Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора
Здравейте, искам да ви попитам дали ви се е случило да сте студент/ки и да имате бебенце... и ако е било така как сте се справяли при наличието и на семейство. Аз забременях в първи курс и го завърших, след, което се преместих задочно, но при отсъствие на който и да е да ми помага незнам как ще се оправям. Таткото е по цял ден на работа и дума не ще да става той да го гледа, аз не работя, защото няма кой да гледа малкия- той е още бебе на 2 месеца и сега мисля какво да правя. Търсих тема, но не намерих, ако има някъде ще съм благодарна да пуснете линк, може да не търся както трябва. Пък ако няма ще се радвам да почета малко мнения по въпроса. bowuu
Цитирай


Мнения: 293
Аз бях втори курс като забременях,сега се дипломирам вече.
Доста е трудно,но при мен майка ми гледаше малката винаги когато пожелая.
Ако нямаш кой да гледа бебо можеш да учиш когато спи,друг начин няма.
Ако искаш можеш и да прекъснеш,но не ти препоръчвам.
Важното е да си силно амбицирана ще намериш време.Успех Peace
Цитирай


Мнения: 6 520
И двамата бяхме студенти,когато се роди сина ни.Редувахме се с гледането.По мое време имаше такава опция за майки:водехме се редовно обучение,но ходехме със задочниците.А и ти си се прехвърлила задочно,така ще имаш повече време.На 1.5 г. тръгна на ясли, а по време на сесии го гледаха бабите.Има начини,ако си мотивирана.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1
Аз бях в трети курс когато забременях , продължих редовно ,но се преместихме временно при родителите ми , за да може майка ми да ми помага за което съм и много благодарна.
Цитирай
Ми опитвам ама е много трудно, все още не съм задочно ама от септември ще съм , няма как да продължа редовно обучение, вече е решено и за това директно написах,че съм задочно. И тези очни толкова много продължават всеки ден, незнам как ще се оправя, няма на кой да оставя бебето, а наистина не ми се прекъсва. Хората ще са нови не мога веднага да започна да ги муфта за лекций... има още време де дано някакво решение все изникне. Обичам си детето и то е най-важното за мене, винаги него ще предпочета пред другото.
Цитирай


Мнения: 780
Как става? Ами с голямо желание и с яко дупе.И за едното и за другото.Ако има наблизо някоя баба, ще ти е по лесно.Няма невъзможни неща.
Цитирай


Мнения: 293
Лично аз от както съм родила на лекции почти не съм ходила.Колегите ми вземаха заверките и ми даваха лекциите.Ако можеш да процедираш като ще е лесно.
Цитирай

Насред хаоса

Мнения: 1 587
Много е трудно. И аз бях така - двете кукли се родиха по време на следването. И на мене нямаше кой да ми помага - мъжът ми и бабите ходеха на работа. Учех, когато ми се освободеше време - предимно по нощите. Но пък не съжалявам, защото по този начин избутах наведнъж всичко - и образование, и бебегледане. Ще се справиш!  Hug
Цитирай


Мнения: 4 966
Въпрос е на мобилизация.  Peace
Когато родих, учих 2 магистратури и работех на 2 места. Уж бях планирала да се дипломирам преди раждането, но трябваше да лежа 8 месеца и изпитите останаха за след раждането.
Децата се родиха, после стояхме 1 месец в болницата (бяха недоносени) и с връщането вкъщи си седнах на буквите и се започна - докато децата спяха или учех, или работех (ползвах си майчинството, но правех от вкъщи проекти). В началото ми беше трудно да свикна, защото мъжът ми нямаше много възможност да ми помага (работата му беше много натоварена, а и баща му почина, та имаше тичане да оправя документи, занимаваше се със записването на сестра му - завърши училище и кандидатстваше във ВУЗ, изобщо - лудница). Постепенно свикнах. Започнах да плащам на жена да ми помага в домакинството (викам я няколко пъти в месеца за основно почистване, а аз само си поддържам); виках почасова бавачка или баба ми, когато трябваше да ходя на изпити или на някоя работна среща и така. Трудничко беше, но държах основно аз да си гледам децата, а и не исках да се отказвам нито от ученето, нито от средствата, които получавах от работата (а и така си запазвах контактите, които в моята област са много важни). Пък и постепенно мъжът ми започна да се включва все по-активно в отглеждането на децата, а аз се върнах на работа - сега, понеже много пътувам, той ги гледа повече от мен, но пък и те са по-големи и самостоятелни, а няколкото по-трудни години с носенето на няколко дини под 1 мишница ми се "отблагодаряват", защото ползвам наученото и се радвам на постигнатото в работата.
Щом имаш желание, няма да ти е трудно. Само ще се наложи да свикнеш да спиш по-малко, но пък децата не са пречка, а стимул да се развиваш.
« Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 16:41 от azaf »
Цитирай


Мнения: 196
Аз работех, правих дипломна и бременеех и в последствие гледах (и още гледам Smile) дете. Става адски трудно, при мен проблемът се реши  за сметка на сънят. Наистина не знам как съм издържала, защото давах и нощни смени, после на лекции и упражнения... Като се появи бебето го кърмех и приспивах на компютъра и се напъвах да свърша, докато е малко, защото после съвсем трудно става ако няма външна помощ. Та при мен така стана-с недоспиване.
Много е важно от самото начало да включиш и таткото наравно в отглеждането на детето ( е все пак с мярка, защото вероятно той ви изхранва). Аз не се справих добре в това отношение и сега ми тежи...
И не се срамувай да искаш лекции, не че са ти длъжни хората, но това е начинът. Ако си коректна с тях (т.е. не им крадеш лекциите) не виждам какъв е проблемът да си поискаш. Въобще възползвай се максимално от помощта, която можеш да получиш.
Цитирай

София

Мнения: 2 470
Ами аз двете си деца ги родих по време на следването.
Рядко имах възможност да ги оставям на бабите. Основно си ги гледахме с мъжа ми. Правехме си комбинации най-невероятни, но издържахме. Вчера ми беше последният изпит. Сега ще пиша дипломна...
Моят съвет е да го ангажираш възможно най-много. Нямаш ли някоя приятелка, която би могла да ти помага?
Всичките ви лекции ли са задължителни за посещение?

Цитирай


Мнения: 1 258
Браво на вас... аз още немога да се реша на това...немога да мина задочно защото съм в УНСС-то...е, ако стане "грешка"-ще му мислим Mr. Green
Цитирай


Мнения: 2 492
Аз бях в началото на 2 курс, когаго се роди голямата ми дъщеря....задочна форма, на това което учех няма и съответно ми беше адски трудно....наехме бавачка, която идваше у нас да гледа бебка, но въпреки това ми беше трудно....
Ще се справиш Peace-силна воля и мобилизация ти трябва....а и знай, че не си първата, нито последната студентка с бебе...
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 063
Аз прекъснах една година и продължих редовно, моята специалност задочно нямаше, а и не исках. Учех на 200км от града ми, детето го гледаха бабите и мъжът ми.

И няма начин да не забележа, но човек, който предстои да е висшист, защо по дяволите пише лекциЙ?
Цитирай

Варна

Мнения: 565
Не е лесно, но от теб зависи дали ще се справиш, най-лесното е да се откажеш!
Аз родих, когато започвах 3-ти курс, сама си гледам детето,
учех когато спи, на лекции не ходех само се подготвях за изпити!
Определено на моменти ми е било доста трудно, но стискаш зъби и драпаш нагоре!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора