Моля за съвет

  • 9 225
  • 127
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 934
Сега си мисля, че да се появи аутсайдер в един клас донякъде има вина и учителят...

Чак вина не знам, но ми се струва, че в случая на Касиди учителката не е направила особено много... Това "обеща да поговори с тях" ми се вижда много мъгляво и неопределено. Говорила ли е? Какво им е казала? Те какво са и казали?

Защо не опита да привика и двете страни в конфликта, да говорят открито, очи в очи? Всеки да си каже искрено и откровено каквото има да казва. Знам, болезнено е, но съм чела, че подобни конфликти често се решават по този начин.

# 121
  • Мнения: 359
Това с носенето на интересни играчки наистина много върви.
Моята щерка е прилагала този трик. Дори последно беше вчера. Не е било винаги съзнателно, но е постигало ефект.
Снощи излезе да играе с група деца, които не познава много добре. Уж я приеха добре, но когато хвърлях по едно око през терасата ми се стори, че е леко изолирана. В един момент ми викна да и хвърля обръча. И моментално още три момиченца отидоха за своите и се присъединиха към нея и още малко по- късно цялата тайфа, барабар с момчетата, вече я бяха наобиколили и въртяха обръчи  Simple Smile
Днес пак я викат да ходи да лудее с тях  Simple Smile Ето как нещо толкова незначително, като един стар обръч, я направи център на внимание. А можеше още дни да излиза с тях и да си стои така леко изолирана. Просто така се получи, че децата имаха възможност по-добре да се запознаят с нея и да я опознаят.


Сега и аз се сещам, че ни се случи такова нещо. Сменихме жилището и децата изведнъж попаднаха в нова градинка (близкото паркче). Там вече си имаше обособени групички, играеха си, а моите си седяха на пейката и скучаеха. Никъде не можеха да се включат. Така продължи доста време. Един ден обаче решиха, че трябва да излязат с едни маскет-костюми с наметала и мечове (госпожици, моля ви се! Laughing) - от някакъв детски филм, който даваха по това време. И изведнъж станаха център на вниманието! На другия ден пак и така. Известно време носех в градинката огромен плик с играчки (задължително актуални в момента!), раздавахме на всички деца и започваше игра. Накрая като ни видеха, че се задаваме, другите тичаха към нас.

Сега, слава богу се познаваме с всички, с някой сме съученици и въобще нещата изглеждат ОК.
(Обаче, о ужас, предстои ни нова смяна на жилището!!!)

# 122
  • Мнения: 334
Касиди, преминавам през нещо подобно с дъщеря ми/във втори клас/ и напълно те разбирам.
Днес вече беше върха ,не ми издържаха нервите и поговорих и с децата и с майките им.
Не знам дали ще има ефект,но не мисля,че някаква фръцла ще комплексира детето ми.

# 123
  • Мнения: 6 694
................но не мисля,че някаква фръцла ще комплексира детето ми.


Фръцлата, както я наричаш, сега е лидер, колкото и да си изпускаш нервите.
Въпросът е как нашите деца да са лидери или как се научат да живеят с тях.

# 124
  • Мнения: 334
................но не мисля,че някаква фръцла ще комплексира детето ми.


Фръцлата, както я наричаш, сега е лидер, колкото и да си изпускаш нервите.
Въпросът е как нашите деца да са лидери или как се научат да живеят с тях.
Не си ме разбрала. Simple Smile

Не ми издържаха нервите и пристъпих към действие
т.е говорих с детето и  майката съвсем спокойно и нормално.

В нашият случай става въпрос само за едно дете,
което създава проблемите.

Днес разбрах,че не съм единствената майка,
която се оплаква от въпросното дете,
времето ще покаже дали подхода ми е бил правилен.

# 125
  • Мнения: 6 694
Velonika, разбрах те.
Идеята ме беше, че не е важно дали ти си се показала в даден момент като по-възрастната и по-силната, все пак конкуренцията е нелоялна.

# 126
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Касиди, включвам се, защото ми стана мъчно за детенцето и защото си представям какво изпитваш като майка.
Много добри съвети са ти дали, помисли кои са подходящи и опитайте с тях да промените ситуацията. Ще повторя някои неща, но искам да дам мнението си от позицията на човек, който през ученическите си години е бил в ролята и на аутсайдер, и на лидер.
Подкрепяй дъщеря си така, както смяташ, че е подходящо, но тя и другите нека да знаят, че ти си винаги зад нея. Опитвай се да засилиш вярата в собствените и знания, умения, преценки, качества. За да се чувства добре в класа не й е необходимо да бъде одобрена от всички или да е част от група- достатъчно е да си намери дори едно детенце със сходни интереси и е заедно с него в междучасията. Наистина това може дори да е момче- просто й кажи да помисли с кое от децата най- добре би се разбирала и да се опита да се сприятели с него.
Ти трябва да създадеш ситуации, които да я сближат с децата- играчки в училище (не да ги показва, а да си играе сама с тях), срещи с по едно от децата извън училище и на рождения си ден  да покани само едно дете от класа.
На есен ще видите каква е ситуацията и ще прецените дали да смените училището.

# 127
  • Мнения: 9
Касиди, а изясни ли какво точно искаш, какво точно иска дъщеря ти? Понякога колкото и да искаме някой друг да се промени, не е в нашата власт, но когато ние променим отношението си към него, той започва да се държи по различен начин. Щом няма физическо насилие, дъщеря ти може да се справи - ако й даваш кураж и не преекспонираш проблема.

Нека първо си отговори на въпроса толкова ли много иска да е близка с въпросните деца? Ако не - какво толкова - просто си ходи на училище за да се образова. Не мисля, че е задължително в училище да имаш приятели. Важното е да се поддържат спокойни и цивилизовани отношения.

Ако си даде сметка, че най-важното нещо в живота й не е възхищението и приятелството на децата от класа, ще се чувства спокойно. Трябва ли непременно да се харесваш на всички?

Рабира се, че е хубаво да говорите за всичко, което й прави впечатление у тези деца, да размишлявате, да се опитвате да разберете и да не бързате да презирате, но и да не си затваряте очите. Просто детето ще помъдрее по-рано, в което няма нищо лошо Simple Smile

Ще ти дам пример: когато синът ми имаше проблеми с една госпожа, му обясних, че част от проблема е възрастта й - описах му някои типични симптоми на критическата възраст и той каза "Ха! Точно така е!"

Говорили сме за семействата на съучениците му, купих му хубава книга за пубертета и т.н. Колкото повече разбираш, толкова по-малко се страхуваш, повече приемаш и по-лесно живееш.

Няма нужда сега да оплакваме загубеното детство на детето, загубената невинност и пр. Не е задължително с човек да загуби невинността си когато и да е, но е желателно да се раздели с наивността си. Не намирам второто за кой знае колко очарователно.

Последна редакция: чт, 29 май 2008, 12:27 от lyd

Общи условия

Активация на акаунт