Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2008, 22:12 ч.

Ако сте израснали....

  • 4 104
  • 70
  •   1
Отговори
  • USA / София
  • Мнения: 940
Ако сте израснали.....само дете ,без брат/сестра,как сте че чувствали в детството си и дори сега?
Нямам познати които да са израстнали така а живо ме интересува този въпрос тъй като почнах да се замислям как ще се чувства дъщеря ми ако израстне така,как ще и повлияе това в живота , в отношението и към нас и  нашето към нея -нали знаете че винаги се е казвало че едно дете расте много разглезено-дали е истина това!

Пиша тук при чужбинските мами защото предполагам много от вас  също са си задавали въпроса дали да останат с едно или да имат 2 деца -причини много но най вече........далеч от роднини,пътуванията до БГ се усложняват (особенно презокеанските),,,въобще живота се усложнява много повече.
Знам че едно такова решение е много лично и относително за всеки но все пак ми се иска да чуя мнения

# 1
  • Ю Ес енд Ей
  • Мнения: 2 221
Вики, явно и теб те мори дилемата"дали да имаш второ".И аз съм на тази вълна.Мъжът ми е израснал сам.Имал е период от живота си-липсвал му е брат.А кой е казал, че точно брат е щял да има?Не е кой знае колко увреден от израстването си като едно дете. Laughing
  Онзи ден поразпитах едно младо момиче,на 21.Тя дори каза, че се чувства чудесно.Поразпитах я, дали е отраснала като по-силно изразен егоист, дали знае да дели неща....в хода на разговора си дадох сметка, че е до характер.
 Имам познати,  сестри.Скарани са.И какво като се имат....
Не му мисли толкова.

# 2
  • в тълпата
  • Мнения: 2 563
Аз съм само дете и не бих казала, че съм се чувствала самотна. Имам приятели предимно с братя и сестри, но не съм завиждала. Даже помня, че съм чувствала облекчение, че нямам малък досаден брат, който да пречи, пък после аз да обирам негатива от родителите.  Не съм разглезена и не мисля, че се нуждая от повече внимание, отколкото хора с братя и сестри.

Като поотраснах, започна да ми става любопитно какво е да имаш братя и сестри. Иска ми се някой да споделяше с мен задълженията около родителите, да знам, че като си отидат нашите, остава още някой на тоя свят с моята кръв, "кафе да му варя и в мъките му да се вслушвам" както е казал поетът.  Laughing

Решила съм да имам две-три деца, да стане голяма рода, та като остарея, около мен да има глъчка. барем дотогава се науча да готвя свястно, за тях.

# 3
  • пак на Рив Гош
  • Мнения: 1 454
До характер и до родители си е, мен ако питаш Simple Smile.
Аз съм само дете, мъжът ми - също. Както е тръгнало и Камбанката ще е така...
Не мисля, че съм по-разглезена от средното, още повече, че нашите доста строго ме държаха. Не съм се чувствала самотна. Мъжът ми пък хич не е мамино детенце, което би се предположило от статута му на Единстве и Неповторим Син на Мама Simple Smile.
Наистина, при едно дете има повече внимание, няма нужда да дели родители, вещи, време с един или повече братя и сестри. Едновременно с това "вторачването" в теб е по-силно, мисля, отколкото в семейства с повече деца - ако сгафиш нещо, не може да се измъкнеш с "писаха ми четворка по география, ама батко има двойка по математика!", не може да питаш "а защо на сестра ми разрешавахте да се прибере в 22, а аз в 21ч30 трябва да съм вкъщи ?"...
Та така - медалът има две страни  Laughing

# 4
  • при палмите, влагата и комарите
  • Мнения: 1 593
Аз не съм едно дете, но имаме 10 години разлика и честно да си кажа винаги съм се чувствала като едно дете заради голямата разлика. Брат ми си играеше с камиончета и колички, когато аз кандидатствах в колеж.
Та на въпроса - не мисля, че едното дете израства по-разглезено (макар, че ми е трудно да сравнявам какво би било ако имах по-близки по възраст брат/сестра), но в далечното бъдеще, когато вие сте примерно на 60-70г е хубаво да има поне две деца, които ви обръщат внимание, а когато ви няма на този свят (дано да е след мноооого време), детето да има брат/сестра, с които да общува.

Написах го малко дебилски, че нещо не ми идват слова, но мисля, че стана ясно.

# 5
  • Мнения: 1 799
Вики, когато беше един от най-трудните ми моменти в живота се радвах, че имам сестра, с която заедно да преживеем тежка загуба.

Мисля обаче, че няма значение колко са на брой децата, а как са възпитани. 
Тина е права, доста хора има с братя и сестри,а не се разбират с тях и не искат да чуват един за друг...

За себе си искам поне още едно, живота става по- труден, но и радостта по- сладка ( поне така се надявам Wink) Peace
Важното е ти да се чувстваш добре с избора Hug

# 6
  • Мнения: 1 147
Вики, аз имам сестра, с пет години разлика сме. Като деца никак не се разбирахме, много различни характери, все нещо деляхме, големи караници бяха, с повод и без повод. Аз бях щурата, тя затворената, все ми отнасяше последиците от глупотевините. Много време минал преди да се почувстваме близки, и това стана едва когато бяхме отдавна на по 20 - и нещо. Сега сме близки много, споделяме си, имаме си доверие голямо,  гръб сме си за много неща. Имам си и племенници, голяма радост е това. Те пък са с малка разлика, и са като дупе и гащи.
До характер на децата е, а и до възпитание на родителите.
Аз бих искала две или три деца, не непременно за да си имат братя и сестри, а заради собственото ми желание да имам повече от едно. Но, както си споменала, факторите са много - предимно финансови, а и като цяло живота тук е труден с повече деца, далеч от роднини и приятели. Със сигурност искам поне две, така че вероятно ще го измислим някак си, дори да трябва да жертваме други неща.
И да добавя, всяка разлика във възрастта по-голяма от 3-4 години ми се струва сериозна. Вярно, че породени деца трудно се гледат, но като че ли са по-близки в последствие. В детските години, пет години разлика са огромна бездна.

Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 22:56 от Зора

# 7
  • Мнения: 384
 newsm78 Не мога да отговоря много точно. аз имам брат разлика 3 години, аз съм по голямата. Карали сме се , били сме се, ама ела да видиш като сме наказани каква любов голяма Laughing.  с течение на годините си ставахме много близки. Сега сме кошмар за половинките, като хванем телефоните  phoneuu ама на нас си ни е супер. Много си го обичам е та това е . Винаги съм казвала , че ми е супер така, но и винаги съм искала и по- голям брат Grinning. съпругът ми е едно дете, определено не е разглезен, ама си му личи Wink, свикнал е цялото внимание да е към него. споделял ми е , че много му е липсвало да има брат или сестра . Сега си е окупирал моя брат за свой Joy
определено не искам Пухкавел да израсне самичък, ама ще го лисля след 1-2 години. Джена е много права за разликата в годините. ние имаме малка разлика и сме си ОК

# 8
  • Süd
  • Мнения: 3 521
Аз съм само дете - имах много приятелчета и не съм се чувствала никога самотна.
Глезенето - зависи от родителите, а не от бройката деца, аз не случих на такива да ме лигавят Mr. Green. Същото е и по отношение на егоизма.
Минус е, че винаги съм държана "изкъсо" и мисля, че ако бяхме повече деца това нямаше да е точно така. По едно време завиждах на приятелката ми за по-големият и брат>винаги имаше кой да и оправя бакиите и тя си вървеше "на метено".
Личното ми мнение е, че второ дете ще родя, когато се почувствам сигурна, че ще мога да се справя, защото без брат или сестра може да се живее, но с изкукала и изнервена майка - не.

# 9
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 057
Аз, като Джена, също имам много по-малък брат (13 години разлика) и по-голям доведен брат, така че съм израснала като едно дете. Мъжът ми също е едно дете. Много исках да имам сестричка, много завиждах на приятелките ми, които бяха по 2, по 3. Бях доста лигаво дете, не знам дали е било от това, че съм една, или така съм гледана. Не ядях, хранеха ме в устата до късно (до училище), аз непрекъснато исках или да съм навън с децата, или да си чета, такива глупости като режим - спане, ядене и т.н. бяха извън главата ми.

В момента и ние се опитваме да разберем дали искаме още едно дете, искам да са си приятели и дружки. Само че на нас няма да ни е лесно, далеч сме от роднини, не искаме да викаме пак баби, а цените на градините са ви ясни. Енергия и внимание си искат децата, ако са две - двойно. Всички знаете как е, няма какво да ви обяснявам де.

# 10
  • USА
  • Мнения: 1 436
Аз съм от партията на МВК Wink - брат ми е с 3 години по-малък. Винаги сме били близки, макар че що караници, сръдни и гледане в паничката на другия е имало  ooooh!. Мъжа ми и сестра му имат 7 години разлика, но не бих казала, че са по-малко близки от нас. Просто отношенията им стоят по друг начин. Ние с брат ми сме на един акъл Mr. Green и сме си по-скоро другарчета, докато при тях той е малко като третия родител. Винаги е покровителствено настроен, съветите му се слушат и първо при него се тича с проблем. Но не са в състояние да си бъбрят за глупости по 100 часа - ами ние с него бяхме сериозни гаджета, докато тя още си играеше с кукли.

Имам приятелки, които са сами деца, но никоя не е разглезена. Нито пък, доколкото знам, някоя от тях мечтае да има брат или сестра, по-скоро са ми съчувствали, че имам ремарке. Май всеки си мисли, че неговото положение е най-добро  Laughing

# 11
  • България - Франция- България
  • Мнения: 85
И аз съм една дъщеря и определено ми е тежало; за сметка на това пък си имам три дечица  Grinning
 Rotsa хубаво го е казала, че цялото внимание е фокусирано  върху тебе и нямаш право на грешка да не разочароваш родителите си... спомням си майка ми колко трудно преживя периода на пубертета ми...и сега колко и липсваме... 
Горещо бих ви посъветвала да имате повече от едно деца, няма по-голямо щастие от това и мисля че така е по-добре и за родителите и за децата   Heart Eyes

# 12
  • USA / София
  • Мнения: 940
Много благодаря за отговорите   bouquet

И аз съм с брат по голям от мен с 3 години  ,обожавам си детството с него -в момента също сме си любов голяма,винаги се търсим и се грижим един за друг.Това ми е голям пример.
Искам  да не лишавам Елла от подобно нещо и да не съм егоистична,защото в момента Елла е на 2 години и най накрая мога да кажа че влизаме в релси-забавно е ,тя прави много неща сама....въобще по лесно стана.

Много ми хареса също това което surfline каза 
Цитат
второ дете ще родя, когато се почувствам сигурна, че ще мога да се справя, защото без брат или сестра може да се живее, но с изкукала и изнервена майка - не

Много са факторите за да се реши човек на 2ро дете,исках да видя дали само аз си блъскам главата от мислене и така като гледам до сега май съм си сама в графата  "Една патка мислила...мислила...." Laughing Ама какво да направя не съм много от тези "да става каквото ще ,ще му мислим после"  Laughing ,оххх трудна работа.

-------------------
Продължавайте с мненията ,интересно ми е да чета! Wink

# 13
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
аз съм само дете...
 винаги ми е било любопитно  какво е да си имаш брат или сестра...
 мисля да имам две деца.. поне  Mr. Green
колкото и да имаш приятели винага съм си мислила, че семейстсвото си е друго, особено ако сте си си близки Peace
наистина surfline добре го е казала за изкукалата майка...ама .. пак искам две деца Mr. Green

# 14
  • London/Blagoevgrad
  • Мнения: 191
Victoria, не се притесняваи и аз съм на тази вълна в момента. Много искам още едно детенце, но от друга страна има много неща които ме спират все още. А честно казано нямам много време за мислене, дъщеричката ми е на година и осем месеца, а аз на 33 години. В момента влиза в първия си пубертет и е един ужасен тазманииски дявол ooooh!. Как да се наема да бременея като няма кои да ми помага тук Tired. А така ми се иска второ дете Rolling Eyes. Аз имам брат, породени сме и ужасно много се карахме и биехме като деца. Баща ни беше много строг, даже се страхувах от него, обаче ние си бяхме луди и ужасно, ужасно диви и двамата. Маика ми казва че направо сме я побърквали и сама ни е гледала, но все пак е била доста по-млада от мене. Не мога да си представя живота без брат ми. И сега се поскарваме по някога въпреки че тои също е в чужбина, но много се обичаме и се търсим, нищо че се джавкаме, ние сме си свикнали така. Обичам си го па Laughing. Така че съм си поставила задача, а и на мъжа ми също, да мислим за или против второ дете. Ама се оказа голяма чуденка newsm78.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт