Публикувана: 30 юли 2008, 15:10 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2008, 23:03 ч.

Сама съм си виновна...

8 222
56
1

Гост

1
2
3
4
Всички

30 юли 2008, 15:10 ч.

привет на всички, пишещи и четящи този форум! Чета ви "тайничко" отдавна, но едва сега събирам смелост да пиша и аз. Прочетох толкова тъжни истории за лоши бащи, страдащи май и съпруги и се почувствах още по-зле. Ето и моята история на кратко. Преди да се омъжа за настоящия ми съпруг имах много бурна, динамична, страстна и пр. 3-годишна връзка. Дали уизтощена от нея или наистина съм вярвала че това е ЧОВЕКА, се омъжих за настоящия си съпруг. Мил, грижовен, кротък, отстъпчив, любвеобилен и въобще всичко което аз не бях и не бях имала до сега такъв човек до себе си. Имахме планове, патувахме, чувствахме се чудесно заедно. Изведнъж нещо се промени. За съжалление това съвпадна с раждането на прекрасното ни момченце (сега на 3 г.). Не, категорично детето не е виновно за това, просто съвпадение. Имахме известни проблеми, част от тях финансови. Тези проблеми уж ни слбижиха още повече , но в един момент започнах да усещам как нещо ми се изплъзва. Неусетно съпруга ми беше "преструктурирал" приоритетите си: работата беше излязла на 1-во място и така до сега. Всичко се върти окло работата и парите, които изкарва (а те не са малко, признавам) и живота който успява да ни осигури. И така е през последните 2 години. Ние просто живеем в различни светове. Аз свикнах да го няма вечер, да не е с нас събота и неделя или ако е с нас това е само тялом - през цялото време е на телефона. Както се сещатате в живота ми се "появи" друг човек, първо като приятел (какъвто винаги е бил, познаваме се повече от 5 години, т.е. от преди да се омъжа дори) и но без да се усетя се оказах толкова влюбена, че сама на мога ад се позная. И се оказах омъжена за един добър човек, майка на 3 годишното ни дете и влюбена в друг. Правих неколкократни опити да "оправя" брака си. Да бъден заедно, защото просто съпруга ми е добър човек. Просто не го обичам като любим човек, обичам го като баща на дето ми, като роднина ако щете, но толкова. Дори секса не ми върви, не го желая. Чувствам се ужасно, защото не знам какво да правя. Опитвам неколкократно да СИ НАЛОЖА да бъда с него, но не става. Не мога да се накарам да го обичам като любим човек, да го желая, да се чувствам щастлива и пълноценна жена и съпруга. Може да звучи като моментен каприз, но наистина опитвам да запазя семейството си, но явно безуспешно. Усещам се изнервена от цялата тази ситуация и това рефлектира в/у детето. Чувствата към "другия" са взаимни, той иска са живеем заедно тримата с детето. Не знам дали съм готова да понеса последствията от разрушаването на брака ни, по моя вина. Но и не знам дали съм склонна да живея като се примирявам с това, че не обичам човека до себе си, но пук той е дбър баща и добър човек. Стана много объркано, но просто имах нужда да споделя Tired

# 1 30 юли 2008, 15:40 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

не мога да дам съвет
нещата са много трудни;
аз бих се борила за мъжа си попростата причина, мче си представям как от една хубава романтична връзка ще се получи...пак същото като в този ти брак!
реално къде са шансовете да бъде след 3г различно и с този твой романтичен ухажор

секса не върви щото да го правиш тайно и уж романтично с другия е къде къде по-добре от навикналия и скучен вече до болка познат секс с мъжа ти
виж като се полашкаш с всеки мъж било и Брад Пит - след 3г редовен секс надали ще ти е толкова гот вече....така и с новата ти любов
за страстта...къде е гаранцията че новата ти страст като улегне, родиш му дете и той почне да ви осиигурява прехраната /че и на чуждо дете/ - няма да възникне същото отчуждение и работата пак няма да измести приоритетите?

въобще представи си твоята любов като трудещ се баща на семейство с две деца, едно от които ще му е чуждо каквото и да си говорим
кака той се напъва да ви осигури стандартн на жиот...
колко ще се справи? колко време ще му остава за вас? и колко любов ще остане в края на деня...
за секса ти казах...

за болката на твоето дете и пррез какво ще мине да приеме новия баща...няма да говоря
за болката на мъжа ти също...ако той не е усетил на къде духа вятъра или самия той няма странични интересеи....

за новата връзка няма да се застъпвам - преимущества ако има ти ги виждаш
тук съм с поста си да ти подскажа един сценарий на бъдещия ти живот от моя гледна точка

# 2 30 юли 2008, 16:08 ч.

Мнения: 1 044

Аз бих заложила на сигурното, изпитаното и бих се опитала да спася брака си. Накарай мъжът ти да си вземе почивка, да освободи съзнанието си от служебните задължения, да обърне повече внимание на вас с детето. Едно пътуване, екскурзия, почивка може да ви сплоти, да ви откъсне от ежедневието и да помогне да преоткриеш мъжа до себе си. Не че е задължително да се получи нещо, но си струва да се пробва. Най-малко заради детето.

# 3 30 юли 2008, 18:39 ч.

на изток от рая
Мнения: 442

По-точно от catnadeen не би могло да се каже.

# 4 31 юли 2008, 00:32 ч.

Мнения: X

Аз обичам да третирам 'моментните капризи' като 'моментни капризи'. Една птичка пролет не прави. Ако се опитваш да търсиш вина в съпруга си - винаги ще намериш за какво да го обвиниш. Защото никой не е идеален. Или работи много, или не работи много, или мие чинии, или не мие чинии, или не се занимава с детето, или се занимава само с детето или с нищо друго.... Няма угодия.
* и не, не говоря наизуст, ами знам точно какво говоря. Имах такива 'капризи'. По време на брака си намерих начин да ги преодолея, и не те бяха причина за краха му, ами 'моментните капризи' на съпруга ми. Всеки здравомислещ човек знае, че това касае само сексуалността. А ако тя е основа на брака.... не завиждам на децата ни!
** виж ся, давай следващия, роди му дете, после следващия, и на него дете, но поне ще знаеш, че си ги обичала. Ти изобщо задаваш ли си въпроса какво значи да обичаш?

