Споделете за вашата работа в чужбина

- каква е вашата работа - не такава, каквато бих желала, но ме задоволява откъм работно време в момента.
- по специалността ли работите - не, но не и особено далече от нея.
- колко време ви отне да намерите работа - ок. 7-8 месеца
- как я намерихте - чрез познати
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - да, без език си жив зян. Дойдох тук с перфектен английки и немски на ниво "колкото да си изкарам боя". Никой не пожела да си говорим на инглиш. 
- какво ви харесва и какво не - това не схващам - уточни?
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - заплащането е съвсем прилично за работно време от 12 академични часа седмично, но безкрайно далече от това, което получавах в България, когато работех на пълен раб.ден.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - не, на на жени - да.

Здравей surfline,

благодаря, че се нае да ми отговориш   , ако не е тайна какво работиш?

Имам предвид има ли неща, които не ти харесват като отношение на работодатели към теб, като работно време, отпуск, въобще нещо, което е различно от това, което си свикнала в България?

аз правя в момента практика, незнам дали мога да ти отговоря на всички въпроси.

практиката се заплаща по-малко от нормалната работа, но отношението към мен е същото като и към постоянно назначените.
няма неща от рода: ти си най-малката, ти си практикантката - направи кафе, направи незнам си какво.....
 всеки работи каквото има в момента за правене, носи си отговорността и така.

аз съм единствената чужденка, не забелязвам особено отношение, толерират граматичните ми грешки 

отчитам положителни разлики от Бг в работната среда: няма секс. подмятания (и тук и в Бг все с мъже съм работила); обяснява ми се, ако не разбирам нещо, дори за 5ти път да питам ми обясняват все едно за 1ви път питам; отчитам се не само кога съм дошла и съм си тръгнала от работа, а и какво точно съм свършила.
работата се планира за месеци напред, съответно стресът е по-малък, защото работата е по равно разпределена и сроковете се спазват (е не винаги, но всичко е  в граници).

паузите за пушене и пиене на кафе са кратки, всеки гледа бързо да си свърши работата.

допада ми, че са директни: казват ми всичко в очите, без да се опитват да ме обидят. просто ми показват грешките, защото всяка грешка трябва да се оправи, това коства време, съответно се губят пари.
в началото се налагаше да оставам по-дълго то раб. ми време , за да си оправям грешките.

полагат ми се 2 раб. дни на месец платен отпуск, за годината са 24 дни.

намерих си я по обява.
работя заедно с един колега от университета и от него знам, че и той толкова е взимал, когато е бил практикант, т.е. не ми плащат по-малко.

езикът е важен. не го говоря перфектно, но и работата ми не го изисква.
все пак в кратките паузи винаги искаш да си побъбриш с колегите да поразпуснеш и е добре, ако успееш да се впишеш в групичката.

работя във фирма за eLearning  и е по специалността ми. търсих я няколко месеца.
има фирми (много зависи от бранша) където дори заради акцента не те взимат... а и честно като сравнявам какво са изисквали като квалификация от мен в Бг и тук, то тук летвата е много по-високо.

успех в новата ситуация. 

- каква е вашата работа програмист
- по специалността ли работите абсолютно
- колко време ви отне да намерите работа аz първо учих тук, после си намерих практика, после стана работа. В момента програмисти се търсят, така че не е трудно да си намериш работа в тоzи бранш
- как я намерихте случайно, много дълга и хахава история, по точно работата сама ме намери
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) препоръчвам ти първо да понаучиш еzика, иначе си беzполеzна... ня раzбираш какво ти каzват, не можеш да каzеш какво искаш, не можеш едно писмо да напишеш. Може да почнеш с практика, там са по толерантни към неzнаещите
- какво ви харесва и какво не никой не ме увиква, държат се с уважение е мен, имам точно регламентирани права и zадължения. Ако сега почвах наново, пак Германия бих иzбрала
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) много добро, според специалността ми
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко не, в моята фирма дори и жените получават колкото мъжете, има таблици със zаплатите, които са иzвестни на всички

- каква е вашата работа  - системен администратор
- по специалността ли работите - може да се каже, във всеки случай това работех и в бг
- колко време ви отне да намерите работа - намерих я още преди да започна да търся, детето не беше навършило 1 година и нямах намерение да започвам, просто една обява ми допадна (любов от пръв поглед ; ) и си казах - това ще е моята работа
- как я намерихте - по обява
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - о, да, доста време
- какво ви харесва и какво не -  никой не ти виси на главата, цени се самостоятелност и самоинициатива (това не значи че на всички работни места тук е така)
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - не бих казала, че е много добро, но не съм недоволна, не е нещо непоправимо.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - може би, на жени - със сигурност

Работя като преподавател по рисуване в едно ателие, по професия съм строителен инженер, но средното ми образование е моден дизайн(т.е. пак с рисуване беше свързано).
Не, няма нещо което да не ми харесва в отношение на отпуски и работно време - както писах работя 3 дни в седмицата по 4 академични часа(т.е. нищо и половина), защото имам дете на 2 години, което не ходи на градина. Винаги са били толерантни в отношение на моментите, когато ми се е налагало да отсъствам. Колегите са страхотни. Малко сме като хора(5 човека), така че нямам представа какво е отношението в средните и големи фирми или в държавните, но просто за момента това за мен е оптималният (и единствен) вариант за работа и среща с хора, чийто речник не е агу-агу и ада-ада .

- каква е вашата работа
Сложно за обяснение е, занимавам се с внедряване на методи за повишаване на енергийната ефикасност на кооперативни жилища. Проект на местното "Енерго" ...

