Ооо, напоследък доста. Питайте мъжа ми 
- Публикувана: 14 март 2008, 13:57 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2008, 10:36 ч.
ИЗНЕРВЕНИ ЛИ СТЕ ?
като цяло не, но в определени моменти откачам- примерно ако се приспиваме 2 часа, за да спи половин или ако реве за нещо с часове......нормално е
Честно да ти кажа, чувствам се много по-изнервена откакто тръгнах на работа. Изобщо не насмогвам с домакинството, а за децата - да не говорим. Ежедневно се гърча от угризения спрямо децата и мъжа ми. Като теб - вечер съм като труп и нямам желание за нищо, освен да лежа с празен поглед пред телевизора, а после да се отъркалям към спалнята.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.
Честно казано не се изнервях от стоенето вкъщи докато гледах Иво.Моят мъж също доста работи, случва се да се прибира и в 9-10 вечерта от работа. Много ми помагаше това, че имах 4 приятелки с които всеки ден се разхождахме с бебетата, на една възраст са ни.И не се вманиачавах на тема подреждане, чистене и готвене.Чистех, разбира се-но не по 100пъти на ден, готвех бързи и лесни манджи, разхвърляното подреждах 2 пъти в седмицата. За мен беше по-важно да разхождам детето на въздух, а не къщата ми да е подредена като аптека. Успявах и с учението криво-ляво.
Сигурна съм, че с 2 деца положението е доста по-различно де
Сигурна съм, че с 2 деца положението е доста по-различно де
Изнервена ли?!?! Нееее, няма таков нещо.... аз направо си откачих!
Синът ми, да е жив и здрав, е много палаво дете. Когато е буден се занимавам само с него, че да не направи някоя пакост и да се нарани.
Изнервя ме факта, че всичко мен чака и не ми достига време да си свърша домакинската работа като хората, пък време само за мен.... мога да си помечтая!
Но си казах: "май.....та му!" Важното е да съм спокойна и да не си го изкарвам на детето! Колкото мога - толкова....
Синът ми, да е жив и здрав, е много палаво дете. Когато е буден се занимавам само с него, че да не направи някоя пакост и да се нарани.
Изнервя ме факта, че всичко мен чака и не ми достига време да си свърша домакинската работа като хората, пък време само за мен.... мога да си помечтая!
Но си казах: "май.....та му!" Важното е да съм спокойна и да не си го изкарвам на детето! Колкото мога - толкова....
Понякога да, примерно вчера приспивахме се половин час и спа 50 мин. и се сьбуди кисела. Нито спи, нито като не спи е в настроение... 
На мен единствената ми почивка е наобед когато легне и така като стане и не мога да седна една кафе да изпия спокойно едвам изкарвам до довечера. Сьответно като почне с щуротиите и нервите ми се опьват ... Но Слава Богу не се случва много често. 
На мен единствената ми почивка е наобед когато легне и така като стане и не мога да седна една кафе да изпия спокойно едвам изкарвам до довечера. Сьответно като почне с щуротиите и нервите ми се опьват ... Но Слава Богу не се случва много често. 
, но той ме разбира напълно и не се сърди 
Изнервям се, разбира се. Понякога. Спасението ми е в "превключването" - старая се да редувам работа, семейство, излизания и т.н. Т.е. разнообразие му е майката. Вкл. и в различните дейности през деня.
Случвало се е да откачам - не съм от желязо. По време на майчинството си гледах сама децата (близначки) - само понякога ползвах почасова бавачка; мъжът ми работеше в друг град и пътуваше всеки ден до там и в чужбина; тогава все още си вършех сама голяма част от домакинството; работех от вкъщи, доакто децата спят - правех проекти по ФАР и трябваше да съм доста прецизна; завършвах 2 магистратури и четях за държавни изпити, докато децата спяха в парка, а аз седях по пейките;.. Наистина беше лудница и аз в централната роля.
Постепенно обаче нещата си дойдоха по местата, а и аз свикнах - децата ми станаха по-самостоятелни; дипломирах се; започнах още няколко допълнителни неща да работя - пак от вкъщи (мъжът ми също, а и си смени работата); наех си жена за част от домакинството; децата тръгнаха на ясла; върнах се на работа (което максимално ми помогна да организирам времето си и ритъма си - кога да съм с децата и семейството и кога да работя); мъжът ми започна да ми помага повече (изкарва повече време от мен у дома); зарязах напълно 80% от домакинството; започнахме да търсим всякакви варианти за разтоварване, които да включват и децата, за да не се налага да ги оставяме на бабите - екскурзии, излизания, разходки, пътувания и т.н....
И вече съм далеч по-спокойна и уравновесена.
Пък и междувременно с половинката ми се доказахме в работата си и това ни даде допълнително спокойствие.
Дори вече копнея за още 1 или 2 бебета и знам, че този път ще ми е още по-лесно и приятно.
Случвало се е да откачам - не съм от желязо. По време на майчинството си гледах сама децата (близначки) - само понякога ползвах почасова бавачка; мъжът ми работеше в друг град и пътуваше всеки ден до там и в чужбина; тогава все още си вършех сама голяма част от домакинството; работех от вкъщи, доакто децата спят - правех проекти по ФАР и трябваше да съм доста прецизна; завършвах 2 магистратури и четях за държавни изпити, докато децата спяха в парка, а аз седях по пейките;.. Наистина беше лудница и аз в централната роля.
Постепенно обаче нещата си дойдоха по местата, а и аз свикнах - децата ми станаха по-самостоятелни; дипломирах се; започнах още няколко допълнителни неща да работя - пак от вкъщи (мъжът ми също, а и си смени работата); наех си жена за част от домакинството; децата тръгнаха на ясла; върнах се на работа (което максимално ми помогна да организирам времето си и ритъма си - кога да съм с децата и семейството и кога да работя); мъжът ми започна да ми помага повече (изкарва повече време от мен у дома); зарязах напълно 80% от домакинството; започнахме да търсим всякакви варианти за разтоварване, които да включват и децата, за да не се налага да ги оставяме на бабите - екскурзии, излизания, разходки, пътувания и т.н....
И вече съм далеч по-спокойна и уравновесена.
Пък и междувременно с половинката ми се доказахме в работата си и това ни даде допълнително спокойствие.
Дори вече копнея за още 1 или 2 бебета и знам, че този път ще ми е още по-лесно и приятно.
Като чета така , определено не съм единствената . Но все пак си мисля , че тези трудни периоди ще отминат и нещата ще се нормализират .Или поне така се надявам !!!!!!!!! 
Естествено, че ще отминат.........като пораснат децата
Честно да ти кажа, чувствам се много по-изнервена откакто тръгнах на работа. Изобщо не насмогвам с домакинството, а за децата - да не говорим. Ежедневно се гърча от угризения спрямо децата и мъжа ми. Като теб - вечер съм като труп и нямам желание за нищо, освен да лежа с празен поглед пред телевизора, а после да се отъркалям към спалнята.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.
Оххх колко ми е познато, чак до болка
Само дето аз въобще не мога и да си помисля да напускам работа.Преди 4 мес. се върнах а ми се струват 