как реагирате

Ами първо си успокоявам моето дете и после правя забележка на другото, но всички деца минават през този период.

Много полезна тема ще следя с интерес. 

Ще доживея и ще видя  , но преди доста години четох "Диагностика на Кармата" на Лазаров, та по памет ще се опитам да преразкажа. Детето се удря в масата и почвада плаче, майката казва -" няма нищо милчко, масата е лоша" и леко удря с ръка по масата - по този начин се възпитавала агресия. Първо самата дума лошо - не е желателно изобщо да се употребява, удрянето на масата - даже не е нужно да се коментира. Сега се опитвам да обясня колко боли скубането - уви без грам успех, но и моето е много малко още, жалко че аз оставам вече тотално без космите си. 

Ако другото дете целенасочено и постоянно бута и блъска децата правя забележка и то обикновено възмутено се отдалечава. Ако блъскането е неволно или инцидентно не реагирам. Така или иначе дъщеря ми не плаче когато падне и не се впечатлява кой знае колко.

Естествено,че ми става много гадно,но освен да успокоя моето дете друго не правя.....има си майка която да му се скара и обясни,че така не се прави

Моето дете е от кротките, никога не посяга, но често се случва на нея да посегнат. 
В тези случаи първо правя забележка на другото дете, като му обяснявам, че така може да я нарани, че не е хубаво да се прави така, а след това премествам Калина на друго място.
За щастие не съм попадала на майка, която да не направи забележка на бутащото, така, че до конфликти не се стига. 

Просто си дръпвам детето и го успокоявам /ако се е разплакало/. На тази възраст /2-3 годишни/ не може да очакваш да се държат като цивилизовани възрастни. Понякога се бутат случайно, друг път - нарочно, но това не е от лошотия или поради излишна агресия. Децата са си деца.

Обяснявам, обяснявам, обяснявам, точно докато ми излезе пяна на устата 

Ако детето нарочно е ударило моето, обяснявам и на него, че това не е хубаво  майките отсреща обикновено реагират по същия начин както аз - започват да обясняват че това не е хубаво и не се прави. Моето момче е по-голямо вече и сега с неговите връстници се обиждат повече отколкото да се бутат, пак пяна ми излиза на устата от обяснения  че няма да си играят с него щом обижда, ама какво да се прави, те трябва да минат през всичко за да преценят кое е хубаво и кое не, да застанат и от другата страна, за да разберат какво причиняват като го изпитат на собствен гръб... та така, обяснения 

 от темата определено има какво да се научи и аз ще я следя с интерес

Винаги съм на не повече от 3 крачки от него,за да мога да се намеся ако се случи нещо такова като бутане,блъскане и т.н.
Когато друго дете го блъсне,ако майката не реагира никак,просто си вземам детето и го отмествам малко по встрани от другото.Не му обяснявам че другото е лошо.Ако майката направи забележка на своето и то я разбере,оставям си детето да си играе там въпреки случката(все пак децата често не го правят нарочно,просто са по-невнимателни,или не могат да преценят че по-малките са по-уязвими...).
Съвсем отскоро забелязвам че и моето дете започва да ''проявява характер'' на детската площадка,макар и рядко-граби чужди играчки(неговите ги захвърля нанякъде ),ако някое дете му ''пречи'' започва да го побутва(в смисъл да го ''гони'' от своята територия).Започна да се ''опъва'' и на по-големите деца,който го блъсне или му вземе играчката-и скача да я дърпа... ...а доскоро кротко си стоеше и му вземаха играчките,и го блъскаха,а той не реагираше.Даже се притеснявах че е е прекалено добричък и се дава да го мачкат(е,аз никога не съм го остявяла де,в конфликтна ситуация винаги съм се намесвала).
Това което правя когато го видя че ще бутне или блъсне някое дете(близо съм и успявам да го предотвратя),е да го дръпна встрани,да му обясня много добре защо не трябва да се прави така и как той би се почувствал на мястото на другото дете.Уча го да си иска играчката,без да ходи да я дърпа,а да каже на детето че я иска(вече може да говори сравнително добре и разбираемо).Уча го да е добър с децата,за да искат те да си играят с него,иначе ще си играе сам
Само веднъж ни се случи по-сериозна случка на детската площадка,когато не бях достатъчно близо,едно детенце беше започнало да го души.Моето много се уплаши и много плака,това което направих е,че го утеших и после му обясних защо няма вече да играе с това дете .На другото дете не съм правила забележка,нито съм се карала,майка му беше там и не реагира адекватно според мен(само едно вяло ''не така бе мамо,не стискай детето'' не свърши работа),когато аз връхлетях да изкопча моето,тогава онова се отказа...Въпреки това хвърлям вината на родителите,децата не са виновни.

Ние сме още малки, та това не ни е дошло до главата, но си мисля, че децата просто понякога не си оценяват силата. Случвало се е многократно деца на по 4-6 год. радвайки се на дъщеря ми в количката, както я галят, така да я дръпнат или стиснат по-силно. Просто не могат да преценят какво правят и с каква сила го правят, а какво да говорим за 2-3 годишните.
Естествено, че трябва да им се обяснява постоянно, че не трябва да се бутат и удрят и т.н., защото ако не се прави, ще свикнат като поотраснат, че насилието е нормално. Не че в началото ще има голям ефект това обяснение /те и без това на тази възраст масово са контра на това, което кажат родителите/, но сигурно при по-буйните деца ще трябва да се обяснява повече време, а при някои други по-малко.
Смятам, че е неизбежно, колкото и да е неприятно.
Но трябва да кажа, че в нашата градинка, не съм видяла майка, която да подмине спокойно факта, че детето и е бутнало или ударило друго /не че често се е случвало де/, даже ги карат да се извинят на другото дете.

Моята дъщеря от такива "бутащи" деца вече е наплашена и не иска да си играе с връстниците си, само с по-големи каки и батковци. Често съм свидетел, как родителите на деца , които са да речем с по-бурни реакции на детските площадки, не реагират почти по никакъв начин на ситуации на бутане, дърпане и т.н. Поради тази причина вече и аз "влязох" в действие, защитавам я почти веднага. Онзиден ми се случи пак така едно да й посегне и да се опита да я измести от една от тези люлеещите се и пеещи платени играчки. Направо й нарани бузката с нокти за секунда/като й посегна, има белези. Дръпнах веднага детенцето и с по-строг тон му казах НЕ, недей да правиш така! Първо майката незнам как го допусна до люлеещата се играчка, все пак е голяма и може да се нарани при люлеенето, да му затисне нещо. Тя го остави да се натиска да се качи вътре И въобще не му обясни, че не бива да прави така. Такива ситуации наблюдавам ежедневно. Първо оставях дъщеря ми да се учи да се защитава сама, да реагира по-смело на ситуацията, но се намесвам , ако не се случи в първите 15-20 секунди. Иска ми се да се защитава, но засега не успява.
Мнението ми е, че трябва многократно обяснение и без квалификации за децата, че са лоши и т.н. Много добре разбират малките 2-3 годишни деца. Тъкмо в тези години се възпитава, ако не сега , кога?

моят син досега е изпадал в ситуация да бъде "бутан"само веднъж и то много лекичко от едно малко по голямо момиченце.Но аз винаги при игри с връстниците му не отделям очи от него ,като се опатвам да предусетя реакцията ,както неговата ,така и на детенцето, с което играе.Иначе ако някой иска да му вземе играчка от ръцете ,моят започва да се дърпа и да издава един леко ръмжащ звук ,но не налита да бута или да посяга към другото.
  Затова ще следя темата с интерес.