Търся спешно подслон...

Звучиш много отчаяно..не се и съмнявам, че  ти е много тежко..
Защо не опиташ допълнително да работиш - и вечерите например?
Децата ти са големи - те също могат да работят - нека помагат.
3 -сте..не си сама..
 

Родители, роднини, познати, приятели? Поне докато си стъпиш на краката?
Не пишеш от кой град си. За учениците например в доста градове има общежития.
Вариант да гледаш някой възрастен човек срещу подслон?

Да-вариант е за възрастен човек.
В София сме, децата учат тук.

Пробвай пак за общинско жилище. От 14 години положението ти се е променило. Незнам без връзки как стават нещата, честно. Но - наистина пробвай пак , още утре.

Пиши до някоя телевизия как Държавата е оставила на улицата самотна майка с 2 дъщери. Ще направят репортаж, а знаеш че след тяхното ровене и след като чиновниците се видят по ТВ стават изключително експедитивни, сигурна съм че ще се отзоват и хора желаещи да помогнат. Сещам се за много такива случаи, в един от тях възрастна самотна жена дори беше поканила самотна майка с малко детенце в апартамента си /доколкото си спомням апартамента беше голям, в центъа на София, историята разказваха в Нова ТВ/. Мярката е крайна, но положението ти изисква имено такива действия. Аз бих постъпила така. Успех!

Благодаря ви за отговорите и подкрепата!
Хич не съм по публичните изяви, но в краен случай и на това може да се реша-ще видим

О,не!!! Не вярвах,че това може да се случи на някой друг,освен на мен...С тази разлика,че са ти дали поне срок...След развода си и аз карах по квартири,докато се събрах с един мъж,и той с две деца...Заживяхме заедно,мислех,че съм щастлива,утрепвах се от работа и грижи по семейство с 4 деца и възрастният баща на приятеля ми...направо ми настръхва косата,като си припомням онова време...Карахме заедно близо две години,докато вечерта срещу Бъдни вечер не ми се връчи заповед-изнасяй се,не утре,сега,НА СЕКУНДАТА!!! Защото,улисана в работата и в подготовка за коледните празници,бях забравила,че ми е поръчал да мина през енергото да платя тока на квартирантите му(бяха събрали парите и му ги бяха дали,понеже си заминаваха за празниците,а той поръча на мен).Видях се в чудо,абре-де,бре-опитах да се оправдавам,да се моля,още неоставила торбите с пазара,а той като ме блъсна,разпиляха се едни портокали,едни бонбони-изчезвай,та изчезвай...Малии,ами сега? Къде да ходя,като близките ми на 100 км,пари за хотел нямах...Никога,никога няма да забравя как насъбрах някакъв багаж-на децата учебниците,дрешки нещо...а бях вкарвала цели две години в тая къща каквото заработвах.Аз и от съпругът си си тръгнах без нищо,ама в последствие се разбрахме да взема от къщата каквото ми е необходимо-малко спално белъо,завивки,посуда,една пералня и телевизор(каква щедрост беше само!)Всичко ми остана там,в къщата на "приятеля"...Измръзнахме с децата,докато пренесем на улицата няколкото чанти,пък тежаха,пустите му учебници и книги...Още ми се къса сърцето,като си спомня как се сопнах на малкия да не събира играчки,даже любимите си,че кой ще ги разнася цяла нощ, незнам дали ще мога някога да изплатя тоя си дълг към дечицата си...Обадих се на баща им,като по чудо ми вдигна телефона тогава,като по чудо не ми отговори в типичния си стил 'Оправяй се",ами запали колата и от 160 км дойде.Когато пристигна(а ние обикаляме по улиците в студа,нито един познат тогава не се намери в града,всички бяха заминали нанякъде) само попита :какво става? "Нямам къде да прибера децата" му казах и заплаках."Тогава ги взимам с мен,сега нали са ваканция..." Качи ги в колата,а малкия като писна:ами мама тук,на улицата ли ще остане? Бившият даже не ме и попита имам ли къде да преспя поне тази нощ...Както и да е,няколко дни обикалях по познати и разпитвах за квартира,нейсе намерих една стая,че да не местя децата по средата на годината в друг град.После нещата полека-лека се понаместиха...
  Мила Зизита,мила сестро по съдба! Не се предавай,моля те! Прекрасно познавам начина,по който се чувстваш,познавам и мъката,и гнева,и срама,и самосъжалението на моменти...Вярвам,че ще се намери разрешение на проблема,само не мисли за умиране,МОЛЯ ТЕ!Пиши ми на лични как мога да се свържа с теб

Олимпия..незнам какво да кажа..

 
Много слънце и усмивки от тук на татък..
И за двете ви!

Зизита, имаме тема за взаимопомощ, но почти всички от списъка пишат вече във друг форум.Пусни ако искаш на лични къде се намираш сега с децата, квартал/месторабота.Може пък да изкочи нещичко.Подслон е много трудно да намериш ей така,наемите са убийствени....не ми е оптимистично, но пък и не смея да те обезкуражавам съвсем.,..

значи утре е понеделник, нека първата ти работа е да отидеш в общината, която и да е тази община, и да попиташ какво повече трябва да ти се случи, за да си получиш жилището
като знам на какви хора дават общински жилища, няма да се даваш, това ти се полага, затова е измислена тази система с общинските жилища!!!!!!!! въпроса е със сроковете как ще станат нещата...

  Кой е този "друг форум" ?
  Извинявам се за спама...

Това го намерих в темата с домашното насилие,може да ти помогнат поне временно с настаняване.
http://www.animusassociation.org/
Асоциация "Анимус България"
За контакти

Адрес на Асоциация Анимус:

ул. "Екзарх Йосиф" 85 (на ъгъла с ул. "11 Август")
София 1000
Тел./Факс: +359 2 9835205; 9835305; 9835405

e-mail:animus@animusassociation.org

Ако сте преживели домашно насилие
Ако Вие или Ваш близък сте станали жертви на сексуално насилие.
Ако Ваша близка е попаднала в трафик на жени или я заплашват, че ще бъде продадена в чужбина
Ако искате да споделите
Ако имате нужда от подкрепа
Ако имате нужда от информация
Ако искате да промените живота си

ПОТЪРСЕТЕ ПОМОЩ

Ако искате да уговорите среща със специалист, обадете се предварително всеки ден от 9.30 до 17.30 часа, без събота и неделя.
Телефоните са: 02/ 983 52 05, 02/ 983 53 05, 02/ 983 54 05


Ако имате нужда от спешна помощ, използвайте:
Горещата телефонна линия за пострадали от насилие
02/ 981 76 86
денонощно




http://www.centermaria.org/maria.php

Сдружение ЦЕНТЪР "МАРИЯ"
0618.42.181
center_maria@abv. bg


http://www.divafoundationbg.org/
ФОНДАЦИЯ ДИВА
ОТКРИТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641946

КРИЗИСНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641069

АДМИНИСТРАТИВЕН ТЕЛЕФОН: + 359 (032) 642335

E-mail: fgodiva_pl@yahoo.com

E-mail: info@divafoundationbg.org

"Анимус"?! Те няма да помогнат в случая.При тях всичко е платено,освен разговорите по т.нар. телефон на доверието.Аз лично съм много разочарована от "Анимус"-"запишете си час при някой от специалистите ни,ала-бала",ама всичко се заплаща...А в този случай,каза се,парите са и проблем на жената,тя ако можеше да си позволи да плаща,нямаше да се чуди къде да живее-хоп,под наем,и готово...

Боже Господи, не знам какво да кажа! И на авторката на темата, и на Олимпия. Просто думи нямам!
А не става ли с някоя друга жена да си делят наема някъде? Мисля че съм виждала обява да си търсят съквартирантки. Все нещо ще излезе.
Горе главата! Няма да мрем, я!
Поне да застане като мъж и да каже: "Така и така - не мога повече да живея с теб поради някакви си причини, искам да се разделим, ще ти помогна да си намериш жилище или там каквото и да е." Би трябвало така да постъпи, от човешка гледна точка все пак.