- по специалността ли работите- ей това никога не съм го правила  . По специалност съм инж. химик, след това учих бизнес администрация, а тук изучих и едни човешки ресурси за разнообразие...

- колко време ви отне да намерите работа- зависи първата ми отне по-малко от две седмици, но като продавачка, втората (след университета) ми отне малко повече време-3 месеца без да преувеличавам, а сегашната ми е повишение (т.е. следствие от втората)

- как я намерихте: Номер едно: обява в кварталния вестник, 2-по интернет, 3-предложиха ми я

- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език)-Не особени, знаех френски, само трябваше да го пречупя през призмата на кебежкия

- какво ви харесва и какво не-харесва ми, че нещата следват логичния си ход, правилата и заплащането са ясни, работното ми време е флекс, колегите са супер; не ми харесва, че е далеч, но и за това си има лек.

- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)-тъй като имаме синдикати заплащането е предварително известно, както и кога и какви са повишенията, ако е на плюс буджета, имаме и по някой др. бонус

- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко-нееее

Здравейте отново,

благодаря на всички, които отговориха.   . Беше ми много интересно и с нетърпение очаквам и други да се включат  .

Ще заминавам за Франция, но за съжаление не знам езика, тепърва започвам да го уча. Знам само английски, но установих, че няма да ми е особено полезен   

Някой знае ли каква е средната работна заплата във Франция, ако не знаете ,ще ми е интересно да споделите каква е в други страни.

Оставам с впечатление, че като цяло сте доволни от работата си в чужбина откъм заплащане, отношение, правила, а и повечето доста бързо сте си намерили работа.
Браво на всички   

Jalana, макар да не съм типичен случай, мога да ти кажа някои неща за Франция. Голяма част от българските дипломи не се признават и зависи от евентуалния работодател доколко ще уважи образованието ти. По принцип на дипломирани чужденци се плаща по-малко отколкото на французи със същата диплома. Аз специално работя с мъжа ми в семеен бизнес и донякъде мога да използувам това за което съм учила в България, но не особено.
Уж бях изкарала всичките нива на Френския институт, но пак не ми беше лесно с езика в началото (уф, особено по телефона, като ми кажат някой номер с тези цифри на френски.... ) Все пак, зависи човек в каква сфера работи. Марсилия е голям град, има много възможности, ще се справиш -  успех!

Благодаря Chumbi  , дано да си права, иначе не мисля, че мога да продължа с професията, която имам в България.

Тук работя за голяма фирма като PR - public relations, но поне отсега си имам едно наум и гледам психически да се  преориентирам към друга професия и аз не знам за сега каква 


Благодаря gioia за идеята  , ще помисля. Но да се похваля вече започнах с френския, бавно но славно напредвам   

Поддържам това интервю и всичко в него е истина за съжаление


http://www.dnes.bg/article.php?id=41304

 А с моя частен случай ще се включа по-късно

Ммм, извинявам се, че се включвам Просто искам да спомена, че като става дума за Франция нещата стоят малко по-различно от другите страни. Беглият ми контакт с французи - колкото съм срещала за 5 години в гимназията, и колкото имахме бизнес с френски евреин - показва, че тяхното отношение към чужденците и различно
Доста надменни са и умеят да го показват всячески в отношението си.
Разбира се, момичетата, които живеят там могат да дадат много по-полезна информация от първа ръка
Но моите впечатления от хората не са очарователни. И често отказват да говорят английски. Разбират, но не отговарят. А бях турист. При това турист с пари. И добре, че знаех френски. Защото на сестра ми само мило й се усмихваха и кимаха - Уи, уи... Хубаво, но не отговаряха

От 15 месеца съм без работа, преди работех по специалността си, но не в Италия, а в  Швейцария.
Търся работа по специалността си и опита, който имам. Не държа на управленска позиция, каквато имах.
Наясно съм вече с реалностите тук, където живея.
Много помага да направиш консултации със специалист "Човешки ресурси" - да платиш за такъв, или да се възползваш от програма. Аз направих такова нещо, напълно безплатно беше.  Освен, че ми консултира СВ-то в посока тукашните реалности,  даде много адекватни съвети и ме приземи в очакванията ми. Във връзка съм с нея винаги когато имам нужда.
По няколко причини няколко пъти съм спирала да търся работа в тези месеци. От март предстои отново да се впусна в търсене. Този път се чувствам много подготвена, мотивирана и концентрирана в по-малки и ясни цели.
Според мен се иска много твърда тиква да имаш и всяка сутрин да ставаш и да биеш стената, особено ако нямаш връзки ( както аз). Търпение, особено ако си в Европа.

Кое то4но е истина?
Карбовски има навика да преувели4ава и обобЩава. колкото неуспели, толкова и средно европейско докарваЩи го наоколо, Що за тях не говори. 


за Италия е обяснила достатъ4но добре Джоя, предполагам към нейните условия може да се прибави и амбиция... но бидейки лиШена от този атрибут, не мога да дам гаранции за валидността му

инак по темата : не, не си работя по специалността, ако не бях имала възможността да добия някакви знания 4рез семеен бизнес в на4алото, си нямам никакво понятие какво Щях да работя днес. първа работа : 4рез познат, втора : 4рез познанства, създадени през годините на първата
заплата : няма как да е по_ниска от тази на италианците, по_скоро в Италия има полова дискриминация. нормална, средна заплата за тук. за това, което се изисква от мен може и по_добре да е, но пък никой не ми виси на главата и ми е близо до къЩи, така 4е има баланс на кантара.
за езика : професиите, които ми хрумват без да е необходимо да се говори са добре описани от г_н Карбовски 

Не я бях чела статията, но Карбовски е пълен лузър и не може да разказва други истории освен за плочкаджии и проститутки.

