Може би аз нещо не разбирам.
Може и да няма смисъл да се впрягам,
но от известно време някои публични изказвания, на обикновени хора,
ме провокират и по-лошото е, че предизвикват гнева ми.
Ще дам два примера:
На 15.09. - гледах интервю с мама на първокласник,
която с обвинителен и почти саркастичен тон "поздрави" държавата,
че видиш ли тая година, безплатните учебници са на време - разгеле
Друга пък обвини, че дрешките по социална линия, не били хубави и не са по размер ....
Аз родих 1992г., след 6 месеца спряха безплатното лечение на бебетата,
майчинството беше и Е унизително, детските бяха и СА подигравка!
Дъщеря ми никога не е получавала безплатни учебници, освен читанка.
Когато започнаха да раздават закуски - детето ми вече беше голямо - 6ти клас.
И още много други дреболии ....
Имам чувството, че децата родени 90 - 96 са едва ли не вакуум - деца на прехода ....
Днес гледах известното софийско многодетно семейство,
потресох се - създали девет деца, 2005 им подарили апартамента,
а сега искат да преместят други хора, също с общински апартамент, за да го вземат те
Гладували, не дупчили билети, не плащат сметки .....
И най-страшното е, че смятат, че някой ИМ Е ДЛЪЖЕН!!!
Може би съм жестока, сигурно съм егоистка или просто съм коравосърдечна - не зная,
но тези неща предизвикват истински гняв и възмущение в мен!
Интересно ми е вие какво мислите?!