Отиваме с мъжа ми за шаран.Той се изгубва нейде в магазина,а аз се приближавам до един човечец със същото яке като неговото.Човекът съсредоточено зяпа един шаран в очите?!Аз мислейки го за мъжа ми заядливо просъсквам: има очите на майка ти нали?Сиви и воднисти,при което зловещо се изкисквам.Имаме си стара семейна закачка и затва.Мъжът подскча от уплах и бързо се изнася поглеждайки ме с бялото на очите дали го следвам.Лошото е,че и една жена от персонала ме чу,та и тя се смя дълго след това.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Скрит текст: сега ми е смешно, но много се ядосах. Чудя се, ако бях се съгласила на обувки, как трябваше да стигна до тях, да хвърча ли?
А де, то ни така, ни иначе Barbarella, и аз не ща обувки от Метро, разбирам че е бил много мил, ама налли... 
! Но не се предавам за еднито му ританки! 
Отиваме с мъжа ми за шаран.Той се изгубва нейде в магазина,а аз се приближавам до един човечец със същото яке като неговото.Човекът съсредоточено зяпа един шаран в очите?!Аз мислейки го за мъжа ми заядливо просъсквам: има очите на майка ти нали?Сиви и воднисти,при което зловещо се изкисквам.Имаме си стара семейна закачка и затва.Мъжът подскча от уплах и бързо се изнася поглеждайки ме с бялото на очите дали го следвам.Лошото е,че и една жена от персонала ме чу,та и тя се смя дълго след това.
Остави ти, че падам от смях, ами и мъжът ми се включи. 
Отиваме с мъжа ми за шаран.Той се изгубва нейде в магазина,а аз се приближавам до един човечец със същото яке като неговото.Човекът съсредоточено зяпа един шаран в очите?!Аз мислейки го за мъжа ми заядливо просъсквам: има очите на майка ти нали?Сиви и воднисти,при което зловещо се изкисквам.Имаме си стара семейна закачка и затва.Мъжът подскча от уплах и бързо се изнася поглеждайки ме с бялото на очите дали го следвам.Лошото е,че и една жена от персонала ме чу,та и тя се смя дълго след това.
Кукувица такава
Ох, Рибозом, пак щом не е скокнал в защита на мама...
Сетих се за една моя "издънка" пред колежка - влизаме с нея в близкия супермаркет за някакви кутии, разделяме се и по едно време, до щанда за колбаси, засичам ММ с пълна кошничка. Заприказвахме се, той нещо изкоментира отрицателно за новата визия на обща позната, при което аз изсъсквам: "То пък жена ти щото е първа красавица!". И изпадаме в кратък абсурден диалог, в който той /ме/ "защитава", а аз /се/ "плюя", обаче и двамата говорим в трето лице. След минута той тръгва към хляба, а колежката, която била зад мен, се обажда: "Не мога да повярвам, как не ти извъртя един шамар този човечец! Жена му може да е крокозъбел, ама не ти е работа така да говориш пред него!".
Тогава ме досрамя да ги запозная, но през уикенда ни засече за ръчичка и се наложи, как ме изгледа, да знаете...
Сетих се за една моя "издънка" пред колежка - влизаме с нея в близкия супермаркет за някакви кутии, разделяме се и по едно време, до щанда за колбаси, засичам ММ с пълна кошничка. Заприказвахме се, той нещо изкоментира отрицателно за новата визия на обща позната, при което аз изсъсквам: "То пък жена ти щото е първа красавица!". И изпадаме в кратък абсурден диалог, в който той /ме/ "защитава", а аз /се/ "плюя", обаче и двамата говорим в трето лице. След минута той тръгва към хляба, а колежката, която била зад мен, се обажда: "Не мога да повярвам, как не ти извъртя един шамар този човечец! Жена му може да е крокозъбел, ама не ти е работа така да говориш пред него!".
Тогава ме досрамя да ги запозная, но през уикенда ни засече за ръчичка и се наложи, как ме изгледа, да знаете...
Отиваме с мъжа ми за шаран.Той се изгубва нейде в магазина,а аз се приближавам до един човечец със същото яке като неговото.Човекът съсредоточено зяпа един шаран в очите?!Аз мислейки го за мъжа ми заядливо просъсквам: има очите на майка ти нали?Сиви и воднисти,при което зловещо се изкисквам.Имаме си стара семейна закачка и затва.Мъжът подскча от уплах и бързо се изнася поглеждайки ме с бялото на очите дали го следвам.Лошото е,че и една жена от персонала ме чу,та и тя се смя дълго след това.
Съвсем прясно, отпреди минути. Минавам с прахосмукачката навсякъде и преди да я прибера, решавам да я отворя, за да изпразня торбичката и да изтупам филтъра, защото дочувам някакви странни звуци отвътре. Разглобявам, отварям я по каналния ред и.... 
няма торба, няма филтър, няма нищо! Изглежда, че последния път, когато съм минавала същата процедура съм засилила все торба и всичко в боклука. По-интересното е, че нямам никакъв спомен кога може да е станало това.
няма торба, няма филтър, няма нищо! Изглежда, че последния път, когато съм минавала същата процедура съм засилила все торба и всичко в боклука. По-интересното е, че нямам никакъв спомен кога може да е станало това. 
Айде и аз сред муните. Водя дъщерята на тренировки в училището, което е точно до детската й градина. Свалям й шапката, прибирам я в чантата на количката и понеже заниманията й продължават час и половина, решавам, че ще се прибера за малко с бебо. Да, ама като наближи времето да я взимам, решавам, че ще сложа бебо в слинга и съответно не взимам чантата. Идва детето, и първия ми въпрос е за шапката - къде е? То горкото мига на парцали, а аз я обвинявам, че е забравила шапката. С треньорката се връщат до залата, забавят се порядъчно, а аз чак сега зацепвам, че шапката е останала у дома. Естествено, че не я намират, а сега аз мигам на парцали и се чудя как да се извиня на жената. 
Препоръчани теми