След колко време плач, безсъние и гладуване трябва да я спра от ясла?

Не мога да разбера защо очаквате, че детето трябва да свикне с яслата и съответно с раздялата през деня с мама за 1-2 дни. Нужна му е адаптация. И е така за всяко нещо. Мисля, че детето изобщо не е малко за детска ясла, мисля, че постепенно ще свикне, защото вече е започнало да свиква. Ако не се чувстваше добре щяхте да я взимате нервна, недоспала и плакала цял ден. Мисля, че детето ще се чувства много по-добре сред връстници, с които ще играе, ще научи много неща, ще се социализира. Според мен нямаш повод за притеснение. Това, че плаче сутрин до яслата можеш да го преодолееш като през това време си говорите, трябва да й говориш с нежен и спокоен тон и да й припомняш колко приятелчета я очакват за игри. При моята действа закуската. Казваме й, че приятелите й я чакат, за да закусват заедно /рядко е кисела, но все пак.../ и тя е доволна и щастлива. Никога не сме имали проблеми с яслата, може би, защото тръгна по отрано, но все пак... дано помогна с това мнение.

Синът ми издържа точно 1 месец там го тъпчеха на сила /една леличка ми каза: Ооо, при мен всичко се изяжда" / и всичките му блузи бяха оповръщани   защото тази леличка го е тъпчела насила с храна, която той пои принцип не яде, така той спря да се храни !!! Беше почти вскеки ден напикан, защото от ревовете на 10 месечни бебенца я тяхната група не го чували  когато казвал че му се пикава ! Всеки ден като го взимах изглеждаше като пребит с едни сини кръгове под очите, блед, вял, а е адски жизнерадостно дете ! Сутрин така ме молеше да не го водя, че кръв ми капеше от сърцето като лелката го хващаше и с писъци и викове звключваше вратата пред мен, а  аз твърдо решена че трябва да съм твърда и да го оставя да се адаптира ! И така сега тази травма от яслата не е забравена, защото макар и вече голям той не иска и дума да стане да ходи на градина    незнам какво ще правя септември 

Само ти можеш да прецениш какво се случва с детето ти, защото винаги има 2 лагера тези, чиито деца са щастливи в яслата и страдащите деца !!!
Успех !!!

Не, има два лагера родители - тези, които вярват в социализацията на дете между 1 и 3 години и с цената на всичко са готови да "адаптират" детето към яслата и на другите родители, които не разчитат на яслата с всичките й недостатъци (от несменения памперс, ощипаното до синьо краче, тъпченето насила с ядене и неизвеждането по цял ден).

Разбирам, че много семейства са в незавидно материално положение, но все повече се чудя как е възможно едно семейство да разполага с поне един компютър и поне с една кола, да ходи всяко лято на почивка, а да не може да отдели пари да наеме детегледачка или майката да си остане вкъщи да гледа детето поне до градинска възраст. Ако става въпрос за моето дете бих предпочела да нямам кола или да ходя със старите си дрехи и обувки, но същото това мое най-любимо същество на земята да не прекарва цял ден сред още 30 ревящи или строени на гърнетата в тоалетната бебета.

Радостина мисля, че това няма нищо общо с финансовите възможности. С големия си син аз твърдо бях убедена, че той трябва да ходи на ясла, за да се социализира . Изобщо възпитавах го по съвсем различен н-н от този по който гледам сега малкия. Например въпреки, че като бебе не спираше да реве аз нито веднъж не си позволих да го вземам да спи в нашето легло - станвах по n-на брой пъти, разнасях на ръце, още по-зле - отделих го сам в стая и търчах от една  стая в друга, до като сега малкия почти от раждането си спи с мен / много обичам да се гушкаме/, искам колкото се може по-дълго да си го гледам в къщи и т.т и ужасно много съжалявам, че не съм правила същото и с голямото си дете. Просто човек се учи от грешките си. В отчетната тема, където пишех за малкия син масово майките като станаха децата на 1 год. започнаха да се хвалят, че записват децата си на ясла и когато се изказах негативно ме нападнаха, но постепенно една по една започнаха да отписват децата си от ясла 
Просто всеки решава за себе си - пък и децата са различни - едни се приспособяват, а други не.

Разбира се, финансите не са всичко, но са най-честия мотив. За другите мотиви не искам да говоря, защото на мен ми се струват егоистични. И мен редовно ме ядат за това, че яслата ми се струва най-великата инквизиция за деца, прилагана методично от родителите.

Пробвай да смениш учителките. Анчето ревеше така първия месец на градина. Вечер като я взема, питах я "как беше" и тя все ми отговаряше, че всичко е наред, че е чудесно... защото се радваше, че сме заедно в момента, тя в момента се чувстваше добре и ми казваше това, което исках да чуя, защото й беше хубаво, че сме заедно. Обаче после ревеше.
Когато смених групата, всичко се промени. Изведнъж спря да плаче сутрин. В предишната група учителките я плашеха, но тя не ми споделяше това, защото знаеше, че чакам да чуя как всичко е както трябва.

Да да - това се използва като повод, но по-голяма част от майките на децата в яслите не работят, за това сега добре направиха, че спират майчинските на родители чиито деца ходят на ясла. Така поне ще се записват децата, на които родителите наистина работят.

Биляна, възможно ли е у детето да се проявява така наречения "страх от раздяла" с всичките му допълнителни усложнения - липса на апетит, чувство на безпокойство, напишване и смущения при акането /или запичане или разстройство/?

Понякога децата реагират така, когато са стигнали сами до въпроса : "ами ако не дойдат да ме вземат от яслата/градината?" или просто когато осъзнаят, че оставайки сами са безпомощни да се справят дори с елементарните си нужди.

Ако при детето наблюдаваш по-горе описаните прояви, може би трябва да отидеш няколко пъти с детето в яслата и да останеш докато се заглавичка. Освен това, на 2 години и половина повечето деца разбират, когато системно им се показва, че могат да разчитат на възрастните около себе си. Примерно посочваш една или две от сестрите от групата и казваш: "Тя е моя много близка приятелка/сестра и ще се грижи за теб, докато съм на работа. В един часа /примерно/ ще дойда да те взема." Така детето първо ще има срок, през който ще се занимава спокойно и второ ще има човек около него с делегирани права за гушкане, игра и всички други нормални дейности.
Дано се оправят нещата.

За ходенето на ясла... много трудно е да си ползваш цялото майчинство и да си запазиш работното място, предполагам. Така че в повечето случаи мотивът не е дори толкова актуално финансов (не че семейството не може да издържи още година с тези доходи), а става въпрос за бъдещата стабилност - ами ако майката не може въобще да се върне на работа, или най-малкото на равностойна или сравнима работа? Ето затова тръгват хората по-рано според мен.
Аз имах късмет, че тогавашната ми (макар и недобре платена) работа ми позволяваше да я върша от вкъщи, та нямах нужда да търся варианти за детето до тригодишна възраст. Иначе не знам щях ли да мога да твърдя, че до три години нямат нужда от такъв тип социализация. Вариант бавачка?

Скоро бях пуснала подобна тема,защото по същия начин се чувствах адски зле,а да не коментирам пак поведението на въпросните лелки...Моят съвет е да не травмираш милото дете,явно там се стресира прекалено. Може би има деца,които не могат да свикнат толкова бързо,а от прочетеното из форума,май повечето деца са такива.А не мислите ли,че наистина е много стресиращо за толкова кратко време да се адаптират?Защото знам,че в Белгия например,първоначално взимат децата по 1 час ,само 1 път седмично и постепенно увеличават престоя. Не искам да влизам в спор с никой,просто мисля,че нещата в в България по отношение на децата и тяхното обслужване трябва да се променят.Само нека да преброим и съпоставим позитивите и негативите от яслата,случаите на недобро отношение от страна на персонала и кой изобщо извършва контрол на заведенията в които оставяме най-милото си...                                     Точно заради това,че и аз се сблъсках със същото,сега пак си взимам детето с мен на работа(благодаря се ,че имам възможност и условия)и искрено съчувствам на майки изживели този кошмар(поне за мен и детето ми беше).Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение,и целуни малката красавица!

Анет    направо ми разкъса сърцето с тази твоя история. Тази лелка си е съд направо. Какъв изрод трябва да си, за да  биеш малко детенце...
Моето дете беше на 2 г. 6 м., когато тръгна на градина. Имаше период на адаптация, но никога, никога не е било толкова трудно и тежко.
 Ако виждам, че дете острада и не се чувства добре в яслата или градината, начаса бих го отписала, защото травмите са за цял живот, както знам от личен пример.

Ох Меденка той тогава беше толкова ревлив по принцип - ревеше почти непрекъснато за нещо и ние не му повярвахме. Но вече със сигурност  знам, че в тази възраст децата не могат да лъжат. Пак ви казвам, че направо ми иде да се  когато се сетя за този период.

Първия месец въобще не ядеше в градината. Въобще.
На третия искаше да готвя същите неща като там.

Помисли за вариант бавачка вкъщи, според мен за детето има значение обстановката.

Мисля, че малко драматизирате. Аз нямах предвид това, че детето трябва да се води "на всяка цена". Напротив, ако детето трудно се адаптира, ако всичко е с цената на травмирана детска  психика съм на мнение, че трябва да се намери начин, то да си остане вкъщи. Не случайно съм писала, че Моника не е имала никакъв проблем с адаптацията. Не мога да говоря от името на всички, а само от моя опит. В случая съм дала съвет на майката да опита, защото от описаното от нея поне на мен ми става ясно, че детето не се чувства зле в яслата. Може би просто трябва да се намери подходящия начин детето да се подготвя сутрин. Моля ви, не говорете за детските ясли като за някакви зверилници и институции, в които стават изтезавания на нашите деца. От опит казвам, че има ясли, в които се грижат всеотдайно за децата. За съжаление ние напуснахме една такава ясла, която беше в друг град, където бяхме в командировка. В яслите /зависи от подхода/ децата се учат на солидарност, учат песни, танци и т.н. Имам го моя пример пред очите си. Моника знае няколко песнички въпреки, че е малка, танцува, и никога не ми се е случвало да не сподели играчката си с друго дете, да се бута на пързалката или пък да изтръгне със сила чужда играчка. Самостоятелна е, храни се сама, обува си сама пантофите и т.н. От друга страна, държа да отбележа, че Моника посещава ясла съвсем не поради финансови причини /върнах се на работа по друга причина/. Аз лично смятам, че е по-добре за нея да е в ясла, а не с детегледачка. Лично аз смятам, че детегледачка не е най-добрия вариант и никога не бих избрала детегледачка да възпитава детето ми. Тя никога не може да го обича както мен, ще прилага собствени методи на възпитание, ще му стане като "втора" майка, с нейните разбирания, които едва ли ще се припокриват напълно с моите. Освен това на мен лично би ми било неспокойно да съм на работа и да не знам какво се случва вкъщи и дали не я тормози. Аз също съм тръгнала на ясла от 10-месечна и винаги съм била доста самостоятелна. Благодаря на родителите си за това решение. Мое лично мнение.