Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора
Здравейте момичета! Искам да ви разкажа за моите проблеми с надеждата че с ваша помощ най-накрая ще стигна до някакво решение.
От 5 години съм с моя приятел. Аз съм на 23, той на 30г. Живеем от 3 години заедно. В началото всичко беше наред - разбирахме се прекрасно, излизахме редовно с приятели, помагаше ми вкъщи с каквото можеше, правихме редовно секс.....и най-вече СЕ ГЛЕДАХМЕ И ГОВОРИХМЕ ВЛЮБЕНО!!! И така до миналата година. Аз започнах постоянна работа, в следствие на което времето ни прекарвано заедно стана по-малко. Ежедневието ни се промени и лично на мен ми натежа много. Станах по-изнервена, по-сприхава, дразнеха ме най-дребните неща и според него - "все съм намирала нещо да го упрекна, все съм мърморела"...Стигнахме такъв етап от връзката ни, в който и двамата стигнахме до извода че нещо трябва да се промени, и то в положителна насока. Тогава заговорихме за брак. Първоначално всичко на пръв поглед изглеждаше добре. Размечтахме се, припомнихме си голямата любов от първите ни години заедно....За жалост този период приключи много бързо. Погълнати от ежедневието, спряхме отново да мечтаем и да общуваме по между си. По същото това време аз разбрах, че имам сериозен генекологичен проблем, поради което се наложи д прекратим секса за известно време (всичко това се случи миналото лято). И така голяма ни любов се превърна в едно трудно съквартиранство, а за сватба изведнъж и двамата спряхме да говорим. Изкарахме една тежка зима, в която се прибирахме вкъщи само, за да се навечеряме и наспим. Едната вечер се скарахме ужасно, когато аз му казах че ми е  омръзнало от всичко това, че не мога да продължавам по същия начин и че не си представям бъдещето ни по този начин. Тогава в гнева си, той ми каза че като не си го представям така, мога да си тръгна. Не го направих, защото нямах сили-прекалено много го обичам, но спряхме да си говорим за повече от 1 месец време. Когато дойде пролетта, аз започнах да пътувам (работата ми е свързана с път). Тогава настъпи лека промяна в положителна насока. След всяко мое прибиране той намираше начин да ми покаже, че съм му липсвала и че все още ме обича. Тогава решихме, че сме преодоляли този тежък период и че все още искаме да сме заедно и да продължим напред. Заговорихме отново за сватба. Но за жалост вместо да изкараме едни романтични месци, погълнати в планове за сватба, дом, семейство....ние започнахме отново да се караме, и то повече и от преди. Тогава вече освен вечните ни кавги се появиха нови - свързани с майка му. Жената виждаше сватбата ни по съвсем различен начин от нас и настояваше нещата да станат така както тя ги вижда. Но това не беше за мен такъв проблем. Мислех си, че щом сме двама и двамата искаме еднакви неща, то тогава не би трябвало да се повлияем от някого. За жалост стана точно така. Моето слънчице вместо да застане на моята страна, той застана посредата, вследствие на което се скара и с мен, и с майка си. Нещата станаха още по-сериозни и заплетени (Тук е мястото да кажа, че вече бяхме запазили час в гражданстовто и църквата). На 13.07. баба му почина, а сватбата беше за 6.09. И дали поради тази причина или заради непрекъснатите караници покрай тържеството, за втори път спряхме да говорим за него. Днес е 4.10., не сме женени и отношенията ни помежду ни са си все същите – в голям застой. Снощи за пореден път се скарахме. Чаках го да се прибее по-навреме от работа, за да поговорим за пореден път за нашите проблеми, но уви....прибра се в 22ч. Седнахме на масата да вечеряме (бях направила специална вечверя) и се опитах да го разпитам как е, как е минал деня му....отговора беше - "цял ден съм говорил, не ми се говори и сега, искам малко да си почина". Вярно е, че има много работа и наистина е изморен, но не мисля че това е начина. Мисля, че е нормално една двойка да говори помежду си, да споделя проблемите си, да прави от време навреме секс, и най-важното - всеки един да отделя необходимото внимание на другия. И така днес, аз отново съм подтисната от всичко случващо се, отново съм сама (и  днес той е на работа) и отново сме скарани. Заради това мили дами ви моля за съвет. Посъветвайте ме какъв път да поема. Напоследък все по-често се замислям да се изнеса на квартира и да започна всичко от начало, но от друга стана ми е много трудно да загърбя една 5 годишна връзка с мъж, в който въпреки всичкко съм все още влюбена. Тук може би е мястото да спомена, че той е много добър човек и би би бил страхотен баща, но просто тази работа го промени, го отдалечи от мен. Моля ви, посъветвайте ме какво да напрая, как да изля от тази тягостна ситуация......Благодаря ви предварително!!!
Цитирай
Извинявайте за грешката в заглавието!
Цитирай


Мнения: 2 415
Гост, няма връзка , в която това "и най-вече СЕ ГЛЕДАХМЕ И ГОВОРИХМЕ ВЛЮБЕНО!!!" да продължи вечно.

