дето ми ревнува от сегашния ми приятел

Ако това ще те успокои децата на възрастта на сина ти ревнуват и от родните си бащи...Ако този човек е трайно до вас и стане логична и пълноценна част от живота ви, детето ще свикне и ще го превъзмогне. Не е драма според мене, твърде малък е за да търсиш точно този смисъл.

Аз не мисля, че на тая възраст въобще може да се говори за осъзната ревност.
Просто детето все още е много привързано към теб и би реагирало
по този начин на всеки един външен и непознат за него човек.

Не мисля че детето го приема за външен човек.Когато се видят двамата започва енда дива игра,едни смехове..направо ми се стопля душичката Но когато дойде ред с приятеля ми да се погушкаме,дори и само за малко,ситното започва да мрънка ужасно

Когато се появи в живота ни настоящият ми съпруг, дъщеря ми беше на 3 години. Ревността беше ужасна! Да се целуваме и дума неможеше да става, искаще да спи в нашето легло, стана агресивна,ревлива! И се притеснявах, и ревах, и побеснявах. Накрая говорих с един познат, детски психолог, който ме изслуша и каза: "Детето си реагира съвсем правилно, защото него наистина го е страх да не загуби любовта ти. За него ревността не е проблем, а здрава реакция, която ще отмине с времето, когато види, че мама си е тук и още си го обича. Проблемът е там, че за вас ревността й е проблем. Просто я изтърпете и всичко ще е наред." Ами точно това направихме - изтърпяхме я. Година и половина дъщеря ми спа с нас; често си "фучеше и трещеше"; бяхме търпеливи, но и си го е отнасяла...За близо две години нещата са коренно различни. Децата винаги отговарят с много любов, когато са обичани и приемани. Сега се случва аз да ревнувам - те двамата се разбират по-лесно, отколкото ние двете! Е, сега пък трябва да приеме сестричката си...
Всичко ще си дойде на мястото, но с много, много търпение.

Rexy ,надявам се да стане така както казваш и нещата наистина да си дойдат на място.Просто и двамата не се чувстваме много добре от цялата ситуация

Редактирах си поста, че звучеше малко назидателно.
Ще се оправят, ще видиш - на малкото човече просто му трябва време!

Не го приех назидателно!Просто изказваш мнение по въпроса!

Здравейте, момичета, искам и аз да се включа в темата. Имам същият проблем, но "По-осъзнат". Синът ми е на почти 9 години и ревността, която показва е невероятна. Непрекъснато се сърди, пита до кога приятеля ми ще живее с нас, заплашва, че ако това продължава ще отиде при баща си. Бе въобще в чудо съм се видяла. Мисля да потърся консултация със специалист.

Ивана аз си мислех че аз съм в кофти положение!Много неприятно!Ще ти пожелая само да се оправят нещата.Няма да давам съвети,защото признавам си-хвана ме неподготвена!   Дано другите момичета могат да ти помогнат

На тази възраст дъщеря ми не даваше на родния си баща да се доближи до мене
Така че е нормално. Просто оставете ласките за насаме, поне засега.

Е това вече е гадно. Той просто иска да те манипулира. И моята щерка се опитва така да ми играе по тънката струнка, ама не толкова явно. Само ми казва, че е по-добре като сме само двете, че никой не ни заема място на дивана А иначе да ме заплашва, че ще отиде при баща си ....тая няма да стане. Директно й стягам чантичката и да си ходи. Ще се съдера после от рев и притеснение, но пред нея няма да го покажа. Просто знам, че до 2 дена ще се върне Не мога да й позволя такава манипулация. А и тя го знае много добре де, а пък и вижда кой повече й угажда от 2мата татковци

явно този човек не е бил мъжа с главно М!раделихме се преди малко!Не можел да издържа на напрежението !Ако искам да съм с него,трябва да превъзпитам детето или най-малкото да съм му обясняла че той не е лош...И подобн глупости ми наговори!Криво ми е,но ще се оправя! Дали аз съм наивна глупачка или всички мъже на които попадам  са свине?

Мама терорист, изчакай малко - дай време на мъжа, за да се види дали е с главна буква. Поговорете и му обясни, че чувствата на едно дете на година и малко не се програмират с копче - хоп, обича ме и всичко става лесно. Опитай малко дистанция между двамата мъже ако е възможно - когато сте с приятеля пред детето на демонстрирайте взаимните си чувства...нека малко по-приятелски да изглежда всичко, за да може детето да свикне. А ако приятеля ти категорично не може да прияви търпение...то тогава няма за какво да се съжалява! Една мама във форума писа, че детето й е като тест за мъжете - кои са свестни и кои да хващат пътя!

   Втрещена съм!Никой мъж не може да ми поставя условия,свързани с детето! Или се вписва в картинката и се съобразява с нас,или хваща пътя.Да не би да си крила,че имаш дете,или пък си го залъгвала,че ще е лесно,та си позволява такива изцепки?!Той не знае ли,че който го е страх от мечки не отива в гората??? Много се ядосвам на мъже,които така лесно веят белия байрак,имам чувството,че това им се явява удобен предтекст да си оберат крушите,когато си пожелаят...Така,един вид са успокоили съвестта си,че са имали основателна причина да поискат раздяла...
  Мама-терорист,казваш,че детето плаче,когато приятелят ти те просто те прегърне.Въпросният приятел покани ли веднъж поне детенцето,да му каже-ела и ти при нас,искам да гушна и двете ви?

Олимпия,той явно беше решил,че понеже му угаждам за всичко,и този път ще го направя.демек да дам детето на майка ми и да се виждаме с него когато съм сама.Но това не се получи и сега още ми е криво макар да знам че аз нямам вина че той не знае какво иска.

Моргана,не виждам защо да чакам.Той си отиде ,а аз съм прекалено горда да му се моля.А и  няма  да си оставя детенцето заради някакъв си  мъж!просто ми е свинско и реших да споделя с вас!

   Извинявай,ама не се чуди тогава защо детенце ревнува-то знае,че щом "оня чичко" дойде, ти го изпращаш при баба му и то  се чувства пренебрегнато.На приятелят ти толкова ли му е акъла,че иска да отпращаш детето?! Значи идва при теб само за да сте насаме,без детето?Ами че то ако е само до секс работата-пичове колкото искаш...
     Никой мъж не е достоен за теб,ако те кара да избираш-него или детето.Не е въпроса колко си горда.В случая просто това не е човекът.Съжалявам.Казвам ти го,защото знам какъв трябва да е Той.Когато срещнах приятеля си,като че ли малко залитнах в тая посока-да пренебрегна децата си,за да се срещам с него-просто бях достатъчно комплексирана,че с тия две деца едва ли някой ще ме вземе насериозно...На третата ни среща той ме попита как са децата,при баща си ли са,а аз-ами тая седмица той е зает,та са си вкъщи сами(все пак дъщеря ми бе на 15 вече,можеше да се погрижи за брат си за една вечер,а и хазайката ми обеща да ги наглежда).Няма да забравя как ме погледна с укор,подаде ми ключовете на колата си и каза: "Отиваш ли да ги вземеш да вечеряме всички тук,или да поръчаме храна за вкъщи и да отидем ние при тях?"
   Децата ни са ни дарени от Бог за щастие.Те не са ни пречка към щастието.Твоят приятел е егоист.Не виждам за какво ще му се молиш.Бъди сигурна,че твоят Човек,истинската ти половинка, някъде се оглежда за теб и скоро ще се откриете!Това ти го обещавам аз,дето бях загубила вяра в мъжете и живота изобщо,та като отивах на първата си среща с милото(ние се запознахме в сайт за запознанства ) по пътя се молех да попадна на убиец,който да ме насече на части,та да не ми се налага да се самоубивам(дотолкова уморена от живота бях!)
  Горе главата и не тъгувай по някакъв недостоен човек! Всичко ще се нареди.

Мама терорист, аз напълно разбирам ситуацията...Още повече, че самата аз съм дете на разведени родители и когато майка ми тръгна да се омъжва втори път аз бях вече на 21...Като я питах защо е чакала толкова, отговора беше - не искам никой на гледа в паничката на моето дете какво има! А тестът за втория ми баща беше точно отношението му към мен...Обаче той верен на принципа - "вземете децата и майките сами ще дойдат" беше просто невероятен и аз пазя изключителни спомени за този човек (за съжаление той почина преди 4 години). Така, че щом ситуацията е била - избирай между мен и детето си - то е ясно, че няма нито какво да се избира, нито да се коментира! Приемаш ситуацията и я записваш в графата "жизнен опит с поука"! Пожелавам здраве на теб и детенце (понеже това е най-важното, вярвай ми!!!!) и всичко останало ще се нареди както трябва да се нарежда!

Olimpiia веднъж се е случвало да дам детето на майка ми .иначе малкото постоянно е с мен Не мога да си представя живота без него.Искрено се надявам че човека ще дойде.Всички знаем колко е трудно да си сам.да няма дори на кой на рамото да поплачеш. Радвам се че при теб всичко е повече от идеално.Благодаря ви за всичко.

Моргана,родителите ми в момента се развеждат!И тази   ситуация допълнително нажежава положението!определено всичко е навързано.