Нямах намерение да разпалвам духовете но защо акцентирате върху проститутките? Нима във вашите райони няма българи които работят това което никoй италианец не би се захванал за по 400 -500 евро. На мен лично са ми казвали италианци \" Ама за вас тези пари не са ли мнoгo\" И къде живеят тези хора - мислите ли че за да поспестяват нещо не са принудени да живея и мизерно. Аз поне гарантирам тази ситуация за района на Италия в които живея. После момичето което е пуснало темата  доколкото разбирам отива в чужбина без да има работа и може би при приятели или близки но не съм сигурна дали могат да и гарантират стандарт на живот какъвто би намерила в едно средно семейство  от месните.

Уф, и аz я прочетох. Старнно, към коя група спадам? Проститутките или дедогледачките?
Че има много такива случаи, има. Но статията е написана тенденциоzно с цел българинът пак да каzе "Гледай коко съм прост". Ако единственото ти прехранване в БГ е било проституция, то няма как във Валенсия да е нещо друго, а и zа другото трябва да работиш, не да си ....
Никъде не е лесно да постихнеш нещо, навсякъде си скъсваш zадните части от бачкане. А който не иска да си ги къса, и тук, и в БГ си миzерства...

никакви акценти не поставям, той поставя акцент върху определена категория емигранти. което после създава предпоставка за разпространеното в България мислене, 4е хората мият 4инии и клозети 
еми не само, Карбовски, не само 

неприятни са ми обобЩенията му, не оспорвам съЩествуването И на този вид емигранти.

Ей, откога не бях чела нищо на Карбовски.... ама преди му бяха по-весели писанията като че ли.

Вярно е, че я има и тази реалност, за съжаление, но специално за конкретния случай не важи - момичето отива в чужбина по-скоро по "белия път", ще се омъжва там и може би ще бъде в семейство - съвсем различно е.

Jalana тук постави въпроса точно за начина на заминаване в чужбина както много от емигрантите българи вършещи нискоквалифицирана работа или нещо греша? Извикали са я като специалист ли или какво? Тя от къде ще започне в чужбина и колко дълго ще може да стои и да чака да намери работа отговаряща на квалификацията и. Колко време само ще и е нужно за да признае съответното министерство дипломите и! А до тогава какво......

Тук в моят район има всякакви чужденци и работят, това което и италианците работят , в кризисен период сме и хората бачкат това , което намерят. Важното е да си честен. 
Никога не са ми плащали по - малко,  защото съм чужденка.   
Тава обобщение за хората не ми харесва. Сякаш проститутки и ниско платени работници няма в България? 
Това, че съм омъжена за италианец не ми беше от полза,  първата ми работа я намерих сама и само заради езиците,  които говоря. Както се вика по дрехите посрещат по ума изпращат. 
Работя в офиса на една строителна фирма, учила съм строителна икономика.

Само да добавя, моя приятелка италианка преди 2 години се пресели във  Франция и си намери работа по обява в Дисниленд. Първо работеше в ресторант и после спечели конкурс и се прехвърли в офиса им в отдел персонал. И тя ми каза, от каквато и раца да си трудно е навсякъде, имаше предвид пословичния национализъм на французите. Знаеше перфектен френски.

Ех, Карбовски ...Същото може да ти го напише всяка юзърка в Клюкарника с повече от 700 мнения...е може би с малко повече правописни грешки, но идеята ще се запази..мдааам.

Именно.
Ако акълът ти в Бг е бил 'толкова', зад граница пак е 'толкова'.
Мизерстват емигрантите, които са тръгнали "да пробвам, пък да видим...". Човек, който е способен на такава глупост, няма да прокопса много, много в която и да е страна.

хубавата тема тръгнала в кофти посока
точно реших да отговоря
ама ще изчакам да се охладят страстите за да дам моя принос 

Здравейте,

много се зарадвах че сте писали толкова  .
Благодаря на всички, които се присъединиха.

Статията на Карбовски разбуни духовете  , но това е едностранчива статия.
В предаването "Другата България" по BTV ще намерите много успели българи в чужбина, на които искрено се възхищавам за куража, смелостта и знанията, които имат.

Леле извинявайте за цитатите оплескала съм леко 

Joel, не се притеснявай, с твоето мнение можем да започнем новата посока 

Искам само да добавя че е много важна нагласата, когато се тьрси работа. Ние идваме с бьлгарско сьзнание и очакваме че нещата са подобни. Поне до преди годинини в Бьлгария, повечето хора си намираха работа с врьзки и познати и много по малко сьс способностите си. Трябва човек да си даде ясна сметка, че основонто зависи от него и останалото е малка доза кьсмет. Например в Канада, бьлгарите не са толква много и сьответно няма система в страната която да помага на новодошлите. Други бьлгари много рядко ще ти помогнат. Както една приятелка каза, сьществува някаква злоба сред бьлгарите и много често няма да ти дадьт информация защото те са се мьчили и искат и ти да минеш по този пьт. Разбира се не важи за всички, но си е факт.