Откак форума опустя, ми се струва, че има много осмелили се. Да си признаят. Много оздравително ми се струва. Чак ми се иска да спра да пиша, може пък да наизлязат и клинични случаи.

*** тя не можела да обича. ооооо.... горката. искаш ли рецепта - как се обича. Ставаш сутрин. За какво се сещаш? За себе си? Поглеждаш се в огледалото? Пак ти. Хубава си. Гримираш се. Обличаш криво ляво детето, мяткаш го на някой друг и .... денят е твой. ... ще продължа друг път,наистина. Ти така или иначе ще избягаш, но ще попрочиташ тайно, сигурна съм.

Последна редакция: чт, 31 юли 2008, 00:41 от Анонимен

# 5 31 юли 2008, 05:21 ч.

Мнения: 4 458

" Откак форума опустя, ми се струва, че има много осмелили се. Да си признаят. Много оздравително ми се струва. Чак ми се иска да спра да пиша, може пък да наизлязат и клинични случаи."

Joy

Мдааа има май нещо вярно в думите ти.
Аз случайно попадам тук, но докато съм дошла да взема да се изкажа мъдро Mr. Green

Мила грешницата , седни и си изясни какво искаш. Опитай се да отделиш достатъчно време на спокойствие в което да претеглиш нещата. Мисли за своите чувства и това кое ТИ искаш.

Ако няма да си щастлива с този мъж няма смисъл да продължаваш да губиш твоето и неговото време!
Ако няма да си щастлива с този мъж, ще дойде ден в който ще обвиняваш детето за пропиления живот.
Ако няма да си щастлива с този мъж, детето ще възприеме това поведение и, или ще следва примера ти или точно обратното.

Ако "другия" е само увлечение и тръпка, изживей си я и продължи напред без да показваш на мъжа си, без да го нараняваш.

# 6 31 юли 2008, 08:51 ч.

Мнения: 197

А от кога не желаеш съпругът си-от преди да се влюбиш или след това?

По отношение на влюбването, така и така като не ти е пълноценен бракът, какво ти пречи да си бракувана и влюбена...Явно и на съпругът ти не му пречи.
А по отношение на раздялата и разводът и влюбването-казват "експертите", че след развод трябва да си дадеш поне 3 месеца почивка и да не се впускаш в нова връзка, за да може да си подредиш приоритетите, да разбереш какво търсиш. В противен случай е възможно да се хванеш за следващия , като "удавник за сламка" и новата връзка да има същото развитие. Макар, че и това правило си има изключения ама не ми се разказват чути истории сега...
И за непълноценния брак не вини само себе си-бракът е връзка между двама и отговорността за него е пак на двамата. Съпругът ти може да е добър, да е прекрасен баща и винаги да бъде такъв, но явно нещо не ви достига.

Последна редакция: чт, 31 юли 2008, 08:58 от plankton

# 7 31 юли 2008, 09:58 ч.

Пловдив
Мнения: 274

Тъй като не знам колко време се опитваш да спасиш брака си, говорила ли си със съпруга си за проблемите, които споделяш, в твоята ситуация може би бих направила следното:
Ще поговоря открито със съпруга си за проблемите. Ще обясня, че така нещата не могат да продължават и трябва да се промени....
Даваш още един шанс на семейството си и правиш усилие да опитате.
Но през това време другият човек трябва да е информиран, че ти искаш да опиташ да спасиш своето семейството и той трябва да те остави и да изчака какво ще е развитието на нещата.
Ако втория мъж те обича, той ще ти даде тази възможност, защото съм сигурна, че никой уважаващ себе си човек не иска да бъде причина за разрушаването на едно семейство. Ако успееш да запазиш брака си и си щастлива и той трябва да е щастлив, да се радва за теб щом те обича истински.
Ако не успееш да запазиш брака си и той те обича, ще те чака и ще се съберете.
Това е моето мнение. Имам познати минали през това и сега въпреки, че не са запазили семействата си и двете страни не съжаляват за това, защото са си дали шанс да опитат и сега не се обвиняват един друг ами ако бяхме ..., сега са щастливи по отделно.

# 8 31 юли 2008, 10:18 ч.

Да там е проблема. Cry

Нещо не достига. Говорим, говорим, говорим.....и пак всеки неговата си...вече 2-ра година...
Работата е там, че наистина не искам да заблуждавам и него. Не знам дали някога сам била влюбена в него или просто той се оказа "на точното място и в точното време" та се хванах за него като удавник за сламка (за съпруга си говоря). чувствам се зле, че не мога да изпитам към него това, което той (твърди че) изпитва към мен. В началото се чувствах толкова сигурна и обгрижена от него, обичана...това и сега е така, но явно съм се подвела че го обичам. Да, аз наистина го обичам, но като брат може би. За това ми е много мъчно. Но не мога дори да го целуна самоинициативно. Всюка интимна ласка от моя страна е изпросена, почти насила получена...звучи ужасно нали. Cry

Страх ме е, че дори на направя всичко по силите си да останем заедно, да имаме брак, то това ще е временно и в един момент нещата пак ще стигнат до тук, както вече няколко пъти става Cry

"Другия" мъж е фактор до толкова, до колкото аз си давам сметка за чувства и усещания които НИКОГа не съм изпитвала към и със съпруга си. . .А той е добър човек..

# 9 31 юли 2008, 10:49 ч.

Варна
Мнения: 373

Тази тема защо е в "Родители, отглеждащи сами децата си" , не знам ?

Но, определено авторката сама си създава проблеми. Може би обича около нея да има някаква драма? Дори думичката под която е избрала да се скрие звучи драматично - "грешницата" Laughing

Подвела се била, хванала се като удавник за сламка, мислела че го обича ... бля, бля. Човек, когато обича не мисли, а го усеща с цялото си същество - физическо и духовно. След 2 години се осъзнала?

