Търся малко подкрепа...

  е ако и на това условие успее да се удържи като джентълмен и примерен баща, ще го признаем всички дружно 
Анна, много ме кефиш как разсъждаваш-точно така-ясни условия, ясни санкции, те мъжете и без това от много емоционални изблици не отбират , трябва кратичко да им се казва 
Бе вижда се някакъв лъч надежда в твоя човек (колко е годишен той,че нещо ми мяза на недорасъл още : 1 кола тръгнал да купува, дето ти му я взе на горкичкия човечец  , сега пък нов кредит за друга това е малко безотговорно...дали пък няма шанс да му дойде акълът ) - въпреки че незрелостта не стига като оправдание за всичко,което ти се причинява  Но мисълта ми е ,че може да му трябва време да поотрасне.
Сега наистина просто чакай и гледай какво ще се случва-нещата сами ще ти покажат накъде отиват. И пиши-много следя историята ти 

На 26 е. По моите мерки вече трябва да си е хванал живота в ръцете. Но явно по-голямата част от света има други мерки...
Точно тоя мъж, да ти кажа, само от емоционални изблици отбира. Ей, колко пъти се опитвах да обяснявам нещата кратичко и ясно... Застава с една страдалческа физиономия насреща ми и въздиша 
Не знам дали аз си въобразявам, или наистина има лъч надежда... Наистина не ми е ясно. А, че е от его цялата простотия с колата, много ясно! Ама аз му казах - като ще инвестира в его, поне да е в образование. Така ще го преглътна
Да ти кажа и с майка като си говорих... Няма оправдание. Той все расте, откак сме се запознали. Да не казвам кое му расте, че ще взема да си наруша условията 
Но на зрялост... Нъцки.
Гледам, гледам. Сутринта беше категоричен за курса, вечерта вече... "Ами... то... сега дали ще имам пари..." (А за кредит за кола - ще има  ).
Детска история е, трябва да се съглася 
Малко ми писва да се занимавам обаче... И аз се люшкам в крайности. Трябва да реша веднъж и завинаги какво ще се случи. Ама така ми се иска барем веднъж да не решавам аз 

  Е тука вече много бъркаш.
Жълто му е порай устата,много жълто...

Е, жълто. Баща ми като е бил на неговите години, аз съм била в първи клас... Втори даже, че по-рано съм тръгнала. Да не говорим, че аз съм на 22, пък имам някаква визия за бъдещето си (ако го изключа него от картинката, направо ясна и прекрасна).
Аз съм провинциално дете, което се е отделило на 18 от мама и тате. И идеята, че на 26 ти е жълто около устата... Крайно ми е несъстоятелна. Има съществена вероятност след 10 години да не разсъждавам така, разбира се 

Абе баща ти на 26 е бил мъж,ма това е важило за онези години,сега такива мъже няма.
Те на 35 днес излизат от пубертета,хлапаци са още.
Аз затуй си търся дърт.....

Оморфис, сигурно си права 
Като си говорих с един приятел, ми каза да си търся мъж след 30 
Ама нали съм и аз вятърничево още 

И след 30 пак същото, девойки 

Е стига де Бърдита, не може да е толко зле 
И на мен така-мъж над 30  Ма те са все еднакви бе 
Анна, я ми кажи , ама бързо и без да се замисляш-ти обичаш ли го?
Иначе само поведението му,делата му ще ти покажат дали да му вярваш.
От мен 

Не искам да обидя никой, но имам да кажа две неща , по този въпрос.
Първото е , че самостоятелността, е резултат основно на възпитанието, и е добре повече майки да се замислят над това.
Голямо значение има и обществото, в което децата растат, но основно родителите са тези, които трябва да възпитат самостоятелността в децата си.
Второто е, че никой не става такъв след време, т.е. той си е бил такъв, и някой просто не го е забелязал.
Или просто си е мислил, че ще успее да го промени, което не е никак лесно, и в почти всички случаи безрезултатно.

Инкел, абсолютно съм съгласна с теб.
В този смисъл беше и коментара ми, че и след 30 е същото – човек или е самостоятелен, амбициозен и сериозен, или не е.
В повечето случаи заблудата се получава от бушуващите от влюбването хормони и от двете страни – всеки показва най-доброто и в същото време е сляп за сигналите у другия.

Има и още нещо, това не важи само за майките на момчета.
Просто жените много по лесно прикриват, липсата на самостоятелност, зад това че са слаби, и постоянно се нуждаят от помощ.
Което от своя страна ги прави много зависими от партньора.

Инкел, а това не ги ли прави по-желана партия (жените, за които пишеш)?
Питам те за мъжката гледана точка, защото много мисля напоследък дали тази самостоятелност и оправност не ми играе лоша шега във връзките.

Прави сте 
С Анна е трябвало по-добре да си отваряме очите  като сме избирали БНД ...
А пък това за промяната на човека-някои хора се променят  други пък като мене просто вярват,че хората биха се променили и че има надежда 

Аз имам едно предчувствие ,че нещата между Анна и БНД й ще се оправят... И тя ще ни идва само на гости понякога (само понякога ) 

Аз пак се връщам с 14856 епизод на Лична драма 
Чувствам се ГБП, ама така pure, неподправена. То не бяха рози, ресторанти и обяснения в любов, не биде чудо. Аз заех позицията "Щом искаш да се бориш - хайде, гледам докъде ще стигнеш." Купи ми телефон - хубав, зарадвах се безобразно на жеста. Много искрено и много мило ми стана. И след това дойде вкъщи със заявлението "Ти ми изневеряваш и аз знам" 
След петчасови спорове, разговори, излизах от вкъщи, върнах се... Той си тръгна, върна се... Уж се изяснихме, уж бяхме откровени и открити... До момента, в който... първо не изхвърли въпросния телефон през терасата... а после не ме нападна в беса си "ИЗНЕВЕРЯВАЛА ЛИ СИ МИ!!! КАЖИ МИ С КОГО СИ МИ ИЗНЕВЕРЯВАЛА!!!"... Майка ми се обади по-малко от 5 минути, след като аз, изпаднала в истерия, го изритах от жилището и заключих зад него. Той имал доказателства и щял да ме съди и да ми вземе детето - смешник. Вече и татко разбра... и се намеси. Говорили са нещо по телефона и с неговата майка, и с него. В общи линии са си казали, че не могат вече да се правят, че няма проблем. А и татко е малко примАтивен... Казал на майка му, че й звъни, защото поне тя го обича и ако го иска жив и здрав, да го държи далеч от мен и детето. Много ми е латиноамериканско, ******** Псува ми се вече! Много ме е яд на мене си, че вложих някакви надежди. Мноооого ме е яд на него - че е тъп като гъбено семе да си пропилее така шанса. И ми е много мъчно за дечкото... Още един изпит имам и си го прибирам... Оплаках се. Имах нужда да изплача всичко някому. Благодаря ви, че ви има