Глупости,дреболии...а кои са стойностните моменти в живота!?

  • 2 571
  • 28
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2 309
Често попадам на изказвания :
"Не обръщам внимание на дреболии...така живота е по-добър!"
"Не се карайте за глупости..."

Научени ли сте да разпознавате "дреболиите" и "глупостите" в семейните и прятелските отношения?




# 1
  • Мнения: 3 453
Рожбее, на философия ли го обърна, мацка? Joy Hug

Не зная, дали разпознавам дреболиите, но определено нямам време за тях. По себе си съдя, че когато човек е зает да разрешава сериозни проблеми в живота си, дреболиите сякаш остават на заден план и не се забелязват. Насочила съм всичките си усилия в една посока и нямам излишни нерви, сили и ентусиазъм за "глупости".
Преди години, когато морето беше до колене, а светът - прекрасно място, да, издребнявала съм. Сега чак си се чудя на акъла, но тогава съм се вживявала и то доста. Така е. Когато нямаш трудности за разрешаване, малките камъчета ти се струват канари. Wink

# 2
  • Мнения: 363
казват, че дребните камъчета обръщат колата
смятам обаче, че когато семейните и особено приятелските отношения са истински, и двете страни ще са над тези неща!!!

# 3
  • Мнения: 1 897
Научени ли сте да разпознавате "дреболиите" и "глупостите" в семейните и прятелските отношения?
Уча се.
Понякога наистина се ядосвам и драматизирам излишно за глупости.
Понякога обаче това, че няма да обърна внимание на някоя 'дреболия' би могло да вгорчи живота ми, вместо да го направи по-добър.

# 4
  • Мнения: 1 008
Преди малко с мъж ми се изпокарахме за глупости и дреболии.
Ама такъв здрав скандал стана,че чак не мога да повярвам...
Дреболиите ни накараха да си наприказваме неща, които до сега не съм си и помисляла, че някой от нас може да изрече...
Мисля,че отговорът на въпросът ти е в поста на  _Hope_ Чак ме накара да се замисля...

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
различавам ги ... и избягвам да споря за глупости. но въпроса е да ли и другия човек ги различава. ако не тогава все един момен ще се скарате ...

# 6
  • Мнения: 378
Рожбее, на философия ли го обърна, мацка? Joy Hug

Не зная, дали разпознавам дреболиите, но определено нямам време за тях. По себе си съдя, че когато човек е зает да разрешава сериозни проблеми в живота си, дреболиите сякаш остават на заден план и не се забелязват. Насочила съм всичките си усилия в една посока и нямам излишни нерви, сили и ентусиазъм за "глупости".
Преди години, когато морето беше до колене, а светът - прекрасно място, да, издребнявала съм. Сега чак си се чудя на акъла, но тогава съм се вживявала и то доста. Така е. Когато нямаш трудности за разрешаване, малките камъчета ти се струват канари. Wink
Много правилно!Подкрепям Peace

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Аз съм склонна да анализирам дреболиите и в повечето случаи, именно от тях "хващам" някоя тенденция още в зародиш. Е, има и такива, които наистина са незначителни глупости и не си струва да си хабя енергията да ги преборвам.  
Обаче, далеч не всяка "дреболия" е дребна. Peace

# 8
  • Мнения: 4 965
Научени ли сте да разпознавате "дреболиите" и "глупостите" в семейните и прятелските отношения?
Уча се.
Понякога наистина се ядосвам и драматизирам излишно за глупости.
Понякога обаче това, че няма да обърна внимание на някоя 'дреболия' би могло да вгорчи живота ми, вместо да го направи по-добър.

  bouquet

А кои са стойностните моменти - когато сме здрави, когато сме заедно, когато си казваме "Обичам те", когато проблемите са разрешими. Защото почти всичко в този живот е поправимо, докато човек е жив и диша.
А дребните неща също са важни - чували сте за "ефекта на пеперудата". Не бива да се отминават лесно, но не трябва и да си вгорчаваме живота от тях...

