Познавате ли хора тип 'Кеми Тодороф'

О, това и аз го забелязвам при себе си. Но и на мен ми казват че нямам акцент.

feiam, трудно си я представям пълната изолация в днешно време при цялата тая глобализация, интернет и т.н. Но ако  някой я е постигнал, значи много се е старал.  Както казах за такива случаи, разбирам акцента. Не го разбирам при хора живели 10-15 години в чужбина в българско обкръжение. Пък да не ти казвам че имам един далечен познат, който пък напълно бил забравил български и си говори с хората в БГ на англйски. Въпросният човек е от около 15 години в чужбина, набори сме, т.е. прекарал е поне 20 години в Бг и емигрира с родителите си. Е, как да си представя че не се е старал много целенасочено да забрави езика.

Аз определено имам проблем със словореда и с думите, които определят работата ми. Такъв опит в Бг не съм имала до сега и ми беше трудно да обяснявам кратко и синтезирано, какво работя и с какво точно се занимавам на български, както го правя на английски. Но се научих вече.
Ползвам си английски думи, но само с хора, които живеят в САЩ. С другите си признавам, ако не се сещам и те ми подсказват. Много ми се смеят, ако използвам дума с англ. произношение, преведена на бг от английски и затова спрях да "се правя".
Езиците се забравят, когато не се практикуват, пък ако ще и родният ти да е. Това не значи, че си задобрял толкова в другия, просто е въпрос на навик.


Това пък с ударението не мога да разбера, какво ви пречи. Аз ако не си кажа името, както го произнасят на английски, никой ни го чува, ни го разбира, колкото и да си повтарям и така и си свикнах да го казвам различно. Синът ми има 2 различни ударения в трите езика и не е проблем, като порасне ще си реши как му харесва.

Познавам няколко Кемита, но не са ми неприятни - просто изкелиферчен речник, какво от това?!
Познавам и няколко, които обаче са МИ неприятни...
Най-великата глупост, която чух скоро беше "T-shirt без ръкави" (потник, бе, потник!)
Фешън принтове, вилидж фешън...ей такива ми ти неща.

Това звучи като constant teen. Кажи му, може да спре да се занася.

Мен пък ме съсипват думичките "суетчер" (от sweatshirt), "бифтек" (от beef steak) и "хемендекс" (от ham and eggs). И се сещам за песента "Кен Ли"...

 Не не познавам такива хора, но пък то и не останаха българи около нас. Обаче, понякога и аз казвам цели заучени фрази на английски на Вальо, но по-скоро заради ефекта и много често заради това, че са по-кратки, отколкото казани на български. Съгласна съм, че след 10 години е нормално да се промени мелодиката на гласа, особено когато нямаш голям контакт с българи, че дори и да имаш.

 А, я да ви питам (някой ако иска да отвори нова тема за това), на какъв език мислите?

 Аз да си призная, все по-често си мисля на английски. Не защото ми е перфектен, а по-скоро защото ми трябва повече за момента, а такива размисли на случайни теми вечер в леглото, ми помагат да си спомня думи, които в определени ситуации ще са ми нужни. Което пък ми помага да се изразявам по-бързо и лесно в ежедневието, и след като живея в тази страна смятам, че е от голямо значение.

Да, познавам, но си живеят в България. Много ме дразнят с някакви си хепънинги, с някакви си овърдрафтове или направо с цели английски идиоми. Както и с калки. 

Иначе от българи в чужбина го приемам, защото знам какво е да си забравиш думите, когато цял ден плямпаш на местния език и контактите на български са ти ограничени. Аз се старая и не го правя, но струва усилие. Сигурно ако имам 1-2 деца около себе си и нямам време да погледна български вестник или книга, и аз така ще говоря.

За съжеление, познавам. То не стига че говрят амглийски  "един гащи плява", ами и българският са го "забравили" и говрят една мешавица и то с акцент  . Това е една от причините да не контактувам с българи. Винаги съм казвала "Пази боже сляпо да прогледа" (и то в прав текст и затова доста от българите наоколо отдавна престанаха да търсят контакти с мене)
Аз употребявам английски думи при разговор на български,  САМО когато се касае за комп. терминология. Може би за роднините и приятелите ми от България говоря с акцент (досега не са ми казали, ама знам ли). Децата ми говорят български с лек акцент (особено се усеща при четене-затова наблягам на четене на глас на български). При тях е по-силно изразено използването на английски думи (просто речниковият им "багаж" на български куца). Старая се да ги корегирам.
Познавам и фрапиращи случаи на българи- ГОВОРЯТ САМО на английски, казвам си наум "бабините им трънкини" и аз им говоря на англ. (такъв случай е зъболекраката, която ПОСЕЩАВАХ).

Мен не ме мързи да говоря на български, но понякога съм твърде уморена да мисля на два езика. Проблемът е, че ако вмъкна български думи в английска реч, никой няма да ме разбере  . Затова като запецна за английска дума, спирам и мисля. За сметка на това, в англоговоряща българска компания като запецна за българска дума, ми е ясно, че ще разберат английската и карам малко джаста-праста.

Чуждицата, която чувам да се използва в България и ме хвърля в тъч, е мърчъндайзър  .

Побеснявам обаче от от словестните уроди, които напоследък се изпозлват в България. Пред тях бледнет всички изцепки ала "Кеми Тодорофф) 

Признавам си без бой. Да, когато говоря с българи, който знаят немски нарочно дори използвам немската дума заради комиката в ситуацията.
Много рядко ми случва също така, да съм дълбоко убедена за някоя дума, че е българска, а после се оказва, че съм я побългарила. Акцент на български нямам, но навремето ходих почти всяка събота и неделя в Италия и там много ми се радваха на произношението. Миналата година (след дълго отсъствие) аз самата се чух как говоря италиански с австрийски акцент - ужас!
Също така познавам българи, които живеят тук от дълги години и говорят по-хубав и по-истински български от мой приятели в България (много ми хареса примера с t-shirt без ръкави)
Но определено най-неприятната комбинаця са тези, които хем не са научили чуждият език както трябва, хем непрекъснато украсяват българските си изречения с него.

Feiam, един мой чичо, който живее в Италия от 26-27 години и говори български много напевно  Не че прави грешки или нещо такова, просто мелодията на езика е друга. На мен ми харесва. иначе съм съгласна с теб и за изолацията. Изолация си е и още как. И речника става един такъв ..."семеен", по-опростен, по-изчистен, по-правилен дори...


Едно време като бях млада видях един надпис на морето, който остави голям белег в съзнанието ми на българче: LOVIM BRIMKI  

Да се разпиша ...за съжаление и на мене ми се случва доста често да разбърквам двата езика ....мисля си че понеже не контактуваме много с други българи просто така се получава с годините....иначе на български нямам акцент.....


най вече на английски ... особено когато не съм вкъщи а на работа....

Мдаам, познавам, една друга българка тук. Даже точно това си помислих последно като ми се обади последно преди 2 дни.

сакън, аман заман. Ще има да хвър4ат епитети за комплекси, селяни, прогледнали слепци и т.н. 


аз пък се 4удя какво се 4удиШ. с кой да говоря на български, бе жена? 


 

ругатните ми са все така цветисти, оба4е

На български

И къде ги ловяха тези бримки, в морето ли? 
И тук съм чувала за хора, които си мислят, че ако научат кирилицата ще знаят и руски (примерно) Тези и те са си мислили, че владеят чуждите езици покрай латиницата

Аз нямам познати българи говорещи с акцент, не мисля, че бих задържала такива превземки около себе си.
Няма против да се вмъкват немски думи в разговора, ако става дума за нещо специфично, аз също го правя (компютри, административни въпроси и т.н.), обаче в съвсем обикновен житейски  разговор да се вмъкват чужди думи и то накрая с пляснато българско окончание много дразнещо ми действа (което не означава, че и аз не го правя от време на време , но се старая да не се случва). Да ми се повтори 10 пъти в кратък разговор как някой си се "умцийвал" и как е минало "умцийването" ми идва в повече при положение, че нашите дума "преместване" и "пренасяне" съвсем не са чак толкова трудни, леснозабравящи се или пък прекалено дълги.

Аз да кажа, че след 10 години още говоря без акцент Не, че се изхвърлям, аз съм скромна личност , обаче всяка година като се прибера в БГ, майката на приятелката ми, която ни беше и учителка по български и литература, след кратък разговор констатира "браво, нямаш никакъв акцент" И аз й вярвам

П.С. Дали го няма някъде онова интервю на Кеми във "всяка неделя"? Много ще ми е интересно да го видя сега, защото от онова време имам много смътни спомени. Спомням си само това, че много се мъчеше тази жена, докато изкарваше някои думи от устата си