- каква е вашата работа - медицинска сестра
- по специалността ли работите - да
- колко време ви отне да намерите работа - около месец ( 10 молби, 3 интервюта, 3 предложения за работа)
- как я намерихте - по обява
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - да, разбира се Учих го тук. Но в страна с 2 официални езика + над 200 диалекта + датски + шведски е доста весело общуването
- какво ви харесва и какво не - няма проблем със заплащането; заплатата ми се вдига автоматично като на всички
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)- започнах със заплата, отговаряща на трудовия ми стаж от Бг
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - не
Повтарям някои от горните мнения, когато знаеш какво искаш и какво си готов да дадеш  от себе си - няма проблем

- каква е вашата работа: преподавател по английски
- по специалността ли работите: не, в България работех в сферата на туризма.
- колко време ви отне да намерите работа: намериха ми я от Университета
- как я намерихте: намериха ми я
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език): понякога да. Като започнат децата да ми говорят на местният език ( говорещ се само в тази провинция) аз обръщам на български и те спират. Ама все ме пробват дали всичко рабирам.
- какво ви харесва и какво не: страшна подкрепа имам от колегите и във всеки един момент мога да разчитам на всякаква помощ. Учителите са много защитени, ваканциите. В момента не ми харесва начина, по който не разрешават проблемите с дисциплината. Бруталното държане на децата и липсата на уважение.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите): да, доволна съм за часовете, които работя. А и заплащенето е допълнително стимулирано от държавата, за да остана да работя като учител.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко: в тази сфера не. Всичко е регламентирано по закон.

- каква е вашата работа - График
- по специалността ли работите - Да
- колко време ви отне да намерите работа - 7 месеца
- как я намерихте - Чрез бюро по труда
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - Да
- какво ви харесва и какво не - Харесват ми уредените отношение, не ми харесва общото професионално равнище.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - Сравнително доволна съм. Не бих споделила защото е твърде относително.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - В някой браншове.

jalana, да ви пожелая много щастие и любов първо
на теб - лесно и безпроблемно приспособяване

и една идея - ако ти се занимава
по-лесният начин е да запишеш докторантура
хем се плаща добра заплата, хем обикн. е на англ
хем по-бързо се урежда
напр. на мен ми признаха дипломата за 1 месец
точно обмислях този вариант, когато изкочи моят шанс

само да си кажа, че много "обичам", когато някой от някъде си реши да генерализира
ама хора всякакви, затова реших да се сдържа, че иначе ...

сега на въпросите ти
ще ти отговоря двойно
т.е. за 2 държави

1. Дания
заминахме заради работата на таткото (за когото БГ е малка)
намерих си работа по специалността и проф. ми опит от БГ още на 3-я месец
как: открих фирмата, представител на софтуера, на който работех и директно им изпратих мейл - по-късно разбрах, че тази т.нар. агресивна стратегия много се ценяла
само след 1 месец бях назначена за срок от 3 месеца - имаха нужда от помощ за един проект
след изтичане на срока ми бе предложена работа на пост. договор, но на 100% (дотогава бях на 75%), но заради пътуването до там и краткото работно време на детската градина отказах, нещо, за което все още съжалявам
фирмата беше супер известна и всички познати ме питаха как и кой ме е уредил там
ако познавах някого за краткия ни престой бих го взела да взима детето от ДГ
но не би ...
колеги, заплащане, отношение - всичко беше ОК
език - англ., все пак беше международна фирма

2. Щвеция
все още съм на обучение-trainee program, осигурена от бюрото по труда съвместно с фирма, специализирана в проф. обучение на кадри и намирането им на работа - малко подробности - тук се наложи да бъда доста нагла, защото моят представител в бюрото по труда само си клатеше краката и нищо не правеше, в последствие разбрах колко възможности съм пропуснала за такъв род програми, но го атакувах всяка седмица с разни мейли и явно му писна от мен и накрая ме свърза с тази посредническа фирма, там вече в рамките на 1 месец имаше положително развитие
тук вече езикът играе доста важна роля
впечатли ги как говоря само след 2год престой
но все пак и СВ-то ми, особено броя на езиците в него и последната ми работа и евентуално придобития опит от там
тук също всичко е ОК
само парите не са - засега ми се плаща от застрахователната каса
до 1 месец ще знам дали възнамеряват да ме наемат наистина след обучението
ако стане, то заплатата ще бъде според стандартите и профсъюзната статистика
аз съм единствената чужденка там, така че не знам дали има разлика в плащането
но такава причина (националност) е повод директно да осъдиш някого за дискриминация

успех и пиши какво става

Който и начин за намиране на работа да ползваш, все ще ти се налага използването на местния език.
Аз лично съм с 2 различни образования, но *(напук на Карбовски ) си изкарвам хляба с нещо различно, което сама избрах, нямам шеф, не завися от никого. Работното ми време си го разпределям аз и си работя като царица от дома. Но.. иска яко познания по езика и компютърна грамотност.
Работила съм тук по една от професиите си, но не ме удовлетворява заплащането и работното време, тъй като искам да прекарвам повече време с децата си у дома.

Събудихте воайорската ми същност  ,
но има още доста хора, за които би ми било интересно с какво точно се занимават. Момичета, моля, пишете...

Успех на авторката на темата  , една от малкото, които следя с интерес напоследък...

А...писанията за проститутките и призтичащите от статията на Карбовски размисли ме накараха да оценя поредното предимство на Северната Америка, а именно, че ЕВРОстереотипите (проститутки от източния лагер, работници в строителството и  миячи на чинии пак оттам) тук просто ги няма , да живей Новият свят!!!

Това ме кара да се замисля дали темата Новия свят срещу стария ще има същия наклон като тази на столичани версус провинциалисти

Ей с това ,ама хи4 не съм съгласна!Искаш да кажеш ,4е в Канада няма българи ,които да работят в строителството и които да си изкарват хляба с това?Аз познавам поне 10 -ина такива , и то със семейства ,работещи през лятото ,а през зимата неправещи нищо ,живеещи само от помощи....
4е няма българи ,които 4истят на 4ерно в Канада? И такива познавам.....Познавам и много преуспели ....
За проститутките - няма да коментирам.Карбовски се опита да направи предаване за хората в 4ужбина,но не за преуспелите както ни се показва всяка неделя в Другата България, а за обикновенните ...друг е въпросът дали успя....Предаване като Другата България на мен ли4но не ми харесва ,тъй като показва само една 4аст от истината ....
За столи4аните няма да коментирам - не е тайна , 4е през събота и неделя София е празна , тъй като "столи4аните се прибират по родните си места ,т.н...провинция...
И аз като теб следя темата с интерес , но все още нямам желание да пиша...
За авторката - няма да е лошо да нау4иш езика преди да отидеш където и да е било .....Успех!

Не съм чела статията на Карбовски, защото не ми влиза в излишни спорове.

Отговарям директно на зададените въпроси:
- каква е вашата работа- лекар
по специалността ли работите -да, започвам след 2 м, защото трябва да получа  първо разрешение за правоспособност в Германия , а и тук бюракратичните служби са доста тромави.
 колко време ви отне да намерите работа- 8м
- как я намерихте- по интернет, в една трудова борса
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език)-знаех само няколко думи на немски:наздраве, обичам те, не разбирам
- какво ви харесва и какво не-харесва ми ,че работата е по моята специалност, че болницата е в моя град и няма да се налага да пътувам много и да губя часове в траспорт, все пак имам малко дете-дъщеря ми е на 1 г. и 3 м.- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)-да, доволна съм.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко- не, има тарифи според трудовия ти  стаж и квалификацията ти.

jalana , няма невъзможни неща! Поискаш ли нещо, положиш ли труд, винаги се възнаграждава!

Успех и много късмет ти желая!

И аз следя темата с интерес.
Jalana, каквото и да чуеш/прочетеш за живота и професионалната реализация на българи в чужбина ще бъде личната интерпретация на всяка една от нас. Няма общовалидна истина!
Тези, които са доволни от работата си и заплащането, са позитивно настроени като цяло към възможностите, които чужбина предлага на българите.
Тези, които работят нещо, което не ги удовлетворява са и по- песимистично настроените.
Тези, които все още търсят работа, са обзето от смесени чувства.
Аз съм от последните. Бях чувала и все още чувам колко са толерантни холандците към чужденци. Зависи от чужденците, ако ме питат мен (има какви ли не тук). Живея 6 години в Холандия. Миналата година, края на август завърших тук работна психология (имам и друга магистърска степен от България) и от тогава търся работа. Минах през различните етапи:
-   пълен ентусиазъм – имам магистърска степен от реномиран холандски университет;
-   съмнение- правилния профил ли съм избрала и мога ли да се реализирам там (определено има хора със специалности като програмисти и мед. персонал например, които си намират лесно работа);
-   гняв- при всяко следващо глупаво извинение, че не са се спрели на мен в избора си на кандидат;
-   разочарование- струваше ли си да завърша тук, след като това ми струваше неимоверно много усилия и пари (по време на първи курс родих синът си, но не спрях с обучението си);
-   безразличие- не съм се отказала да кандидатствам за работа все още, но очакванията ми са различни от първоначалните.
От всички интервюта за работа до сега научих и доста цени неща:
-   не са за подценяване социалните контакти. Факт е, че при всяко кандидатстване директно от уеб сайта на съответната фирма те питат имаш ли познат, работещ във фирмата и кой е персоналният му номер.
-   стажът по специалността е по- важен от самата диплома;
-   нивото на владеене на езика е много важно ( дори и за професии, където не се изисква да се владее перфектно съответния език, защото владеенето на езика според повечето е величина за определяне на интелигентността);
-   използвам вече фамилното име на съпруга ми, защото така поне имам шанс да ме поканят на интервю. Доста се писа с Холандия за дискриминация към мароканци и турци- двете най- големи малцинствени групи. Много работодатели тук само отхвърлят кандидати сами заради името.
-   жена с дете/деца не е преимущество пред другите кандидати.
Разбира се, не съм се отчаяла все още и смятам, че сегашното ми положение е по- скоро временно. Не е лесно, но не и невъзможно намирането на работа. Ако сега се откажа да търся работа се обезсмисля всичко това, което съм постигнала през последните години.

И пак да повторя всички впечатления са субективни. Как на теб ще ти се стори живота във Франция е отделен въпрос. Психологически ако си подготвена за голяма промяна и съумееш да се приспособиш бързо и лесно, няма да имаш проблеми за каквото и да се отнася.
Успех и много късмет

Jalana, аз ще ти отговоря тук, пък ти можеш и във френската ни тема да посъбереш информация

За мое съжаление съм все още в търсене на работа, но ето какви са ми наблюденията:
-езикът във Франция е много важен, то не че дълго можеш и по другите държави да живееш без местния език, но франсетата... Лошото е, че има порочен кръг - най-бързо се учи като работиш, но за да почнеш да работиш ти трябва език
–тук се цени ужасно много практическия ти опит, повече от дипломата. Мен лично ме спира липсата на опит във Франция, нищо че имам диплома.
-според бюрото по труда и техните официални статистики - над 60% от работещите са си намерили работа чрез 'връзки'. Сложих кавички, защото имам предвид не само негативната страна на думата, ами и например да получиш информация, че се търси някой еди къде си и да си пратиш сам кандидатурата!
-но основното според мен си е късмет, просто стечение на обстоятелствата.

Така че невъзможни неща няма, залягай на френския (пък и едно френско име помага много).

Здравейте,

ииии ама да знаете как ме радвате, моля ви пишете още и още  

Милен@, много ти благодаря за пълният ти и откровен отговор.
За много неща съм съгласна с теб, никога не бива да се предаваш, вярвам че си наистина способен човек и дано скоро те оценят.  

ясно  е че всеки има различно мнение, спрямо това, което е преживял, но няма нищо по ценно от опита.
За всички вас той е различен, но всеки от нас получава някаква представа за това как живеят другите по света, с какви трудности се сблъскват... всички вие които споделяте ни помагате на тези от нас, на които ни предстои тази промяна.
Това, което сте преживели може да не е валидно за нас, но всеки които съумее да извлече поуки от вашите разкази ще му е по- лесно.

Има хора, които се справят има и такива които не успяват. Аз искам да видя какво е съотношението.

МИНЕрВАта, радвам се че ти харесва темата, дано още хора се включат, относно езика, проблемът е че нямам време да го уча предварително много време тук. Все пак любимият не може да ме чака 1 година, докато го науча  .
Ще изкарам 2 нива, а след това фронтален сблъсък  

Joel, благодаря и на теб за хубавите пожелания, с френския съм до кривата круша. Сама не става като работиш по цял ден.
Но мисля за курс събота и неделя и така.

С две думи на всички ви благодаря, че ще пропусна някой, благодаря за подкрепата, за това че отделяте време ...
Очаквам включване  да знаете  

Iventse, много се радвам, че и ти се включваш. Мислех да пусна темата там, ама ме досрамя, щото само ви питам и разпитвам като някой полицаи 

не се съмнявай, тепърва има да ви разпитвам  , аз съм си приказлива, само да не дотегна,  гледам вие за бебчета си говорите пък, аз нямам никакъв опит в таз сфера и един съвет не мога дам, все още само си въздишам 

дано повече дами "омайници"  да се включат.

Когато си нов в страната, не ми е ясно от кьде ще ги имаш тези врьзки и колко много хора ще познаваш за да ти помогнат. Вече споменах за бьлгарското общество в Канада. Не сьм чувала за много случеи, кьдето хора, които са се остановили вече да са казали на новодошьл-аз ще ти помогна за работа, при нас има място или ще се опитам да ти уредя. Дори и някой да предложи помощ, ще се сьстой в това да предаде резюмето ти или св, на човек в работата, но това нищо не гарантира. От там нататька, всичко зависи от тава какьв ти е опита, как се преставяш и дали имаш това, което се изисква за определаната работа. Разбира се че като започнеш една работа, ще си сьздадеш познати и може и така да си намериш работа, но доколкото ми става ясно от темата говорим, за пьрва работа. Сьщо ще спомена, че канадците не вярват на хора, които нямат канадски опит, т.е не са работили в страната. Почти всеки се е сбльскал с този проблем и не случайно много хора започват с работа в магазин, завод и т.н, кьдето изобщо не е трудно да си намериш работа, ако говорим за неквалифицирам труд и минималната работна
заплата.


Black Mamba сьгласна с мнението на Минервата. Найстина го няма този стеритип, макар че има бьлгари, които работят всички тези неща изброени от теб. Може би е така, защото Америка е доста по далече от Европа . Може би е защото тук се гледа какьв си и какво правиш, а не каква ти е националноста.
 

Шехи

Благодаря Лени, да ти се връща! 

Права си, многооооо твърда тиква се иска, а може би и мъничко късмет!

- каква е вашата работа - еколог, управление на ресурсите
- по специалността ли работите- да
- колко време ви отне да намерите работа- първо бях на практика, след това  започнах на трудов договор
- как я намерихте- по интернет
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език)- не, не съм имала тъй като работата е на английски. Немският е задължителен, но при мен се появи в по късен етап точно защото не ми беше нужен за работата.
- какво ви харесва и какво не- °+° международна организация, която работи със страните в ИЕ и Кавказкия регион. °-° много се пътува и се работи със срокове
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)- засега съм доволна, но има още какво да се желае
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко-зависи, някои професии, да.

- каква е вашата работа - управител бази данни при клинични изследвания
- по специалността ли работите - горе-долу - по образование съм биолог, след няколко години в науката, се преквалифицирах и в момент работя по специалността след преквалификацията
- колко време ви отне да намерите работа - в науката - 8 месеца; при клиничните изследвания - 2 седмици
- как я намерихте - в науката - чрез познати (помогна ми фактът, че отначало бях докторант тук); при клиничните изследвания си пуснах СВ-то в един специализиран сайт и фирмите сами ми се обаждаха
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - не мога да помогна особено, говорех френски като пристигнах
- какво ви харесва и какво не - не ми харесва дългата обедна почивка (1 час за ядене ми е много), администрацията и разните докладни и ноти за какво ли не. Харесва ми - колегиалната атмосфера, добрият тон, няма груби забележки и разговорите рядко се въртят в областта под кръста, не ти се бъркат особено в работата - какво си купила, какво си сготвила, какво сте се скарали с мъжа ти.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - над средното за страната, с тенденция да нараства, надявам се; доволна съм 
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - за чужденците не знам (мисля, че на държавна работа е същото, защото там се спазват ешелони на заплатата), но на жени - със сигурност (около 20 % рaзлика в заплащането на еднакъв пост и с еднакви отговорности в частните фирми, според миналогодишните статистики)
P.S - Редактирам се - за чужденците, работещи във Франция - зависи от професията и чрез каква фирма работят тук. Преди време имаше един репортаж по телевизията за строителни работници от Полша - наети чрез полски фирми-посредници, с полски осигуровки и така дори една висока за Полша заплата излизаше под минималната френска.

Мисля, че по-горе Jalana питаше и за минималната работна заплата за Франция - в момента минималното почасово брутно заплащане е 8.44 евро (около 6.53 евро нет). За 35-часова работна седмица, минималната заплата излиза около 1100 евро нет на месец. ДОД не се удържа директно от заплатата, а се декларира 1 година по-късно и се плаща 2 години по-късно (напр. през 2008-ма се плаща ДОД върху доходите от 2006-та). Опс, сега видях, че питаш за средната - по данни на INSEE за 2005-та - 19 818 евро годишно за жените и 24 446 - за мъжете (средно за всички категории работници и служащи).

За дипломи и останалото - питай директно във френската тема, ако искаш - там сме много минали по този път

Не бе Б. Мамба, не искам това да кажа, идеята беше, че като кажеш Бг, при местните не  зазвънява камбанката "аха-източна европа, знам ги аз тях...", нямат вече оформено мнение за теб в главата си, т.е. дават ти шанс без капка предразсъдък. Ей това исках да кажа!
А кой как си изкарва хляба е отделна тема...или май това беше темата 
Живяла съм година и във Франция (Марсилия) и го изпитах лично това ЕВРОотношение...

Тук има някои сфери (естествено ИТ на първо място, но и други), където ти дават комисионна, ако им посредничиш за човек, те го харесат и той изкара 3те месеца пробен срок. Понякога има стоп на назначения при разни кризи като в момента, но докато се успокоят нещата и после пак търсят. Аз няколко пъти се опитвах да посреднича, но само мъжът ми успя досега 2 пъти и cхрускахме 2 немалки бонуса. Иначе големите фирми плащат на професионални посредници 10ки хиляди франкове за добър до среден специалист.
Най-добрият комплимент, който са ми правили при интервюто за първата ми работа след завършване е, че ние в изт. Европа имаме добро математическо образование (вярно е  ).

дойдох преди около 20 години в германия. преди това работех като калиграф илюстратор в издателство техника в софия.
аз съм типичният случай как се започва от нищото. в моята професия нямах шансове. в бг беше ерата на правец 8, тук повечето неща вече се вършеха на компютър. не можех да седя без работа и веднага започнах в един ресторант като сервитьорка. абслолютно фиаско.
пробвах се после в един старчески дом. започнах уж като санитарка, след 4 месеца водех смяната, слагах инжекции и системи и бивах третирана наравно с екзаминирания медицински персонал. просто липсваха хора, законите бяха по-меки и успях да се етаблирам в професия, в коато принципно се искаше медицинско образование.
след две години се преместих към частна амбулантна служба, която се занимаваше предимно с млади, тежко и безнадеждно болни пациенти на командно дишане, повечето в будна кома.
оказа се, че това било призванието ми. допреди две години работех с удоволствие в тази професия, като към края бях шефка на екип от немци, всички с изисквуемото медицинско образование. само аз го нямах. заплащането обаче беше еднакво и за мен и за тях. аз получавах добавките за това, че съм идиота на групата.
обичам си много работата, но се бях вживяла прекалено. имаше месеци, в които работех повече от 300 часа месечно. и така преди две години дойде момента, в който реших да направя нещо за себе си. прибрах се в българия и осинових дете. всичко си дойде на мястото. единственото, което обаче не успях беше да се адаптирам отново в родната си страна.
по стечение на обстоятелсвтата имам доходи, които ми дават свободата да не работя и осигуряват на мен и семейството ми приличен живот, само че ми е малко рано да изляза в пенсия.
сега започвам тук отново отначало. на преклонната възраст от 44 години. много добър немски и перфектен баварски ми осигуряват спокойствие. обадих се в старата ми служба - мога да започна веднага, естествено с по-голяма заплата от тази преди 2 години.
никога не съм забелязвала или поне там, където съм била, негативно отношение заради това, че съм чужденка. даже съществуваше парадокса, че българките ги предпочитаха пред гедерейките, които все пак и въпреки всичко са си немкини.
мисля, че за младите сега е много по-лесно на базата на образованието да си намерят и работа. но всичко е относително. къде си, каква мотивация имаш, доколко искаш да се интегрираш. моето мото беше, че след като другите го могат, аз го мога още повече.
двете години пауза ми помогнаха да преосмисля нещата и да узрея за един нов етап в работата си. сега вече мога да работя и с деца пациенти, което преди беше немислимо поради простата причина, че емоционално няма да издържа.
след толкова години намерих и образование, което бих искала да завърша и което считам, че ще е добро за мен, защото съм на принципа, че само нещо, което обичаш можеш да работиш качестено. смятам да стана детски психотерапевт. така че, по-малко работа, по повечко учене и токувиж на 50 съм открила същинското си амплоа.
считам, че за да си добре в чужда страна е нужно огромно желание, желязна мотивация и много добро познаване на езика. всичко останало може да се постигне на място.

Matakosmata, чувала съм за много успели българи и честно казано такива разкази винаги ми действат страшно стимулиращо и мотивиращо. Възхищавам се на хора като теб и искрено ти пожелавам реализация в избраната от теб сфера. По време на моето следване бях в групата на прехвърлилите 30 години жени. Две от тях са сега малко над 50, две са около 40 и още две сме около 35. Всички сме с деца и освен със следването ни се налагаше да се справяме и с майчинските и домакински задължения, но всички ние се дипломираме в рамките на 4-те години обучение. Не знам дали се дължи само на възрастта- все пак имаме повече житейски опит и мотивацията ти е различна. Но научих от тези мои състудентки, че винаги можеш да започнеш от начало!Всички те избраха да работят като детски психолози и повечето вече работят по специалността си. Успешно превъплъщение в новото ти амплоа

aз не се считам за успяла. благодаря за комплиментите.
ако трябваше да живея от парите, които съм спестила или инвестирала, щях да съм доста бедна. по природа съм прахосник, добре че предците ми са се погрижили за тези, които идват след тях.
но успях в едно, за което не съжалявам, че тръгнах навремето. намерих поне малко смисъла на своето съществуване. ако бях останала в българия предполагам, че щях да съм голямо леке и дрисла. времето, което беше определено да узрявам прекарах в борба и това ме направи доста по-добър човек.
съжалявам само за едно, че навремето не отидох за известно време в някоя държава от третия свят да побачкам малко за без пари и добри цели.
човек колкото повече има, от толкова повече има нужда. поне при мен е така. и колкото и благородна кауза да гони, ако не се вглежда в беднотията и мизерията забравя заради какво аджеба си заслужава да живееш и колко много могат да те радват малките неща.
сори за клишето, ама си е така...........

