялото на една майка - е можем да посвалим някой друг килиграм , но ако посрещаш мъжа си винаги нервна и без да си положила всякаква грижа за себе си това е в твой минус. Бъди нежна и любвеобилна към него и му покажи какъв страхотен баща е като го включиш в отглеждането на детето и в същото време какъв невероятен мъж , че въпреки всичките грижи и недоспиване си готова да го дариш с още едно съкровище / това не е необходимо да се изпълнява )))/
)))/ 
Да , промениха се и за разлика от много други тук за жалост не към добро .
Е , има си какво да кажа по този повод , защото не мисля в никакъв случай че едни изнервени и недоспали родители могат да се чувстват много добре .
Това е .Иначе си се обичаме и чакаме малката да порасне още малко , да стане по-голямо , хранещо се и спящо спокойно човече и пак ще говорим
Към авторката на темата - радвам се че си получила букет ! Жеста е чудесен
Е , има си какво да кажа по този повод , защото не мисля в никакъв случай че едни изнервени и недоспали родители могат да се чувстват много добре .
Това е .Иначе си се обичаме и чакаме малката да порасне още малко , да стане по-голямо , хранещо се и спящо спокойно човече и пак ще говорим
Към авторката на темата - радвам се че си получила букет ! Жеста е чудесен
Здравейте майчета,не съм от най-активните във форумите,но когато имам проблем или радост я споделям и вие сте винаги на среща.Тези месеци се едновременно най-щастливите и най-трудните от живота ми !Моето щастие е дъщеря ми,която е на 2 месеца,но отношенията с таткото куцат.Не знам какво става-депресията ми мина бързо,гледам да съм ведра,усмихната въпреки недоспиването.Чувствам се дебела,нежелана,винаги намира нещо за което да се хване,че не е наред!А бяхме влюбени,щастливи,обичаме се.Може би ревнува,иска си вниманието от преди да дойде малката.Той по принцип е нежен,много чувствителен и домошар.Аз съм емоционалната и по дива,но сега искам да избягам и да не се връщам!!!Но май вече не е толкова лесно,както преди да станем трима!!!Дано да мине бързо ,защото студеното време ме затваря в къщи и нервите ми няма да издържат.
Ще се пробвам да те успокоя,защото при нас нещата не са се оправили напълно,но натам върви.Когато малкия беше на 4-5 месеца аз нещо издивях,незнам защо.Следродилна не съм имала,или ако съм имала,то тя не е била страшна.Ама наистина имах 4увството 4е полудявам.Все бях крива,за секс и не ми се мислеше даже,раздразвах се от най-малкото,4ак малкия взе да ме дразни по едно време(което зву4и грубо,но на моменти наистина беше така).Но Слава Богу ми мина.Но.............съпруга ми май не успя да преглътне лесно моите постоянни депресии и нерви.И неминуемо отношенията ни се бяха обострили,бяхме зпо4нали да се 4епкаме за някви дреболии и се изнервяхме взаимно.А преди раждането не се бяхме карали за нищо,ама наистина никога преди.В момента вси4ко това ми се струва дале4но и пак сме на вълната на която бяхме преди бебето- ''Мило,много те оби4кам'' Така 4е помни,4е вси4ко е период,и минава.Просто поговорете открито и ще видиш,4е има резултати! 
Никой не може да ме убеди, че отношенията не са променят.
Не бих искала да убеждавам когото и да било в каквото и да е.
Ние сме свързани по начин, който разделя много двойки( повечето, преминали през нашия ад), така че раждането на дъщеря ни с нищо не промени нашите отношения. Всъщност, към по- добро сме променени и двамата