Как бихте постъпили в следната ситуация с баща

Не се чувствай виновна, че не можеш да помогнеш! Теб никой не те пита лесно ли ти е и как се справяш финансово.
Като те попита следващия път защо нямаш пари, дай кратко резюме на твоите разходи. Кажи и как се налага да лишаваш детето от важни неща та дано му просветне.

Ако един ден, недай си Боже нямам възможност да платя сметките, данъците и лекарствата на възрастната си майка ще ме е ужасно срам от мен, ще се чувствам като нищожество и много ще ми е жал за самата мен, а ако съм направила междувременно и дете, при все факта, че видимо не мога да поема отговорност за друго човешко същество - направо не ми се ще да си го помислям.

От друга страна обаче те разбирам напълно - отношението на баща ти не е особено добро, съдейки от прочетеното. И, да ти кажа, (от опит) едва ли ще се промени към добро тепърва. Майка ми е почти същата - като каже, че нещо трябва да се свърши - трябва тук и сега, и естествено после не съм го свършила така както тя иска. Отгори като "Нямам време", или "После" - не си ги и помислям. Пари давам всеки месец определена сума и после когато за каквото се наложи и пак никой не е доволен.

И моя баща е такъв - каквото каже трябва да стане... не търпи отлагане... За щастие те са финансово независими и дори той продължава да се опитва да ми помага, въпреки че работя и получавам добра заплата... Но пък иначе... например събуди се една сутрин и каже - тръгваме за еди-къде-си... и край... зарязваш всички планове и тръгваш... ако не стане на неговата - скандал...

Съвета който мога да ти дам е следния - ако не искаш да не плащаш тези сметки, а просто искаш да отложиш плащането с няколко дни докато ти дойде заплатата, просто кажи "Добре, ще ги платя" и ги плати след няколко дни... не е нужно да знае че ще ги платиш по-късно, а ако не живеете заедно както казваш, няма и да разбере... После като му занесеш бележката че е платено(ако му носиш бележките), дори и да се усети че е платено по-късно, поставен при свършен факт ще го приеме по-леко.

Друг вариант е да се опиташ да говориш с него че имаш доста разходи покрай детето, но от опит знам, че с този тип хора трудно се излиза на глава...

Може да пробваш примерно да му обясниш разходите си по следния начин, например: "Днес като излизам ще пазарувам храна за детето, ако ми останат пари ще платя сметката"... ако не ти останат пари ще я платиш друг път, разбира се, но никой не може да те упрекне че предпочиташ да купиш храна за детето си пред това да платиш някаква сметка...

Сега ми хрумва, че той може би иска да се платят веднага нещата защото примерно е някакъв краен срок и ако не плати примерно утре ще му спрат тока или водата или телефона... дали е възможно това да е причината толкова да настоява?

Вече ако нямаш никаква възможност да плащаш тези сметки, мисля че трябва да седнете да поговорите сериозно с него... Вярно, гадно е като ти държат сметка за парите, но покажеш ли му един път колко разходи имаш покрай детето(говоря за касови бележки или някой път да го вземеш на пазар със себе си), считам че втори път няма да те пита защо все нямаш пари...

Не знам какво да кажа. Баща ми винаги е давал всичко за мен, а сега за внучката си. Слава богу са добре финансово. Даже много ни помагат.
Поговори с него, обясни му, пък в крайна сметка откажи по-твърдо, намекни, че той не е толкова зле, може сам да си ги плати. ако пък няма възможност да иде, да ти даде пари.
Знам ли, поговорете!
 

Това е и моето мнение. Вярно е, човекът сигурно е изнервен. изморен и още екстри вероятно. Но в случая не е проблемът, че ти нямаш желание да помагаш... Ако сега не се разберете нещата ще продължат лавинообразно и накрая няма да имаш пари за дрехи и храна за детето си! Опитай наистина да поговорите за това не, когато ти се е обадил за пари, а когато се видите по друг повод. Обясни му с цифри твоето положение и му кажи, че имаш желание, но не и възможност. Ако не прояви разбиране се поотдръпни и се пребори с чувството си за вина, защото нямаш такава! В момента си по-длъжна на детето си, а не на него. Вярно е, родителите трябва да се подкрепят, но и те трябва да подкрепят, а не само да искат. Просто нещатата трябва да са взаимни, а и не е възможно човек да харчи повече отколкото има...

muneca de porcelana, искам само да ти кажа, че от написаното си личи, че авторката не е някоя безскрупулна и безотговорна личност, че да и се вменява още чувство за вина. Освен това след като родителите и имат и собствен доход не съм сигурна, че е нормално на нея да и се налага да издържа две домакинства... Не са много хората, които го могат това в нашата държава!

 Няма нищо ново под слънцето!Много хора изпадат в такава ситуация,включително и аз.Баща ми винаги е вземал максималната пенсия - беше директор на ДСК.Майка ми вземаше минималната и понеже ние си произвеждаме почти всичко те смятаха в един момент,че ние живеем доста богато.Опитаха се да ми наложат  някои плащания,но аз един ден седнах при тях и започнах: аз вземам такава заплата.Мъжът ми - такава.Имаме такива разходи.Вашите пенсии са толкова.Имате такива разходи.Оказа се,че на нас ни остават по-малко средства за живеене,отколкото на тях.Оттогава става така: Обажда се майка ми,че трябва да се плати нещо.Аз казвам:"Приготви парите,ще мина да ги взема и ще платя!"Без коментарии.Сега от три месеца баща ми почина.Уговарям майка ми да дойде да живее у нас поне през зимата.Тогава нейната пенсия ще влиза в нашия семеен бюджет,а ние ще поемем всички разходи.
 Така стоят нещата у дома.Дано с този разказ ти помогна!

И аз мисля като баба Янка - отиди при баща си с финансов отчет!
Не се майтапя - напиши на един лист, колко взимате, какви сметки плащате, колко харчите /особено за детето/. И му поискай и от него такъв! Да видим какво ще каже тогава!

Иzвинявай, но ще ти се накарам... Що zа майка си, щом поzволяваш някой да ощетява детето си.
От думите ти стана ясно, че не можеш да си поzволиш по всяко време да поемаш раzходите им. Не бих те съветвала да спреш да им помагаш иzобщо, но ТИ трябва да наложиш някакви граници, които не са в ущърб на детето ти.
Аz давам на родителите си определена сума пари в месец, толкова, колкото мога да си поzволя да отделя от семейния бюджет беz това да ощетява мен или съпруга ми. Ако майка ми ми zвънне и ми каже, че нямат пари и еди какво си трябва да се плати днес, а не утре, може би един път ще платя (ако имам пари), но втория ще я пратя по дяволите. Виж, ако става дума zа иzвънредни неотложни раzходи не бих се zамисляла, но иначе всеки трябва да се научи да си прави сметка на парите.

А баща ти те иzполzва като дойна крава и което е още по лошо, ти си се вживяла в ролята на такава. Никога не пренебрегвай мъжа си или децата си zаради егоистичнитте си родители, те такива неща няма да zабравят и няма да видиш от тях благодарност... най много след време детето ти да ти се качи по същия начин на главата..

Виж сега не се познаваме за да има такива крайни мнения. Аз съм си направила плановете колко деца и човешки същества мога да поема т.е. едно и едно сме създали. За лекарства недай боже да не се налага никой няма да откаже е може би има и такива хора знам ли... Но извини ме данъците могат да почакат седмица,че ако се налага и повече. Не ме е срам от мен и ще ти каза защо - защото  аз съм преценила в момента,че по-добре по-ниско платена работа доста по-ниско може би,но мога да си гледам спокойно детето, не работя по сто часа на ден, не ми спират отпуски и болнични и прочие. Това решение сме взели със съпругът ми видно,че въпреки минусите има и плюсове. В един момент обаче някой да ми държи сметка,защо си гледам детето а видиш ли нямам пари еми не е коректно смятам. 

Имам нужда някой май да ми се скара мъничко  точно това ми се искаше да разбера, като че ли  дали пък аз не постъпвам егоистично в случая пък и става дума не за неотложни разходи ток,вода и прочие както някой спомена по-горе, пък и не съм казала няма,а само да изчака. Родителите ми поне за сега вече го писах и слава Богу не се нуждаят от финансова подкрепа. Да са живи и здрави все така да се оправят,че иначе е страшничко и за това ме заболя,че прави сметка на моя бюджет. Баща ми уме много добре да си прави сметка напарите и не е да кажеш в момента да няма точно обратното. Може би го е страх да не свършат има го и този вариант,но аз ли да го отнеса този негов страх? И точно там е проблема видиш ли щом той можел да заделя значи и аз трябва да мога. Да ама той не расте всеки месец и да му се налага подмяната на дрехите, не иска играчки,не иска разнообразни плодове ( в смисъл,че като възрастен ако прецени може да купи или не акупи съответните) а на малкия не мога да кажа няма да ти купя.

Благодаря беше от полза ще пробвам следващият път точно с тази реплика да видим. Само,че знам резултата при мен де  какъв ще е - " Е толко ли не можеш да отделиш" както в случая 60 лв. пимерно. Е как да му обясня,че не мога пред заплата да остана почти на нула поради факта,че с дете винаги изникват непредвидени разходи. За протокола не искам от мъжът ми за техни разходи съобразявам се с моите доходи, тъй като имаше преди време аналогична ситуация с неговите родители и той сам много бързо и рязко ги постави на мястото им  и може би ще реагира така  за моите родители знам ли. За сега нищо не казва,но виждам,че не му е особено приятно. Най-много да се обострят нашите отношения - аз точно това искам да избегна в края на краищата.

Това са хора от различни поколения,с различен начин на живот. Може би той някога без проблем е помагал на родителите си....друго беше и макар и тоталитарно време имаше добра социална политика,евтини лекарства и безплатно здравеопазване. И баща ми подпомагаше баба и дядо,а сега срам не срам аз не мога и ми е много болно. Сега съм без работа ,но пък гледам внука а мен ме подпомагат децата и съпруга. Няма оправия във вашия случай,има хора които са свикнали да казват -Дай!
 И друго вярно е ,че сит на гладен не вярва.

Не съм чела цялата тема, но моето мнение е следното - не е редно децата да издържат родителите си? Ваша отговорност са вашите деца, не и родителите ви! Когато отделяш да дадеш на родител (в случая дори не е в нужда) ти лишаваш детето си.
Някои хора са нагли и егоистични. Има типажи, които щом подадеш пръст, налапват ти цялата ръка. Лишаваш себе си и детето си, за да угодиш на него...

Ако родителите ти са ти купили жилище е едно, защото те принципно са можели да си го купят за тях си и сега да го дават под наем. НО ако не са ти осигурили нищо такова, не виждам защо да си ощетяваш детето. Истината е, че ситуацията е адски неприятна и сигурно ти  е много тежко, че се налага едва ли не да избираш между родителите си и детето си