За хапането?

Моята племенница беше така, хапеше всичко живо наред и деца и възрастни.
Говорихме, карахме се, но ефект нямаше.
След време сама се отказа.

Да много неприятно е. Според мен трябва да си неотлъчно до него или да ограничиш контактите му с децата(което не е много хубаво). Той не е много малък като гледам. Пробвала ли си ако ухапе някое дете да му прибереш нещата и да го изведеш от местото, където играят всички. Естествено и да му обясниш, че щом хапе децата няма да ходи да играе с тях. И примерно ден два да не го водиш там за наказание. Може след това да се замисли ще хапе ли или ще стои сам без приятелчетата.

И дъщеря ми  имаше  такъв период , но мина .
Не помагаше нито каране нито ограничаването на контактите и с деца.
Просто тя сама спря в един момент

 Ами ухапи го и ти  Не така силно както той хапе, но достатъчно да го заболи. Синът ми не е хапал, но щерката хапеше - говорих, плясках, но когато ухапа брат си до кръв вече не знаех какво да правя и не се намесих когато той я ухапа  После два пъти  се пробва на мен, но пробвах по същия начин - вместо да и се карам я гризнах и попитах дали и е хубаво така - ами спря и повече не е посягала да хапе

И Дияна имаше такъв период в яслата. Редовно я прибирах ухапана, тя пък съответно ухапала някое друго дете. Веднъж след яслата сме завели дечурлигата в едно кафе с детска площадка. Оказа се, че взаимно се хапали, едната ухапала другата, трета ухапала 1вата, заради 2рата и т.н.
Минава и този период. С каране няма да стане.

И моята около 2-та годишнина имаше такъв инцидент. Детенце я изпреварва на пързалката и тя да си отмъсти го захапва за пръста.
Тогава изяде първия си (засега единствен) шамар. Много се ядосах, скарах се, изяде шамара по дупето и "гледах лошо" поне час. Запомни го. Не е посегнала повече.
До степен такава го е запомнила, че сега нея бият, тя не посяга дори да се защити. От около седмица като я удари дете се защитава като го ръмжи  (" Аз  ръмжа страшно и плаша, мамо!").

Моето дете имаше много дълъг такъв период и съм била нащрек постоянно. Дори в яслата имаше проблеми, заради това.
Трябва да се опиташ да разбереш причината за това.
При нас беше заради това, че не разбираше и не говореше. Това докарваше нервност у него и когато не можеха да го разберат и го принуждаваха да върши някаква дейност или е неразбран от друго дете реагираше с хапане. Хапал е доста зверски дори мен, когато съм му забранявала нещо.
Със започването да разбира и да говори нещата постепенно се оправиха, но мина доста време, като се има предвид, че започна с думи на около 3 години, а това е доста късно.
Успех и на теб в намирането на причините и решаването на този проблем.   

сега и дреби посяга да хапе ,но само каките си и то на игра

.....моя за сега хапе само мене  но очаквам "бум" като тръгне на ясли

Децата хапят, когато се страхуват и се чувстват несигурни.
Казвам го от опит. Аз хапех, почти до втори клас.
Много търпение и много любов решават проблема.
Нямам претенции да съм специалист, просто споделям спомени.

А потърпевшите деца до кога ли трябва да търпят? Имахме такова другарче. Търпението ми много бързо се изчерпа , така и другите майки  си оттеглиха децата. Въпросното дете, което хапе и не му се правеше никаква забележка остана без детска компания. Сега страда повече, защото никоя майка не си пуска детето там, където ще бъде наранено по някакъв начин в случая нахапано.

Синът ми също хапеше през този период. В началото го плесвах през ръцете, карах му се, защото преди това съм му обяснявала, че не бива да го прави, но той го правеше - хапеше и деца, и възрастни. С течение на времето разбрах, че не хапе просто така, а поради някаква причина - за да се предпази от някой, за да се отбрани, за да си запази играчката, когато някой му се скара, а той не е виновен. Затова промених отношението си към него и начина на възпитание. Когато ухапеше някое дете, а той не хапеше всеки, впоследствие разбирахме, че всъщност детето беше причина за реакцията на сина ми - дали му е отнело играчка, дали го е бутнал или ударил, синът ми се защитаваше по този начин.
Не спирай да търсиш причините за поведението му. Аз постоянно го учех, че ако някой го удари, оскубе или ухапе, той да не хапе в замяна, а да се отдръпне, защото така излиза той виновният. Не знам, по какъв начин съм му втълпила това, но изведнъж спря.
На пръв поглед нещата изглеждат много елементарни - има жертва, има виновник. А кой всъщност е виновният?

Точно това имах предвид, когато написах поста си. Хапането е реакция, на дете което се чувства застрашено и трябва да се търси причината.

А моето дете хапе без повод!
Захапва и се хили после. Понякога ме захапва лекичко и гледа да види какво ще направя. Казвам "не, така боли", но това въобще не го впечатлява. Днес ме захапа рано сутринта по крака и го плеснах леко през устата - никаква полза.
Той също още не говори добре и се нерви като не го разбираме, но хапе, щипе и дере със и без повод. Отчаяна съм!
През септември тръгва на ясла, не знам как ще е там, дано отмине до тогава

ох аз успях да го оттуча и от това , сега хапе само когато трябва да се защити или някой много го ядоса

Молят хапе от любов   Когато ни вижда след няколкочасова раздяла, когато се разбеснее, или ей така, щото му е хубаво. Но никога не е за да отмъсти, или защото е несигурен. Просто емоцията му е по-силна от него и хапането за него е просто по-силната степен на целувката.
Предполагам че с порастването този израз на чувства ще се замени с по-неболезнен. За момента най-вече се грижа да няма сериозни инциденти. И му говоря, де, ама той колко разбира е друг въпрос

Здравейте на всички!  Аз вече съм започнала да се отчайвам. Моя калпазанин ме побърква по цял ден. Когато сме си сами в къщи или на вън няма проблеми слуша си ме разхождаме се, НО когато сме си САМИ. Не трябва да има деца около нас защото става страшно. Играят 2-3 минути и се почва едно бутане, щипане и хапане, а понякога и тези 2-3 минути ги няма, направо почва!     Той все едно е хванат от гората. Направо не издържам понякога. Карам му се поступвам го и след 5 минути пак така!!!! Все съм до него на тръни и го пазя!! Гледам да не го изолирам все да е около деца, непрекъснато сме с една комшийка с нейните деца на 1г и 6м и на 6 г, с тях е по добре но пак ги "напада". 
А и от септември сме на ясла!!!!!!!!!!! Там какво 6те става ве4е не знам!!!!!! След първия ден сигурно 6те ми кажат да не го водя пове4е!!!!!! Сигурно 6те има пострадали!  Все се надявам там да се заиграе и да забрави тия неща ама не знам как ще стане. Много ще му се карат лелките.  Много деца хапят други щипят трети бутат ама ве4е незнам .............

И синът ми хапеше зверски мен и баща си до скоро, но решихме(поне засега) проблемът така:при всяко негово ухапване му показвахме, че ни боли(правим се, че плачем), скарваме му се и му казваме да целува, вместо да хапе. Сега целува наред, навсякъде и е много готино. Понякога, в момент на боричкане и еуфория понечва да ухапе, но сам се спира и вместо това целува на същото място, където е щял да ухапе 

  Искам и при нас да стане така! Нас не смее да ни хапе ама децата.....

Синът ми е на 11м., още не може да изразява любовта си с целувка, но докато ми се радваше онзи ден и се гушкахме и гъделичкахме...........така ме захапа за носа , че се просълзих! И стиска и не пуска!

Имам същия проблем със сина си, който е на година и десет месеца. Аз съм отговорен родител и изобщо подобни неща при нас като нереакция от страна на родителя след ухапване няма и честно да си призная ми става малко мъчно, като се заговори за изолиране на детето и тем подобни-то все пак не е животно!
Моят син започна да хапе мен и кака си в израз на любов, когато беше съвсем малък. После започна да хапе децата, които познава, пак от любов. От около месец насам хапе при самозащита-когато се бори за играчката си например. В тези случаи изобщо не смятам, че другото дете е виновно за реакцията на моето. Винаги обяснявам, че детето го  боли, че така не трябва, извинявам се на родителите и правя всичко по силите си. Искам да подчертая, че наистина нещата изобщо не опират до възпитание-винаги съм го учела да си споделя играчките, не расте сам, а с кака си, така че не е глезеничето на мама и всичко вкъщи да е само за него. Вече ми се плаче от безсилие . Старая се винаги да съм плътно до него, за да предотвратя ухапване или сбиване, но невинаги успявам, секунда е необходима, за да захапе, а аз в това време примерно да съм се огледала къде е другото ми дете-не съм за убиване, нали?
Говорила съм със специалисти по въпроса и те всички са на мнение, че проблемът се решава само с говорене и без агресия, защото тя отключва агресията и на детето. Надявам се скоро да ме разбере. Той също все още не говори и наистина може и това да го дразни! Зная ли? Със сигурност зная, че никак не ми е приятно от ситуацията, но все пак приканвам другите родители към малко съпричастност-няма гаранция, че и вашите деца утре няма да го направят.
А след като го ухапе и той плаче заедно с детето, защото му е жал-не е от лошо, но....

Дъщеря ми два пъти се е случвало да ухапе чуждо дете и на момента се прибирахме с рев вкъщи.Повече не се случи.Дори веднъж я ухапа друго дете и тя съвсем спокойна му обясни че така не е хубаво да се прави,но ако го направи още веднъж ще си върне нищо че мама ще я прибере после.

Наистина се радвам, че при вас толкова лесно е станало! Аз разговарям доста със сина си, отдръпвам го от децата, ако се опита или ухапе, но нищо при нас не се случва от раз-явно се изисква постоянство във времето и се надявам това да даде резултат.
Тези особености в поведението на сина ми ме наведоха на мисълта, че във възрастта до 3г. децата могат да се държат по напълно противоположен начин от възпитанието, което ние родителите им даваме. Затова вече изобщо не се хабя да казвам примерно "аз съм научила дъщеря си да заспива сама", просто защото детето е позволило това да се случи. Появи се синът ми и разбрах, че него пък и досега не мога да го науча да заспива сам - аз съм си същата, детето е различно.
Веднъж една майка дори ме попита как съм го научила да хапе  Ми, с много труд и тренировки 

Извинявай, но темата тук не е за потърпевшите деца. Ако наистина искаш да разбереш докога да търпят, пусни си друга тема  А и тук не съм прочела някой да е написал, че хапането е супер забава, защото чуждите деца реват и пищят заради нашите. Пак да ти се извиня, но на мен ми е достатъчно тежко от ситуацията, за да ми натриваш носа в тази тема, в която ние търсим начини да защитим другите деца от нашите.

Същата случка имахме. Много й се карах, говорих, удрях /за което сега много съжалявам/, защото виждам, че това е детския начин на комуникация, който не казвам, че е добър, но явно трябва да се мине през този етап. За съжаление просто трябва да изчакаш да й мине.
Много е неприятно, аз съм се чувствала ужасно когато е хапала някой, постоянно бях в напрежение, само да мине някое дете покрай нея. Колкото и да гледаш пак може да се случи.
Не я изолирай от децата, и не я удряй.
Търпение

Много добре си описала как се чувствам и аз - постоянно в тревога и напрежение  Естествено, че не трябва да се изолират децата и да се удрят. Все едно понеже не се хранят възпитано, а се цапат и мляскат да спрем да ги храним-нали с опита идва и знанието 

уф ей на ова се надявам и аз , защото и моето дете хапе , но познайте предимно мен .
То не е говорене , не е викане ( когато много ме заболи ) дори и съм я шляпвала един или два пъти  по дупето  , но ефект няма .
Сега просто си седя и чакам да и мине .

Търпение и не се отказвай да говориш, защото не виждаш ефект. Трябва ти да си постоянна, за да има ефект върху детето ти. То трябва да знае, че хапенето за теб е недопустимо и ти няма да се примириш и да чакаш да отмине

В яслата синът ми беше ухапан няколко пъти от едно детенце. Единият път беше по нослето и почти две седмици имаше белег от зъбки. Мина известно време и той започна да хапе мен, когато си играехме вкъщи. Обяснявах колко ми е неприятно, как ме боли - ефект нямаше. После лелката в яслата каза, че той ухапал едно момиченце. Пак говорих....нищо. Докато по време на една игра го гризнах и го заболя, а аз с най - безразличния си тон (вместо да го утеша, че го боли, както е свикнал) му обясних, че всеки, който е ухапан го боли така. Не знам дали постъпих правилно, но оттогава не ме е хапал и от яслата не се оплакаха повече.

А моят сладур хапе единствено и само мен! Ама зверски-с колко синини съм по ръцете и рамената няма да казвам... И това е винаги като направя нещо, което не му харесва, като му кажа "не" - почва да се тръшка, и ако съм наблизо забива зъбите. Засега другите деца са пощадени - само ако му вземат играчка, с която си е харесал да играе или го блъснат, тогава ги пляска. Но септември тръгва на ясла и незнам там как ще е...

Ох...
това ми е болна тема в буквалния смисъл.
Моят син също хапе. Но предимно баща си и мен. Никога не е посмял някой друг. Когато, например е с баба си и дядо си (по някаква причина не се нахвърля на тях) - хапе себе си. Хапеше още около две годишна възраст. След това престана. Сега е на три и половина почти и пак започна. Нищо не помага. Много сме говорили. Сърдили сме му се. Показвали сме му, че ни боли. Обещавал е да не го прави, докато... в един момент просто не може да се удържи. Обикновено като не стане неговото. Например като не му разреша да се намаже с кетчуп, както много учтиво ме помоли снощи. Другото, което прави е да пищи по безобразен начин. Също реакция на това, че например не му разрешавам да яде черешите с костилките. Според  педито ще го израсте. Трудно му е да приеме забраните. На мен пък ми е трудно да не забранявам някои неща и така си живеем 

И моя хапеше, бързо се отказа. Той като ухапе и аз го хапех Прочетох го в една книга - "Как да приучим децата си на дисциплина". В началото ми беше странно, но определено ефект имаше. Е, разбира се не го захапвах с пълна сила, но да усети все пак, че боли... Та това при нас помогна, за две седмици спря да хапе

Не се е стигало до там детето ми да ухапе друго дете, за сметка на това пък  си позволяваше да хапе мен, когато беше на около годинка и това й се струваше като на игра.Избих тези й мераци много бързо и още в зародиш.Демонстрирах че ми причинява болка и обяснявах, че не трябва да прави така.

Според мен е много важно да се  реагира още от първия път независимо кой е ухапания, не с крясък, не с шамар, а да се покаже на детето, че причинява болка.Децата по правило не обичат да бъдат жестоки, това го научават в последствие от нас възрастните.

Моята хапе от любов.Случвало се е 3-4 пъти, но последно преди 1 седмица ми отхапа голяма релефна бенка .Скарах се, разсърдих се и мисля, че при ужасения ми вид и течаща кръв се впечатли. Дано не се повтаря, защото не ми се мисли какво ще погне следващия път.

уфФФФФФФФФФФФФФ Вече направо не знам какво да правя. Сега се прибрахме от парка и след като ухапа детето на приятелката ми една майка така ме "успокои "- "АААААААААА и ние бяхме така ама вече спря да хапе. След около 6- 7месеца и той 6те спре!" АЗ и казвам 4е нямам търпение да дойде този момент и 4е най ме е страх като почнеме яслата. А тя вика " Нас ни изгониха от яслата за това. Събраха се родителите и директорката ни каза ако може ние да си го гледаме!!!!!!" 
И сега вече се "успокоих"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 

E щом реакцията на професионалистите в яслата е такава, ние какво трябва да правим - да сме по-професионалисти и от тях явно  Ама това е направо ужасно - как така различните с каквото и да е деца ще ги гоним?!
Сега да кажа, че при нас има някакъв напредък-даже днес отиде сам до братовчед си (2 месеца по-малък) и започна да го гали изключително нежно, а след това искаше и да го прегърне  Естествено получи похвали от всички наоколо. Дано скоро забравим з ахапането, дърпането, щипането и т.н. На ясла няма да го давам, ама и да го изолирам няма 

Аболютно същата картина е и при нас . Редовно съм с белезите,докато изчезнат и се появяват други.в махлата ме говорят вече И говоря и се карам,и хапя и пляскам през устата нищо,ама нищо не помага 
 Направо незнам какво да правя.....

Моята дъщеря по едно време ходеше буквално нахапана от една своя приятелка  От бебета са заедно, обичат се, но в този период другото дете просто хапеше. Само да се сдърпат за нещо и хапеше. И й се караха, и я пляскаха, нищо. Просто с течение на времето периодът отмина.

Моят син започна да хапе ,когато беше на година и пет -шест месеца.Случи се само няколко пъти и хапеше винаги мен,по рамото ,когато се гушкахме.Ужасно е просто!
 Един ден и аз го ухапах,по рамото,по същия начин,както и той(естествено не толкова силно) и това беше края,не беше очаквал такова нещо от мен и остана толкова изумен и учуден,че дори не му остана време да реагира.Така реших проблема.