Публикувана: 2 дек. 2008, 20:20 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 23:22 ч.

Спомени от детската градина

27 918
225
1

1
...
3
4
5
...
16
Всички

# 45 3 дек. 2008, 00:42 ч.

Мнения: 2 818

Първите години са ми мъгла, но имам топъл спомен като цяло. Помня че ходихме на басейн в мазето (сега чакам да оправят същия този басейн за дъщеря ми, но май няма да го дочакаме...) и кефа да се плацикаме...
След местене в друга държава беше ужасно, непознат език, непознати лелки със странни изисквания, единственото българче не ми беше особено симпатично и беше винаги със зелен сопол стичащ се до устата ooooh!

Ядене на супа на кръгли маси.
Тихо неспане, игра на лодки със шнолите, експерименти с очите, как веднъж дойде брат ми от другата група явно защото не съм могла да се успокоя...
Строени в редичка, всички трябваше да покажат как броят от 1 до 10, аз запецнах...
Как едно дете пръдна и учителката се разбесня и се скара на всички. Shocked

# 46 3 дек. 2008, 01:05 ч.

София
Мнения: 6 361

помня страшно много неща - и случки, и картини, и просто емоции. помня даже имената на учителките си, а беше преди 35 години, все пак. спомените ми са за хубаво и интересно време.

една случка, която в наши дни едва ли може да се случи - веднъж нашите бяха закъснели да ме вземат и останах последна с младата учителка. за да не ми е тъжно и скучно, тя ме заведе на сладкарница! на "Витошка" - където ходят големите! чувствах се много горда от това.

в детската градина получих и първото предложение за женитба. глупачка бях, отказах и после доста години не последва друго...

# 47 3 дек. 2008, 01:27 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 708

Разсмяхте ме. Спомних си Гошко, който изяде зелен пастел след провокациите ни. Пи водичка, за да го прекара по-лесно. Предвидливо се бяхме скрили в банята, далече от погледите на лелките.
Бях протеже на учителката, която май е била влюбена на млади години в баща ми. Лансираше ме много и това се отразяваше добре на егото ми.
Спомням си първото ми въшлясване в яслата преди да навърша три. Виновни бяха другарките, защото от много гушкане все ме пропускали с проверяването.
Обичах да ходя на детска.

# 48 3 дек. 2008, 02:22 ч.

Мнения: 3 611

Постоянно си имах гаджета _ днес Митко, утре ГоШо, след това Милен... спомням си ги, Щото все се криехме zад вратата на едно ШкафЧе (падаШе се на ьгьл и беШе доста скриШно... ) и се целувахме... Crazy

Много ясно си спомням обаЧе следната слуЧка...
Играхме с 3 момЧета на плоЩадката в градината (ама това в следградинско време). някой предложи да се zавьртим на вьртележката и хукнахме с все сила кьм нея. На нея можеха да се каЧат обЩо три деца, а ние бяхме 4. Естествено се напьнах да ги надбягам и успях, ама стигайки вьпросната вьртележка се спьнах в неЩо и така се иzльосках тоЧно пред нея, Че свят ми се zави. бях си обелила страхотно колената, рьцете, вьобЩе супер кофти трьпка. Седнах отстрани на тревата, рева та се кьсам... а момЧетата се вьртят ли вьртят... Бьрzай бавно са каzали хората... Laughing

После няколко дни не ходих на детска... така се бях убила

... инаЧе хубаво време беШе... много мили спомени имам...

# 49 3 дек. 2008, 07:04 ч.

Мнения: 393

Ох, много спомени имам:
- макарони на фурна

- грис

- крем карамел Sick

- мляко с ориз smile3514

И до сега ги МРАЗЯ. newsm78

защо децата ми ги обожават?
Помня как се скрих в гардероба и побърках целия персонал да ме търси. Звъняли са на майка ми (а тя работеше на другия край на София). ПОМНЯ и БОЯ, който "изядох" след като ме намериха;
И други неща помня-как дружно строшихме главата на побойника в групата ни (е и последващите bash

)