@ грешницата, ти не обичаш нито съпруга си, нито този мъж, с когото имаш страхотен секс сега. Ти просто обичаш секса и винаги ще търсиш някой нов мъж, който да ти го даде. В това няма нищо лошо - физиологична нужда е все пак, но замисли се, струва ли си да нараняваш близките си хора заради това?
Или изобщо няма човек около теб, когото обичаш?

# 10 31 юли 2008, 14:35 ч.

Мнения: 884

Не съм регистрирана в този форум, защото не отглеждам сама детето си, но честичко ви чета с ясното съзнание, че абсолютно всичко , случило се на вас, може да се случи и на мен...Все ми се иска да съм подготвена. Извинявам се, ако звуча грубо!
На авторката-не ми е сериозно на мен, че прекалената отдаденост към работата от страна на съпругът ти е причина за твоето влюбване в другия...Моят съпруг излиза в 7, прибира се в20-21 ч, не е с нас през уйкендите обикновено, и Господи, ако знаеш как ми липсва...Чакам с нетърпение часовете, а понякога и минутите, през които сме заедно. Другият начин-твоят, ми прилича на запълване на свободно време, самотата ти е била лош съветник. И моля те-не бързай да вземаш решение, толкова емоционално нестабилна звучиш, че едва ли точно в момента би взела най-разумното решение и за себе си, и за детето...

# 11 31 юли 2008, 14:41 ч.

Добре де, но защо всички така наскачахте срещу авторката. Тя е явно в труден период от живота си. Мога само да завиждам на всички, които не са били в подобна ситуация и са били силно влюбени в партньора си и всичко им е било ок или пък са намирали решения на трудностите си. Явно с момичето не е така, даже съвсем не е така. Явно доста неща в брака и не достигат. Ако трябва да отговоря на въпроса дали при евентуален втори опит ще е по-добре, разбира се не мога, защото всичко е много индивидуално и зависи от множество фактори.

Това, което от собствен опит мога да кажа, е че да се живее с някой само защото бил много добър не е велика заслуга за изтърпяващата страна. Не пие и не бие. Български ценности. В живота има доста по-стойностни неща, които могат да бъдат пропуснати. Фундаментално е личното щастие. За него рецепта няма. Към него пътят е строго индивидуален и това, което прави някого щастлив и доволен в живота, може да остане неразбрано от друг.

За мен лично ако тази неудовлетвореност продължава 2 години това е доста сериозен срок, който "крещи" за промяна. Особено ако са правени опити за такава и не се е получило.

# 12 1 авг. 2008, 08:35 ч.

Мнения: 1 023

бе кви ценности, ква неудовлетвореност, кви пет лева?!

на мен ли4но тая тема тук не ми харесва. ма хи4 не й е тук мястото.
тя жената, милата и недолюбената си е решила въпроса - мъжа й й осигурява ежедневието, а тя си е подсигурила разтоварване и зареждане с емоции от 2 до 5.
само дето са въпроса е как да удължи емоциите до 12 4асови, ама и спонсора да е нали4ен. щото секи ден се яде. или каквото и да е там.

ако беше писала 4е мъжа й се забавлява от два до 5 и тя е недооценена, плюс 4е си скъсва гъза от работа - ми горкия й мъж - жив щеше да бъде изяден!

така 4е, грешната, айде остави мъжа си да има право бъде щастлив и оби4ан с друга жена. не му ма4ка само4уствието и егото с интимни признания - просто го остави.
ееееееей, и адекватни мъже да има и да са останали и тях ще сма4кате.
и освен, 4е сте вредни за себе си и за мъжете си, а и за другите жени.
щот винаги ще има следваща.
или следващ.
винаги ще има утре, щото.

айде аман от лигли и лигльовци!
много станахте на тея ширини. вероятно ще да е някаква мутация на климата и простотията.

# 13 1 авг. 2008, 10:13 ч.

София
Мнения: 8 348

все ми е тая къде и е мястото на темата, ама е смешна
не знаеш влибена ли си била в мъжа си или е бил на подходящото място
ами то е все тая
взела си решение, следвай го
като те чета май си влюбчива и нямаш никаква гаранция, че няма да се повтори, потрети, почетвърти ситуацията
а и наистина, съвместният и още повече семейният живот бързо виждат сметката на страста и романтиката на криенето и набързо изживените страсти
какво ще правиш с новия когато това стане
ще е готовм ли и той да се грижи за теб и чуждото дете като съпруга ти сега

в крайна сметка ти си знаеш, живота е твой
детето ще го преживее, каквото и да решиш, просто ще има по-сложен живот

# 14 1 авг. 2008, 11:19 ч.

Мнения: 346

Еййй какви хора беее, пълно с безгрешни, целомъдрени, психолози и моралисти тук. Мноого лесно да се плюе и да се цъка критикарската от страни. Ми, аз до колко разбирам, пред авторката не стои дилемата да избере мъжа й и ли т. нар. "друг", а просто дали да продължи с мъжа си изобщо или не. Thinking

И аз не бих я похвалила за това, в което се е забъркала, ама чак да изпадам в крайности като - "ти знаеш ли какво е да обичаш някого...", "обичаш просто секса...", "...спонсор да е нали4ен" и пр. ми се струват меко казано прекалени. А прекаления светец и Богу не е драг.
Много правилно го е казала Brajana - ...щом не пие и не бие...много е убав! Виж да изядеш един хубав бой вече си е мотив да се разведеш, евентуално де, щото може мноооого да го обичаш, нали. Мерси викам аз на такваз любов #2gunfire

Ама мотива като не го обичам вече, не ви звучи достатъчно сериозен за развод. Требе и некакв проблем да си има, щото това не е много важно - любов има-нема, карай да върви...
Спонсор - нема лошо, ама аз от написаното не разбирам анатемосаната "грешница" да е финансово зависима от него...Плюс това не всичко е пари приятели, изтъркано но факт. Да, евала мъжа й се "бъхти" както състрадателно се изрази някой, ама аз не знам дали са го закъсали толкова, че вместо да "бъхти" 2 часа повече за 100 или колко ще лева повече, да си даде малко време за семейството. Може пък вашите приоритети да са други: магарето да блъска да изкарва пари, пък ние ще намерим как да се забавляваме и без него...Се в тоя ред на мисли milk твойто много по-материално ми звучи...
Сбъркала сбъркала, омъжила се - не бил човека, ми звучи тъпо, ама хич не мисля че е прецеден това в днешни дни. Просто повечето не щат да си признаят, ами пата-кюта как дойде..карат си с мъжо 30-50 години живи и здрави, е да не се обичат Ама пък за пред хората са заедно. Простотии. А колкото до гаранции, че и с "другия" няма да се случи същото (ако тя изобщо има намерение да гради нещо съвместно с него) - гаранция франция. Кой може да дава гаранции в тоя живот. Никой! Вероятност да се получи същото има точно толкова, колкото и да не се получи същото...
Но няма нищо по-лесно от това както вече казах да плюеш по някого, нали безгрешници Simple Smile

Айде с добро... Peace

Последна редакция: пт, 01 авг 2008, 11:28 от Gallia

# 15 1 авг. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 9 990

Галя, Галяяя, правила съм много грешки, но не си позволих да допусна подобна, а съм имала възможност.Когато има дете , кацане от цвят на цвят щото не го обичаш първия, втория, петия-не водят до добро.Виждам го с очите си.И не е за пред хората, мила ми Галя, не е.Щом на гаранция-франция го избивате и давай-до откат докато намериш "истинската си любов", ма и деца от всяка ако избацаш-евалата просто...Най-лесното е да плеснеш с ръце и да си кажеш-ми аз не го обичам.По-трудно е да се бориш, да градиш, да преодоляваш в семейство.Да, най-лесното е да кажеш-ми не го обичам, кога успя да го разлюбиш бре?Докато детето е малко, мдам...
И аз не обичам мъжа си с оная сляпа любов на първите 10 години.Освен онази любов остава и грижа по дом, семейсто, деца, мисъл за това какво предстои с тези деца.
Всъщност-аз проблем на авторката не видях-едно не е описала-заради това и това го разлюбих.Казва, че има проблем, но не го е описала.Поради що не го обича вече?Как се ражда дете от човек, който е на точното място в точното време се питам обаче... newsm78

# 16 1 авг. 2008, 11:44 ч.

Мнения: 884

Не си много права...тя пише, че са имали финансови проблеми, които са ги сближили до известна степен, човекът явно ги е решил, и вече, като ги няма тези проблеми, те пък се отчуждават.
От моя опит знам едно-като има повече свободно време милото, значи няма работа, и си имаме финансови проблеми. Като няма много време за нас, значи го е налегнала работата, и финансово сме добре.
Та аз ако ми липсват часовете с него-нали се прибира да се храни, да спи...Ако се обичаме това...Ама авторката като не го обича бащата на детето си-какво да кажа...
А "безгрешните"тук, хич даже никой не се е определил като такъв, но повечето говорим за чувствата и към другия, които наистина звучат като моментен каприз.

# 17 1 авг. 2008, 11:50 ч.

Мнения: 346

Така е, пенелопа, въпрос на компромиси е всичко в съвместния живот. Но и аз съм от наивниците, които мислят че без любов не се получава. Както казах не поощрявам авторката, но и НЕ Я СЪДЯ - както повечето тук. От цвят на цвят, знам ли, може и така да е, може и да не е - само авторката си знае. А онази любов, която ти си имала първите 10 години, аз нея не разбрах избощо да я е имало при грешницата. А как се ражда дете, всички знаем. То не винаги е може да е планирано, предполагам ...
Та не искам да звуча повърхностно и лекомислено, но се ядосвам на лекотата с която сме готови да критикарстваме, да плюем (повтарям се ама по-точна дума не намирам) и да даваме "най-правилните" съвети.. Thinking

# 18 1 авг. 2008, 11:53 ч.

Мнения: 9 990

е, без любов деца правят ли се?Спукал им се презерватива ли?На точното място в точното време? ooooh!

Когато си сгрешил е по-нормално да те изкритикуват, отколкото да те потупат по рамото окуражително-нищо де, нищо, следващия път може и да стане евентуално...

# 19 1 авг. 2008, 11:55 ч.

София
Мнения: 8 348

аз лично не я съдя
просто коментирам че винаги ще се получава момента в който ежедневието ще замества тръпката
и затова трябва да се мисли
да мислиш като се омъжваш, като се впускаш във връзки, като се развеждаш
дали си струва да смениш едно ежедневие с друго
достатъчно ли ще е
с точният човек ли ще е
ако сме сами можем да се хвърляме надолу с главата във всички плитки басейни и да се надяваме да стане хубав плонж а не заораване в дъното
ама като има намесени и деца.........................

# 20 1 авг. 2008, 12:05 ч.

Мнения: 346

Абе моля ви се, критиката си е критика ама изрази от рода: " Ти просто обичаш секса и винаги ще търсиш някой нов мъж, който да ти го даде" или "спонсора да е нали4ен. щото секи ден се яде. или каквото и да е там." са меко казано просташки, когато не си запознат наистина с проблема, а мисля че никой от нас (изключвайки авторката разбира се) не е... това исках да споделя, не друго.

# 21 1 авг. 2008, 12:13 ч.

Мнения: 9 990

Разбрахме ти мнението, ти разбра нашето-И?ще си ги оспорваме взаимно ли?

# 22 1 авг. 2008, 22:17 ч.

Мнения: 1 023

ма, що не пуснете темата в дом и семейство?!
а тук?
хеле пък, 4е 90 процента от пишещите са го играли тоя филм ама от другата страна.
а що се отнася до материализъм или меркантилност?! няма лошо, ако можеш сам да си вържеш гащите. ако не можеш - налягаш си парцалите и не си търсиш оправдания - щото дет вика каси - оправданието като гъза - секи си го има.
и последно - да се самоцитирам - когато 4оек иска търси на4ин, когато не - търси при4ини.
да земе да се заклю4и ли темата, кво ли?!

