Как да рзабера???

Само от факта, че актът за раждане е издаден 11 месеца след раждането вече е ясно, че сте осиновена.

ще търсиш игла в купа сено, ако не поговориш с родителите си. не е ли по-лесно точно тия наблюдения да споделиш с тях - "маме, защо акта ми за раждане е издаден тогава, защо нямам снимки като малко бебе?"; "мамо, случвало се е да ми подхвърлят, че съм осиновена, има ли какво да ми кажеш? как съм се родила?" ...  най-страшното за любящия родител е детето му да има за нещо резерви и притеснения от него ... още ми е рано да го кажа изпитано като родител, още ми е теоретичен страх на мен, но казвам го като дете за моите родители. възможно е да измислят легенди от страх да разкрият тайната, но може просто да чакат ти да започнеш разговора, да не искат да те насилват с тази информация, ако мислят, че не я знаеш още ... все си мисля, че най-добрата атестация за здравата връзка, е способността да се изговорят и "неудобните" неща, и от двете страни: те - тайната, ти - несподелените притеснения, които ги касаят ...

между другото, ако не е неудобно, би ли споделила как установи, че имаш две ЕГН? питам от лично любопитство, ако искаш не казвай чудя се, щото по правило, не би трябвало да има откъде да разбереш; в никакъв случай не питам с цел да събера материал как да укрия по-добре от детето фактите!

Ни в клин, ни в ръкав и с извинение за намесата - на моето удостоверение за раждане има отзад печат "ЕГН №........", но пък сега се подвизам под друго ЕГН!

Бонита, какво би казала за акта за раждане на дъщеря ми - издаден 9 год. след раждането и? Не мисля, че е лошо да е осиновена - браво на такива родители, но не винаги това е причината. 
 Не   е осиновена, просто водихме дело с   бившия ми мъж и след влизане в сила на съдебното решение и издадоха нов акта за раждане.  След това имахме проблеми в училище - педагогическата съветничка си създаваше работа да нищи и пита защо е така и какво би трябвало според нея  да вълнува детето по този повод.
По темата - най добре е да попиташ семейството си за всичко.

Нищо подобно.

Това забавяне може да се дължи на несъставен навреме акт поради рзлични причини и  съставен въз основа на съдебно решение, но не за осиновяване, а именно за съставяне на акт за раждане.
Класически пример: разногласия с администрацията по въпроса дали може да бъде записано новороденото с това или онова име. Имало е такова нашумяло дело за името Айя. Да е жива и здрава, вече и пенсионерка може да е новороденото.

Друг вариант: цялата палитра от дела за бащинство и пр. и едва с влизане в сила на последното съд. решение да е издаден този акт.

Теоретично и за майката е същото (и тя имаправо да припознава), но случаите на бебе, гледано от втората жена на бащата и първата майка скрита или родено в гора и без свидетели са почти екзотика.

Та и за мен е инетересно това с двете ЕГН-та и то насочва към майката, а не към бащата, ама къде и как разбра за двете е загадка ?
 

А на Маримаруун отговарям: От твоята гледна точка е съвесем естествено да се пита майката, но това е само ако си в твоето положение, а ти няма никога да си в тази позиция -  да ти се налага да го задаваш и т.н.  Това му е сложното на ситуацията.
А ако си в нашата- наистина е много опасен един такъв въпрос. Защо? - Питащата знае.
На тези, на които не им се е налагало и няма да им се наложи - вярвам искрено, че си мислите, какво ли му е сложното.

Към питащата: Нали за акта говориш, а не за удостоверението за раждане ? Да нямаш грешка с датите на тези два документа ?

на баба ви хурката. бахти смотаните юристки. момичето, естествено има предвид удостоверението, а не акта за раждане.
вашите дипломи са от нашите данъци. амаха. е, от тези на нашите родители. а, ако може да обяснявате кат за лаици.
и да, баш за теб се отнася.

А, чак малко, Мато, приятелко. Може и в акта да има грешка. Аз съм такъв случай. На 17 г. ми се наложи да си издам удостоверение за раждане- копие , че бях го загубила, а ми трябваше. И, хоп- в акта ви за раждане пише друга дата(подозирам грешно разчитане на цифра)До тогава в старото удостоверение, в първия ми паспорт, всичко беше със старата дата. Ако имаше тогава ЕГН и то щеше да е друго(оригинално, с истинската ми дата на раждане). Понеже нямаше кой да се разправя, остана фалшивата ми дата за раждане.А за истинската дата на раждане- имах 100% вяра на думата на майка ми.По същото време въведоха ЕГН и втората дата влезе там като рождена.С една дума- и аз бих имала две ЕГН-та.Дали не съм осиновена?

Бубинка, това , че са ти го казали  в училище е много сериозно нещо. Слуховете са нещо като КГБ- не знаеш как получават информация , но винаги те стигат.Шегувам се, но и си струва да се замисли човек над явлението.
Казва ли са го и на със сигурност неосиновени деца, обаче, само защото родителите им са ги родили  след някакъв по-дълъг период от опити за това.
Не знам това дали ще ти е от полза , ама сме тук щото споделяме, нали?

