Колкото по-голямо е детето, толкова по-лесно става 
- Публикувана: 27 юни 2008, 19:32 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 15:55 ч.
Кога ви беше най-трудно?
бебка е на 7м. и досега най-трудно от емоционална гледна точка ми беше първия ден когато отидох да я видя, там където раждах бебетата не стоят при майките, родих секцио и първия ден от операцията ми беше непосилно да се предвижвам, бебка си лежеше в креватчето и плачеше, наведох се да я вдигна и просто нямах сили да гушна съкровището си, тогава се почувствах наистина безсилна че немога да я успокоя, но на следващия ден вече бях доста по-добре и си я взех 
Досега най-трудно ми е било първия месец и половина.Колики почти не е имала дъщеря ми но храненето през три часа 
(тогава кърмех още) ,пък докато я преобуя и малко внимание ,за час и нещо дремне и аййййде пак всичко наново.Вечно си бях недоспала.След това влезнахме в релси лека полека.
(тогава кърмех още) ,пък докато я преобуя и малко внимание ,за час и нещо дремне и аййййде пак всичко наново.Вечно си бях недоспала.След това влезнахме в релси лека полека. 
Като цяло първите 5 месеца ми бяха трудни. Беба трудно заспиваше, спеше малко, плачеше много, имаше колики и т.н.
Но най-труден ми беше първият месец. Бях много зле след раждането, мъжът ми си пусна всичката отпуска и аз само се вайках как ще се справя, когато се върне на работа. Изпитвах панически страх от отсъствието му. Когато той се върна на работа, се стегнах точно за 1 ден. Организирах се, взех се в ръце и до там беше със страховете, ревовете и несигурността в мен.
Обаче, ако ме питаш, това са били бели кахъри тогава. СЕГА ми е много по-трудно. СЕГА бебето се превръща в дете, активно взаимодейства с хората и децата навън, възпитанието, основите на всичко се полагат сега. Понякога мисълта, че отговорността за бъдещето, за поведението, за умението да контролира гнева си, за осъзнаването и увереността, за интелекта ако щеш на един човек и неговото поведение в обещството лежи изцяло върху плещите ни (на мен и на баща й), ме стряска много повече, отколкото коликите и безсънието.
Но най-труден ми беше първият месец. Бях много зле след раждането, мъжът ми си пусна всичката отпуска и аз само се вайках как ще се справя, когато се върне на работа. Изпитвах панически страх от отсъствието му. Когато той се върна на работа, се стегнах точно за 1 ден. Организирах се, взех се в ръце и до там беше със страховете, ревовете и несигурността в мен.
Обаче, ако ме питаш, това са били бели кахъри тогава. СЕГА ми е много по-трудно. СЕГА бебето се превръща в дете, активно взаимодейства с хората и децата навън, възпитанието, основите на всичко се полагат сега. Понякога мисълта, че отговорността за бъдещето, за поведението, за умението да контролира гнева си, за осъзнаването и увереността, за интелекта ако щеш на един човек и неговото поведение в обещството лежи изцяло върху плещите ни (на мен и на баща й), ме стряска много повече, отколкото коликите и безсънието.
Мисля че бяха два периода: първият бяха първите дни след като се прибрахме от родилното. Нямах идея какво да правя с малкото човече, понеже около мен никой близък не бе имал бебе и аз нямах никакъв опит. Бабите се опитваха да помагат но по-скоро пречеха, хубавото беше че мъжът ми беше много спокоен и благодарение на него и аз се успокоих и нещата потръгнаха. Но най-трудно бе процесът на прохождане. Малката от първия път, в който я изправихме на крака искаше нон-стоп да я държим за ръчички и да се мъчи да ходи. Проблемът е че аз съм доста висока и постоянно трябваше да ходя прегърбена , от което и до сега кръстът ме боли. Това беше доста дълъг период и искрено завиждах на по-ниските мамчета...
Ето сега,в този период ми е най трудно!Дъщеря ми навърши годинка на 12 юни,а проходи на 11 месеца,но още ме е страх да я пускам съвсем сама навън да ходи защото понякога залита и не искам да падне лошо и да се наран,и и постоянно поради тази причина съм плътно след нея!Много е жизнена ,да ни е жива и здрава и е много палава и ми израсходва енергията максимално.А аз в момента съм бременна и с второ бебе в 7-ми месец,и представете си за какво става на въпрос при мен! 
