Привет и от нас. Аз изкарах най-трудните си седем дена. Мишо се разболя, и бяхме в Токуда до вчера. Започна с кашлица за една нощ, затруднено дишане, и ни приеха в болницата веднага. Ужасно ми беше, с едното дете болно, другото го нямаше. Вече е добре и сме вкъщи, но е тъжен и няма сили да плаче дори, след всичко което преживя милото. Системи, абокати, инхалации т.н. Аз съм смазана психчески и физически, свалих четири килограма за шест дена, накрая и аз се разболях, откарахаме при майка ми, а мъжа ми остана в болницата последнта нощ и изписа Мишо. Аз бях 24 маса на легло до снощи, със страхотно повръщане. Дано се справим с този период. Вече сме у дома четиримата и се гледаме, но става все по-трудно, Хриси отваря вратите и е станал още по-силен и инатлия.
На всички, които са имали повод за празнуване-честито и много щастие.
Айла, честита ти госпожица.
На всички, които са имали повод за празнуване-честито и много щастие.
Айла, честита ти госпожица.
Това ме накара да се замисля какво ли правят майките с едно дете, сигурно е голяма скука 
Какво му беше в крайна сметка на Мишо, пневмония ли? 
Хубавото обаче е че няма спазми, нали сме на Сингулер и явно има ефект от него.
. 