В нашите случаи срещу старото ЕГН ще има и други имена.Ако тя има достъп до есграона ,или както сега се казва ,срещу старото ЕГН, макар и архивирано ще се изпишат други имена.А ако е само грешка - нейните имена.Така си мисля аз.

ох, сигурно си права, не мога да се сложа пълно в чужди обувки. имам много близка, 40+ е сега, тя е осиновена и от както и аз съм в темата сме говорили много двете. та, тя е посмяла да зададе въпроса на майка си, била е студентка, когато е посмяла, майка й е отговорила коректно, каквото знае. впоследствие установи био-семейството си, хвърли им един поглед, да ги знае кои са; разбира се, има си разбмислите и тя ...  със старците няма и никога не е имала проблем - грижат се взаимно един за друг и до ден днешен, въпреки че отдавна е излязла изпод крилото им ... та затова допуснах, че най-простият вариант е допустим и тук ...  още повече, че има и разлика в поколенията, щом една жена 30ти набор може да е спокойна, уверена и открита по въпроса, какво пречи на една по-съвременна?!
между другото, на същата моя близка такъв злобен номер й спретнаха от есграон, че тури му пепел, добре, че вече е била наясно, иначе е сериозен шок - при смяната на документите 2000та, при ваденето на лична карта жената установява, че й липсва удостоверението за раждане и отива да си извади дубликат ... и там й казват, че тя не е тя, а е абсолютно друг човек, казали й старите имена, града, където е родена! ей така, между другото, без дори да се замислят. трябваше да си вади съдебното решение специално, за да доказва тя на чиновниците  как се казва ...

Не ти схванах критиката. Обясни, моля те, че да обясня и аз.

А ти и днес имаш право да си извадиш удостоверение за раждане и то ще е с днешна дата, но актът си е със стара, както и в текста на удостоверението ще е посочено, че се издава въз основа на акт за раждане номер ..... от дата ...... . 
 А самите актове не ги виждаш докато си на гишето с молба да ти се издаде удостоверението. Те са страници от подвързана дебела книга. Тях служителите ги гледат при нужда.

Кое ти се струва неясно ?
Иди днес за удостоверение и му виж датата ...   А за хурката не схванах ...

По първата тема:
И аз се грижа и си обичам мама и тя е доста по-съвременна от мен, но и днес тръпки ме побиват и се чувствам като престъпник за момента, когато плахо попитах за някакво инфо.
Преди това (на 17-19 годшна възраст)  попитах само дали това ми е рождения ден и ми се показа колко съм ги наранила с този въпрос.
Та като възрастен имам сигурно безброй грехове и грешки по други поводи и с други хора, но за тези две питания се чувствам и сега като престъпник.

А след като 22 години родителите на питащата  са си мълчали - какъв по-ясен знак, че това е нещо, което биха предпочели да не разискват.

По втората тема:
Толкова са им безумни неписаните правила, че когато попитах защо не се приеме императивна норма за това дали се залепят страниците или нещо се прикачва или каквото и да е друго удобно и практично, но единно за дървжавата решение по цялата и територия именно за да не стават такива сценки, не само не получих отговор, но ме  и набедиха в кой знае какви помисли.
 А жената зад гишето е в дилема и трябва да има правила, които да спазва, че и на нея да и е по-лесно.
Виждала съм както залепване на новия зад стария на неговия гръб и на лицето даже, така и прикачване с кламери/ телбод и пр.. Ясно е, че последния по дати акт е актуалния, но с тия закачания е възможно и да стане недоразумение.
При това положение как една жена - деловодител, ще поеме непоетата от законотворците отговорност, да си сложат ред в страната по този въпрос.

Милия ми татко никак не му се идваше, но понеясни за мен тогава причини (била съм след гимназията и за разни конкурси ми искаха) бе дошъл с мен в общината да си извадя ново удостоверение, че ми се беше наложило на няколко места да давам оригинал почти едновременно. Та май човекът се е страхувал от подобна издънка и беше довъл лично да види да не стане недоразумение като с твоята приятелка и да ми мушнат през гишето листче с неизвестно за мен съдържание.

Само ще добавя не само безумни, а и РАЗЛИЧНИ....макар, че сега видях, ти си дала и примери.... 
В казус от вчера. малък провинциален град.... не предоставиха достъп на мой клиент до акта му за раждане с мотив:
"Няма, защото така. Удостоверение ще издам. Акта не показвам"
Сега - КЗЛД

Поздрави от една друга бахти смотаната

Събери смелост и говори с майка си,като първо и кажеш, че с това което ще я питаш нищо няма да се промени, просто искаш да разсеяш съмненията,по-добре да говориш с родителите си от колкото вече като пълнолетна да тръгнеш по инстанции....може би ще ти каже!Пък и ,ако им кажеш ,че още по-вече ще ги обичаш за това което са направили...да са те осиновили...може би ще разчупиш страха у тях! 

На мен ми отказаха да си видя личното дело с аргумента: "Не може и точка, какво като е вашето лично дело, то ако можеше всеки да си гледа, щяхме да ги наредим отвън да си ровите." !!!!
Междувременно видях как поддържат прословутите томове, докато обслужваха жената пред мен. наблюденията на Мираета са съвсем верни.
Отидох втори път и помолих само да ми видят часа на раждане, уж за хороскопа ми трябва, тогава ми казаха, че пазят актовете само 15 години, след това ги унищожават, същото било и за архива на болниците.
Та така излиза, че следите се замитат и на практика невъзможно да откриеш произхода си. Може би само през съда...
Аз почти съм се отказала за търся. Друга "събратка" ми препоръча един частен детектив, но не знам, не съм му се обаждала нещо не ми е точно.... чак пък и Марлоу да включвам в търсенето...

Казали са ти разни глупости, за да не им досаждаш.
 Актовите книги не се унищожават на 15 год., т.е. съвременните не се унищожават. Ако нещо друго се чистина 15 г. - ОК, но не и актовите книги, ти да не си на 200 години ...
Ей, и тука за преобладаващия процент от мамите сме до елементарност тъпи,  , ама и навсякъде май.
Абе нали до преди  09.09.  синодът/църкавата ги пази данните, та за съвременната администрация актовете са едва отскоро.

Унищожават се някои дела, но само досиетата, а решенията са събрани и подвързани в  книгите, разбира се. Но и за ос-то и досиетата се пазят според мен. 

Ние сме група хора с по-ограничени права по преценка на обществото, ама така е по закон. Има логика.
 Но извън това и на разни лелки им се струва, че няма какво да питаш, хеле пък ти, нали всичко си имаш, аааама ха, пък и нагла отгоре, за час пита ...
Не се хаби за часа. В онези актове го няма. В епикризите на родилките е следвало да го има, ама те са Индия ...

Абе ... колкото и интелегентно и мило да се опитваш да обясниш, винаги ще си зад чертата, неразбрала и неосъзнала.
Иди се почерпи сега.
Аз си взимам чайчето и отивам да гладя, че ме чакат бели ризи сто на брой, е не чак сто де, сори за спама.

Дидка ,

Само някои  неща ти убягват:

1) Това с уверенията в обич сме го отигравали под различни предлози и има индикации, че не хваща вяра. Това, че Дидка така би реагирала, както и останалите мами, не означава, че е валидно и за мамата на това момиче...
Абе ние топла вода и колело сме видели, бе ... и затова пита момичето, защото си знае нещата как са у тях. Ама на чужд гръб и сто тояги са малко.
Аз децата и мъжа си игнорирах напълно десетки години само за да бъда с родителите си и да ги убеждавам колко ..., ама те сигурност от това не добиха.
Една мама бе казала :"Ти да не би да искаш да я търсиш?" в отговор на подобен въпрос. Е какво остава да си мисли човек при това положение.

2) След такъв разговор невинния период вече не може да се върне, каквото и да значи това.


3) В онези години и осиновителите не са имали толкова инфо, колкото имате сега. Не че сега имате 100 %, но тогава е било доста по-ограничено, защото ос-та са уговаряни преди бебето да се роди и не лично от осиновителите. Или ако са имали, са им казвани и заблуждаващи неща, за да стане работата. А те не са и питали или уточнявали...  и то не по тяхна вина или предпочитание.

4) Малко съветите ви са като за планинар,  давани от хора, които на планина не са се качвали.
Не се сърдете!
Момичето разбира и иска да говори с майка си. Разбира, че това е най-доброто, но има горчив опит от други неща.
Аз докато не станах на 30 и нещо  бях категорична, че нищо не ме интересува и хич не искам и да знам нищо, но с годините разбрах, че не искам да умра без да разбера какво е станало.

Всеки е различен.
Тука никой не вярва, че сме порядъчни и сме добри деца на родителите си, само защото си позволяваме да мислим.
На какво основание тогава това момиче на 22 ще си мисли, че би била приета по-радушно с въпроса си.

пак няма да съм права, знам, ама групово на жената й обясняваме най-вече как изобщо няма начин да намери отговор на съмненията си! дотук излиза, че е по-нормално да не посмее да попита родителите и че общо взето едва ли има начин да получи официално информация от административен или съдебен орган, за да потвърди или разсее съмненията си ...
е, колкото и да е тежко, не е ли по-практичният вариант с питането?! отношенията така или иначе вече не могат да са съвсем същите, при наличие на такова съмнение, дълбоко загнездило се в нея. коя е по-малката злина - да проведе възможно тежък (в началото за нея абсолютно сигурно, но пък краят е неизвестен) разговор с родителите си или с години да храни подозрения за себе си и към тях, като междувременно тропа по врати, които хем не се отварят, хем проплъзва помия под прага?

Буричка,не знам защо наминавам в подфорума свързан с осиновяването след като не съм осиновена и нямам осиновено дете.Дано това не ви подразни,но имам своя гледна точка по проблемите които те вълнуват.Може би защото моето дете е родено след борба със стерилитета 2г. и половина мога да си представя какво е преживяла майка ти 8г. без да може да забременее в едно по-различно от сега време.Не че сега обществото е много разбиращо и подкрепящо двойките с такъв проблем,но ние по-младите някак отказваме да се срамуваме от това защото не сме виновни,а страдащи.но по онва време 80-те години вероятно е било голям проблем да се признае че семейството има такъв проблем.Може свекърите,съседите,колеги и приятели да са ги одумвали и обиждали.Ето ти причина да не иска да говори за обстоятелствата около твоето раждане.Пък и за майка ти именно ти и сестра ти сте най-важни.Не как и кога сте били заченати и как сте се появили в живота й.А сега за разминаването в датите мога да ти споделя накратко личния си опит.Макар и родено след много чакане и мъка вместо да бъде безусловно обожавано от баща си и семейството му детето се оказа в ситуацията да бъде изгонено от дома си още преди да е излязло от родилния дом,защото майка му го е кръстила само на първата буквичка на свекъра,а не е повторила името му буква по буква.Бащата който година и половина ходи до София да дава материал за инсеминации и инвитро не дойде да поеме сина си на изписването и не дойде да го види първите 10 дена от живота му.После се появи,за да изтъргува бащинството си с цел да угоди на егото на баща си.Водена от мисълта че правя избор вместо невръстния си син предположих че все пак би предпочел да има баща отколкото името което майка му е избрала с любов за него.За да живее синът ми с баща си и изобщо за да има контакт с него се съгласих да сменя името.Три месеца /докато мине делото/ детето беше без име.Новият акт за раждане е със същото ЕГН,но с дата 03.12,а детето е родено на 28.08.Ако делата се бяха проточили повече и разликата в датите щеше да е по-голяма.Живеем в Бургас,но родих сина си във Варна и там издадоха акта за раждане,а също и дубликата със смененото име.Но преди 22г. доколкото си спомням имаше някакви жителства и ако ти си родена в един град и там е издаден първия акт за раждане,а издаването на втория е станало в друг град по някаква причина ето ти причина да имаш различни ЕГН-та.Поне на мен ми казаха,че последните 4 цифри в ЕГН-то са свързани с пола на детето и мястото на раждането.Ако с родителите си имате здрава връзка,изградено доверие и честни отношения ще се справите с неловката ситуация която би възникнала след задаването на такъв въпрос и евентуалните отговори.Не веднага,но с времето когато видите че нищо между вас не се е променило може би ще си станете и по-близки.А ако между вас се усети някаква студенина след подобен разговор значи имате по принцип някакъв проблем и ще трябва да търсите отново път един към друг,но вярвам че обичта ви ще съхрани тази най-силна връзка майка-дете.Все пак ако аз имах такива съмнения със сигурност щях да се измъчвам в търсене на истината.Не защото не обичам родителите си,а просто защото имам право да знам произхода си.Желая ти късмет и успех в търсенето на твоята истина и най-вече истинско здраво семейство,което да издържи на това изпитание!

Няма гарантирано с правна норма право по свое желание да научи произхода си. Няма.

Има право да опита чрез триинстанционно съдебно производство да се моли след като докаже, че важни причини налагат това.
Има и проблем с местната подсъдност, която и е неизвестна, ако друг не и помогне .
Може да опитва, но държавата не и дава право. Дава и право да се опитва тя да доказва нещо си и друг да прецени дали това е достатъчно сериозно.

От административен директно - Няма  такива права въобще.

Всичко друго е ухажване на служители, близки, познати, тото, логика и губене на време и нерви.


Идеалният вариант е разговор, завършващ с прегръдка.   Защо мислите, че не е ясно това и се налага да ни се обяснява ?
Много са болезнени нещата.
Цената ще си плати момичето, а не ти.
Щом родителите и са мълчали токлкова и са оставили тя да бъде възрастния, какво да си мислим друго ???

Друго - Май всички не вярвате и изпускате " творчествата" в разни болници, вследствие на което има доста заплетени истории, които никога няма да излязат наяве.
Сег наличните ЕГН-та и други неща не е толкова лесно да се правят нещата, които са ставали тогава.
За тези случаи и родителите не може да са много наясно.
Затова за родените преди 80-та трябва да имате винаги едно на ум.

 

И добре, че няма, защото ако има сигурна и законногарантирана възможност да се научи, то това би струвало живота на поне едно дете.
От осиновителната триада само био-майката е потенциален убиец.
И то не защото е лоша и порочна, а защото мисли, че тялото и плода, дори и вече роден, са си нейни.