# 23 2 авг. 2008, 09:39 ч.

Мнения: 9 990

мен темата ми не пречи и голем прассс, че не е в ДиС а тук.
грешницата е искала мнения за това, какво би я чакало ако зареже мъжа си мей би... Thinking

пък аз като не успях да се разведа, да взема да спра да се обаждам викам, а? Wink

щото все едно застраховка имам и събитията от година назад време не са се случвали никогаш.

# 24 2 авг. 2008, 09:58 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 667

Цитат на: Gallia в пт, 01 авг 2008, 11:50

.....А онази любов, която ти си имала първите 10 години, аз нея не разбрах избощо да я е имало при грешницата. А как се ражда дете, всички знаем. То не винаги е може да е планирано, предполагам ...

Да де, само че, за чий в такъв случай е вкарала този човек, пък да кажем и себе си, в тоя филм?
Уверих се, че е пълно с хора, които постъпват по този начин, а после, видиш ли, неудоволетвореността им е оправдана. Едва ли на някой тук авторката му е толкова близка, че порицанието или оправданието му да има някакво реално значение. Въпросът е друг - че това да направиш семейство не е игра, в която можеш да влизаш и да излизаш, ей така просто, все едно си играеш онлайн на Каунтър Страйк примерно. Просто се иска малко отговорност в мисленето - а не просто - присърбяло ме е, почесаха ме, и хайде сега всеки по пътя си.
И да, дългосрочно погледнато - най-добре е авторката да се махне от мъжа си.
Защото най-вероятно, той заслужава да живее с жена, която го обича и копнее за прегръдката му.

# 25 2 авг. 2008, 10:00 ч.

Мнения: 9 990

амин

# 26 2 авг. 2008, 10:06 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: пенелопа в сб, 02 авг 2008, 09:39

пък аз като не успях да се разведа, да взема да спра да се обаждам викам, а? Wink

щото все едно застраховка имам и събитията от година назад време не са се случвали никогаш.

пенелопа, със усиле и аз бих могла да се докарам на куха лейка да не разбирам за кво иде ре4.
ма няма нужда - по вероятно е да мецнем и4.
ма, айде и ти не се докарвай.
темата отново казвам 90 процента от клубарките тук са я играли, ма от другата страна.
и като авторката не знае какво иска, да не вреди на благоверния да има шанса да се 4уства щастлив и оби4ан.
требва ли да то4но на теб да обяснявам?!
сметам - не.

лемъндеси, шестица имаш - най-накрая нещо адекватно ми на мен в тая тема.

# 27 2 авг. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 9 990

ми аз за теб мож и куха лейка да съм, сетила съм се кво си рекла, пък и да не съм-нема сми да ми обясняваш,само тук за ключа на темата не го разбрах общо взето.
а и не ми е зор баш на мен някой да ми обяснява Нещата От Живота.
мнението съм си казала по повод терзанията на авторката и толкоз.в общи линии не се различава от това на лемъна, на касич и на още някой.
сама си е виновна авторката-това е ясно, че ще страда друг-това е още-по, ма хайде да плеснем с ръце и да я успокоим-нищо де, слува се.Ц, аз такива ги не тача-щото и на втория ще роди още едно, пък ще установи, е е бил на точното место в точното време-тамън когато и доскучал първия и мъж.Игрички, дето лемъна вика.Еми-сори, ма ми е гнило.

# 28 2 авг. 2008, 11:56 ч.

Мнения: 51

Грешница,
Направо на темата:бурна,динамична и страстна любов със сегашният ти съпруг,който е добър човек.Умори се от такава връзка и склони глава и се омъжи,обичала си го?Кой се уморява от такава връзка?Или аз невежата си мисля,че ти се иска да продължиш да е така вечно?ОК!!Дете,грижи и финансови проблеми и нещата тръгват пак към добро,но нещо ти се изплъзва!Знаеш ли какво ти се е изплъзнало и как така го разлюби?ОО да-новата ти връзка-бурна,динамична,страстна и прочие......да не се повтарям,но имам едно питане:Какво направи за да си със синхрон с мъжът ти?Той работи и работи,а ти какво-гледа детето,готви,чисти и чака да се прибере?Или си потърси друга динамична, страстна........
Не те упреквам,животът си е твой и ти решаваш как ще си го живееш,но това ми прилича на един и същт кръг в който се въртиш и тъпчеш на едно място!Знаеш ли какво искаш от твоят си живот и как да го постигнеш?Какво значи за теб "семейство"?Въпроси мога да ти задавам до утре-съвет един:Я седни и си подреди главата и виж какво искаш от живота и се постарай максимално да не нараняваш хората който те обичат!!
Извинявам се ако съм била груба или хаплива,но тава е в стремежа да ти помогна да се справиш с положението,а до колко съм успяла това само ти си го знаеш!!Благодаря и успех ти желая!! bouquet

# 29 3 авг. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 473

Сигурно ще разбереш, че не е трябвало да си разваляш брака след като го развалиш. Не разбирам жени като теб, защото разума при мен доминира във всички аспекти от живота ми. Заради чувства не мога да си зарежа мъжа, та ако ще любовника ми да е Брад Пит.

# 30 3 авг. 2008, 12:03 ч.

Мнения: X

Понякога българските мъже са много по-умни и предани към семейството си от много български жени. А уж било обратното и само ги плюем.
Пример: мой близък приятел от детинство. Ожени се не по любов, така се случи. Имаше отговорност, трябваше според неговите принципи да се ожени. Сега има две деца и държи на семейството си като никой друг, когото познавам. Изградил е щит около него и всичко, което може да му развали семейството или да накара жена му или децата му да страдат. Да погледне в страни просто не си позволява. И това, което на мен ми е чудно и често го упреквам - "Не си щастлив!". "Щастлив съм" казва "От момента, в който реших какво искам и какво трябва, нямам проблем със себе си. А това, което искам е да съм добър съпруг и баща."
Български мъж. Шах с пешка! Mr. Green

# 31 3 авг. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 2 448

Не искам да пиша много по темата, че големи чаршафи ще сътворя.
Само едно ми прави впечатление - до какво води самотата не една задоволена финансово жена. Много ясно, че като няма ежедневни проблеми , за които тя да мисли, а го прави мъжа и е много лесно да се вкараш в някакъв любовен филм и всичко да ти се стори розово. Бих приела по лесно съвсем нов човек, но приятел, в който да се влюбя, такова нещо е провокирано при всички положения от самота и липса на други проблеми.
И айде след 3 години брак и вече не можеш да го траеш съпруга ти, пък бил добър човек и се грижел за вас.

Вярно, че деца не се правят само от любов - моето и то не е такова /спукан презерватив на точното място в точното време/, но това не значи че не могат да се обичат, колкото тези дето са плод на големи любови.

Към авторката - прецени си дали ще може да изтрае тази твоя тръпка при проблемите , които неминуемо ще имаш, ако си развалиш брака. Ако отговорът ти е "да", млада си, оставяй го човека докато е време да си намери друга, с която ще си подхожда повече.

# 32 3 авг. 2008, 17:38 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Не вярвам на очите си- от всички писали дотук никой не разбра какво има предвид авторката! Shocked

Много сте на ясно, пълни с варианти и готови отговори. Ма много прост и елементарен бил живота, бе!
Авторката, вярно е, сама си си виновна! Решение на дилемата ти, удовлетворяващо и ненараняващо никого, няма. Аз бих предпочела, огорчената в най-голяма степен, да съм аз. Все пак, който е забъркал кашата да си я .....
Успех ти желая! bouquet

# 33 3 авг. 2008, 18:11 ч.

София
Мнения: 2 508

Аз съм била в такава ситуация и оплетох конците тотално. Накрая от двата стола паднах на земята. Но знам едно: прецакат ли се нещата с някого, връщане назад няма. Тя сама казва, че не може вече да бъде с него, колкото и да се опитва. В интерес на истината, три години след моята изневяра аз се събрах с мъжа, в когото се влюбих тогава и до ден днешен сме заедно и сега чакаме дете и сме много щастливи. Е, нямаше деца намесени в цялата история, но аз мисля, че детето страда много повече, ако е в напрегната среда, в която няма любов. Според мен има истинска любов и това, че си изневерил веднъж, не значи, че след 3-6-9 години ще го направиш пак. Доколкото разбрах от разказа, авторката не е била особено влюбена в мъжа си от самото начало, така че явно той не е любовта на живота й.

Ако чувстваш, че това наистина е човекът за теб, недей да търпиш повече. Моята учителка казваше: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Wink

# 34 3 авг. 2008, 18:17 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 667

Отговорите на въпросите сама ще си ги даде, това на всички ни е пределно ясно.
Но ми е много лесно, и хич не се замислям да определя като тъпо, да се омъжиш за някой, без да си напълно наясно защо го правиш.
Ами по дяволите, отвратително е да градиш имагинерното си щастие, стъвайки по главите на хората, особено пък на тези, които сам си въвлекъл в играта си на семейство.
Нооо, както всички виждаме, да държим на чистота в тези отношения, е демоде.
Това, че някой страда - много важно - личното щастие е на първо място.
Ама поне като знаеш какъв си, не си прави експерименти с чуждите животи.

# 35 3 авг. 2008, 18:18 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: грешницата в ср, 30 юли 2008, 15:10

Не знам дали съм готова да понеса последствията от разрушаването на брака ни, по моя вина. Но и не знам дали съм склонна да живея като се примирявам с това, че не обичам човека до себе си, но пук той е дбър баща и добър човек.

Е, ти, като не знаеш, ние ли да знаем.
Не може ли просто да имаш отворен брак.
И да заживееш с другия, един ден и това ще
ти омръзне, като ви емне ежедневната рутина.

# 36 3 авг. 2008, 22:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: грешницата в ср, 30 юли 2008, 15:10

Че тя, работата е ясна. Това не е брак по любов. В началото се обърках докато четях и си мислех, че бурната любов е била с мъжа й, а то било ПРЕДИ него. Никъде не споменява да го обича, а само говори за него като ние навремето в гимназията "много си добър, нека си останем приятели". Не може да се "оправи" един брак, който не е започнал с взаимна любов, а с планове, пътуване и т.н. Тя си казва в прав текст, че НЕ го обича. Такъв брак за мен не струва. Ще има да си търси любовник след любовник, а мъжът й като разбере или ще я изгони, или ще я търпи заради детето и той ще си живее паралелен любовнически живот.

"Другият" може да си приказва, че иска да жевеете заедно с детето, но много любовници говорят така, а после бягат. Не, не си готова да поемеш последствията, а искаш да си изчистиш съвестта. Дрън-дрън е това, че мъжът ти не ти обръща внимание и го няма. Или послъгваш, или се чудиш как да прехвърлиш вината на него. Ако една жена е влюбена в друг за нея дори е радостно мъжът й да не й се пречка.

Аз съм от старомодните - брак по любов и с идеята да е за цял живот. Не съдя хората, които изневеряват, но аз не мога така и дори не се опитвам. Старая се отношенията ни да си останат чисти, пък каквото ще да става. Не вярвам в измишльотини като отворените бракове. Ако хората не могат да живеят заедно и не си стискат краката, по-добре да си вземат куфарите.

Последна редакция: нд, 03 авг 2008, 22:36 от RadostinaHZ

# 37 3 авг. 2008, 22:58 ч.

Мнения: 4 292

Има двойки, които и без любов си живеят чудесно. Уважават се като братче и сестриче, гледат си децата и са си опора. Такива хора обикновено имат извънбрачни връзки, но не са склонни да си развалят семейството, най-вече заради страха от промяната. Ако мислиш, че може да живееш по този начин - ок. Няма да си единствената.
За мен лично този вариант е неприемлив, за съпруга ми също. За теб не знам, ти прецени.

# 38 3 авг. 2008, 23:45 ч.

Мнения: 669

Не сам съгласна с вас, че някой трябва да живее с друг от чувство за дълг, благодарност, или удобство!! Какво значи да милваш, да целуваш, да правиш любов с човек, когато такава просто няма?? За мен грешката ти е била още в началото, когато си се омъжила за съпруга си. Не вярвам,че с времето нещата ще се оправят. Човек трябва да поддържа любовта жива, но когато тя не е съществувала никога, как става това? Не знам дали сегашното ти влюбване е реално или плод на емоционалната ти самота. Премисли добре и анализирай себе си, доколкото можеш. Но все си мисля, че е правилно да искаш да обичаш и да търсиш щастието си! Живота е един, ти избираш! Винаги има риск и никога няма гаранция!
Успех! Hug

# 39 4 авг. 2008, 00:20 ч.

София
Мнения: 397

Най-накрая точно попадение! bouquet

# 40 4 авг. 2008, 01:36 ч.

Сякаш аз съм пуснала тази тема. Много ми прилича всичко на моята история, е, има разлики разбира се.. И упреците на тези, които не са били в подобна ситуация много ме подразниха. Само този, който не е минал по този път не може да разбере. Особенно след дълга и динамична връзка(и аз имах такава преди брака), след ужасна раздяла, от която не можеш да се опомниш дълго време, точно се хващаш като удавник за сламка с добрия мъж. Предценката ти в този момент не може да бъде добра, рзбирам го сега.
И моя мъж е много добър, грижи се и за детето и за финансите, но аз пък любов от него не усещам, тя е само на думи. Сексуален живот няма отдавна. А аз съм жена, искам да да бъда обичана. Чувствата ни са като при вас, братски, приятелски, роднински..., не ми стига това, нещастна съм. И все пак в моя живот не се е появил друг елемент, но ако стане, съм сигурна, че ще се хвърля с главата напред. Много е трудно да се живее без любов, просто е ужасно, колкото и да е добър човека до теб. Детенцето си е на два ми завинаги, трябва да запазите добрите си взимоотношения и за напред, дори и да се разведете, имате си общо детенце и то ще ви свързва цял живот. Не е проблема в заангажираноста му с работата, а по-скоро в липсата на любов. Аз съм решила за себе си, че трябва да дам и на двама ни още един шанс, но ако не се получи отново, по-добре всеки да поеме по пътя си и да си потърси щастието.

# 41 4 авг. 2008, 08:22 ч.

София
Мнения: 4 040

Дааа, сега ми е много интересно, ако авторката се появи и каже,че е мъж и всичко е с обърнат пол, какво ще отговорите? Ако мъж се е оженил без много-много да е влюбен, щото ,примерно, жената е забременяла. И тя е много добра жена, обича го, гледа детето и пр., но той се е влюбил в друга. И е срещнал голямата любов, като явно това не е жена му. Какво бихте казали тогава,ммм? Дали да продължи да търси любовта или да си седне на задника и да си гледа детето?

# 42 4 авг. 2008, 09:01 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: autumnsphere в нд, 03 авг 2008, 18:11

...Ако чувстваш, че това наистина е човекът за теб, недей да търпиш повече. Моята учителка казваше: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Wink

Да де, ама то това дали е така лъсва малко по-натам във времето, след 1-2-3 години примерно. Mr. Green

zoi, скупа, както милк писа-тук 90% са били в такава ситуацийка.Кой от тази страна, кой от другата, обаче. Grinning

Почти няма списващ тук, дето да не е бил в подобна ситуация, мдам.

# 43 4 авг. 2008, 09:48 ч.

София
Мнения: 2 508

Абе, понякога се усеща веднага. Макар че винаги може да се разсъхнат нещата после, вярно... Уф, не знам, аз май просто извадих късмет. Grinning

# 44 4 авг. 2008, 09:49 ч.

София
Мнения: 8 348

никой не е казал, че е задължително да се откаже от любовта и да остане с мъж, който не обича
ама всеки си чете както му изнася
по-скоро ставаше въпрос, че е редно да помисли, преди да се хвърли с главата надолу в нещо
било то в брак или в нова връзка, изоставяйки съпруг

и не разбрах сравнението жена/мъж
много ясно, че същото щях да кажа, какво значение има пола

а нещата не се развалят или оправят отсамосебеси
и за двете се полагат усилия и има участници в действието
не може нещо да се оправи или промени ако не се опиташ да го промениш

# 45 4 авг. 2008, 10:22 ч.

София
Мнения: 62 595

А защо непременно трябва някой да го е преживял, за да се смята мнението му за достатъчно тежко? Нужно ли е да си потопиш ръкава във вряла вода, че да разбереш какво ще се случи? Има и нещо, което се казва учене от чуждия опит.

За мен не си заслужава женитба без любов, защото основата на това семейство е слаба и всякакви сътресения може да повлияят по-зле, отколкото на семейство, създадено с любов. Любовта е лепилото, държащо конструкцията. Всичко друго да се разруши, ако хората живеят с любов помежду си все намират начин да се оправят.

# 46 4 авг. 2008, 10:31 ч.

Мнения: 346

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 04 авг 2008, 10:22

.....За мен не си заслужава женитба без любов, защото основата на това семейство е слаба и всякакви сътресения може да повлияят по-зле, отколкото на семейство, създадено с любов. Любовта е лепилото, държащо конструкцията. Всичко друго да се разруши, ако хората живеят с любов помежду си все намират начин да се оправят....

Подкрепям напълно Peace

Мился, че именно тук е разковничето! Ако няма любов - все търсиш по вола теле и вечно правиш от мухата слон. Все за нещо ще ти е крив "благоверния". Поводи за заяждане - милион. Ние жените сме способни в това Blush

Ако го обичаш не забелязваш "недостатъците" му или гледаш винаги от положителната страна.

# 47 4 авг. 2008, 11:15 ч.

Мнения: 669

Цитат на: aunt Ogg в пн, 04 авг 2008, 08:22

Ще го изядем с парцалите, разбира се! Mr. Green

Шегувам се..Истината е ,че според мен едно от най-унизителните неща в този живот е някой да те търпи от чувство за дълг. Да не те обича, да мечтае за друг, само не за теб, да те възприема като тежест(дори да е подсъзнателно) и на края да обвини ТЕБ, че е бил нещастен през половината си живот. По добре да се разделим..Естествено се моля да не ми се случва Praynig

# 48 4 авг. 2008, 11:36 ч.

Мнения: 1 629

Според мен не си заслужава. Да си напуснеш мъжа заради друг, който незнаеш в кой момент може да ти омръзне или да си покаже рогата Confused

щото всеки си ги показва в един хубав момент, пък и не мислиш ли, че може да си стигнала такъв стадии на привързвне към мъжът ти, тоя дето му казват "свикване" ???

# 49 4 авг. 2008, 13:14 ч.

Мнения: 32

Цитат на: грешницата в чт, 31 юли 2008, 10:18

Работата е там, че наистина не искам да заблуждавам и него. Не знам дали някога сам била влюбена в него или просто той се оказа "на точното място и в точното време" та се хванах за него като удавник за сламка (за съпруга си говоря). чувствам се зле, че не мога да изпитам към него това, което той (твърди че) изпитва към мен. В началото се чувствах толкова сигурна и обгрижена от него, обичана...това и сега е така, но явно съм се подвела че го обичам. Да, аз наистина го обичам, но като брат може би. За това ми е много мъчно. Но не мога дори да го целуна самоинициативно. Всюка интимна ласка от моя страна е изпросена, почти насила получена...звучи ужасно нали. Cry

Лесно е да се дават съвети,но мисля че ти най-добре си знаеш какво е положението в семейството ти.Постъпи както намериш за добре.Така или иначе винаги ще има наранени.А и разделите не са необичайно явление в днешно време.Не мисля че може дълго да караш така обичайки мъжа си като брат!Жалко ако връзката е неспасяема...

# 50 4 авг. 2008, 14:02 ч.

Мнения: 139

Съпругът ти е добър човек.
Съпругът ти е добър баща.
Съпругът ти се грижи за Вашето семейство.
Ти си привързана към него и го обичаш(не ти е безразличен) като приятел, близък.
Ти не го обичаш като мъж.

Ти си влюбена/увлечена от друг мъж.

Отиди някъде далеч сама и си помисли какъв би бил животът ти, ако се разделите, ако не пиеш сутрин с него кафе, ако хубавите (макар и приятелски) отношения се влошат, как би се чувствало детето ти, как ще издържаш детето ти финансово, раздялата със съпруга ти неминуемо ще ти се отрази емоционално - как ще общуваш в този период с детето си, ще бъдеш ли достатъчно стабилна, за да му помогнеш да превъзмогне раздялата?

Да речем, че се съберете с "тръпката ти" - любовта не е вечна, нали знаеш? А и ежедневието си е ежедневие, колкото и духовно и материално богати да са двама хора идва един момент на насищане и спад на емоциите, едно отрезвяване, едно осъзнаване, че и на този, като на всички други носът му е над устата, иска да яде, хърка като спи, ........
Казваш, че не познаваш новия човек от вчера, това добре, но познаваш ли го наистина/виждала ли си го в трудна ситуация? Според теб как той би реагирал, ако му кажеш: "Напуснах съпруга си, местя се с детето при теб?". Защото (тъжно, но факт) на думи има много големи пичове, ама като дойдат делата ooooh!

Прекрасно би било, ако любовта съпътстваше всички добри неща, които си казала за съпруга си, но това, че не е така не е болка за умиране. Уви, само с любов не може.

# 51 4 авг. 2008, 16:03 ч.

Права беше съфорумката, която писа, че под една или друга форма повечето от нас са попадали в подобна ситуация /колкото и да ни е неприятно да си го признаем/ и всеки се е справял по своему с проблема, намирайки "най-доброто решение" за себе си. Може би затова е толкова трудно да се даде адекватен съвет. Не е нужно да се поставя на ничие място, за да ми стане ясно, че без любов трудно се живее, но все пак скъпа ми грешнице не разбирам как след три години брак и едно дете на теб ти светна червената лампичка, че ти всъщност този човек не го обичаш Thinking

. Аз да ти кажа не бих могла да живея така и два дни, но и не бих се омъжила и създала дете, ако имах и най-малки съмнения в чувствата си. Желая ти да излезеш с достойнство /доколкото това е възможно/ от проблема, който сама си си създала.

# 52 5 авг. 2008, 16:15 ч.

Мнения: 22

гре6ница,съвсем скоро и аз бях в такава ситуация.Бях се влубила в свой "приятел" с малката разлика,4е моят мъж е адски ревнив и озлобен към целия свят.Съвсем слу4аино се свързах с този мой дългогоди6ен "приятел" по тел.,понеже аз живея във Варна,а той в София.И се запо4на на6ата телефонна лйубов,която продължи пове4е от 6 месеца.То не бяха приказки от 1001 но6т,то не бяха обе6тания и ври4ания във ве4на лубов.Об6то взето когато се стигна до там да зарежа мъжа си и да се съберем с другия той запо4на да ме игнорира.Накрая му теглих една майна и се върнах при моя.Според мен е по-добре детето да расте с ба6та си,отколкото с 4ужд мъж.Вярно е 4е всеки се бори за 6тастието си,но не си сама.Помисли и за 6тастието на детето.Желая ти успех!!!

# 53 5 авг. 2008, 16:29 ч.

София
Мнения: 62 595

А ако не те беше игнорирал как щеше да изглежда поста ти? Сигурно щеше да пишеш, че си имала право да се бориш за щастието си. А детето...

# 54 5 авг. 2008, 16:38 ч.

Цитат на: Ангелина в нд, 03 авг 2008, 23:45

# 55 5 авг. 2008, 17:30 ч.

Мнения: 22

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 05 авг 2008, 16:29

Eстествено е 4е всеки има право да се бори за 6тастието си.Ако бях оти6ла при него сигурно 6тях да сгре6а.4овек не може да знае какво "6те6е" да стане.
Пък в крайна сметка всеки има право на мнение,и всеки сам ре6ава какво да прави с живота си.

# 56 5 авг. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 940

Аз писах и на друг, ама ето: Застани пред огледалото и съпостави всички неща. После пак се замисли--дали да имате финансови проблеми, или да си разбиете семейството.

Препоръчани теми

Защо затварят темите ?

Бебеправене, но без много правене

Бащата ме изостави

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: