НЕ МОГА ДА ОТКАЗВАМ НА РОДНИНИ, А ТЕ НЕ СПИРАТ ДА ИСКАТ?!

а мъжът ти какво мисли?и не , не можеш да го направиш деликатно,защото когато някой е свикнал да те ангажира не може лесно да се откаже.

Момиче, научи се  да казваш НЕ и то без да даваш обяснения. Мисля, че проблемът ти е именно в търсенето на някакво обяснение. Не се поддавай на това. Просто казваш Не или Не мога и точка. Без обяснения. Приготви се да изтърпиш сръдните, защото е ясно, че без това няма да мине. Но докато позволяваш да те яхат, ще те яхат, та чак пушек ще се вдига.

Най-просто е да ги отрежеш, без резки думи, но категорично.
Най-елегантно -  да почнеш и ти да го товариш така, между другото. Още повече, щом си бременна. Така, пътем, да ти купи нещичко и да ти го донесе, нищо че не му е на път, все ще си намери някоя работа в района. Действай и ти посредством родителите ви, щом това е "узаконената" практика.
Или не отказваш молбата му, обаче просто не успяваш да я изпълниш, съответно една, две или повече седмици, като междувременно му се обаждаш и пространно му се извиняваш.

 Докато не казваш "не", ти си човек без мнение. Естествено е да те игнорират. Стани личност и ще те уважават и ще се съобразяват с теб.

Най-лесно ми е да кажа "НЕ".Не крещя,не се ядосвам.Едно категорично НЕ,може да е много здравословно за човек.

 

И аз сам са щата ,кой какво поиска аз услужвам давам ,раздавам се ,после пак не смея да си поискам нещата обратно .Винаги поставям на първо място някои друг ,но не и мен самата .аз сам на заден план ,ако останат пари тогава за мен .И при мен е същия проблем не мога да казвам НЕ .

Аз съм същата  ,постоянно ми се обаждат роднини/близки и не толкова/ с техните молби ,да излезе мъжът ми от работа за да ги чака и води някъде,да отида до другия край на София до определен магазин,да дойдат децата им у нас за няколко дни/апартаментът ни е малък/, да намеря работа на някого ,да дам пари на техен приятел и какво ли още не   Вече със страх си вдигам телефона на роднини,а ги имам доста  защото знам,че винаги някой ще иска нещо   Мъжът ми откровено се бунтува и с право ,всеки път ми казва да не поемам ангажимент,но аз просто немога да кажа "НЕ"   Тези т.н. роднини дори не са от семейството,а са братовчеди и хора които дори незнам какви ми се падат точно  А техните желания и молби стават все повече и повече...    

Много ми хареса това. Точно така.
Казването на "Не" не би трябвало да те притеснява. Всеки е в правото си да прецени дали може да вмести в програмата си нуждите на някой друг.
Аз никога не съм имала затруднения. Даже понякога съжалявам след това, но не понасям някой да ми измисли работа или маршрут без да ме попита преди това. Особено ако не мога да очаквам същото от негова страна.

Като се роди детето пак ли ще търчиш да угаждаш на всеки?!
Трябва да си твърда и да изискваш уважение, иначе всеки ще те мачка. Хич да не ти пука да ги режеш, дори да се засягат.
А сега ти е моментът да капризничиш и дори да се лигавиш.

Почти същия проблем, аз също не можех да казвам "не", но поне не са ме тормозили роднини, а колеги.
Откакто започнах да казвам "Не",  колегите ми спестяват от пари за кафе и цигари. Много ми беше трудно, да не би да ми се обидят, защото аз се чувствах зле, че съм лоша. Просто ми прикипя в един момент и се спрях.
Успех, просто бъди твърда. Брат, не брат, никой няма право да ти разпределя ежедневието.

Има два варианта - или да кажеш НЕ измисляйки си някаква причина или да откажеш директно позовавайки се на нежеланието си да го направиш. Рано или късно ще разберат, а ако ти се разсърдят още по-зле за тях, но мисля, че бързо ще им мине

Не мога да ти дам съвет как да го направиш деликатно, защото и аз не го умея, в смисъл не го правя деликатно.  Някой беше писал да се научиш да казваш НЕ, за да те уважават - абсолютно верно. Имаше една книга, казва се "Не казвай Да, когато искаш да кажеш НЕ", потърси я и поработи върху това.

