"Само ти си мислиш, че не изглеждаш на 30г.???!!!!"

Това нещо - децата- е лично. Според мен никой не трябва да се бърка на една жена за това.  
Още повече - свекървата.... А и помислете - тя е "кандидат - свекърва" - т.е. те още не са женени.   За какво е драмата?!?
Само ти си мислиш, че не изглеждаш на 30?   Ама че обида. Не стига че не й е още никаква... а и явно няма и да й стане близка с това отношение ... ами и това що за думи са.
Миличка, аз сметям че си напълно права. Това ще си е твоето дете. Ти и половинката ще прецените кога сте готови.

И моята свекърва вече 1 година с това ме занимава. Внуци, та внуци. Абе аз още уча, живеем под наем... какви деца?! Не, та не! Трябвало вече... Колко нейни познати си имали проблеми със забременяването?!   Е, какво ме бъркат нейните познати.
Ама то явно си е някакво рабзиране такова. Аз съм на 22 и имам още година и половина да уча. Не съм готова за бебе все още. Ама докато стана готова, тази жена ще ми е изяла глават.

Пак казвам - мисля, че това кога да имаш дете е въпрос на личен избор. Или по-точно е между теб и половинката. Това е.  

  И аз мисля така.
Никой няма право да се изказва така просташки за външния вид или за това кога една жена трябва да има деца.

Нестъпването в дома на таз свекърва мисля е повече от наложително - някак не виждам с какво може да те обогати общуването с такава личност...

Не й е работа да се бърка в отношенията ти със сина й това е ясно. Трябваше да я отрежеш на момента и да й кажеш, че семейното планиране си е лично ваша работа. Това кога ще раждаш или не засяга само теб и партньора ти. За съжаление повечето "бъдещи" и "настоящи" свекърви не могат да разберат простата истина, че трябва да си държат езика зад зъбите и да спрат да приказват простотии. Поради тази причина ние с моята любима свекърва не се виждаме изобщо. А толкова много страдат че губят контрола върху техните златни момчета, че не е за вярване. Много усилия се изискват за равновесие в отношенията, моите усилия не доведоха до никакъв резултат. Дано ти успееш, искрено ти го пожелавам!

Аз пък бих поговорила с бъдещият ми съпруг и бих го попитала защо не обясни на майка си какви са ни плановете ,а не да ми се прави на "Ни лук ял,ни лук мирисал".
Видите ли той иска дете ,пък аз да се опъвам. Защото по-добре той да каже на майка си(тя на него нито ще се разсърди,нито ще го настъпи) и да и обясни ,отколкото аз да се включвам като кандидат -снаха и после да изляза най-черната.Защо трябва аз да съм на топа на устата ,а той да излиза невредим от цялата ситуация и няма никакво значение на колко си години .Ако една жена и един мъж решат да имат деца,те ще имат.
Тя ,жената,просто е искала да го защити и да му помогне.А той си е мълчал явно.Ми нормална майчина реакция ,според мен.Въобще не е тя човека на който трябва да се сърдиш.

Това дали и кога човек да има деца си е абсолютно и единствено личен избор и дори и житейският спътник не би трябвало, по мое мнение, да се опитва да влияе върху този избор, какво пък остава за трета страна...
А колкото до годините - ами ние всички "остаряваме бавно, неусетно почти" и е много невъзпитано и неетично да навираш някому в очите годините, килата, бръчките, белите коси.....

И на мен ми опяват кога ще имам хлапета, и не че аз не искам - напротив - ама на моя съм му казала, че докато няма къде да легне да умре - деца от мен поне - хич да не чака. Много бързо млъква.

В смисъл че нямате собствен дом ли?

Точно в този смисъл.

Чакай сега. Аз все-още не схващам, защо това да изглеждаш на 30 год. задължително означава, че не изглеждаш добре ? Каза ли ти, че си състарена, грозна или нещо подобно?
И защо толкова се шашкаш на теза външен вид?
А ако той след разговор с майка си веднага промени отношението си към теб ...  много лошо за него.

Ми то и аз не изглеждам на 30, ама съм, даже мъъъничко отгоре. Ей на, сутринта една 20 годишна фукла във фитнеса направи 100 коремни преси повече от мен. Аз гледах жалостиво отстрани, осъзнавайки, че се пъна повече, отколкото мога на моята преклонна възраст. 
Сега по темата, направиха ми впечатление две изказвания: на Ерика и на Клото.  Хубаво е да се опитаме да имаме добри отношения с най-близките на съпруга - майка, баща, брат или сестра. Е, може би не винаги ще се получи така, както искаме. Но не трябва да забравяме, че очакванията на другите често са различни. Понякога обаче сме дребни души и така, на инат, искаме нещата да не вървят. Друг път просто така се случва. В случая аз бих се обидила не от конкретната реплика, по-скоро от недоизказаните неща. За да пита майката, значи това я тревожи. А за да я тревожи, много е възможно синът й да й е споделил. Дали е била тактична, това е отделна тема. Дали е имала право - също. Разговорите за деца са деликатна тема. Никога не знаеш какво, как, защо. Твърде лично е, за да се пита. По-добре остави другият да сподели, ако иска...
Аз бих разбрала обидата ти, болката ти, ако си била в ситуация, аналогична на тази на Зори. Или както се случи при мен. Ние нямаме дете, отскоро опитваме, притесняваме се. Заедно сме дълго време вече. Братът на съпруга ми вече имат, въпреки че той е по-малък. Свекърва ми, може и не нарочно, може и без да се замисля, непрекъснато повтаря пред мен (нас): "Ами тя, единствената ни внучка, направи това...Ами да, аз ще направя това и това, защото нали имам една-единствена внучка...." Виж, това вече е някак нетактично. И боли...
Та не бързай да изгаряш мостовете, по-скоро се опитай да съградиш такива. И говорете, бе, хора. Ама се слушайте, когато приказвате...

Още повече, че повечето жени са най-красиви, най-женствени и най-осъзнати като жени между 30-те и 40-те си години.

Жената ти казва какво мислиш. И в крайна сметка на колкото и години да изглеждаш щом отиваш към 30 въпроса да се замислиш е резонен. Свекървите винаги са лоши, дори когато казват истината. И мойта не е цвете, понякога плещи разни работи и ми става крива ама като се замисля има паво сегиз тогиз жената.

30г си е хубава възраст откъдето и да го погледнеш.

Е това с имането първо на собствен дом, а после на деца винаги ме е изумявало  Означава ли това, че някой, на когото родителите са осигурили собствен дом още на 18 е по-достоен да стане родител от някой, който не е бил така осигурен Не мисля

Въпрос на лична преценка.Аз родих дъщеря си в квартира,сина си -в друга .Слава Богу пораснаха и са добре, въпреки че не сме били в собствено жилище,но разни хора...