Да, за това си права , сори за грешното разбиране...Във Франция за съжаление , или поне според моите наблюдения , като 4уят , 4е си от БГ гледат леко странно.... Ина4е, бях в Канада и определено не ми хареса- неможах да свикна с лицемерието на хората ...вярно ,нямам опит с работа ,а просто от разходки и наблюдения по магазини,кафенета , заведения ,етц...но не мога да си обесня какво е това мазни4ене и това лицемерие ...но темата  е друга ,няма да е спамя...

Matakosmata,  в моите представи успял човек не е само този с престижна работа и добро заплащане. Ти имаш ясна представа какво искаш и как да го постигнеш. Житейският и трудовият ти стаж ти помагат да определиш къде си и къде се виждаш след 5 години, примерно. За някой, който тепърва се опитва да пробие на трудовия пазар в чужбина, едва ли възможно да се види в перспектива, защото не знае какви шансове ще му се предоставят.

А това опредено е голямо постижение.

Досега четях темата, но не пишех защото май нямам нищо ново за казване. Като гледам повечето отговори се въртят около ситуации сходни на моята. Сега обаче се включвам само за да кажа на Матакосмата, че се възхищавам от нея и и желая успех! Дай Боже повече хора с толкова хъс и подобна житейска философия!

За пропусналите да се разпишат...

Докато не се убедя сама, че и в леглото е
лузър, не смея да го нарека точно така.

Относно работата ми тук, да, по специалността си
работех, а последните пет години на едно и също
място, намерих работата по обява. Това, което ме
впечатли, като почнах, беше, че хората с удоволствие
отговарят на въпроси, не е срамно да се пита и занаят
не се краде. Това в България го нямаше. Освен това се
зачита личната сфера и няма проблем да откажеш, ако
имаш нещо лично за вършене. С много от колегите сме
били и приятели, знаем си и кътните зъби, и гащите дори.
Педалите и лесбийките никой не обижда или дискриминира.
Няма разлика в заплащането местни - чужденци. Започнах
с платена практика заради данъчни облекчения, разбира се,
спазарих се за това на интервюто. После направиха договора
постоянен, щото не можеше вечно да играем. Последните две
и половина години не работя. Сега ще търся пак по специалността.

Привет,

няколко пъти срещам да говорите за тази "Практика", моля в ви обяснете малко по подробно, това като нашият стаж ли е? Пробен период, граждански договор?

 jalana, дълго се колебах дали да пиша тук и въобще дали съм човека който може да ти даде съвет, но все пак ще ти разкажа за моят опит за търсене и опита на мъжът ми.
 И двамата сме Българи, той дойде да прави така нареченият Пост-Док в Комисарята по Ядрена Енергия (временен трудов договор по време на който се занимаваш с някакъв род научни изследвания), съпругът ми е химик беше направил преди това дисертация в БГ и се познаваше с Френските си шефки.В случая при него първо договора беше за 1 година, след като изтече първата година му предложиха да остане за още една, след което му подписаха постоянен.При него относно дипломите, никой не му поиска преводи и легализации представи последната която е за Доктор по Химия преснимаха я и го назначиха (предполагам че той е много изолиран случай).Езика учи в Бг на курс за три месеца (едно ниво) след което тук сам на място, доста добре се справя.
 При мен ситуацията е следната , тук съм от вече 5 месеца, от утре започвам курс с Френският език съм на кота нула, което уверявам те е много голям проблем , предимно разчитам на Англ. но е много трудно да намериш някого който желае да говори с теб и почти е невъзможно да свършиш някакъв род работа.Понеже и аз съм химик, за сега си търся аспирантура, понеже там работният език е Англ., но досега имах честа да ме покапят само на едно интервю на което се държаха повече от арогантно и обидно.За съжаление както Rotsa беше писала ако нямаш някой който да те препоръча директно, е много трудно.Моите дипломи (за средно и висше преведох и легализирах в БГ).
Пожелавам ти успех и много щастие във Франция 

Практика: докато карах курса минах през езикова практика, която не се заплащаше.
От Университета: получавах същите пари, които се полагат, ако не си студент, в зависимост от часовете.

Тук практиката е много важна и всички студенти задължително я минават. Някои отиват дори в чужбина. При някои се заплаща, придуги малко, при трети доста добре. Зависи от специалността.

jalana, мога да ти отговоря за Германия.
Тук това се води като пробен период. Имат дори практиката да не плащат това време - един вид за чест и слава.
Няма договор. Ако след това те харесат, могат да ти направят трудов договор.

При нас има договор ( дории, когато си без пари), но е за определен период от време. Много често трябва да си намериш сам място за такава практика, защото след това ти се признава, като опит.

практиката е период от 3-6 месеца, през който работиш на дадено място по някакъв проект с цел да придобиеш практически умения в дадена сфера, да приложиш теоретично наученото в унито и т.н., т.е. стаж на бг.
ако си мн добър и те харесат е естествено да ти предложат работа  след това.Винаги има договор.Заплаща се (или не)  според специалността.Някои фирми използват практикантите и за вършене на текущата работа и така спестяват от назначаване на студенти на почасова работа...