Още от 6 месечен се будеше по няколко пъти на вечер и това почти постоянно, сега е вече на 2 години и 1 месец и това будене почти намаля докато преди 2 месеца не почна яслата, така и не успя да свикне за няколкото седмици през които ходеше (само до обяд) постоянно рев и после боледуваше (ларингити и незнам си какво още) а в къщи не искаше да става от леглото за да не го водим на ясли, вечер пък не искаше да влиза в банята да го къпем. Майка си я върти на малкия си пръст буквално реве за почти всичко каквото си науми и каквото иска. Горката вечер се връщах от работа и я заварвах да плаче
Майчинството (платеното) и свърши към края на март и поради финансови причини се наложи да се върне на работа (пък и малко да се разсее от грижите за детето) Не леката задача да помага през деня с отглеждането пое майка и, която че се пенсионира принудително за да ни помага. Малкия палавник в първиде дни много я слушаше но вече и е хванал явно цаката и също започва да я върти на пръста си. Тук от няколко дни пък е някакъв ад, знае няколко думички и когато явно си науми нещо започва с викове и рев, вика мама, мама дори и когато тя е там, вика "еййй там еййй там" "няма" "не не" иска нещо даваш му го, а той реве че не го иска постоянно си противоречи. Следобяд спи малко, вечер се буди и вика "мама мааама" а тя стой до него, сутрин започва тоя ад още от 5-6 часа иска да става после пък иска да ляга и после пак така. Става рано и не знам как издържа бе достатъчния за децата като него сън
Когато аз го гледма през деня и няма никой друг, единствено ме слуша и не прави номера (естествено докто не се върне майка му)
чудил съм се дали да не напусна работа и да го гледам аз, но пък тогава обричам семейството си на мизерстване, понеже всички знаем че трудно се издържа с 400 лева на месец който щв взима съпругата ми.
Не знам какво да правим, от яслите е наплашен и трудно ще го върнем там (дали пък не в тях проблема), баба му не знам как ще издържи на тоя ад, направо ми е неудобно.
Дали това е някакъв период който ще отшуми, дали не трябва да идем на психолог за да се опитаме да разберем що върти тези инати и нерви (верно че и ние сме малко нервни ама то кой не е в днешното тежко битие). Как пък се води толкова малко дете на психолог което дори още не може да свърже 2-3 думи
Дайте някакви идеи, как да постъпим та да се поуспоко малко, поне вечер да спи като хората.
Благодаря ви !