Не зная дали това е точното място за моя проблем.Това е първият ми пост.
Намирам се в средата на нищото в една много заплетена ситуация.
Преди три години съпругът ми замина на работа в чужбина.От глупост или и аз не знам защо,започнах връзка с друг мъж.Забременях и преди година и половина родих моя син/на 24 февруари 2007/.Много се колебаех за аборт,но реших да дам живот на моето съкровище.Никога не казах на съпруга ми за това от страх и от глупост...все изчаквах...Преди три месеца съпругът ми се завърна и проблемите започнаха.Естествено,че неговото име стои на акта за раждане-то и нямаше друг начин.Като разбра,изпадна в бяс / не го виня за това,разбира се!/и каза да се разкарам незабавно с "копелето" си,после подаде и молба за развод/ делото предстои/.Адвокатът му е казал,че няма право да оспорва бащинството и това го разяри още повече.Каза ми,че ще убие и мен,и детето,но няма да допусне "чуждо копеле да има дял в наследството" или да плаща издръжка.Щял да си осигури алиби и да плати на някой ром да свърши работата!
Направих устна консултация в една адвокатска къща/няма да кажа името и/,и от там ми отговориха,че единствения начин е съпругът ми да се откаже от родителски права,след което бащата ще може да го осинови,и то непълно/ не знам точно какво означава това/.Тоест потвърдиха казаното от адвоката на съпруга ми.
Следствията:
1.Съпругът ми не желае да има нищо общо с детето.Това е негово право и аз не смятам,че трябва да бъде задължен да плаща издръжка,както и синът ми да има дял в неговото наследство.
2.Опитах контакт с бащата на сина ми,който се оказа женен с две деца.Обясних му,че единствения начин е да "осинови" собствения си син.Той заяви,че няма да осиновява собствения си син/ мисля,че причината е,че желае да запази семейството си/,но докато не бъде признат за "баща",няма да плаща издръжка или да има контакти с детето.
За сега нямам притеснения.Получавам майчински,работя на непълен работен ден/нелегално/.Притесняват ме няколко неща-разходите ще нарастват и в бъдеще една издръжка,колкото и малка да е,няма да ми е излишна.Другият въпрос е какво ще кажа на детето,когато ме попита-кой е татко и защо не ме иска?
Знам,че който каквото посее-такова жъне.Обаче аз наистина искам да оправя нещата.
Много ще съм задължена,ако някой може да ме посъветва какво да правя.
Предварително ви благодаря!
Силвия