Какви сте в очите на родителите си?

  • 3 125
  • 74
  •   1
Отговори
# 15
  • в Низината
  • Мнения: 705
И за двамата съм едно голямо дете.

# 16
  • София
  • Мнения: 2 430
Идея си нямам,те си ме обичат,аз ще съм си винаги тяхното дете.Наистина ще ми е интересно да се погледна през техните очи

# 17
  • Мнения: 2 070
Не съм се старала да оправдавам техните очаквания.
Но за жалост и своите не оправдах Confused
Иначе майка ми,никога не е била доволна от мен.
Баща ми беше по снизходителен.
В този ред на мисли ,нямам планове и за децата си.
Така че да не им се налага да оправдават,
каквото и да било пред мен

# 18
  • Мнения: 743
Идея си нямам,те си ме обичат,аз ще съм си винаги тяхното дете.Наистина ще ми е интересно да се погледна през техните очи

 Peace

# 19
  • Мнения: 5 940
Знам, че ме обичат. Знам, че смятат, че постигам всичко с лекота, късметлийка съм /пу, пу да не ми мине черна котка път/. Това ги радва и учудва. Не, защото не вярват в мен, а защото те винаги са постигали всичко с доста повече усилия.  Малко съм им странна, леко въздухарка, в същото време към собственото ми семейство съм болезнено отговорна. И това ги учудва. Такива работи.

Последна редакция: чт, 09 окт 2008, 17:13 от valerie

# 20
  • Мнения: 2
Ич , абер си найн.

# 21
  • Мнения: 1 447
Така като чета явно всички сме от добрите деца.
Дали сме наистина добри,или ние така си мислим?

# 22
  • Мнения: 510
Ами на мама и тати детенцето.Какъв да съм?
Peace точно!

# 23
  • София
  • Мнения: 397
 Пред хората са от първия тип, насаме с мен- от втория.

# 24
  • Мнения: 11 747
Мисля, че никаква не съм в очите им. Заети са с други работи.

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 647
Eдва ли съм най-прекрасното дете в очите им... поне в тези на майка ми. Никога нищо не ми харесва - като се почне от гаджетата, мине се през начина ми на мислене и се стигне до специалността ми в Университета... Пък на татко му е все едно май... той си ме приема като дете, което трябва да си изгледа някак и не ми изразява мнение-всякак ще ме понася Simple Smile

# 26
  • Мнения: 17 546
Лоша, много лоша, най-лошата! Такава съм в очите на майка ми. Мама ми каза, че е било по-добре да ми е дала отрова... Вече не я мразя за всичко, което ми е причинила, а ми е безразлична. Това е по-страшното, защото е липса на каквито и да били чувства. Татко... едва ли помни, че има дъщеря. Внуци, трима... едва ли ще ги познаят, ако ги срещнат.

# 27
и мойте не ме харесват.незнам дали ме обичат.Не харесват мъжа ми,къщата ми,как се обличам ,как се държа.А пък толкова искам да се гордеят с мен,не съм правила кой знае какви гафове,старая се,обаче няма респект Cry
И аз затова съм си казала-синът ми да става какъвто иска,аз ще съм винаги зад него,да расте свободен и щастлив.

# 28
  • Мнения: 4 678
Обичаха ме като дете..училището и спорта  ми вървяха Peace
По-късно обаче взех да ги тревожа и да ги плаша/на 14 г/ много ooooh!
Сега майка ми казва като се чуваме по телефона ,че от притеснение покрай мен ще умре ,понеже не живеем заедно/300км/,а покрай мен все нещо се случва и не е приятно  Mr. Green
Баща ми не е на този свят вече SunglassesСигурно и аз съм помогнал Embarassed
Сега тревожа жена си и дъщеря си Hug
Абе..живот Hug

# 29
  • Мнения: 494
  Със сестра ми, двете, заедно със семействата си, сме по-голяма част от живота на родителите ми, по-голяма част от смисъла му, щастието и тревогите им. Щастливка съм и късметлийка, знам! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт