Пет години без съпруга ми и той без нас???!!!

Ади, в голяма каша сте се забъркали. Ако се беше сетила да зададеш същите тези въпроси преди да се ожените, ситуацията нямаше да е такава. Иска ми се и аз да имаше къде да попитам като се забърках в подобна на твоята каша, но уви, тогава тъкмо навлизаше интернет в БГ и нямаше форуми дори.
От тази гледна точка сега си в по-изгодна позиция, можеш да намериш информация за почти всичко.
Аз за разлика от всички останали бих те посъветвала да намериш друг начин да влезеш в страната, а не като студент. Кандидатстването ти няма да е 2+2=4 освен ако си нямаш спестени няколко десетки хиляди долара в банката, да си платиш образованието. Има си изпити, има си срокове, ти ще кандидатстваш за стипендия най-вероятно, а шанса да ти дадат Ф1 за мен е нищожен. Всичките пари, нерви и усилия, които ще пръснеш, за да ти се подиграят в посолството за мен лично не си струват.
Не си приказвам просто така, имам 6 години зад гърба си без съпруга си, 3 отказа за визи и още и още..
Изключително недалновиден ход да сключите брак! Никак не си права, че нещата щели да бъдат същите! Ако нямаше брак с бащата ти щеше да кандидатстваш като самостоятелна единица. Кой те знае, че той е бащата и че е със зелена карта? Никой не може да го докаже. Докато сега не можеш да си представиш колко е лесно да се разбере, че ти си омъжена, бащата е в САЩ и съответно е на зелена карта.
Сериозно ли някой от вас все още си мисли, че името ( моминското) има значение? Проверката отнема секунди! В посолството не пасат трева и дори могат да получат повече информация, отколкото си представяте.
Това разбира се не пречи въпреки тази цялата информация решенията им да са все така неадекватни.
Преди да избързваш да кандидатстваш за каквато виза ти падне, трябва хубаво да седнеш и да си помислиш каква точно ще ти е ползата и вредата от това ти решение. Кандидатстваш ли един път за един вид виза и откажат ли ти, може да нямаш втори шанс да те пуснат за същата категория!
Не си гори пътеките с прибързани решения! Както вече виждаш от първа ръка, това никога не води до нищо положително!
Не казваш ти как си с английския, каква професия имаш, може пък да има друг вариант, специализация, работа.
Аз лично ако бях в твоята ситуация ( след като съм преминала през това, което описах) бих си прибрала мъжа и бихме кандидатствали ЗАЕДНО като семейство на друго място. Държави за имиграция бол, мъжа ти е с хубава работа, навсякъде ще го вземат. И Канада, и Австралия имат по-добра имиграционна политика.
Говориш за заплатата на мъжа си... Повярвай ми, пари се печелят и губят! Други неща НИКОГА не се връщат.
Не те агитирам да оставате в БГ, но намерете път заедно навън. Сключването ви на брак не е ли било именно това? Да искате да покажете на света, че искате да сте заедно на пук на всичко и всички? Ами бъдете тогава! Щом като желанието ви да сте заедно е било над всякакъв разум и логика, плюйте на логиката, съберете се и от там поемайте накъдето.

Благодаря ви момичета за времето, което ми отделихте да ми пишете толкова дълги постове.
Няма да карам по имена, ще обобщя това, което искам да кажа.
Ние бяхме пределно наясно какви ще бъдат обстоятелствата, преди да се оженим. Мъжа ми говори с адвокати в САЩ, рови се цели нощи в и-нет. Просто за нас ценности като БРАК и СЕМЕЙСТВО (съжалявам, ако звуча банално, но го мисля) са много по-важни от имиграционната политика на САЩ! Дори и 15 години да беше листата с чакащи, пак щях да се омъжа.
Предлагате ми да имигрираме в друга държава, но за съпруга ми причината да отиде в САЩ преди няколко години не е била да се махне от БГ, а да поработи навън, да направи пари и да се върне. В момента в САЩ е постигнал страшно много, а и братята му със семействата си са там, работят заедно (всички са заминали първоначално с работни визи) и просто е немислимо и нелогично да се откаже и да започне тепърва да се доказва в друга държава.
А аз имам новини от преди няколко часа - понеже е програмист и може да прави това от където и да е, днес (ваше време вчера) му позволиха да работи един месец от фирмата и един месец от България!!!!    Просто не мога да повярвам какъв късмет...
Аз смятам въпреки всичко да си пусна документи за томболата, да кандидатствам за студентска виза, а вече ако не ни провърви и в двете ще караме така (месец на месец) година-две, пък после ще решаваме.
Знам, че това не е перфектния вариант, че ще се съсипе от път, че все пак ще изпусне някой важни за нас моменти, но мисля, че всеки на нашето място би се радвал на тази алтернатива!
А колкото до студентството - пари имаме в банкова сметка колкото да ми плати и цялото образование, така че от гледна точка на това сме подсигурени. Английски знам, но както се изрази етърва ми за нейния английски - от улицата    сега се записвам на курс, за да го видя и от официалната му старана и смятам до няколко месеца да запълня и тази дупка...
Това е момичета, имаше една много красива песен преди мноооого години - "пътища много, но любов само една!"  Искахме да се оженим и го направихме, от тук нататък ще се борим за щастието ни и дано имаме късмета да съберем семейството си!
Още веднъж -   

Adi, дано да ви се наредят нещата така, както искате и да сте щастливи с това, което искате, защото това са 2 различни неща.
Сега ти се струва лесно месец за месец, но като дойде и детето нещата не са съвсем така. Аз лично ако трябваше да мина отново по този път бих избрала съвсем друга пътека, от дистанцията на времето ти го казвам. След като съпругът ти е толкова добър програмист и с опита, който е натрупал, препоръките и т.н. няма абсолютно никакъв проблем да си намери работа и на друго място. Както сама си видяла, често се случва да работят от вкъщи, пък било то и в друга държава. Моят мъж също е програмист и сме минали от там.  Още повече, ти казваш, че той никога не е имал намерение да се установява в САЩ. Защо тогава да минавате през този ад и да си тормозите и детето? Затова ти казвам, внимателно си помисли над решенията, които вземаш, защото те след себе си винаги влачат + и - .
Както беше приказката, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да се случи.
Вие си преценявате и ще си вземете крайното решение разбира се, аз само те съветвам като човек минал от там. Все пак ти казваш, че брак и семейство са по-важи за вас от имиграционната политика на САЩ. Тогава защо просто не се съберете заедно, вместо да се тормозите? Не е за парите, не е за перспективите, защото мъжът ти ще има добри перспективи и на друго място. Не виждам съответствие м/у двете решения.  Бракът и семейството не са само подписът, който слагаш в Общината все пак.
Както и да е, пожелавам ви от цялото си сърце всичко да се нареди и да не се разделяте!

Ама как месец тук, месец там?! А как ще додрапа до гражданство такa?

Замислете се и за неща като дали ще плащате наем за място, на което той ще живее само временно, как ще се грижи за колата и прочие. Не е толкова лесно.

Потвърждавам казаното от Тандури. Мой близък приятел програмира за MySQL от дома си в София. Плащането е супер, престиж има, колегите са от цял свят. Тренингите, конференциите и прочие също са по цял свят. И често получава предложения за работа в САЩ. За един добър програмист възможностите са много.

Тъкмо това щях да пиша, но Hear Again ме е изпреварила. Имаше някакви изисквания за срок на пребиваване в САЩ, за да можеш да кандидатстваш за гражданство. Не знам какви бяха. Можете да си ги проверите. Ставам досадна с писането тук, но да не сте изненадани после.
Никой тук не те е съветвал на всяка цена да идваш в САЩ. Темата беше как да сте заедно със съпруга ти.
Успех, каквото и да решите.

При нас ситуацията е следната:едно дете,като почти цялата бременност изкарах сама,раждах сама и до третия месец го гледах сама.Това се случи преди 2 години и малко повече.През това време успях да натрупам 2 отказа за туристическа и един за бизнес виза.Моят приятел също е със зелена карта,но ние плануваме да се женим, когато някоооооой ден ми дадат виза и ще го направим в САЩ.Зареди се с голямо търпение,но пък може и да имаш късмет и при вас нещата да се уредят лесно.
Аз не съм се отказала и мисля и премислям какви ли не варианти.........даже не ми се говори за тях
Важното е лубовта да е жива ние даже планираме още едно бебе  до година 
Успех

eagle в никакъв случай не ставаш досадна! Много съм щастлива, че имаше толкова хора, които ми обърнаха внимание и благодаря на всеки един от вас с цялото си сърце!
Hear Again квартирата, всички разходи около нея, храната, пътните и всичко, от което може да има нужда един човек в САЩ, му се поема от фирмата. Отделно на това взима заплата, която (не преувеличавам) е точно 10 пъти по-висока от средната годишна заплата за САЩ. Той се е борил от идването си в САЩ до сега да се докаже, за да получава тези пари, които едва ли ще му дават в която и да е държава. Няма смисъл да се мести точно сега. Започна за тази фирма преди няколко месеца, а вече почти имаме почти събрани пари за апартамент, при положение, че сме с доста широки пръсти и си позволяваме буквално, каквото си поискаме... Мисля, че няма разумен човек на тази земя (освен милионерите и свещениците, може би), който би се отказал от такива пари. Затова ви казах, че ще действаме един месец тук, един там и ако нямам късмет със студентската виза и томболата, след година-две ще се прибере.
По принцип, за да вземеш гражданство, трябва да си по 6 месеца в годината в САЩ, а той ще бъде. Остават му 4 години до гражданството, но, колкото и да не ми се иска (защото може да съжаляваме след години), ако не успея да отида при него, след година две ще се прибере той. За нас наистина семейството е на първо място, затова и сме разделени в момента, за да можем да осигурим на децата си жилище, щастливо детство и най-важното - спокойни родители, които не се карат за всяка похарчена стотинка...
Аз ще направя всичко възможно да взема виза, съветите ви бяха безценни за мен!  
Valcheto много прегръдки и кураж от мен! Ако искш ми пиши на лични, може да сме си от полза една на друга, може и да се видим, ако сме близо една до друга! Целувки за смелостта за първото и планирането на второ дете 
Отново се извинявам за дългия пост. За край ето нещо за визите, което казаха преди няколко минути по новините: Посланик Лъчезар Петков: Най-рано 2011 г. може да отпаднат визите за САЩ
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=118957
  

Ади, вие си знаете най-добрия вариант за вас и щом си щастлива и това те устройва-ок, но си проучете много добре нещата и на вземайте импулсивни решения, за да не съжалявате  Нещата за съжаление изобщо не са толкова прости колкото изглеждат

Валчето, при вас поне няма брак...само не мога да разбера каква е причината да ти отказват толкова пъти визи  Нали не си им казала в посолството, че приятелят ти и баща на детето е там...то всъщност детето вероятно е си е припознато от него, затова сигурно не те пускат 

Adi 6м на година но ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Варианта 1м тук 1м в Бг няма да ви в полза. Ние бяхме именно така .Имаш ли по малко от 6м на година( продължителен престой) годината ти се "губи"

Честно казано при вас нещата са още "пресни" така да се каже , но времето ще покаже и на двама ви колко е трудно едно младо семейство да бъде разделено по този начин.
 На мен лично ми се струва че ти се страхуваш ( не е упрек) да предприемеш риска да отидеш в щатите и от там да задействаш смяната на статута си на Ф-1. При една нормална бременност , всичко ще е наред   , още повече че няма да си сама(каза че семействата на братята му са там). Знам какво е човек да се чувства несигурен и да си задава въпроса " а ще мога ли да се справя", но Ади, ти имаш предимството да имаш все още валидна виза.
 Никой не знае какво ще ни донесе следващия месец или следващата година- дали ще бъде по-лесно или по-трудно да си оправиш имиграционните проблеми.

За  работата на съпруга ти те разбирам напълно - аз лично пак бих минала по същия път , но не бих го накарала да се върне в Бг. Всичко за което се бори човек е в името на едно по-добро бъдеще за децата ( пари се правят вярно е , но е трудно да положиш "основите" ).

Успех Ади, повечето които се включихме да коментираме тук сме минали по твоя път. Надявам се да не приемеш някои неща от написаното като "упрек" , просто споделяме трудния път по който сме минали  

Щом мъжът ти получава към половин милион и фактически няма разходи, можеш да направиш инвестиция и да получиш зелена карта като инвеститор. Май минимумът беше милион, ама това за вас не е много.

Така е, да си проверят добре, четейки и между редовете. Мисля, че имаше разлика между това да си запазиш зелената карта и това да се квалифицираш за гражданство. Може и да си пазиш картата, но да не отговаряш на сроковете за гражданство след 5 години.

Вярно е и това, че което не става с пари, става с много пари. Има я и тази възможност.

Ади, не можах да изЧета всиЧко, но май и няма нужда. След последните ти постове съм доста объркана. От една страна за вас семейството е най-голямата ценност, т.е. официалния брак, но от друга страна парите са над всиЧко. До такава степен Че би оставила мъжа си да гледа детето си от разстояние, а детето си на практика да расте без баща. Тук са ти дали толкова много съвети и от това което проЧетох не мисля Че е невъзможно да заминеш и да родиш там. Ти разбира се си знаеш най-добре, но явно наЧини има. А след като финансово сте толкова добре обезпеЧени, не би трябвало да е проблем да си платиш раждането дори и ако нямаш застраховка. От какво всъщност се страхуваш?
А колкото до парите... ще мине време и ще разбереш (може би) Че това не е най-важното. Хубаво е да ги има, но сами по себе си не са достатъЧни за да си щастлива. Ние обмисляме някакви варианти, при които би ни се наложило да живеем разделени за няколко месеца и то не на такива разстояния и въпреки това се страхувам как ще понесе детето тази раздяла. За години не ми иска дори и да си помислям, особено ако има и други варианти.

Вяра, подписвам се под всяка твоя дума!
Ади...извинявай, но за теб в момента малко " всичко каквото хвърчи се яде". Аз съм писала и преди за това как моето дете понесе раздялата ( при това не толкова дълготрайна) и какви последствия имаше за детето ми и НИКОГА, НИКОГА не бих могла да оправдая подобно решение, при положение, че има и друг избор!
Аз не бях разбрала, че ти дори имаш валидна виза, мислех, че искаш сега да кандидатстваш с моминското си име. Ако е така, въобще не се замисляй, ами направо си хващай багажа и заминавай там! Смяната на статут ще ти е най-лесната работа, особено след като можеш да си позволиш да си платиш образованието си!


Ади, а ти защо въобще се прибра от САЩ като си разбрала, че си бременна там?

Момичета, това за инвеститора не го знаех, но при всички положения няма милион! Ако имаше, не би седял и секунда повече в САЩ. На тази висока заплата е от 6 месеца, до тогава си е работел пак по специалността, но за доста по-малко пари и не е спестил почти нищо. Плащането на раждането там не е проблем, проблемът е, че визата им изтича точно тогава, когато ми е терминът, така че ако родя там, ще трябва да остана след това нелегално. Мъжът ми говори с адвокати, които му казаха, че гражданството на детето не помага за моя статут.
Не заминавам, понеже ме е страх дали наистина ще успея да уредя смяната на статута от там. Всичко звучи прекрасно, но все пак си е рисковано да тръгна бременна, без да знам дали ще мога да направя нещо там. А колкото до това, че няма да може да вземе гражданство, ако е един месец тук, един там - това вече не е толкова важно. Много исках да не се прибира заради мен, но така или иначе това май ще стане и едва ли ще устиска още 4 години, само заради гражданството. Ако успея да си извадя студентска виза или спечеля от томболата - може и да останем и още 5-10 години в САЩ, но ако не успея, ще посъбере пари и след 1-2 години ще си дойде.
Въпреки, че май вече много не ми вярвате (след като намесих парите), но семейството наистина е на първо място за нас и детето ми няма да расте без баща. Най-много това да стане за година, след като се роди, като през половината време от тази година ще е с баща си.
Вие не бихте ли постъпили като мен? Или бихте посъветвали съпруга ви да се върне в БГ за 2000лв. заплата, когато там ги изкарва за няколко часа? Бъдете честни, моля...
И все пак темата ми беше как да успея да се добера за тази "прекрасна" страна без никаква социална политика... Много от съветите ви ми бяха полезни и ако трябва и 10000 пъти ще ви кажа - Благодаря