След това ми каза как иска да живее при нас. Да, обаче колкото и да ми е мъчно не мога да си представя да живеем завинаги заедно в една къща. Да идва и да ни вижда-да, но за постоянно-не. Не й го казах, защото няма да го разбере. Просто тя си мисли, че трябва завинаги да бъдем заедно и отказва да приеме фактът, че аз вече имам свое семейство, което идва на по-преден план от нея.
Всичко това го чувам постоянно откакто е тук и днес й казах да не плаче, а да се радва, че е с нас макар и само за месец... при което тя ме обвини в липса на съчувствие
Другият проблем е, че макар и да го прави "уж за добро" постоянно ми се меси в отношенията с мъжа ми, все с намерение да ми "отвори очите". Ето това вече не мога да търпя. Днес например, ми заяви колко е егоистичен, затова, че не извежда детето в парка след като се прибере от работа, а си играе с него вкъщи... на детето му омръзвало на едно място, трябвало да излиза... вчера искаше да го изведе в 6 без 15, казах й да изчака до 6, за да го види мъжът ми, днес ми се тросна, че тя не си виждала внучето по цели месеци и че ще си стои с него навънка по цял ден
След това ми заяви, че мъжът ми не се грижи за мен достатъчно добре. И как можело да се мъчи да спестява пари за собствен дом вместо постоянно да ми купува дрехи и да ме води по ваканции... (знае, че преди 10 дни бяхме на ваканция в Испания и похарчихме около 2000 евро, но това било малко).
И накрая - постоянно ме карал да пестя (това е след като тя изхаби 10 литра вода, за да измие една ябълка и просто я помолих да бъде по-икономична, щото водата е скъпа).
Еми общо взето това е. Питам ви-и ваште родители ли се държат така странно като идват да ви видят? Критическата възраст ли е, какво е не знам, но в чудо се виждам. Ако живее с нас и постоянно ми говори така ще откача... или аз съм станала прекалено егоистична и неблагодарна за всичко, което ми е дала? Как да й обясня, че вече имам свое семейство и не ми се вижда нормално да живее под един покрив с нас?
Просто ми омръзна всеки ден да я гледам как плаче. А и още по-гадното е, че не приема чуждото мнение. Каквото и да й кажа ме обвинява в липса на съчувствие или просто се сърди и го приема като обида... а наистина не искам да се караме, все пак се виждаме веднъж-два пъти в годината.