След 10 години брак не може да се каже че нещата в моето семейство вървят. И даже обратното.
В своите очи минавам за добър съпруг и баща. В материално отношение няма забележки. Живота който живеем е мечта за мнозина - къща в извънградската зона , всеки има собствена кола, прилични доходи които дават правото на този стандарт. Две прекрасни дечица...Ще кажете - какъв ви е проблема. Ами ето го.
От 5 години жена ми е в постоянни кризи. Изпада в някакви тежки форми на депресии. от които няма измъкване... Вечно намира поводи за лошо и протично държане. Това което преля чашата ми е скандала който ми спретна - че съм платил лечението на баба ми, която беше тежко болна и платеното лечение в скъпа частна клиника беше единствената алтернатиа да оцелее.
В допълнение са отвратителните отношения към децата - крясъците и от сорта на че заради тия сополанковци си провалила кариерата ... че аради прибирането от училище на детето не можела да иде на козметик и др. подобни...
До скоро търпях всичко това... възпитан съм в някакво тъпо благородство и романтизъм... вярвал съм винаги че мъжът трябва да е джентълмен и да се държи така... което ми и изяде главата...
Доскоро не ми беше минавала изобщо идеята за разводи. Не съм си и помислял - как ще оставя децата си без майка или баща. Наскоро при поредния скандал след 10 години брак я шамаросах... не ми издържаха нервите. В тия моменти става толкова невъзможна.. Сега започнах вече да мисля сериозно за това. Склонен съм да зарежа всичко - пари, материални ценности... да почна от 0.....
Ако някой ще предложи да иде на лекар - тъпо и упорито го отказва... всеки път казва че искам да я изкарам луда...