Оооо и аз мисля, че бебето се възпитава още в корема на майка си! Дори да не е така вече след 6м. мисля, че бебчето вече е адекватно и може да се разглези. Съдя по моето, което сега се пробва да ме омайва. Преди след ваксините спеше при мерн, а сега не го взимам изобщо, защото знам, че после няма връщане.
- Публикувана: 8 дек. 2008, 15:17 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2008, 08:17 ч.
Кога започва възпитанието на детето?
Е, ама тук във форума си имаме цяла темичка за пренаталното възпитание - хората одавна са го доказали 
Ескарина е права за интерпретациите на "възпитание", оттам идват недоразуменията най-често. Общуването с бебето преди да се роди е такова удоволствие и толкова добре се получава
Аз направо бях разочарована, че тази така точна връзка се промени в много по-неразбираема за мен след раждането...
Ескарина е права за интерпретациите на "възпитание", оттам идват недоразуменията най-често. Общуването с бебето преди да се роди е такова удоволствие и толкова добре се получава
Аз направо бях разочарована, че тази така точна връзка се промени в много по-неразбираема за мен след раждането... след раждането-преди това едва ли може да се направи нещо!
Една спокойна бременност сигурно има значение. Иначе вярвам, че възпитанието почва от първия ден. Всяка дума, прегръдка, докосване се отразяват на връзката дете -родител. Възпитанието не е само учене на ред и дисциплина. То идва с наблюдаването, с повтарянето на модели на поведение. Ведра, спокойна атмосфера вкъщи -ведро и спокойно дете.
Детето попива жестове, реакции на различни емоционални състояния и събития. Наблюдавам синът ни какви мимики има, някаква страхотна комбинация между негови си, мои и на баща му. Мимиките са отражение на нещо, което се случва вътре и навън, на цял един свят за съпреживяване.
Детето попива жестове, реакции на различни емоционални състояния и събития. Наблюдавам синът ни какви мимики има, някаква страхотна комбинация между негови си, мои и на баща му. Мимиките са отражение на нещо, което се случва вътре и навън, на цял един свят за съпреживяване.
Е те хората не напразно са го казали:"Първите седем години"следователно от появата..........но не до края на седмата година а до края на живота според мен.
Не знам къде го четох...Кой знае... 
Според мен възпитанието на детето започва след като навърши 6 месеца. Съдя по моето, естествено.
А в статията, посочена от авторката на темата, се говори за способността на плода да комуникира още преди раждането си, а не за пренаталното възпитание. На едно място пише "Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината"
Не знам кога е писана тази статия, но определено мисля, че не е новост.
Лично аз не вярвам в пренаталното възпитание. Според мен много хора бъркат понятията "пренатално възпитание" с "предродово общуване" (предродова комуникация).
А в статията, посочена от авторката на темата, се говори за способността на плода да комуникира още преди раждането си, а не за пренаталното възпитание. На едно място пише "Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината"
Не знам кога е писана тази статия, но определено мисля, че не е новост.Лично аз не вярвам в пренаталното възпитание. Според мен много хора бъркат понятията "пренатално възпитание" с "предродово общуване" (предродова комуникация).
Съдя по моето, което сега се пробва да ме омайва. Преди след ваксините спеше при мерн, а сега не го взимам изобщо, защото знам, че после няма връщане.
Смятам че една спокойна бременност би била чудесна както за майката , така и за детето .
Мисля че възпитанието , както беше казала една съфорумка преди мен е именно в създаването на силна емоционална връзка между майката и детето веднага след раждането .
Освен това смятам че най - важното за едно дете е родителите да отговарят на потребностите му , да се чувства сигурно , желано и обичано.
Малко съм скептична относно пренталното възпитание, но все пак една спокойна бременност със сигурност е по-добрият вариант поне за майката. Иначе възпитанието като такова го започнах съвсем скоро, вече беше навършил 11 месеца. Преди това просто се нагаждах към нуждите му, ясно ми беше, че не мога да му наложа да прави нещо, дори да го смятам за правилно. Вече започва да разбира, знае значението на думата "не", виждам, че понякога ме дразни нарочно. Това естествено си е до дете. Някои деца по-рано се развиват интелектуално, други пък са много палави. Майката е човекът, който трябва да прецени кога детето и е готово за възпитание, а не само за общуване.
И аз мисля като Блонди . Едва ли мога да възпитам нещо кой знае какво в едно кърмаче.
В този смисъл - единственото, в което вярвам е, че нервната майка изнервя и бебето, а спокойната го успокоява! Аз например имам едно много спокойно и обичливо дете - и вярвам че аз съм го направила такова! Не отричам пренаталното възпитание, но не вярвам в него.
В този смисъл - единственото, в което вярвам е, че нервната майка изнервя и бебето, а спокойната го успокоява! Аз например имам едно много спокойно и обичливо дете - и вярвам че аз съм го направила такова! Не отричам пренаталното възпитание, но не вярвам в него.