Момиче, ти на колко години си? По написаното преценявам, че си около 20-25. Време ти е да се научиш да отказваш. Човек може да помага на роднините си, но не и да живее живота им. Предполагам, че като екстра ти се вменява често и вина за това-онова.  За себе си приех, че мога да бъда безрезервна само за двама човека и то не за всичко. От сега уча дъщеря си да казва НЕ и да отказва, когато й се налага да върши нещо напреко волята си. Така де. Човек живее със себе си 24 часа в денонощието и е длъжен да си подсигури комфорт. Иначе го наляга синдрома "искам да се напусна".

Може да ти се стори грубо от моя страна, но вместо теб няма кой да го каже това НЕ. Неочакваш някой от нас да го направи, нали?
Казваш "Съжалявам НЕ МОГА" и толкова. 
Хората, на които не отказвам са мъж ми и децата. След това, ако мога не откавам на сетра ми, родителите ми и тогава всики други. Помощ търся в този ред.
Когато видя, че някой ме търси само, за да ме "изполва" номера му минава тоно 2 пъти, на 3тия е отрязан.

Преди да се събера с мъжа ми и аз бях в подобна ситуация. Егоизмът ми беше чужд и близките ми ме товареха за много неща, но не отричам, че аз просто така си ги бях научила: да помагам в решаването на проблемите им и да съм винаги насреща. В такива случаи обаче хората в един момент започват да приемат всичко това за даденост. Сега вече си имам мое си семейство и макар и да държа на роднините си, мъжът ми и детето ми са на първо място и нищо друго няма значение. Не съм им тотално обърнала гръб на роднините или нещо такова, но те ме занимаваха с най-дребвните и битови неща, които по никакъв начин мен не ме вълнумат. На няколко пъти им дадох да разберат, че сега аз имам мое си семейство и не могат те да ме товарят мен с техните си проблеми. Смея да кажа, че вече не го правят, а в случаите, когато се опитват, аз им напомням да не го правят. ТАка че, трябва да бъдеш малко егоист и да гледаш собственото си семейство.

Казваш "Не мога - бременна съм и трябва да се пазя. Точка." После ще го трансформираш в "Не мога - с малко бебе/дете съм. Точка"
Това е. Няма нищо по-лесно от това да кажеш НЕ.

Като начало можеш да започнеш с "Ще видим:, "ще помисля", не знам дали ще мога" до " не ми е възможно" и ако са много настоятелни и нахални обещаваш и не правиш нищо. Това последното действа, но по-добре да е с не толкова близки, че се губи доверие, но пък не повтарят, защото ще знаят, че си несериозна.
Постепенно започваш и с "Не". Последното и на мен ми е трудно, но не боли толкова.

Можеш - неможеш, трябва да се научиш да отказваш!
И аз бях така - който каквото поиска, аз давам. Брат ми е същия, да не кажа и по-лош.
За съжаление горчивия опит ме научи да съм твърда - в началото на 9-ти месец сами с милото налепихме 80, че и повече квадрата тапети, защото всички бяха мноого ангажирани точно тогава...Сестра ми ми се обади (най-вероятно да я закараме до някъде) и като й казах какво правя тя вика "о, добре, няма да ти преча" и толкова бързо затвори телефона, да не би да я помоля за помощ...На следващата сутрин постъпих в болница за задържане. Да споменавам ли, че цяла седмица никой не дойде да ме види, защото свиждането било по време, в което не им било удобно...
И така - не просто се научих да  отказвам, но и те не смеят да поискат. Сестра ми от време на време се прави на откачена, ама съм й заформила един разговор...
Може да сме семейство, но защо аз да съм повече семейство от тях?!
УмрЕха баламите

здравей,ние с мъжа ми имах ме същия проблем .Роднини ни търсеха само когато имат нужда от нещо най ве4е от пари(живеем в 4ужбина)но идва момент в който разбираш 4е само те използват но с риск да ни намразят им казваш НЕ.Незнам дали ти ако имаш нужда  ще се отзоват .Мисли първо за семейството си и тогава за останали те .Успех и леко раждане.

Оооооох, аз непрекъснато се ядосвам по този повод. С риск някои хора да прочетат тук направо си казвам ,че ми писна от това използвачество. Последния пресен случай от миналия ден да изпечем на нашата скара пържолите , като целия апартамент ми беше в пушек.
Та докато някои си празнуваха на долния етаж аз миех скара и прах пердета. Е, не го разбирам това. При положение ,че те празнуват рожден ден и нямат скара, ок- давам нашата ,но толко наглост. Говоря за етървата. Или от по-предишната седмица-да отида вечерта да я взема с моята кола,че тяхната няма бензин , а и за такси не се дават така лесно 2лв. Е, писна ми -категорично.

Кристин, наистина е време да се научиш да казваш "не". Не е толкова трудно и не трябва да става по нелюбезен начин, но е хубаво човек да подреди приоритетите си правилно.

Ако брат ти не е първия приоритет в живота ти, особено дребните ежедневни услуги, които иска от теб, можеш да предприемеш нещо срещу това.

1/ Ако смяташ, че е време да прекратиш практиката да му вършиш услуги по принцип, спокойно да му кажеш нещо като: "много съжалявам, бих искала да ти помогна, но няма да мога. Бременна съм, изморявам се повече и трябва да си почивам. Натрупването на повечко задачи ме товари и притеснява, дори когато не ми отнема много време. Бих искала да ти помагам, както преди, но за съжаление, това вече не е възможно. Сигурна съм, че ще намериш начин да се справиш по друг начин. "
Или нещо по-простичко, но в този стил. Много важно е да не допуснеш дискусия по въпроса, т.е. да не се поддаваш на увещания като "какво толкова ще ти струва, и без това ти е на път, хайде сега" и т.н. Каквото и да ти каже, отговорът трябва да е от рода: "наистина съжалявам, но няма да ми е възможно и затова не мога да ти обещая". Тоест, да не влизаш в спор по неговите аргументи, а да повтаряш своя отказ с други думи. Или дори със същите.

2/ Ако пък искаш да отрежеш само конкретната молба, без да обясняваш, че ще бъде така и занапред, трансформираш отговора в нещо като: "Съжалявам, бих искала да го направя, но днес няма да ми е възможно. Имам си доста неща за вършене и дори и да искам, ще бъде нечестно спрямо теб да ти обещая, и да не го свърша".

 Ако брат ти се опита да прехвърли ангажимента за следващ ден: "За утре още не знам какви са ми ангажиментите и затова не мога да обещая отсега".

Вторият начин също действа като стратегия за бъдещето, ако се повтори достатъчно много пъти. Ако се чувстваш неудобно да отказваш, това би могло да те натовари повече. Но само ти можеш да прецениш дали един неприятен разговор от първия тип, ще ти бъде по-труден, или повече разговори от втория тип.

С времето ще се научиш да отказваш, като посочваш истинската причина - не съм в кондиция, уморена съм, не ми се излиза и т.н., без да се притесняваш.

Когато някой те моли за услуга, неговата услуга зависи от твоето решение. А ТВОЕТО решение зависи от ТВОИТЕ аргументи, а не от тези, които на него биха му се сторили приемливи. Т.е. той те моли да реорганизираш своите ангажименти така, че на него да му е удобно. Естествено, че ще го направиш, само ако и на тебе ти е удобно. Ако отсрещния не желае да приеме твоите аргументи за валидни, това означава, че не те уважава достатъчно като личност, а ако ти му позволяваш това, значи, че разрешаваш друг да командва живота ти. Прецени сама дали искаш това да е така.

Възможно е твои близки ти се разсърдят и игнорират заради това, че поставяш собственото си удобство и комфорт над техния. Обикновено така се държат хора, които поставят собственото си удобство и комфорт над този на другите. Виждаш ли приликата между подчертаните фрази? По същество, не бива да се сърдим на другите, когато те правят това, което и ние правим, но се случва.

Лично аз не бих се колебала да загубя приятели, ако смятам, че ме уважават заради удобството, което им доставям, и не се съобразяват с моите интереси. Все пак приятелството е нещо взаимно. Роднините са нещо малко по-друго, но там важат същите принципи. Ако самата ти вземеш решение, че ти ще управляваш живота си и го покажеш достатъчно ясно на роднините си, така и ще бъде. Е, може да не ти се обаждат толкова често, защото няма да се надяват да получат услуга от теб, но едва ли това ще бъде загуба за теб. Не бива да поставяш своето щастие в зависимост от чуждото одобрение, дори когато става дума за брат.

Каквото и да предприемеш, ти пожелавам успех! 

Роднините ти просто те манипулират елементарно и докато ти се оставяш да го правят те няма да спрат-пък и що ли, нали това положение ги устройва.  Момичетата са ти дали доста добри идеи как да го промениш това. Аз единствено мога да ти препоръчам 2 книги, които на мен лично са ми помогнали не само да се науча да казвам не, ами и след това да не се чувствам виновна за това НЕ

Трудно е, особено като така са свикнали. Трябва малко по малко да започнеш да се отдалечаваш от тях. Например първо да казваш, че си заета и ще звъннеш след малко, а да не звъниш. Да обещаеш нещо, а после да кажеш, че не е могло защото си била заета/имало е нещо по-важно/просто не си могла; да се оправдаеш, че правиш в момента услуга на Х или на У, и после като остане време, ще помогнеш и на тях.... По-човечните ще се усетят, с по-настъпателните ще се занимаеш повече време, но дано имаш успех.

Направи списък на роднините си и към всяко име намисли нещо да поискаш като услуга. Като ти звънне съответния роднина - отваряй списъка.

ако си чела книгата "опасни връзки " ще си доста наясно колко категорично трябва да звучи това НЕ  и да се състои от едносрична дума , а не от обяснения -тези деликатни опити за отказване по - скоро ще я задълбаят още повече в така описаната ситуация .Казвай НЕ  и не позволявай да ти искат обяснение затова -само определени хора заслужават това - ти преценяваш.
Баща ми е подарил тази книга на майка ми преди 30 години точоно ,когато й е предложил-доста умно тате 

С риск всички да скочат срещу мен, ще ти кажа, че щом не можеш да казваш НЕ, тогава не го прави. Казвай ДА, но ... след това не върши нищо. Т.е., обещаваш и не изпълняваш, просто си забравила. Или пък изпълняваш задачата толкова куцо и калпаво, че те стават пишман, че са те помолили. Този номер съм го виждала при сина на една позната, който сигурно е най-безотговорното същество на земята. Ако го помолиш, ще ти обещае всичко, ако искаш да ти построи ракетна площадка например, даже и това ще ти обещае След което можеш да си го чакаш ако си нямаш друга работа, много ще го намериш.... Ама иначе никога не отказва за нищо. Е, затова и никой не си и помисля да го търси за каквато и да било работа
Аз за себе си съм си решила проблема - зла съм и не смеят да ми досаждат  А на добрия човек всички му се качват на главата.

  и на мен ми е трудно. Ще следя темата с интерес!

И аз много се смея на тази тактика и я смятам за безотказна, но... не мога да я прилагам аз самата. Някакси не мога да обещая и да не направя нещо - чувствам се отговорна. Пък и после да се изправя пред човека и да му кажа - "абе, ти разчиташе на мен, щото ти обещах, ама... аз не го направих" ми се вижда по-трудно, отколкото да откажа първоначално. Но пък наистина хора от този тип никога не са ангажирани много, дори и в работата им възлагат много по-малко задачи, защото просто не може да се разчита на тях. Често пъти получават същите пари, като останалите, които могат всичко и ги товарят с всичко.  Такъв е животът.

Така че, Кристин, ако можеш да го направиш това, давай смело ! 

някакво деликатно извинение ти трябва, а? и някак си да ти е под ръка или още по-добре на върха на езика да го казваш без да трябва да се замисляш, за да не предизвиква съмнение в твойта обвързанос и отдаденост на родствените връзки...еврика, сетих се що не се възползваш от положението, в което си в момента!? ето ти пример, обажда се брат ти и те моли да минеш покрай тях... и пътьом да му изхвърлиш боклука... аз знам какво ще му отговориш, но мисля, че е време да спреш тази не добра производствена практика... ти му отговори нещо от сорта на ... ...не мога брато имам разкритие, или ... не мога брато изтекоха ми водиииите
айде, bye и не се предавай 

  Както е казал народа: кучето скача според тоягата.

 п.п. да не кажете,че бия кучетата, че има нов закон вече.