Не ми е лесно изобщо,защото си гледам дъщеричката сама-тати през деня е на работа и само вечер може да ме отмени,но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ,за положението в което се намирам,защото ние сами си решихме ,че си искаме второ дете,толкова скоро след първото.Предполагам,че и оставащите ми месеци до термина ще бъдат още по-трудни,като се добавят и килцата отгоре който съм качила,а също и горещините,но пък-Целта оправдава ср едствата!После ще си имаме жвот и здраве две дечица,който ще са на горе-долу на една възраст,и за тях ще е по-добре,също и за нас,това си е лично наще мнение,разбира се.Та ето кой период от израстването на нашето слънчице е най-труден,но пък всяка трудност в отглеждането на децата ни, носи своето очарование,нали така! 
Не ми е лесно изобщо,защото си гледам дъщеричката сама-тати през деня е на работа и само вечер може да ме отмени,но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ,за положението в което се намирам,защото ние сами си решихме ,че си искаме второ дете,толкова скоро след първото.Предполагам,че и оставащите ми месеци до термина ще бъдат още по-трудни,като се добавят и килцата отгоре който съм качила,а също и горещините,но пък-Целта оправдава ср едствата!После ще си имаме жвот и здраве две дечица,който ще са на горе-долу на една възраст,и за тях ще е по-добре,също и за нас,това си е лично наще мнение,разбира се.Та ето кой период от израстването на нашето слънчице е най-труден,но пък всяка трудност в отглеждането на децата ни, носи своето очарование,нали така! 
Първите месеци - колики, рев и постоянно носене, а и за много неща не знаех какво и как трябва да правя - сега като си помисля, е можело да ми е много по-лесно.
Първото боледуване - Зори беше на 4 мес., когато и оперираха херния в Пирогов, не знаех на кой свят съм. 10-тина дни по-късно пипна някакъв вирус... ужасно беше.
Първото боледуване - Зори беше на 4 мес., когато и оперираха херния в Пирогов, не знаех на кой свят съм. 10-тина дни по-късно пипна някакъв вирус... ужасно беше.
.
Коликите не бяха продължителни, но пък Ани почти не плачеше, а скимтеше. От 3ч. посреднощ до сутринта скимтене, късаха ни се сърцата на двамата с баща й, а аз си ревях всяка нощ. Да не можеш да направиш абсолютно нищо, за да помогнеш на детето си е най-страшно. Какво ли не пробвахме тогава, спираше за 10-15 мин. и отново се започваше. Но сега Ани влезе в бебешкият пубертет и се чудя как да си предпазя нервната система от сривове. 
Всяка възраст с проблемите си..
А може ли лесното? Когато стана трети клас. 
Смея се, но това е истината. Самостоятелен, това дава свобода и на мен. Само, че си имам номер две, за запълване на времето. 
Сериозно - първите дни, колики, кърмене/хиляди въпроси/, безсъние, непрестанен рев/ и двамата/, прохождане, детска градина. Нужно им е цялото ни внимание и време, това уморява много. Но е хубаво и си струва.
Скоро си говорехме с половинката, че големия ще го гледаме до 70 г./ щото е много разсеян/, а малкия до 50.
Весел ден.
Когато стана трети клас. Смея се, но това е истината. Самостоятелен, това дава свобода и на мен. Само, че си имам номер две, за запълване на времето. Сериозно - първите дни, колики, кърмене/хиляди въпроси/, безсъние, непрестанен рев/ и двамата/, прохождане, детска градина. Нужно им е цялото ни внимание и време, това уморява много. Но е хубаво и си струва.
Скоро си говорехме с половинката, че големия ще го гледаме до 70 г./ щото е много разсеян/, а малкия до 50.
Весел ден.
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно , а и майка и мъжа ми много ми помагаха.
Сега прохождаме, ще видя този период как е
, а и майка и мъжа ми много ми помагаха.Сега прохождаме, ще видя този период как е