Моят въпрос е към Miraetta.Когато отидох за първи път в служба ГРАО и поисках копие от личния ми картон,ми бе отказано,с мотивация,че само със седебен иск могат да го издадат.Предната година лично аз извадих на сина ми такова копие/беше необходимо във връзка с дела за имот,където и двамата сме съсобственици/-само срещу попълнена молба.Опитаха се да ме убедят,че нещо не съм разбрала и никога не давали така копия.След месец отидох при друг служител,който ми каза,че по номера на удост. за раждане мога да получа копие от ориг. акт за раждане-като подам молба.Отидох на гише за експресни услуги за да не чакам и да го получа веднага с/у съответната такса.Да,но там ми казаха,че колежката не е наясно и не се издава копие от акта за раждане,а ми написаха на бележка номера на делото по осиновяването ми и кой съд го е гледал.За мен това беше голяма крачка напред.След седмица/след като стигнах до извода,че зависи на кой служител ще попадна/пак отидох и поисках да подам молба за копие от ориг . акт за раждане по номера от удостоверението.Служителката дойде на място с голяма дебела,подвързана книга от съответната година и пред мен отвори -това,което видях и тя потвърди,ме смути доста.Имаше данните ми от сегашното ми удостоверение,като в него на имена на родители бяха вписани осиновителите ми-а името на майка ми/осиновителката/-пишеше моминската й фамилия.Станно защо не фамилията на татко,след като са били женени 11г и след ред проблемни бременности са стигнали до моето осиновяване.Не е ли редно след като са в брак да е записано фамилно име по мъж.Отдолу като послепис имаше записано номера на дело по осиновяване и града.Служителката ми каза,че ориг. акт се унищожава,затова имат само този.От моя адвокат знам,че в общините трябвя да се пази първия,оригиналния.Молбата ми е да ми кажеш на какво да се позова,за да получа и копие от оригинала.Доста неща вече изчетох във форумите,но не видях точно упоменат член от кодекса ,който да дава това право-един служител ми казва можете,друг -не. Явно и не всички юристи са запознати с този тип дела.Благодаря ти предварително,ще съм благодарна за съвет как да постъпя за напред.

Роси Мая, и аз чакам да чуя какво ще каже Мираета по твоя въпрос, но ще ти кажа за мен. По думите ти разбирам, че сме на едно дередже в търсенето, т.е. наникъде. Аз обаче съм 1 крачка напред - майка ми беше запазила и ми даде копието от съдебното решение за осиновяването. Имам № и дата, както и името на БМ. Но само това - няма адрес, няма ЕГН (тогава не е имало), няма нищо повече от едно име, а то пък - до болка стандартно - такива има с хиляди елени, атанасови и т.н. Е как да търся от тук нататък?
Хич не ми се ходи в съда - знам че ще е само загуба на нерви и време, а и двете са ми кът, така че ..... май все пак ще видя дали Марлоу няма да се справи по-добре. Мен не ме бива в корумпирането на общински служители с цел даване на информация, а той може и да си има канали. 

От осиновителната триада само био-майката е потенциален убиец.
И то не защото е лоша и порочна, а защото мисли, че тялото и плода, дори и вече роден, са си нейни.

[/quote]

Да нейни,  и тя има право да се разпорежда с тях, както пожелае!!!

Мираета, това е вярно ако разбира се тя е взела съзнателно решението си, а не някой да го е взел вместо нея. Защото често пъти тези момичета са си просто едни жертви - жертви на своите семейства.

Буричка,а сестра ти колко е голяма?Ако е примерно над 18г. и сте си много близки не може ли тя да попита майка ти.Уж че именно на нея са й направили впечатление всички тези странни недомлъвки около твоето раждане.Амяа да не казва че ти се интересуваш.Да пита от свое име

Това са три различни документа и са на различни материални носители  т.е. поне три различни хартии са.
Единият е в два различни екземпляра (т.е стават 4 практически) и именно двата екземпляра от него  може да са различни градове. Т.е. най-често е така.
Останалото - лично. Не му е тук мястото.

Мисля, обаче, че е време  да спрем тук тези разисквания по три причини.:

1) Може да бъде използвано от недобросъвестни хора, това е форум с неясен и неограничен брой читатели;

2) Може да се завърти главата на някой тинейджър, който я разбрал, я не разбрал;

3) Само привличаме към себе си негативната  енергия на хората, които не са наясно и са убедени, че сме пропаднали, заблудени и неблагодарни, а най-вече, че кой знае какво друго ни се е случило, та сме такива негативни и пр. и пр.

А че не сме негативни, а сме градивни и си обичаме и държим на родителите си и никога не бихме ги сменили с никого - надали могат да възприемат.

Не съм осиновена, нито юристка и не се чувствам на място да коментирам по темата. Само искам да разсея тази "мистерия". В удостоверението ми за раждане, кръщелното и тези на сестра ми, която е доста по-малка от мен, също пише моминското име на майка ми, въпреки че фактичекият брак между майка ми и баща ми е две години преди аз да се родя. Просто не си е била сменила паспорта след брака и не го е упоменала изрично при издаването на документите. Току-що погледнах - и със свекърва ми в удостоверението за раждане на съпруга ми е същото положение (моминската фамилия) - родила е 5 години след брака и фактическата смяна на името.

Не е до смяна на паспорта. В удостоверението за раждане майката се вписва с моминската фамилия по принцип, макар че винаги ми е било странно защо е така.

Да нейни,  и тя има право да се разпорежда с тях, както пожелае!!!

Мираета, това е вярно ако разбира се тя е взела съзнателно решението си, а не някой да го е взел вместо нея. Защото често пъти тези момичета са си просто едни жертви - жертви на своите семейства.
[/quote]

Докога са нейни и кога стават отделни е и философски въпрос и аз нямам отговор.
Библията отговаря, има и манастир, посветен на отговора, но има май още да се развива науката докато го достигне отговора.
Искам на прост език да кажа, че ако родилката не е сигурна, че ще и се запази тайната и иска да има свообода и развитие, би била и по-крайна, за да се защити.
Има мотив, има и пълната възможност.

********************************************************

Имам неотложна работа, ама слушам Любе и изтривам по някоя сълза, ама съм мекотело.
С песента на София поздравявам и вас. Трите имаме общо живи 9 деца (мир на ангелчетата ни, които не са тук !), та ви поздравявам за това, че все пак сме оцелели! Ако не бяхме оцелели, деветимата нямаше да ги има..

Айде лек ден и хубави работи да ви се случват!

Според мен общите разпоредби на ЗЗЛД могат да свършат работа...
Вчера имам успешно разрешен случай само със ЗЗЛД (плюс вероятно добро желание на администрацията). За съжаление детето е (45г.) получи само трите имена на майката и града, в който е родена тя.

Срещу един успешен случай, имам 3 неуспешни - използвах същата схема - разпоредбите на ЗЗЛД, в момента са в Комисията за Защита на Лданни


Пиша телеграфно, защото Колето ми е болно и имам един час пред комп. на ден

Mнението ми е,
че нормите (по разглеждания въпрос) на ЗЗЛД и нормите на Семейния кодекс
са в съотношение
общ към специален закон
и следва да се приложи специалния. т.е. СК, а не ЗЗЛД .
 Иначе нормата на СК (чл. 67 б) става излишна.
 По-нови са нормите (последните изменения) на ЗЗЛД - няма спор. Но не може да приемем, че те с лека ръка мълчаливо отменят нормата на чл. 67 б от СК защото Законът за нормативните актове не допуска подобна мълчалива отмяна.

За добро или за зло така мисля.
Много ти е интересно мнението и е винаги приятно да се споделя.

А дори да се даде зелена светлина на ЗЗЛД, то самите му правила (конкретно защитата на правата на третите лица, родилката в масовия случай) не спират ли даването на инфо именно за нея. Т.е. следва да ти кажат, че има ос-е по дело номер  .... и точка, а за повече инфо - моля реда по Семейния кодекс ...
Много е интересно и кое би попаднало сред масива на Нац.архивен фонд, че ЗЗЛД там не се прилага. Няма яснота за книжата на здравните заведения преди 30-40 години.

Ама ако някой е успял - късмет и снисхождение на администрацията. И те са хора. А и всеки има право да опитва всичко .
А ако има отказ и бъде обжалван по реда за обжалване на АА, то тогава би бил получен отговор на въпроса, как съдът гледа на приложното поле на ЗЗЛД именно по този въпрос.

Дано детенце ти се оправи скоро 

Забравих да кажа, че сме горди с твоите работи в такава модерна и хуманна област и се радваме, че ни държиш в течение за новостите иименно там.

Дали няма да ни пребият, че си чатваме по правни въпроси 
Отново се извинявам, че пиша телегр., но ме сърбят ръцете, а пък в момента съм Офелия в сцената с полудяването


По принцип е така, това е и осн. аргумент, който се използва при отказите, ако са умно мотивирани. НО тъй като става дума за основно човешка право, съгласно евр. норми (утре ще цитирам точно практиката по въпроса на ЕСПЧ), се прилага общия закон, който налага по-висок стандарт. Страните членки се задължават да приемат високи и еднакви стандарти по отношение на основните човешки права (в случая това право се вкл. в обхвата чл.6 от ЕКПЧ). Затова :
- ако спец. закон (СК), е по-стар и задава по-нисък стандарт, в сравн. с общия - се претендира защита на правото по общия
- - ако спец. закон (СК), е по-нов , в сравн. с общия и въпреки това задава по-нисък стандарт- уви възм. е да се обжалва самия по-нов закон пред съда в Люксембург



Е те тука е ключа от бараката... не помня дали ти бях пращала практика на ЕСПЧ баш по тоя въпрос. Емблематичното дело е Одиевр срещу Франция. Там съда за съжаление дава право на майката да запази анонимността си. Мотивите на съда обаче са страхотни.
Откровено казано напълно си давам сметка, че когато хората идват при мен с подобен проблем вероятността само с тези инструменти да се получи достъп до лични данни е 1:10. Абсолютно честна съм с тях и предварително им обяснявам всичко най - подробно. Не като тук 
А още по-откровено, разчитам на непознаването в детайли на ЗЗЛД и страха, който наблюдавам в адм. от него. Днес - поредното доказателство .

П.С1
Сори за неточностите, но просто в момента ми е..... 
П.С2
Колето уви, се забатачи с тая хрема и такива неща му излизат от носа, че не ми се вярва  . Иначе слава богу е в прекрасна кондиция и настроение

На едно мнение сме.
За жалост или за радост, истински, гарантиран от държавата, път, неподпомогнат от човешко съчувствие и симпатия, за сега няма.

Изразяваната от теб позиция отразява по-прогресивното и по-хуманното и това е безспорно.
На практика няма забрана да имаш тази информация, само е установен ред, който практически не те допуска до нея по твое желание ако друг не прецени, какво налага това. Разкриване тайната на Ос-то е съставомерно само в очертания от НК състав. Няма друга законова забрана, освен тази в общественото съзнание. Ако се приеме, че въведеният специален ред изразява забрана, то Семейният кодекс  противоречи на Конституциата, както и на ЕСПЧ и на това основание следва да се приложат те, а не той. Защо - ти си обяснила.
Ама всеки орган и съда, в това число, решава за себе си.

Вие си ги прилагате "по терлици", за което много ви се радвам.  Ти: "разчитам на непознаването в детайли на ЗЗЛД и страха, който наблюдавам в адм. от него. Днес - поредното доказателство ."
Дори и тази помощ, вашата, би била достатъчна на накой по-аналитичен да стигне до края ако тръгне дори от вашите начални данни. Така пак помагате.
 А за европейските дела, които ми беше изпратила, съм много благодрана. Много ми е интересно и си ги сортирах в архива.

Ако не бях такова дете, щях да съм свободна да се стремя по предвидения ред за момента, до обжалване на самия закон (Люксенбург) или да се достигне до ситуация по конкретно дело у нас Констит. съд  да се прецени конституционосъобразността  на тези разпоредби от СК и още една-две други идеи.
На практика няма забрана да имаш тази информация, само е установен ред, който практически не те допуска до нея по твое желание ако друг не прецени, какво налага това. Разкриване тайната на Ос-то е съставомерно само в очертания от НК състав, а не въобще и това като че ли не се приема от  масовото съзнание.
А част от инфото е само в книжата на здравните заведения - ден и час, начин на раждане и други и то само ако не е проявено творчество и там. Държ. арх. фонд няма да се отвори за нас, там ЗЗЛД не се прилага.  А милостиви хора и да се намерят, то предвидливо са надлежно протоколирани преди 10-15 години наводнения и пр. природни стихии, поразили книжата на това и това мед. заведение на град Х, съхранявани в село У (част от еди-кой си архив).
 За родените преди ЕСГРАОН–а няма сигурност за датата. За творчествата - няма сигурно инфо и в съдебните досиета. Между кориците на делата е само това, което е депозирано в съда, а "творчеството" в болниците не се отразява.  
Освен медицинското и социално "творчество"  (който разбира, разбира какво искам да кажа ) 
имам и чисто технически питания - кога и къде е влязъл съдията, изпълняващ нотариални функции, че е заверил деклрациите за бебчетата, взети на третия ден. За мен искам да знам и това. Но нямам право. Ако си купя ботуши имам право да питам кой ги е произвел и сто пъти да вдигам скандали, че са Х лева, а са скапани, мога и до фабриката да стигна и да вляза, ако съвсем им писне от мен, а за мен самата кой ден и къде - нямам право.  Това завинаги ще е "терра инкогнита" за нас. Искам да знам дали са падали листата или е било един ден преди Коледа, когато тя си е тръгнала. Нямам право просто. Знам от къде ли не и какво ли не. Но нямам законово гарантирани права никакви. Имаме право на анализи, унижения и подпитване.

  А ако се "развържат" видовете репродуктивни технологии у нас с нови закони пак ще се сигне до голямо "творчество" по болниците ... Има начини за инфо, ама няма гаранция, че е вярната информация. Има примирение.


Та няма да развивам уменията си именно в тази насока, защото:
1) Не искам да наранявам близките си, които не би били щастливи да научат в каква сфера проявявам активност. За част от нас родителите не са даденост, а са нещо, за отношенията с което работим постоянно.
2) Липсата на гарантирана информация в страна с масово съзнание като нашето (не сме Германия, Израел и пр.) дава шансове да оцелеят повече деца - "грешки на младостта". Не подлагам на риск живота на поне едно дете, носено от майка с цели за кариера и добро семейство (ама без това бебче, то е "грешка на младостта", а за следващите си деца , т.е. "правилните " тя е прекрасна, перфектна и пр. ).
Такава дама сега се чувства по-спокойна за тайната си, че след ..... години може да се окаже не толкова перфектна, колкото би и се искало. За една дама с политическа и друга кариера тези призраци от миналото са нежелани. С подходящия ПР това може да стане и ракета-носител, но е доста рисковано.


Малко чат стана ...
Като не му даваш по едно малко вечер на Колето така ще сте с хремата ..., един дядо попарка с червено винце правел и при него никой внук не боледувал ... ама вие плодове, зеленчуци, витамини, глезотии разни .... Ми винцето си е направо разтворими витамини, както вика един комшия. Майтап бе.

Някой чете и има нужда от думите ни, но как ли изглеждаме в очите на хората, които не са се интересували от подобни неща и им се струва, че се занимаваме с това само защото си нямаме сериозни проблеми ?

Много ми е интересно, но май няма шанс да науча.

АБСОЛЮТНО!!! Ако знаеш колко съм станала добра в правенето на ударена...

Вчера си мислех по твой адрес, "Добре че в държ.адм. явно не работят толкова умнички юристи, че иначе лошо ми се пише"

По отношение на тайната на осиновяването съвсем скоро се замислих  по отношение на кого има обхват и какво точно покрива. Очевидно не по отношение на "всички" Още мисля по въпроса


Аз също не съм сигурна, защо тези неща буквално са обсебили част от съзнанието ми... Колкото повече чета, колкото повече хора идват при мен с историите си (не че се изтрепват де), толкова повече виждам в какво необятно море навлизам...
Различни страни, практики, културни наслагвания, обществено схващане, промени, отражение на всичко това в различни норми, които променят съдби (знам че е клиширано...)
В същото време конкретни истории на конкретни хора, които идват не за да мрънкат или да се оплакват... а с ужасно неудобство, свенливи, извиняват се по 43 пъти питат какво биха могли да направят...аз от своя страна чувствам огромна вина, че кой знае какво не мога да направя, извинявам се и аз по 100 пъти...

Понякога си мисля, че съм най-голямата ревла и лигла и още не твърде приятни неща за себе си
Стана голяма мелодрама, сори, повече няма да пиша излияния , а конкретни и практични неща

Ех, мили момичета, Мираета и Фусии, 

Въпреки че говорите понякога почти неразбираемо на вашия си юридически език, е много приятно и полезно да ви четем.

Първо ти става ясно, че не си сам по пътя на самопознанието, второ че има хора, които са белите рицари, борещи лютата административна ламя  и то се борят за нашите права и при това успешно!!

Моля се  да са повече юристите като вас!!

Не мисля, че това е спам, всъщност темата е точно така зададена "Как да разбера?", е и вие ни помагате в това.

Но всеки случай е както общ, така е и много индивидуален, затова е права Мираета, че не трябва да се влиза в лични подробности в този форум.

Всъщност, след като са нарушени основни мои човешки права - да знам произхода си -  искам да науча какви са точно мотивите на законодателя защо ограничава правата ни? Смятам, че защитата на миналото на БМ се абсолютизира за наша сметка.

Буричка, направила си една малка, но много важна стъпка по пътя на пълното доверие между теб и майка ти. Лесно е станало, защото и двете сте били готови за този разговор, и може би отдавна.

Слава богу, че този труден момент вече е минал. 

Добре е също, че си успокоила нейните тревоги, дали за тебе има значение факта, че си осиновена. Постъпила си зряло - разбира се, че ИМА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ! Но всъщност майка ти е искала да каже: "Това ще промени ли нещата между нас? Ще ме обичаш ли/приемаш ли още като майка?" Така, че правилно си отговорила.
Това ,което бих искала да ти кажа е, че сега трябва да намериш начин да поискаш цялата информация, която тя знае за тебе - защото имаш това право и защото, ако сега не го направиш, после става по-трудно, а след време невъзможно да получиш тази нформация от човека, който най-добре знае.
Аз изпуснах момента, а сега вече няма и кого да попитам.
Браво, момиче, поздравявам те за смелостта!!!

Буричка, 

Буричка,

Майка ти не желае да приеме ролята на възрастен, а както си беше заела детската, така и в нея остана и няма да я отстъпи. 
Май докрая на живота ще се наложи ти да си възрастния във вашите взаимоотношения.
ПОздрави за смелостта ти.


Дано добрата сила е с теб.
Много лично щастие и добър другар в живота да ти даде Господ !

 

Здравейте отново след толкова години. Аз съм авторката на темата, просто старият ми акаунт отдавна не е валиден. Подновявам темата, защото по времето, когато беше актуална, получих мейл от момиче, което тървеше сестра си. Но тъй като тогава емоциите бяха големи, изтрих писмото и не отговорих, не исках да ровя, не исках да знам. От тогава няколко пъти се сещам за това и бих искала да помоля момичето, ако случайно още чете форума и все още има желание да се свържем, отново да ми пише! Благодаря на всички и пожелавам много здраве и весели празници!

Някой може ли дами каже къде точно се намира номера на делото в самия акт