За нищо на света не бих облякла на детето ми дрешка, останала от някога си... пък макар и с етикетче. Първите месеци не давах да се влиза в стаята му, още по-малко пък някой да го целува или докосва по кожичката - бебетата са толкова нежни, че ми се струва крайно нехигиенично някой да ги пипа, дори и да си е измил ръцете, или да се доближава прекалено, защото Бог знае какви бацили носи, дори и да е видимо здрав...
Смятам че това са нормални неща, и ако някой не може да ги съобрази сам, и се наложи да го подсетя.. едва ли това ме прави много лоша.. но е въпрос на гледна точка.
Друг недостатък ми е, че не съм особено пряма, и съм в състояние да приема подарък, за който съм повече от сигурна, че моментално ще замине в боклука но, това може да се изтълкува и като прекалена любезност пак въпрос на тълкуване.
Свекърва ми до момента няма оплаквания от мен - поне не съм ги чула НО не се смятам за добра снаха, определено, не чувствам и необходимост да ме счита за добра някак си. Най-правилният отговор винаги е ЗАВИСИ.