Онзи ден бяхме в Арена с няколко съседчета и купих на всички пакетчета с дъвки. Играят си те и гледам Стефчо държи в едната си ръка неговите дъвки, а с другата прибира тези на Боян и ме следи дали го гледам.
Попитах го какво прави - той - шегувам се. Казвам му - нали и ти имаш същите, защо вземаш тези. Отговаря ми, че на шега.
Отиваме после на английски и той взима една калинка да си играе. След малко усетх, че пак ме гледа по онзи начин. Той слага калинката в джоба.
Започвам да обяснявам, че тази калинка не е негова, че и на него няма да му е приятно, ако вземат негова играчка, че ако иска нещо, трябва да дойде да ми каже, а не да го взема направо. Той казва добре.
Вчера се връща от детската градина с чужда количка. Бил му я дал еди-кой си. Баща му го разпита и се разбра, че сам я е взел.
Не сме викали, със спокоен тон се обяснява, какво как и защо.
Имате ли идеи как да се справим с това начинание? Имайте предвид, че е претрупан с всевъзможни играчки. Как да го отучим от това, при положение, че присвоява чужди вещи от няколко дена т.е. в началото сме.