Не съм била, защото от вчера(18-ти ден) температурата ми е 37.2, вече втори ден. Ще изчакам малко, поне седмица и ще ида до нея. Както и да е , при всички положения трябва да ида като ми дойде М-то, което ще е след седмица, защото съм на Оргаметрил от 16-я ден.
- Публикувана: 10 септ. 2008, 12:18 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2012, 18:50 ч.
LUF СИНДРОМ
прочетох доста коментари за клиника щерев и като цяло хич не бяха ласкави.като нямам друг избор- ще пробвам тях.
аз пък съм на друго мнение
Най-лесно се разбира с ултразвуков мониторин около и малко сле овулацията дали се е спукал фоликула.
Иначе Прегнил е hCG. Обикновено 10000 единици са достатъчни да предизвикат овулация, но има жени, при които и 15000 не са помогнали. Ако има възможност, проследете ултразвуково цикъл, за да сте сигурни. Повтарям се.
Иначе Прегнил е hCG. Обикновено 10000 единици са достатъчни да предизвикат овулация, но има жени, при които и 15000 не са помогнали. Ако има възможност, проследете ултразвуково цикъл, за да сте сигурни. Повтарям се.
opti, препоръчвам ти Д-р. Персенска от клиниката на Д-р. Стаменов.
Относно графиките при ЛУФ - при мен се наблюдаваше покачване, но не рязко, а някак постепенно.
Ето тук имам стари графики от 2005 г.
Относно графиките при ЛУФ - при мен се наблюдаваше покачване, но не рязко, а някак постепенно.
Ето тук имам стари графики от 2005 г.
Аз бях с ЛУФ синдром. И поликистозни яйчници. Нередовен цикъл. Хормони - в норма.
Имам една оперативна лапароскопия, с която цикълът се регулира, но не последва бременност.
С ЛУФ-а се борихме с инжекции Прегнил и стимулация с клостилбегит. Понякога яйцеклетките се пукаха от 5000 единици, понякога нямаше ефект от 10000. Малко хаотично беше...Година и половина след лапароскопията продължиха тези опити с Прегнил.
Забременях спонтанно всъщност след още 6 месеца - тези 6 месеца бях прекъснала лечението заради новата ми работа.
Втората бременност също бе спонтанна.
Пожелавам ти успех!
Имам една оперативна лапароскопия, с която цикълът се регулира, но не последва бременност.
С ЛУФ-а се борихме с инжекции Прегнил и стимулация с клостилбегит. Понякога яйцеклетките се пукаха от 5000 единици, понякога нямаше ефект от 10000. Малко хаотично беше...Година и половина след лапароскопията продължиха тези опити с Прегнил.
Забременях спонтанно всъщност след още 6 месеца - тези 6 месеца бях прекъснала лечението заради новата ми работа.
Втората бременност също бе спонтанна.
Пожелавам ти успех!
Free Soul страшно много се радвам когато някое от момичетата с този коварен синдром сподели във темата че е бременна или пък вече има детенце !!! Благодаря ти че написа това за да повдигнеш празничното настроение на всички които чакаме да гушнем едно малко бебче.
Моля те сподели през тези 6 месеца когато си прекъснала лечението появяваха ли се кисти или просто не си се следила вече толкова при лекарите.
Моля те сподели през тези 6 месеца когато си прекъснала лечението появяваха ли се кисти или просто не си се следила вече толкова при лекарите.
Радвам се, че съм те помогнала с надежда, че не всичко е предрешено с една диагноза.
Нищо не съм правила през тези 6 месеца. Не съм ходила изобщо на преглед. Не пиех нищо. Не гледах календари.
Бях почнала нова работа на 6-месечен изпитателен срок и не смеех да отсъствам за прегледи. По случайност изтичането на 6-те месеца съвпадна с навършването ми на 30 години, а бях си казала преди време, че не успея ли да забременея до 30-тата си година, ще се ориентирам лека-полека към осиновяване на детенце, защото не ми се искаше да чакам повече, за да бъда родител. Реших все пак да направя нещо последно - да си изследвам хормоните при друг ендокринолог, но трябваше да съм в определен ден от цикъла. Та зачаках го този цикъл, пък той не идва и не идва, а аз се ядосвам и ядосвам, че пак е станал нередовен изведнъж...
Пък то... 
Та, казвам го всичко това, за да се разбере, че психологически се бях успокоила и освен преустановените прегледи, бях преустановила за половин година и тревогите, и мислите, и чакането и т.н....Може би е помогнало по някакъв начин, не знам. Ако в тази борба се почувствате понякога съвсем изтормозени или обезнадеждени, не се страхувайте да си дадете почивка. Дори тя да не даде такъв неочакван резултат, ще поосвежи вас, силите и надеждите ви.
Когато лекарят ми сложи диагнозата, ми обясни, че борбата ще е дълга и трудна. След 18 месеца ми каза, че явно съм попадала в едни 10-20% от жените с проблемно забременяване, при които причините не могат да се обяснят съвсем логично - тоест, имаше и пукане на фоликули (не съвсем редовно, но все пак...), и овулация, и дебелина на лигавицата, и хормони в ниво , и всичко ОК откъм мъжкия фактор, но не и не...Предложи ми инвитро - не той да го прави, а да си помисля за тази опция. Абсурдно бе за нашето семейство в онзи период от живота ни да съберем толкова пари. Точно тогава почнах и новата работа и историята вече я знаете...
Нищо не съм правила през тези 6 месеца. Не съм ходила изобщо на преглед. Не пиех нищо. Не гледах календари.
Бях почнала нова работа на 6-месечен изпитателен срок и не смеех да отсъствам за прегледи. По случайност изтичането на 6-те месеца съвпадна с навършването ми на 30 години, а бях си казала преди време, че не успея ли да забременея до 30-тата си година, ще се ориентирам лека-полека към осиновяване на детенце, защото не ми се искаше да чакам повече, за да бъда родител. Реших все пак да направя нещо последно - да си изследвам хормоните при друг ендокринолог, но трябваше да съм в определен ден от цикъла. Та зачаках го този цикъл, пък той не идва и не идва, а аз се ядосвам и ядосвам, че пак е станал нередовен изведнъж...
Пък то... Та, казвам го всичко това, за да се разбере, че психологически се бях успокоила и освен преустановените прегледи, бях преустановила за половин година и тревогите, и мислите, и чакането и т.н....Може би е помогнало по някакъв начин, не знам. Ако в тази борба се почувствате понякога съвсем изтормозени или обезнадеждени, не се страхувайте да си дадете почивка. Дори тя да не даде такъв неочакван резултат, ще поосвежи вас, силите и надеждите ви.
Когато лекарят ми сложи диагнозата, ми обясни, че борбата ще е дълга и трудна. След 18 месеца ми каза, че явно съм попадала в едни 10-20% от жените с проблемно забременяване, при които причините не могат да се обяснят съвсем логично - тоест, имаше и пукане на фоликули (не съвсем редовно, но все пак...), и овулация, и дебелина на лигавицата, и хормони в ниво , и всичко ОК откъм мъжкия фактор, но не и не...Предложи ми инвитро - не той да го прави, а да си помисля за тази опция. Абсурдно бе за нашето семейство в онзи период от живота ни да съберем толкова пари. Точно тогава почнах и новата работа и историята вече я знаете...