Моля за вашия коментар

  • 2 393
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
А взе ли такова наистина??? Аз от две години си блъскам главата и не мога да го взема категорично, а ти....... newsm78 Hug Hug Hug

Да, взех. Трябва да се разделим. Чувствам се неспокойна при такава настройка от негова страна, категорично не бих могла да се насиля дего да насиля, не ми е нужно. Не го искам нещастен от някаква принуда и да вземам вместо него решения. Но ако остана, за мен винаги ще има съмнение, че просто съм му интимна съквартирантка, с която животът е просто лесен.
Тази връзка ми е важна заради любовта и възможностите тази любов да трае "вечно" Simple Smile
Може би съм смешна, наивна, егоистична, но предпочитам свобода пред заблуди, принуди, недоразумения и прочие.
Искам да бъда сигурна, че живея в нещо истинско, а така, уви, няма да бъда.
Следователно моят избор е ясен.



# 31
  • Мнения: 2 161
Аз мисля,че е съвсем прав приятеля ти.Разсъждавам точно като него.Имате достатъчно деца,взети заедно.Защо не се насладиш на любовта?

А дали е любов? Може би щеше да ми е много по-спокойно, ако той беше казал, че детето не му е сред приоритетите, но не би имал нищо против, щом мен това би ме направило щастлива.
Тогава може би нямаше да се тревожа, че не ме обича. Любовта не е само един разлюлян креват, а и някакви планове за бъдещето, нещо, което го осмисля. Ако тези, които се обичат, не създават деца, то кои тогава?
Но всъщност си дълбоко права. Просто се опитвам да ви "подмамя" за повече гледни точки.




Защо да не е любов?Отпусни се и се наслади на живота си с този човек,щом вече и децата ви са големи.Това,че не иска дете,не значи ,че не те обича.И изобщо,защо детето да скрепява връзката.И който си мисли,че децата скрепяват връзката,нещо се е объркал.

# 32
  • Мнения: 2 448
А взе ли такова наистина??? Аз от две години си блъскам главата и не мога да го взема категорично, а ти....... newsm78 Hug Hug Hug

Да, взех. Трябва да се разделим. Чувствам се неспокойна при такава настройка от негова страна, категорично не бих могла да се насиля дего да насиля, не ми е нужно. Не го искам нещастен от някаква принуда и да вземам вместо него решения. Но ако остана, за мен винаги ще има съмнение, че просто съм му интимна съквартирантка, с която животът е просто лесен.
Тази връзка ми е важна заради любовта и възможностите тази любов да трае "вечно" Simple Smile
Може би съм смешна, наивна, егоистична, но предпочитам свобода пред заблуди, принуди, недоразумения и прочие.
Искам да бъда сигурна, че живея в нещо истинско, а така, уви, няма да бъда.
Следователно моят избор е ясен.





Правилно ли съм разбрала, че щом като той не иска да имате общо дете, ти предпочиташ да се разделите.
Не ставаше ли дума за любов в предните ти постове.
Дете за теб означава вечна връзка?  newsm78
При положение, че вече имате деца  от предишни връзки, какъв е проблема да живеете заедно, да помагате на вече поотрасналите си деца и да се обичате?   Rolling Eyes

# 33
Не мисля че децата са мерило за любов, но това е лично мое мнение. Много двойки са отдадени един на друг, но не създават деца защото да са само двамата им е добре / колкото и странно да звучи / Познавам такава двойка, чужденци са. Не те убеждавам да спреш да искаш дете, напротив, това е най хубавото нещо което може да ти се случи, просто си мисля / от писаното от теб / че с приятеля ти имате страхотна връзка, само не мислите еднакво по въпроса с детето. Но когато една жена иска нещо намира начин да го постигне.

Съгласна съм, не - убедена съм - че не е задължително всички да имат деца. Има хора и двойки, които изграждат живота си по друг начин - чудесно! Но тук не става дума за двойка с едно и също мнение по въпроса за децата. А за млада жена, която иска дете от мъжа, когото обича. Не се сещам за нищо по-естествено от това. На възраст 35 +, хората обикновено познават себе си и потребностите си, изборът на патрньор и  вземането на решение за дете са добре осъзнати. Да имаш дете с някого е съвместност, която хората предприемат с много малко хора.

