Синът ми е първи клас и имам огромни проблеми с това да го накарам да седне и да поучи малко. Повечето деца в класа вече четат, а той отказва дори буквите да научи (подчертавам - отказва! Реве, тръшка се, че не иска да учи и това е!) В началото госпожата ми се оплакваше, че не слуша, говори, става и се разхожда в час и пр. Това, слава богу отмина, сега си седи кротко на чина, но въобще "не е там" - рисува си, драска си, не участва. Четене - забрави! Някоя и друга сричка и то с много викове и заплахи от моя страна (не си мислете, че не съм пробвала с добро или да опитам да му го направя забавно!). Иначе с математиката сме добре и аз се успокоявам, че няма човек ненаучил се да чете. Но въпросът е по-скоро, че ще му лепнат етикет "изоставащ", учителите ще си вървят напред с отличниците, а тези, които не се справят толкова добре наистина в един момент ще се превърнат в бъдещите двойкаджии и аутсайдери.
- Публикувана: 19 ноем. 2008, 10:46 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2008, 10:39 ч.
Помощ! Не искаме да учим!
Да допълня само: брат му е във втори клас и е направо детето-чудо! Учи, смята, чете (сам и то доброволно!), всичко винаги му е на шест, чантата му е подредена като за изложба, бюрото също, по тетрадките няма драсканици. Абе чак почвам да се притеснявам, че прекалено насериозно взима училището (аз не бях такъв човек 
!) Та явно има елемент на комплексираност от баткото. Обаче в масовия случай батковците "дърпат" по-малките напред, а не обратното.
Та моля, който има подобен опит - дайте съвет!
!) Та явно има елемент на комплексираност от баткото. Обаче в масовия случай батковците "дърпат" по-малките напред, а не обратното. Та моля, който има подобен опит - дайте съвет!
Явно той се бунтува, но защо - знаеш ли? Първото, което ми хрумва е да разбереш какво става в душата му. Знам, че е много лесно да се каже и трудно да се направи - но просто иска време. Не го напрягай, не му повтаряй все едно и също, но му покажи, че за теб нещата, които се правят в училище и подготовката вкъщи е важна, обясни му го. Може да сте пропуснали разговора защо децата ходят на училище, а може ти да си си говорила, но той да го е пуснал покрай ушите си.
.
Благодаря за съветите, момичета!
Ами основно с четенето е проблема, с математиката сме по-добре (благодарение на Югио!!!!). Но по принцип има проблем с нещата, които изискват дисциплина и усилие и не са забавни - ходене на английски, плуване и пр. Днес, например, подстригал една съученичка в час - дразнела го нещо, видите ли! И госпожата му писала забележка, защото еди кой си го накарал (!) да играе морски шах в час! А нашия - съвсем невинен!
За разговаряне - говорим уж, ама по-скоро аз говоря, а той се тръшка и квичи, че не иска да учи и туй то!
Има ли и други като нас неучетнолюбиви?
Ами основно с четенето е проблема, с математиката сме по-добре (благодарение на Югио!!!!
). Но по принцип има проблем с нещата, които изискват дисциплина и усилие и не са забавни - ходене на английски, плуване и пр. Днес, например, подстригал една съученичка в час - дразнела го нещо, видите ли! И госпожата му писала забележка, защото еди кой си го накарал (!) да играе морски шах в час! А нашия - съвсем невинен!За разговаряне - говорим уж, ама по-скоро аз говоря, а той се тръшка и квичи, че не иска да учи и туй то!
Има ли и други като нас неучетнолюбиви?
А баща му не си ли говори по мъжки със сина ти?
Защото бащата на моят син (въпреки, че сме разделени и живее в чужбина) знае винаги всичко и при най-малкият проблем се обажда , за да поговорят.
Мислила ли си да го запишеш на занималня? Моят син обича занималнята, сърди се винаги когато го взимам по-рано. Там успяват да мотивират децата да учат.
И моят син в началото беше ужас с четенето - знаеше буквите, но дори на срички не четеше. Голям рев и препотяване падаше, ако го помоля да чете в къщи.
Сега носи шестици по четене, вярно - срича и после свързва сричките в дума, но и това е нещо. Важното е да има желание и да сигурен. че ще успее.
Ние имаме уговорка - той ми прочита половин приказка, аз една цяла.
Освен това през почивните дни си правим неделно училище - пиша му задачи на дъска (имаме дъска вкъщи), той преписва и решава. После правим диктовка - цели изречения, думи и накрая той ми чете приказка по избор. За награда играем домино , а скоро ще му купя и шах.
Защото бащата на моят син (въпреки, че сме разделени и живее в чужбина) знае винаги всичко и при най-малкият проблем се обажда , за да поговорят.
Мислила ли си да го запишеш на занималня? Моят син обича занималнята, сърди се винаги когато го взимам по-рано. Там успяват да мотивират децата да учат.
И моят син в началото беше ужас с четенето - знаеше буквите, но дори на срички не четеше. Голям рев и препотяване падаше, ако го помоля да чете в къщи.
Сега носи шестици по четене, вярно - срича и после свързва сричките в дума, но и това е нещо. Важното е да има желание и да сигурен. че ще успее.
Ние имаме уговорка - той ми прочита половин приказка, аз една цяла.
Освен това през почивните дни си правим неделно училище - пиша му задачи на дъска (имаме дъска вкъщи), той преписва и решава. После правим диктовка - цели изречения, думи и накрая той ми чете приказка по избор. За награда играем домино , а скоро ще му купя и шах.
Има ли и други като нас неучетнолюбиви?
Има , има. Моята дъщеря е вече трети клас , но доста прилича на твоя син.Когато беше първи клас беше същото.
Че децата имат проблем , имат.Но те доста време учат един и същи материал поне две години-в детската градина и после в училище.Материала е познат ,не е интересно.Те мислят че четенето ще стане само.
Сега сме трети клас и най-интересното е че предмети като човек и общество,човек и природа са и любими.Сама сяда и чете и пиши,било интересно.
дано да имаш здрави нерви.
Има , има. Моята дъщеря е вече трети клас , но доста прилича на твоя син.Когато беше първи клас беше същото.
Че децата имат проблем , имат.Но те доста време учат един и същи материал поне две години-в детската градина и после в училище.Материала е познат ,не е интересно.Те мислят че четенето ще стане само.
Сега сме трети клас и най-интересното е че предмети като човек и общество,човек и природа са и любими.Сама сяда и чете и пиши,било интересно.
дано да имаш здрави нерви. 
Преди да правиш каквото и да е се увери, че няма затруднения като дислексия, хиперактивност...
Ако е така, тогава разбери какво го тревожи, има ли сравнения с други деца или с батко му, какво го вълнува, подготвен ли е за училище - има доста момчета, които не са зрели за училище на 7 години....Може би има нужда от повече време.
Но задължително се увери за споменатите проблеми....
Ако е така, тогава разбери какво го тревожи, има ли сравнения с други деца или с батко му, какво го вълнува, подготвен ли е за училище - има доста момчета, които не са зрели за училище на 7 години....Може би има нужда от повече време.
Но задължително се увери за споменатите проблеми....
Mila, ходихме на психолого-логопед миналата година - за няколко месеца. Нищо му няма на диването - само мързел и инат! А сравнения с брат му абсолютно избягвам да правя, знам колко зле би се отразило!
Олинце, кой клас е сина ти? И колко време му трябваше, за да започне да се държи нормално? Ние на занималня ходим (в нашето училище е задължителна), обаче нашият се занимава основно с рисуване на Наруто и Югио по тетрадките, учебниците, етикетите, върху несесера (сума ти пари дадохме за него
)...
А днес какво мислите направил?! Подстригал косата на момиченцето, което седи пред него, моля ви се!!! Е, само с 1-2 сантиметра, то оставаше и плитката да й беше отрязал! Много смешно ми стана, а трябваше да се карам (карах се де!)
Олинце, кой клас е сина ти? И колко време му трябваше, за да започне да се държи нормално? Ние на занималня ходим (в нашето училище е задължителна), обаче нашият се занимава основно с рисуване на Наруто и Югио по тетрадките, учебниците, етикетите, върху несесера (сума ти пари дадохме за него
)...А днес какво мислите направил?! Подстригал косата на момиченцето, което седи пред него, моля ви се!!! Е, само с 1-2 сантиметра, то оставаше и плитката да й беше отрязал!
Много смешно ми стана, а трябваше да се карам (карах се де!)
Синът ми е първи клас.
И съвсем не е идеален в училище. Има седмици в които дисциплината му е безупречна, а после за 2 дена носи 2 забележки
Понякога учителката в училище е много доволна от него, понякога ми казва, че е разсеян - другите пишат диктовка, а той гледа през прозореца...
Но като цяло лошите му дни се броят на пръсти.
Ходи в частна занималня и там почти винаги го хвалят. Учат до 17ч, а аз го взимам в 18ч. В този един час в повечето случаи го намирам да си чете книжката, да рисува.
Пише писма на едно момичеце (дъщеря на съфорумка) и от там също има напредък. Ето, утре ще й пишем писмо и рисуваме картина.
На диктовките се справя добре ( е, понякога изяжда някоя гласна), но напредъка е осезаем.
Освен това сам си намери хоби - ходи по собственно желание на пиано и подготвят Коледен концерт с други деца.
Ако на твоят син му се рисува, защо не го запишеш на школа по рисуване?
Моят син вече не се впечатлява от анимационни герои. Телевизия у дома се гледа след 21ч, когато децата са по леглата.
И съвсем не е идеален в училище. Има седмици в които дисциплината му е безупречна, а после за 2 дена носи 2 забележки
Понякога учителката в училище е много доволна от него, понякога ми казва, че е разсеян - другите пишат диктовка, а той гледа през прозореца...
Но като цяло лошите му дни се броят на пръсти.
Ходи в частна занималня и там почти винаги го хвалят. Учат до 17ч, а аз го взимам в 18ч. В този един час в повечето случаи го намирам да си чете книжката, да рисува.
Пише писма на едно момичеце (дъщеря на съфорумка) и от там също има напредък. Ето, утре ще й пишем писмо и рисуваме картина.
На диктовките се справя добре ( е, понякога изяжда някоя гласна), но напредъка е осезаем.
Освен това сам си намери хоби - ходи по собственно желание на пиано и подготвят Коледен концерт с други деца.
Ако на твоят син му се рисува, защо не го запишеш на школа по рисуване?
Моят син вече не се впечатлява от анимационни герои. Телевизия у дома се гледа след 21ч, когато децата са по леглата.
Това е чудесно. Значи му трябва малко помощ и време.
Системата ни е така устроена, че бърза прекалено много с обучението. Предучилищната си е направо това, което правихме ние в първи клас. Все едно започват училище от 6 годишни.......А много деца не са готови. Това, че изглеждат големи, че са много информирани съвсем не означава психическа зрялост за училище.....При някои деца това се случва дори към 8 години....
Да не говорим за ригидните методи на обучение, насърчаването да се наизустява, липсата на диалог в училище, учителят пее, учениците повтарят, занималните - в които изобщо не знаят какво да правят с енергията на децата и още други подобни неопитности и неумения...., които спомагат да се етикират лесно децата на трудни, несправящи се и какво ли още не......
Системата ни е така устроена, че бърза прекалено много с обучението. Предучилищната си е направо това, което правихме ние в първи клас. Все едно започват училище от 6 годишни.......А много деца не са готови. Това, че изглеждат големи, че са много информирани съвсем не означава психическа зрялост за училище.....При някои деца това се случва дори към 8 години....
Да не говорим за ригидните методи на обучение, насърчаването да се наизустява, липсата на диалог в училище, учителят пее, учениците повтарят, занималните - в които изобщо не знаят какво да правят с енергията на децата и още други подобни неопитности и неумения...., които спомагат да се етикират лесно децата на трудни, несправящи се и какво ли още не......
И на дъщеря ми й беше мноооооого трудно в първи клас, сега е трети. Вече е добре, осъзнала е какво е училището, но първи клас беше истински кошмар - не иска да учи, не иска да чете, не иска да пише ченгелчета, не иска да слуша в час, ужас беше. Само се тръшкаше по цели вечер вкъщи, че не й се правят домашни, а училището го възприемаше само като място за общуване и лудуване с други деца.
Чак във втори клас постепенно почна да осъзнава нещата и към края вече се нормализираха нещата.
Нужни са ужасно много търпение, непрекъснато търсене на специалния подход към детето, начини да го заинтересуваш.
Пожелавам ти мноооого търпение и сили тази година! Успех!
Чак във втори клас постепенно почна да осъзнава нещата и към края вече се нормализираха нещата.
Нужни са ужасно много търпение, непрекъснато търсене на специалния подход към детето, начини да го заинтересуваш.
Пожелавам ти мноооого търпение и сили тази година! Успех!
Mila, ходихме на психолого-логопед миналата година - за няколко месеца. Нищо му няма на диването - само мързел и инат! А сравнения с брат му абсолютно избягвам да правя, знам колко зле би се отразило!
kotkovo, ще те посъветвам пак да посетите логопед.
Във възрастта, на която си го водила на логопед, той не е бил ограмотен. Сега, когато е започнало ограмотяването, нещата са съвсем различни. Не бързай да го обвиняваш в мързел и нежелание, има деца, които по-трудно се справят с четенето и писането, вторично това води до "нежеланието", за което ти говориш. С тези деца работи логопедът.
Според мен детето изживява криза.
Протестира срещу нещо.
Изпитва разочарование от нечия постъпка /и/.
Не е в ученето коренът, мисля.
Протестира срещу нещо.
Изпитва разочарование от нечия постъпка /и/.
Не е в ученето коренът, мисля.
Твърдо!
Проблема ви не е в ученето.
Намери наистина начин да разбереш коя е причината.
Малкият ми син имаше подобно поведение в предучилищната, оказа се че е имало сериозни проблеми.
В момента работим с психолог, новата му госпожа е прекрасна. Проблемите ни избиват от време на време, но слава богу все по-рядко /обикновено, когато го пресирам за нещо - да направи нещо повече или за по-кратко време/.
Според мен детето изживява криза.
Не е в ученето коренът, мисля.
Не е в ученето коренът, мисля.
Твърдо!
Проблема ви не е в ученето.
Това с рязането на косата ми звучи като зов за помощ по-скоро.
И един съвет да дам - РИСУВАЙТЕ!
Още от невръстна възраст трябва да се насърчават децата да рисуват.
Възмущавам се как повечето родители не могат да разберат колко е важно въобще за развитието на човечето. Никой не е казал, че ще излезе художник. Най-малкото - ще му укрепне китката и няма да се изморява толкова при домашните по писане.
П.П. Убягна ми - разговора (не монолога) за смисъла от ходенето на училище пропуснали ли сте го или....
Мила, миличка, ама ние само това правим - РИСУВАМЕ!!!! В час, в междучасие, в къщи...Ох! А разговора си го водиме, ама то дето викаш е повече монолог - той слуша, гледа умно и на другия ден подстригва съученичките!
Ето сега, неделя, ние седим и пишем диктовка. И: "Ох, лошо ми е, боли ме главата, спи ми се" и пр. Щом написа, разбира се, всичко му мина и хукна да играе. Та така...
Благодаря отново за съпричастието, момичета!
Ето сега, неделя, ние седим и пишем диктовка. И: "Ох, лошо ми е, боли ме главата, спи ми се" и пр. Щом написа, разбира се, всичко му мина и хукна да играе. Та така...
Благодаря отново за съпричастието, момичета!
kotkovo, моят син е също 1-ви клас. Никога не бях имала сериозни проблеми с него, в смисъл не е типичното палаво момче, напротив разсъдлив, с богат речник, не спира да теоретизира, учителките в детската го смятаха за дете с 2 години надраснало възрастта си, що се отнася до емоционалната интелигентност, никога не е обичал да рисува. Сега, тръгва на училище и изведнъж не желае да пише, не можел, реве, моли ми се, яде, пие, почива, всичко прави, само и само да не напише 2 букви. Аз имам и бебе, та стана невъзможно вкъщи. Записах го в държавната занималня. 2 седмици ходи, по-зле стана, изведнъж прорисува, с някаква нестихваща страст навсякъде, по тетрадки, корици, ужас, но домашни никакви, ама никакви. Писали сме до 11 вечерта и 1 ден ми се наложи в 6 сутринта да го дигам да си продължи. Просто не вярвах на очите си.
Отписах го от държавната занималня и го записах в частна препоръчана, търсех да напипам правилния път. И стана, това при нас проработи. Всичко написано, госпожата доволна, сам си приготвя вече раницата за следващия ден.
Отписах го от държавната занималня и го записах в частна препоръчана, търсех да напипам правилния път. И стана, това при нас проработи. Всичко написано, госпожата доволна, сам си приготвя вече раницата за следващия ден.
Преди да правиш каквото и да е се увери, че няма затруднения като дислексия, хиперактивност...
Ако е така, тогава разбери какво го тревожи, има ли сравнения с други деца или с батко му, какво го вълнува, подготвен ли е за училище - има доста момчета, които не са зрели за училище на 7 години....Може би има нужда от повече време.
Но задължително се увери за споменатите проблеми....
Ако е така, тогава разбери какво го тревожи, има ли сравнения с други деца или с батко му, какво го вълнува, подготвен ли е за училище - има доста момчета, които не са зрели за училище на 7 години....Може би има нужда от повече време.
Но задължително се увери за споменатите проблеми....
Аз бих послушала този съвет. Задължително отново консултация с логопед. Разбирам напълно колко ви е трудно, нашия първокласник е абсолютно същия. След консултация с невролог преди година се оказа, че е хиперактивен. Според личния лекар нищо му няма...Сега има затруднения с диктовките и четенето, с математиката няма проблем. Нищо не му е интересно в училище освен играта с децата, не обича да рисува. Мисля да се обърнем отново към логопед.