# 50 3 дек. 2008, 07:18 ч.

Мнения: 13 512

Аз съм ходила на детска градина в чужбина- към един католически орден. Възпитателките бяха монахини и оттам нататък нямам какво да ви разказвам. Ред и дисциолина! Беше до обяд- взимаха ни с автобус и ни връщаха. Имах си и гадже, с което бяхме съседи. Аз заради него се съгласих да ходя в тази градина, де! И макар и много строги, ме толерираха прекалено. От 3 г. започнаха да ни учат да пишем и четем. на 6 вече можехме- на два езика.
Но като се приберях в къщи- дума не обелвах на френски и нашите бяха решили ,че няма нужда да дават толкова пари за тази градина, защото детето явно не възприема. Но един ден съм си останала в къщи и съм проговорила на куклите на френски / карала съм им се, естествено/ и така разбраха,че не съм толкова тъпа, за колкото за ме помислили

# 51 3 дек. 2008, 08:03 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Помня едни зелени казани, в които носеха храната.
Грис, мляко с ориз и грах - не ги понасях.
Помня, че винаги бях разказвачката на приказки, пък на мен ми се искаше някаква роля да играя.
Походните легълца, които пренасяхме, когато идваше време за обеден сън... и още много неща. Simple Smile

# 52 3 дек. 2008, 08:13 ч.

Мнения: 1 447

Доста неща си спомням,но няма смисъл да ги изброявам.Сещам се за една случка.
Бях на седмична градина,тъй като родителите ми работеха на смени.Един ден ни проверяват за въшки
и на мен и още пет деца намериха от гадинките.Страшно много се зарадвахме,защото си мислехме,че
ще ни пратят по домовете.За наше голямо съжаление дойде една леличка с мас и гас и каза да се нареждаме
и да започва да ни маже. Sad

# 53 3 дек. 2008, 08:15 ч.

Мнения: 3 405

Помня една млада другарка Иванова. Беше красива и зла. Залепи с тиксо устата на едно моченце, защото се осмели да проговори. Цял ден стоя така, детето. Не ни пускаше до тоалетната. Аз отидох без да ми е дала разрешение, защото иначе щях да се напишкам, а тя ме наказа и каза, че никога няма да получа звездичка. Crossing Arms

Слава Богу, че беше по заместване и скоро се махна.

Помня и другарката Чалъкова, по рисуване. Красива и мила. Обичах да рисувам. Тя ме окуражи да нарисувам рисунка за Асамблеята.
Рисунката представляваше горски сюжет - Зайо и Мечо, високи чак до небето, в двора на къщата им, малко по-ниска от тях, а на комина й - Враната. Спечелих два медала, един зелен и един червен, от пластмаса, със символа на Асамблеята Grinning

# 54 3 дек. 2008, 08:22 ч.

Мнения: 836

Спомените ми са много ярки.
Щяхме да се женим с Калоян. Вкъщи ме бъзикаха, че той е цар, пък царица Силва нямало, така че, бъдещето с него е невъзможно. Скъсвах се да рева, заради жестоката ни съдба.
Той също не се примиряваше - все си буташе столчето до моето, когато ни строяваха за следобедни занимания и разваляше формата на буквата "П", под която бяхме подредени.

Извън любовно-еротичните спомени, имам и такива с грис-халва в джобовете, боб под килима и крокодилски сълзи над купичката с кисел, заради които все още извъртам глава, при вида им.

Дядо Мраз в детската. Бях скептична. Не вярвах, че ще ни посети - давах си сметка колко не сме слушали. Той пък, взе, че ни изненада. Аз от вълнение си забравих стихотворението и единственото, което ми хрумна в последния момент, е да си бръкна в носа - кулминацията на събитието е увековечена със снимка.

Баща ми уреди чисто нов пясък за дворчето, в което играехме. Цял месец след това се разпореждах кой къде да си постави кофичката и лопатката.

Сърцето ми се разтуптяваше всеки път, като извикваха името ми - дошли са да ме вземат. Най-чаканото и радостно събитие.

# 55 3 дек. 2008, 08:29 ч.

Мнения: 1 240

Спомням си още как похапвахме лепило Рила и пластелин.
А дворът беше до горичка, точно на края на двора, до оградата имаше малка дървена къщичка за игра, ние си мислехме, че това е къщата на баба Яга. Малко деца се престрашавахме да ходим там да играем.

За известно време баба беше готвачка и тя беше моето спасение следобяд, не обичах да спя и другарките ме пращаха при нея в кухнята заедно с братовчед ми. За общите снимки от тържеставата за Нова година ние двамата винаги сядахме у дядо Мраз.