На първо четене виждам няколко неща, които са напълно нормални "грешки" за жена / по скоро момиче / на твоята възраст.
Желанието ти да прекарвате едва ли не цялото си време заедно. Няма как да стане. Представи си после след като дойдат и децата какво става.
Другото - щом той е уморен и не иска да говори, ти защо мислиш, че правилното е да му налагаш твоя начин за разтоварване т.е. с разговори.
Ами повечето мъже не го обичат това. Говори си с приятелки, като толкова имаш нужда да бъбриш.
Има моменти, в които човек най добре си изразява любовта в това да разбере другия и ако трябва да замълчи. Жените можем да сме безкрайно досадни от обич.  Wink

Тук може би е мястото да спомена, че той е много добър човек и би би бил страхотен баща, но просто тази работа го промени, го отдалечи от мен.

Това изречение е абсурдно! Ти го ревнуваш от работата му. Нали все пак трябва да се изкарват средства. Нали не си представяш съвместното ви бъдеще ти, той и децата седите си вкъщи, гледате се с много обич и париците ви капят от небето.

След като искаш сватба и семейство , първо трябва да пораснеш. И да разбереш, че любовта не е само гледане в очите.

Цитирай


Мнения: 11 165
Според мен сте минали на етап рутина в отношенията, в ежедневието и всичко останало.
Реално не съществува проблем, но на никой не му се говори (или поне на него), нещата се отлагат и т.н.
Или си оправяте отношенията с разговор, но не за малко, а изцяло, или всеки тръгва по пътя си.
Но ако очакваш всичко да е както в момента, в който сте се запознали, няма как да стане.
Искаш семейство, което на даден етап предполага и деца, тогава положението ще стане още по-изнервено, няма да имате особено време един за друг. Не си мисли, че мъжът трябва да стои нон стоп до теб и да ти отделя цялото внимание.
Цитирай
Mirama, от 3г. му пера, готвя и слугувам. Така че съм далеч от мисълта, че любовта е само да се гледаме в очите. Съгласна съм с теб, че всеки разпуска по различен начин и че жените поприрода са по-приказливи. Но не мога да се съглася с теб, че проблемите между двама души трябва се обсъждат с "тоз и оня". Според мен не е нормално да живееш с някой и да няма никаква комуникация по между ви. Аз не искам да говори нон стоп с мен или да ми отделя цялото си свободно време, просто искам да спре да ме приема като даденост, да ме смята за част от интериора. Това, което пропуснах да спомена в разка зи си е,  че вечер щом се прибере от работа се лепва моментално на компютъра и започва или да играе на поредната си игричка или влиза във форума на Wolkcwagen и забравя да излезе оттам. Знаеш ли колко вечери съм си лягала сама, без да сме си казали една думичка за цяла вечер. А сутрин като се събудим, всеки бърза за работа и забравяме да си кажем едно простичко "Добро утроио". Това според теб нормално ли е? Или ще кажеш, че искам прекалено много от него? Колкото до работата му-в никакъв случай не го ревнувам от нея, по-скоро ме дразни факта че вечно се оправдава с нея. Един ден когато дойдат децата, пак ли с нея ще се оправдава, че не му остава време за тях????Не мисля, че е трябва мислейки за бъдещето да изпускаме настоящето и важните неща в него!!!!
Цитирай


Мнения: 11 165
Твърде рано си се хванала на това хоро и съответно твърде рано си разбрала що е то семеен живот. Така ще е и занапред, може да става и по-лошо, щом вече сте достигнали до тази фаза.-
На 18-20г честно казано изобщо нямах никакви намерения да пера, готвя и слугувам на някого, камо ли да го правя. ) Според мен рядко подобни ранни и сериозни връзки завършват добре.
Седнете и се разберете добре какво искате един от друг, преди да говорите за сватби, семейство и деца. Ако нещата няма да се оправят, то няма повече смисъл да си губите времето един с друг.
Цитирай


Мнения: 2 415
Ако още от сега нямате неща, които да правите заедно и да ви харесват и на него и на теб, не виждам защо да продължавате. С децата проблемите се задълбочават.
Освен, че преди сте обичали да седите и да се гледате в очите какви други занимания сте имали, които са ви харесвали. Предложи му да ги правите и сега.

Покажи му, че не си даденост. Като седне на компа, ти излез с приятелки. Направи го 2-3- вечери подред , пък да видим дали няма да вземе да му пука.  Wink
Цитирай
Mirama, от 3г. му пера, готвя и слугувам. Така че съм далеч от мисълта, че любовта е само да се гледаме в очите. Съгласна съм с теб, че всеки разпуска по различен начин и че жените поприрода са по-приказливи. Но не мога да се съглася с теб, че проблемите между двама души трябва се обсъждат с "тоз и оня". Според мен не е нормално да живееш с някой и да няма никаква комуникация по между ви. Аз не искам да говори нон стоп с мен или да ми отделя цялото си свободно време, просто искам да спре да ме приема като даденост, да ме смята за част от интериора. Това, което пропуснах да спомена в разка зи си е,  че вечер щом се прибере от работа се лепва моментално на компютъра и започва или да играе на поредната си игричка или влиза във форума на Wolkcwagen и забравя да излезе оттам. Знаеш ли колко вечери съм си лягала сама, без да сме си казали една думичка за цяла вечер. А сутрин като се събудим, всеки бърза за работа и забравяме да си кажем едно простичко "Добро утроио". Това според теб нормално ли е? Или ще кажеш, че искам прекалено много от него? Колкото до работата му-в никакъв случай не го ревнувам от нея, по-скоро ме дразни факта че вечно се оправдава с нея. Един ден когато дойдат децата, пак ли с нея ще се оправдава, че не му остава време за тях????Не мисля, че е трябва мислейки за бъдещето да изпускаме настоящето и важните неща в него!!!!
Извинявай Mirama, това беше адресирано до pasinet Мислех, че като споделя с вас какво ми се случва ще ми олекне, но сега май се разтроих още повече и вече не виждам даже какво и до кого пиша  newsm45
Цитирай
Pasinet, както вече писах, проблемите са ни от повече от 1г. През това време съм опитвала какво ли не. И номера с приятелките съм го пробвала, и това да правим повече неща заедно....но уви, не се получава. Опитвала съм да говоря с него стотице пъти, но за жалост ефекта беше за кратко. Сега като ги пиша тези неща отново си давам сметка на къде отиват нещата, но наистина много го обичам и ми е адски трудно да загърбя тази връзка Sad
Цитирай

Brokenpromiseland

Мнения: 1 421
Смятам, че Ви липсват положителните емоции във връзката.
Ако имате възможност, излизайте по-често.Не се затваряйте.
Опитайте се отново си възвърнете доверието.Считам като грешка, че не сте обсъдили брака, тогава когато е възникнал проблема.
Говорете, говорете, говорете.
Това е най-добрият начин да се разбере бъдещето.

П.С. Извинявам се за недискретноста, но секса сега как е?
Цитирай
Да, мама_на_фъстъче Съгла съм с теб, но точно в това аз намирам основния проблем - че той не иска да говорим за тези неща. А когато аз се опитам да заговоря на тази тема, той мълчи или ми отговаря, че "предпочита да замълчи, за да не се скараме отново". Колкото до излизанията - днес за пореден път излязох сама, простото защото на него не му се ходи никъде.....
Цитирай
Забравих да отговоря на недискретния въпрос - за тази 1 г. сме правили секс само 3 пъти!!!!!!
Цитирай


Мнения: 2 415
Приятелят ти изобщо мисли ли, че имате проблем по между си или според него всичко си е наред?  newsm78
Едно е да не иска да го обсъжда, съвсем друго изобщо да не вижда такъв.
Цитирай

под ореха

Мнения: 533
Лоша работа , много бързо е изразходена тази връзка.Дано да се оправят нещата , но се съмнявам.
Цитирай
Вижда че имаме проблеми, но той е "прекалено изморен от работа, за да обсъждаме тези неща". За това по-горе писах, че ме дразни факта, че се оправдава вечно с работата си. А още повече ме дразни това, че само когато на него му скимне, тогава може да сме мили един към друг. Тогава дори и аз наистина да съм изморена от работа, трябва да съм мила с него, защото не се знае кога пак ще го обземе такова настроение.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора