Митове на моето семейство

Съжалявам, че не помня повечето истории, които баща ми ни разказваше преди 15-тина години за неговия род. Имаше доста драматизъм покрай Баба Донка и сладкото от бяло грозде 
Дядо ми бил голям жичкаджия, много бил навътре във всякаквите радиостанции и телеграфи и тн. През 2-рата световна война бил шпионин и издавал нацистите. Обаче го хванали и разстреляли 
Общо взето по бащина линия силна скорпионска вълна има...

Митове нямаме, само реални случки, някои са много интересни.

На младини някакви чужденци попитали майка ми нещо,но в този момент свекърва и,тоест баба ми по бащина линия се изстреляла като светкавица с твърдото убеждение,че знае чужди езици перфектно и попитала на чист български:"-Кажете какво има? Аз съм "матер" на булката!" 

И аз се сещам повече за реални случки, но ми беше хем смешно,хем едно такова сантиментално да прочета в един стар Пловдивски вестник статия за любовта между баба ми и дядо ми, фронтоваци, разказана доста поукарсено и зарозовено- Наталия Симеонова ряпа да яде с нейните излияния в "Море от любов".

И още един факт ... хем като мит звучи малко от историята на моето семейство .. 
Баба ми на  преклонната за времето си възраст 33 / стара мома  , директорка в едно училище/  .... се залюбва с дядо ми 24 годишен учител от същото училище .
Та така ... все още мисля са заедно , вечна им памет и им благодаря за всичко  !   

Добре, добре, смилих се. 
Сетих се за вуйчо Иван Доктора.  Той е бил всъщност дядо-вуйчо на баща ми. Един от митовете в рода е, че вуйчо Иван е бил асистент на Флеминг и е работил с него по откриването на пеницилина. Факти за това твърдение не съм търсила, де да знам, може и да е вярно. Факт е, че вуйчо Иван е бил виден софийски лекар, имал е голяма къща на пъпа на града. След девети септември той и жена му са били оставени да живеят по милост в слугинска стая в тяхната си къща и умират в мизерия.

Дядото на баба ми е загинал на Титаник. Бил е от онези бедните, пътувал е трета класа. Интересното е, че баба ми не ми беше разказвала случая, докато не излезе прословутия филм и се сетила за тази семейна история. Когато разказвах на познати, никой не ми вярваше, мислеха си, че си измислям заради истерията по филма.

Единствено се сещам за мита за царевичния кочан, който баба ми разказва. Имало някаква роднина, която била палава и докато мъжът и се трудел, тя се развеселявала с чужд мъж. Слуховете тръгнали и достигнали до измамения съпруг, който намислил план за отмъщение. Причакал жена си да привика любовника и в мига, в който онзи си свалил гащите, се втурнал и набързо натикал един царевичен кочан в задника на мръсника. За късмет пред къщата чакал братът на рогоносеца, който улужливо предложил да закара пострадалия до болницата с моторчето си. И така 40 км возили опозорения развратник до Червен бряг - на мотор с царевичен кочан в задника. Баба ми разказва, че тази история се е случила в нейното село с нейни роднини, но съм чувала други хора да разказват същата история с други участници.

Дядо ми е избягал от кавалерийския полк, за да открадне баба. Като се е върнал, са го изпратили на военен съд. Спасило го раждането на Симеончо - хванала го амнистия.

Дядо ми,бащата на майка ми,е убит на боя при река Драва на 27 години.Тогава майка ми е била на 2г. Не го помни.По-късно нейната майка,т.е баба ми се жени за един местен чорбаджия.Една съседка на чорбаджията обаче искала да ожени дъщеря си за него и една нощ,заедно с чорбаджията дават отрова на баба.Тя умира в страшни мъки.Мама тогава е била на 7 г. и никога не може да ми разкаже историята както трябва,защото започва да плаче.Направо изпада в истерия и затова не я питам.Това е семейна история,а не мит.

В нашето семейство има много такива истории.
Една от тях мисля, че е истина, защото има паметник по този случай.
Турско робство, моя пра-пра дядо (не съм сигурна за пра-тата ) влюбен в най-красивата девойка в района.
(В същата бил влюбен и един турчин.)
Срещат се тайно на чешмата, вечер когато тя наливала вода.
След известно време, решили дядо да я открадне и да се оженят. Разбрали се същата вечер да се срещнат на чешмата.
Когато пристигнала девойката до чешмата имало двама турци, обожателят и още един. Почнали да дърпат девойката, искали да я отвлекът. В този момент пристигнал дядо ми и ги заклал. След това май го обесили (трябва да попитам баба) и му дигнали паметник до чешмата, след турско робство разбира се.

Другата история е по скорошна, мит е по-скоро това което излиза тогава като обяснение на историята.
Дядо е бил висш офицер 60-те години, тук в София. Били са млади и буйни и не са били съгласни с управлението на Тодор Живков.
Организират бунт, който остава в историята като бунта на Горуня, като всяко нещо в БГ, винаги има предател, който разваля работата, а повечето от организаторите са осъдени на смърт. Не знайно защо, смъртното наказание се отменя, уволняват ги, и след това почват мъките. Преди да умре дядо беше почнал да си пише мемоари, защото животът му е бил доста интересен, три смъртни присъди, три отървавания на косъм, и така нататък. Като гледам какво пише по книгите и това което е писал той, като участник, стигам до извода, че много неща във нашата история са МИТ.

Дядото на баща ми е бил доста заможен пловдивски търговец. Когато дъщеря му се залюбва с дядо ми и се жени за него, баща й я изгонва от къщи с един куфар дрехи и две бижута от майка й.

Десетина години по-късно, след Девети, национализират къщата и магазините му на пъпа на Пловдив, като му оставят само две стаи, в които да живее с втората си жена и децата й.
Големият му син (вуйчото на баща ми) обаче, свикнал да живее нашироко, образован и също с търговска жилка, заминава в Турция и започва работа като представител на мастит арменски търговец на тютюн.

Дотук е историята. Следва митът: по слухове, вуйчото се залюбил с щерката на търговеца и поискал ръката й. Таткото го отрязал, зер голтак за зет не му трябва. Момата не се решила да се конфронтира с татко си и охладняла. Кандидат-женихът си затраял, продължил да работи за тях, докато го изпратили до придружава голям товар стока, натоварен на кораб, до Америка. По пътя стоката и вуйчото изчезнали мистериозно, оставяйки сериозна дупка в имането на търговеца.
Доколко е вярно не зная, но до края на живота си той живя в Ню Йорк по хотели, без постоянен адрес, контактите с него ставали чрез трети лица, на които той се е обаждал, без обратна връзка. Синът на брат му след много години забягна в Щатите и се опита безрезултатно да се види с него, но така и не успя.
А на баща ми не му разрешаваха да замине дори на екскурзия в чужбина, защото имал вуйчо в САЩ.

Пра прадядо ми е бил авер с Боримечката.
Прабаба ми е била крадена.
Вуйчото на баба ми е притежавал хотели на Лазурния бряг.

Семейството на баба ми по бащина линия са преселници от гръцко.Когато са бягали от турците,майката на баба,т.е моята прабаба е бягала с две невръстни дечица и две бебета близначета момченца на ръце.Изнемогвала е от изтощение и е оставила едното бебенце в едни храсти край пътя.Развила му е пеленките и го е оставила да рита с крачета.Бягала е и е плачела,не издържала и се върнала да го вземе.Турците обаче наближавали и тя се принудила отново да го остави,този път не се върнала.Баба до края на живота си говореше за този свой брат.Терзаеше се от мисълта оцелял ли е или са го съсекли турците.И ако е оцелял и някой го е взел,къде ли е...

Бащата на баба ми (с китарата с панделките) е бил такова бебе. Когато турците запалили Стара Загора, една гъркиня го намерила в храстите. Бил е съвсем малко бебенце. Гъркинята е имала и други деца, но е взела и бебето. До смъртта си е говорела, че не вярва бебето да е оставено от майка му, а от някоя слугиня (съдейки по пеленките, бебето е било от много заможно семейство). Гъркинята е отишла при роднини в Бургас и там е живял този дядо. До дълбоки старини, имал е фабрика и куп деца. В Бургас се е родила и баба ми и е е свирила на китара с панделки, докато не я поискал дядо ми. 
П.П. Това е семеен мит - никой не знае имотно ли е било бебето или не.  Обаче за гъркинята е вярно.