# 9
  • Мнения: 680
Всичко е относително! Naughty
Понякога са важни дреболиите, друг път трябва да ги подминаваш.
Едно е сигурно:
ПО-глупаво от това да си тровиш живота с глупости няма! Whistling

А за големите и стойностни неща....всеки човек е устроен да се стреми към тях и да ги търси.
Въпроса е като ги намери да не му се сторят дреболии,защото би било ГЛУПАВО! Wink

# 10
  • Мнения: 211
Разпознавам ги, да. Но това не значи, че не им обръщам внимание.
Пак си правя от мухата - слон Confused

# 11
  • Мнения: 4 733
Малките камъни обръщат колата, да. Все още се уча да ги заобикалям, но съм в начален стадийл

# 12
  • София
  • Мнения: 397
 Повечето неща са незначителни и не им обръщам внимание, но хората масово се връзват на всичко и масово имат някакви леки отклонения или мании. Незнам дали някой друг го забелязва или аз вече не съм ред.    helpuu blahblah

# 13
  • Мнения: 121
Малките камъни обръщат колата, да. Все още се уча да ги заобикалям, но съм в начален стадий
и аз Laughing

# 14
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Стойностните неща са семейството и приятелите. Старая се на тях да обръщам повече внимание! Simple Smile Научих се да приемам нещата от веселата страна и с чувство за хумор, дори и сама се иронизирам... на мен ми помага в повечето случаи hahaha Например, последните месеци качих 6-7 килограама и като усетя, че се депресирам си казвам:"Божествена, защото е естествена" hahaha "Красива, стройна и спокойна" А колко съм такава аз си знам, ама...

Последна редакция: чт, 03 апр 2008, 18:21 от luska

# 15
  • София
  • Мнения: 18 679
Разпознавам ги много добре. Но всъщност вкъщи е обратното. За дреболийките се дърляме, мусим и си вдигаме гири, когато единия от двамата е в душевен мензис Laughing За важните неща никога не се караме, за тях сядаме и си говорим. Считам, че това е по-добрият вариант Peace
Човек не може хептен никога за нищо да не се сдърля с половинката, нема такъв случай Naughty Така че по-добре за глупости да изпускаме парата, а разума да пазим за съществените неща, отколкото обратното Simple Smile

# 16
  • Мнения: 9 814
Не, не съм се научила да разпознавам "дреболиите" от "по-важните неща". Ядосвам се на всичко, което ме дразни. А относно "дреболийките", те са тези, които обръщат колата. Защото, когато се натрупат вече стават "голямото" нещо.

# 17
  • Мнения: 352
Паля се лесно за дреболия. Съществените неща ги оставям да се оправят от само себе си. И май винаги се нареждат както трябва.

# 18
  • Мнения: 0
Аз съм склонна да анализирам дреболиите и в повечето случаи, именно от тях "хващам" някоя тенденция още в зародиш. Е, има и такива, които наистина са незначителни глупости и не си струва да си хабя енергията да ги преборвам.  
Обаче, далеч не всяка "дреболия" е дребна. Peace
Hug браво, права си, например един нещастен тибетски монах попаднал в следната ситуация: зад него тигър пред него пропаст(действието се развива на пътечка в хималаите) отдолу друг тигър, той (Монахът) видял клон в пропастта хвърлил се и се хванал за него...висял, висял...аха да му окапят ръцете...озърнал се и видял ягода, поникнала до клона, на който висял...протегнал се, откъснал я и я изял...преди да падне...каква дреболия а?!...

# 19
  • Мнения: 1 367
Опитвам се да различавам дреболиите от съществените неща.Не винаги успявам,зависи от душевното ми равновесие в момента.Ако балансът ми е нарушен,съм склонна да правя драми от незначителни неща.Стойностните моменти ли...Усмивката на детето ми,докосването на ръчичките му,онзи поглед в очите на съпруга ми,с който ми казва толкова много,приятелското обаждане по телефона просто ей така-за да си кажем здрасти...За мен това е всичко.

# 20
  • Мнения: 171
Важното е да си жив. И хората, които обичаш да се живи. Ако е възможно и здрави.
Всичко останало е поправимо.

# 21
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
И аз се уча да различавам дреболиите от важните неща...

Затова ви моля... дайте някой пример... за нещо незначително, за което не си струва човек да се ядосва и за нещо... дето е по-не дребнаво...

Съпругът ми все ме обвинява, че съм дребнава...дето мърморя да ми помага, да си мие чинията, да не си хвърля дрехите из цялата къща... и др. такива.... аз много се ядосвам, а той твърди, че са дребнавости...

Ядосвам се, когато свекърва ми дава на детето вафли, въпреки че 1000 пъти съм й казвала да не го прави, или че го учи да говори на бебешки, вместо на нормален език.... ами ядосвам се, а дали не е дребнаво...

Какво мислите?

# 22
  • Мнения: 1 897
И аз се уча да различавам дреболиите от важните неща...

Затова ви моля... дайте някой пример... за нещо незначително, за което не си струва човек да се ядосва и за нещо... дето е по-не дребнаво...