Ако мъжът, с когото съм (зрял, напуснал крехката младежка възраст), не желае да предприеме такава заедност с мен и нехае за моето желание и емоции по въпроса, доста ще се замисля.... Ще се позамисля защо му е толкова лесно да пренебрегне моите чувства и защо му е нужно да си оставя "вратички", защо не иска да влезе в една от най-дълбоките съвместности. (Дълбока е, защото от нея произтичат дългогодишни последствия.) След известно време, най-вероятно ще го напусна. И със сигурност ще позагубя уважение към него, задето ми предлага да забременея на 43, когато рисковете за детето и мен са доста по-големи. А и това е смешен начин хем да се запази статуквото, хем да ми замаже очите.

От думите на Отдавна разбирам, че дискусията "за или против дете" тече доста... хм, отдавна. Всичко е казано и съм убедена, че тя му е обяснила в подробности чувствата си по въпроса неведнъж. (Поне аз, от няколко поста, разбрах съвсем добре какво преживява и че е близо до точката на пречупване, а не съм от най-бързо схватливите). Ами... тогава... успех, Отдавна! Не е нужно да живееш с някого и непрекъснато да се измъчваш. а и той ще получи, каквото иска - отгледал си е детето и сега ще се наслади на живот без нови "усложнения".  Също нищо лошо.

Последна редакция: пн, 23 юни 2008, 20:49 от От ума си пати

# 34
  • София
  • Мнения: 71
Миличка, не те разубеждавам, само те съветвам да помислиш много, много добре преди да обявиш решението си. Наистина, поне от написаното от теб, се разбира, че имате добра връзка с този мъж. Нещо, което, повярвай ми, трябва да си голям късметлия да имаш в този живот. Поразрови се по форума, виж от какви мъже се оплакват жените, има ги всякакви. Безотговорни, груби, агресивни, незаинтересовани, пияници......да изброявам ли още? Трябва наистина да имаш страхотен късмет да попаднеш на добър и свестен мъж. Аз попаднах точно на такъв и затова ми е толкова трудно. Не бих го заменила за никой друг. Обичам го, много го обичам! Въпреки, че ми страшно болно, че той не иска дете, до голяма степен разбирам доводите му и ги уважавам. Не бих искала и мен да ме кара някой да раждам, ако не искам, и наистина не мисля, че бих доказала любовта си по този начин. При мен е още по-кофти, аз нямам деца. На твоята възраст съм почти, имаме година разлика. Разбирам напълно желанието ти да имаш дете от този човек и споделям болката и огорчението ти. Но в крайна сметка, ти вече имаш син. Макар да ти е трудно, не зачерквай с лека ръка любовта, която имаш. Неспокойна си, защото предполагам си изпаднала в поредната криза, зная какво е. По-добре да имаш човек до себе си, който те обича и държи на теб, отколкото да се разделите, да попаднеш на някой, който може да иска деца, но да се окаже пълен кретен. Пак ти казвам, децата не са доказателство за любов. Прецени много добре, не действай импулсивно, почакай, успокой се и помисли пак. Междувременно той може пък и да си промени мнението, всичко се случва на този свят. Може да забременееш случайно. Не бързай. Не знам дали това е единственият ви проблем, но ако е само той, значи си заслужава добре да помислиш. Но ако това толкова те измъчва, бягай. Пак ще те подкрепя! Желая ти успех и ти стискам палци! Hug

# 35
  • Мнения: 6 700
Аз пък не разбирам как така желанието или не за дете е мерило за любов и причина за раздяла.
Все пак и двамата се зрели хора с деца от бивши връзки. Не може ли да се насладите един на друг и на чувствата си.
Ако беше позакъсняла мома без деца бих те разбрала, но сега ми е трудно. Ще зарежеш мъж, с който ти е хубаво, когото твърдиш че обичаш и той те обича само защото не искал повече да се възпроизвежда, нещо не е наред. Или не казваш всичко.

# 36
  • в страната на абсурдите
  • Мнения: 1 236
а защо за миг не си си помислила,че твоят приятел може да изпитва страх от това да стане баща отново?едно е да имаш деца на 20 години,друго-на 30,а още по-друго -на 40!може да го е страх ,че няма да се справи.................защо гледаш на това само от твоята позиция ?

# 37
  • Мнения: 388
мисля че си малко крайна в решението си... Защо не седнете да поговорите и да изясните какво точно го плаши в това да имате дете... обясни му че се чувстваш несигурна в любовта му към теб (и все пак не поставяй детето като гаранция за любов, това може да го застави да приеме и после да съжалявате и двамата)... понякога открития разговор е най-лесното решение  Peace

# 38
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Ееее, не иска дете=не ме обича  newsm78
Имам две деца и много ще ми е интересно да срещна мъжа, който ще ме накара да пожелая да имам още едно! Ами няма да стане тая!  Naughty Което съвсем не означава, че не държа на човека, с когото съм сега. Но дете-категорично не!
Не си проваляй хубавата връзка, защото май за теб детето, нероденото, е по-важно от това да се чувстваш желана и обичана.
Хора разни, знаеш. След като казва, че не иска, значи не иска и толкова. Не го изнудвай и не настоявай. Радвай се, че си му достатъчна ти.
А в случай, че си забравила, детето освен много щастие и любов, означава и акане, реване и прочие. Колкото и грубо да звучи  Embarassed

# 39
  • Мнения: 957
И според мен в така поставената ситуация..постъпваш..леко пубертетно..съжалявам за израза..но си е точно така..една приятелка в момента е бременна от мъжа си...тя задържа бебето..само заради него...по нещастна бъдеща майка не съм виждала...може би ти искаш да направиш същото с твоя мъж.

# 40
  • Мнения: 660
Не знам какво точно да ти кажа, освен че те разбирам прекрасно, защото съм в абсолютно същата ситуация. Имаме по едно дете от предишните си бракове, обичаме се безумно, непрекъснато се докосваме като сме заедно, любов, наистина. И цялото ми същество изгаря за дете точно от НЕГО, а той явно е решил, че е приключил с това. Също като теб съм мислила да го напусна защото искам още едно дете, но след 33г. живот разбрах, че искам то да е от НЕГО! И вярвам!
Какво да те посъветвам..вярвай и ти, че и неговата любов ще узрее дотолкова, че само ти няма да си му достатъчна, а ще иска и ВАШЕТО общо дете. Дай му още време, не разваляй хубавото в живота си с лека ръка. Имаш време! Успех!

# 41
  • Мнения: 4 733
 Деликатна ситуация. Не мисля обаче, че желанието му за дете трябва да дойде след убеждаване от твоя страна. Просто трябва да го пожелае сам. Предполагам защото той вече има дете, ти също и е малко как да кажа...задоволен в това отношение.
 Разбирам че сте заедно от две години, дай му малко време. По настоящем сте почти като младоженци, наслаждавайте се един на друго. Бебето и желанието за него няма да избягат.
 Успех ти желая и разбирам прекрасно болката ти.

# 42
  • София
  • Мнения: 71
Не знам какво точно да ти кажа, освен че те разбирам прекрасно, защото съм в абсолютно същата ситуация. Имаме по едно дете от предишните си бракове, обичаме се безумно, непрекъснато се докосваме като сме заедно, любов, наистина. И цялото ми същество изгаря за дете точно от НЕГО, а той явно е решил, че е приключил с това. Също като теб съм мислила да го напусна защото искам още едно дете, но след 33г. живот разбрах, че искам то да е от НЕГО! И вярвам!
Какво да те посъветвам..вярвай и ти, че и неговата любов ще узрее дотолкова, че само ти няма да си му достатъчна, а ще иска и ВАШЕТО общо дете. Дай му още време, не разваляй хубавото в живота си с лека ръка. Имаш време! Успех!
Съчувствам искрено и на теб! Мислех, че съм някакво изключение в такава ситуация, но явно не е така. Не че това ме успокоява, разбира се...... Hug Hug Hug

# 43
  • Мнения: X
Казваш,че желанието му да имате общо дете ще е гаранция,че те обича.А защо не се замислиш малко?Имаш дете от първия си брак.То защо не е успяло да задържи любовта ви?И къде е гаранцията,че ако иска дете от теб,след време няма да реши пак,че не те обича?Струва ми се наивно да мислиш,че детето е гаранция за любов,след като си загубила една любов ...с дете.А по твоите думи разбирам,че той не е от мъжете ,които искат много деца.Да,има и такива мъже.И не са малко.

# 44
  • Мнения: 660
Съчувствам искрено и на теб! Мислех, че съм някакво изключение в такава ситуация, но явно не е така. Не че това ме успокоява, разбира се...... Hug Hug Hug
Благодаря ти, Гризанка, наистина!
Прочетох и твоите постинги и разбрах, че и ти също като мен обичаш мъж, който е доста по-голям от теб! Не ми се иска да пиша в темата на авторката за мен и теб, но набързо само ми се иска и на  теб да вдъхна вяра, че нещата ще дойдат по местата си. Аз лично вярвам, че една голяма и зряла любов не може да не роди нещо такова красиво, като едно бебе! Рано или късно!
А не знам как са прозвучали думите ми преди, но аз не съм отчаяна, ни най-малко! Щастлива и влюбена съм и вярвам, че моята обич и огромно желание за бебе ще заразят и този опак чаровник до мен! Желая го и на всички в нашата ситуация! Peace

Общи условия

Активация на акаунт