При мен е абсолютно същото. Освен, че не обръщам внимание на такива въпроси и коментари, бързам да ги изпреваря със застрахованото:" Той си е дребничък, прилича на нас с баща му, няма да прилича на съседите, я!" И това е самата истина. Ами да, дребен е, признавам го пред хората, но това ни най- малко не ме притеснява. Показателен за здравето му е жизнения тонус на детето, който удивлява всички познати. Аз например се чудя на деца, чиито бузи ще се пръснат от дебелина, но нито питам, нито коментирам.
Аз като малка съм била същата и другите майки са ми казвали "дребосъчето", от което моята майка направо е полудявала , пък виж ме сега и аз човек съм станала. Не съм съвсем ниска-1,65м и 48кг. До сега в живота си никога не съм спазвала диета, дано не ми се и налага.