Съпругът ми все ме обвинява, че съм дребнава...дето мърморя да ми помага, да си мие чинията, да не си хвърля дрехите из цялата къща... и др. такива.... аз много се ядосвам, а той твърди, че са дребнавости...

Ядосвам се, когато свекърва ми дава на детето вафли, въпреки че 1000 пъти съм й казвала да не го прави, или че го учи да говори на бебешки, вместо на нормален език.... ами ядосвам се, а дали не е дребнаво...

Какво мислите?
Ето какво е моето мнение.
За това, че не получаваш помощ от съпруга си в домакинството е напълно основателно да се ядосваш. За вафлите, които свеки дава на детето-също.Няма да се мотивирам защо мисля така, предполагам е повече от ясно.
Говоренето по бебешки за мен е дреболия. Най-вероятно бабата го прави не нарочно, а от умиление към внучето си.Освен това децата първоначалко проговарят като повтарят лесни срички: ам-ам, ба-ба, ма-ма, бау-бау. Едва по-късно научават правилните, но все още трудни за тях думички.

# 23
  • Мнения: 2 978
Дребни не дребни, ако през деня те е ядосал някой, или си изморен, колкото и да знаеш, че се карате за глупост, пак ще стане скандал....Може би, защото все някъде трябва да се изкара тази негативна нагласа.

Важното е, да не пренасяме точно тези неприятности от едно място на друго....така си мисля аз. newsm78 Simple Smile

Другото са приоритетите в живота, разбирането и изслушването на другата половинка.

# 24
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
Другото са приоритетите в живота, разбирането и изслушването на другата половинка.

Да де, ама нали за това иде реч... Ако за мен е важно като се нахрани съпругът ми да си изтупа покривката от трохите (когато аз не съм вкъщи), а за него това е дребнаво... тогава за какво изслушване и разбиране става дума.
Когато съм изчистила току що, а той влиза с обувки и оставя кални следи, аз, разбира се, започвам да викам, а той твърди, че е дребнаво и да не го занимавам с глупости...

Аз го обвинявам, че не ме уважава, защото не зачита моите желания и моя труд, а той ме обвинява, че мърморя за глупости... и така... и все за това се караме... Дребнаво ли е? Или е важно... и къде стига границата на компромисите за дребни неща?

# 25
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Едно стихче от Мадлен Алгафари


***
Да, всяко его се гневи!
Но я си престави,
че си в космическа ракета,
летяща сред безброй планети.
В безкрая вижда се една,
наречена Земя.
Отиваш още по напред
и виждаш континенти пет.
Ракетата се приближава.
В един от тях, в една държава
сред толкова държави
(не спирай, приближавай,
но виж и колко остана назад!)
сега съглеждаш твоят град
сред множеството градове,
сред толкоз минисветове.
В един квартал сред десетици
виж своя блок пък сред стотици.
И в малкият апартамент
се виж бесен, разгневен
за нещо толкоз безобидно,
далеч от космоса невидно.
Отдалечи се и във времето,
на фона на сраха и бремето
на грешки, болки стари,
които си забравил,
останали далеч назад,
виж пак сегашния си яд.
Нима душата ти не помни
проблеми по-огромни,
трагични дни, самотни нощи ...
... Сега ядосан ли си още?


# 26
  • Мнения: 1 367
Много хубаво го е казала Мадлен,браво!Но понякога наистина ми е трудно да мисля точно така.

# 27
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
Да, хубаво е казано, но когато битието ти и ежедневието ти не зависят от космоса, а от малкия ти апартамент и когато живееш в настоящето, а не в миналото, не можеш да се погледнеш отстрани така и да си над тези неща...

# 28
  • Мнения: X
За мен стойностни могат да бъдат всички моменти в живота......и хубавите и лошите/стига да изкараш от тях някаква поука/....Понякога дребните/и дребнавите/ неща могат да те вбесят и изкарат от равновесие,но обикновенно не те са причината това да се случва/например хвърлените мръсни чорапи на пода са само повода,а не причината за сканадал/....но,по важно е да оценяваш хубавите и да им се радваш...да ги приемаш като дар.
Да, хубаво е казано, но когато битието ти и ежедневието ти не зависят от космоса, а от малкия ти апартамент и когато живееш в настоящето, а не в миналото, не можеш да се погледнеш отстрани така и да си над тези неща...
Иги,важно е да свикнеш да приемаш действителността......и да не опитваш да промениш човека,ако той няма желание да се промени-тогава много нерви ще скъсаш......

Общи условия

Активация на акаунт