Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ

Благодаря на всички ви за отзивчивостта и мненията!

В личен план трябва да спомена, че аз самата винаги съм била против брака, като подпис и формалност, защото съм дете на разведени родители. Татко ми ни е изоставил,когато съм била на 4 годинки, майка ми е трябвало сама да се бори в живота с мен. Добре, че е по призвание лекар, не само по професия и си е проправила своя път.
Като институция семейството от страна на баща ми нищо не ми е дало. Той си има друго семейство, друго дете и отдавна всичко е на негово име. Не че някога съм щяла да се възползвам от това или съм искала нещо...исках,когато бях малка, той да е до мен. Но се срещахме само, за да се разберем колко издръжка ще ми плаща, без да му се налага да ходи до съда. Аз се надявах, че ще поиска по-често да се виждаме, да знае повече за мен, но уви...Аз винаги се смилявах над него, защото когато навърших 16год., майка ми ме пращаше аз да се разбирам с него за парите Така се получи, че по времето на инфлацията по Виденово време, той ми даваше 60лв и толкова продължи да ми дава до последно 5-6 години след това, че и я намали, защото инфлацията била спряла Той не се сети сам тогава,че е редно да коригира сумата сам, аз реших, че вече няма смисъл да се боря за неговото внимание.Бях обидена. И така до ден днешен...май ако се видим, няма да се познаем, а е известен лекар в София и нещата не опират до акъл или възпитание...но не знам до какво.  С майка ми никога не са се карали при развода, бил е по взаимно съгласие...Нямам обяснение какво променя хората така, но и това не е темата на поста.
Така че винаги съм била против подписа, търсила съм любов, която съм намерила в мъжа, с когото очакваме първото ни детенце. Винаги съм мислила, че той е отговорен и се надявам да продължи да е такъв, каквото и да се случи. Гаранция, както описах по-горе от личен опит знам, че няма - бракувани или не.
Както и в началото казах, нямаме какво да делим. Всичките ни имотни придобивки са наследствени...нито той, нито аз имаме права над нещо. Ако занапред правим нещо заедно, тогава ще му мислим.
Успокоих се от факта, че в акта за раждане няма да пише "извънбрачно"... мисля, че тази формалност най-много ме притесняваше подсъзнателно. А родителите ни ще го преживеят - всяко чудо за 3 дни, да е здраво бебчето и като го видят, всички ще забравят някакви формалности,които ги тревожат.
Много съм ви благодарна на всички за мненията! Май вчера хормоните ми бяха в повече...но човек се поддава на черните мисли по-лесно, отколкото предполага.За съжаление
Мисля да споделя с мъжа ми за вчерашните ми терзания, но не за да му искам мнението, а за да му кажа, че продължавам да го обичам и че понякога (дали от хормоните, дали от времето) човек изпитва съмнения за неща, които сам той е определил и решил!