# 56 3 дек. 2008, 08:33 ч.

Мнения: 1 217

Уф,моите спомени са като трилър Laughing

Имаше една "госпожа" с дълга черна коса и отвратителен характер,беше луда по баща ми и не можеше да ми прости появата ми на бял свят,затова ми отмъщаваше редовно с реплики от сорта на:"Аз чета приказки,тя пантофите си разглежда! Не са по-хубави от мойте,не ти ли е ясно?" Crazy

Куха,но и проста Laughing

Имаше и една лелка,която ме караше да си изяждам всичкото ядене.Казах и веднъж,че ще повърна,завлече ме до една мивка и излая:"Айде де! Повръщай!".В края на пребиваването ми в това приказно ОДЗ им изхвърлих по една обувка,а тази,която оставих прилежно напълних с вода Laughing

Помня как веднъж някакви журналисти ми спасиха един следобед,вдигнаха ни от леглата,накараха всички дечица да се усмихнат широко и заедно с още няколко ме избраха да се снимаме в някакъв комунистически вестник Laughing

("Пролетарий" ли,"Земеделец" ли,нещо такова беше Laughing

).Облякоха ни в народни носии и въпреки,че забрадката ми заемаше половината лице бях много хепи Joy

Имаше и някакъв болен от любов "Чопър",с гигантски ръст за възрастта си,който всеки ден ме плашеше,че всичките ми роднини са умрели и сега трябва да стана негова жена,защото няма да има кой да се грижи за мене Laughing

Казах му,че няма да стана негова жена,та ако ще да е последния мъж на планетата Mr. Green

# 57 3 дек. 2008, 08:39 ч.

Мнения: 836

По време на следобедния сън кротко си ровичках във възглавницата и си изваждах чудно красиви перца. После ги раздавах на децата. Цветните и пухкавите бяха най-вървежни.

Не ни даваха да пием вода. Наставаше бой за капките по измитите чинии, преди да ни налеят супата.

# 58 3 дек. 2008, 09:30 ч.

Мнения: 599

Най-мразех следобедния сън.
Една вечер леля ми, ми каза, че на другия ден ще ме вземе на обяд, за да не спя там и помня как седях на пейката при гардеробчетата и чаках, но никой не дойде.Бях много тъжна.Сложиха ме да спя естествено.
Помня как се събираха всички майки, за да правят мартеници.Нареждаха масичките една до друга и сядаха от двете страни и майсторяха.
Имахме във всяка група нещо като зимна градина с цветя и всеки ден по две деца дежурни, слагаха ни едни престилки и с пластмасови лейки ги поливахме.Помня, че бяха много зелени цветята.Добре сме ги гледали Simple Smile

И руския език помня.Беше много интересно.И музикалната с акордеона.И дългата коса, и панделките по-големи от главата ми, и още много, много неща помня.

# 59 3 дек. 2008, 10:02 ч.

Бургас
Мнения: 2 452

Помня рождените дни с големите шоколадови торти и битката за захарна фигурка от тях.
В банята пък имахме ушити от плат джобчета за четката и пастата за зъби - разбира се паста "Мечо" Simple Smile

.
Помня Юлиян, който не слушаше и го водеха за назидание от група на група - наказан Sick

А Марин, с къдриците, който много ме обичаше ми сцепи веждата от любов.
Помня и рижата Теодора, която си счупи ръката на двора и една жълта линейка, която дойде да я вземе.
Татко - боядисва секцията в градината. Майка ми - за пръв път в живота си опитва да прави целувки, защото аз съм се похвалила, че тя прави най-хубавите и другарките са и поръчали за празника да донесе.
Чета книги на останалите деца в групата - идва инспекторка и хвали другарката Берданкова, че мога да чета, а аз се разревавам, защото съм възмутена - другарката няма никаква заслуга за това. Аз много обичах другарката Берданкова впрочем Heart Eyes

.
Идват от един спортен клуб да избират момичета, които да тренират художествена гимнастика - мен не ме избират, защото съм много висока, но избират Ваня, която нисичка и с шкембе - плаках цяла вечер, целия блок научи за моята драма. Нашите издириха треньорката и не ме записаха на художествена гимнастика. Естествено от мен гимнастичка не излезе.

А най- милият ми спомен от градината е, как баба ми, когато идваше от село /което се случваше много рядко, за съжаление/, винаги идваше да ме вземе т градина, пък аз се пръсках от гордост каква баба имам Heart Eyes

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Знаете ли кого видях - 44 тема

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: