До майките, които не са оставяли децата си да нощуват у бабите- много ми е интересно, как така сте нямали желание/възможност да излезете с мъжете си, да отидете на сватба или банкет, среща с приятели и т.н?
Бабите ни са на 300 км едната а другата на 100 км. И двете работят. Въпреки невероятното желание. което имат да го взимат и да го гледат, дори и за една нощ, а свекър ми даже се изхвърля, че иска да си го вземе при тях и за постоянно, оставянето му там е първо стрес за него, а после и те изпадат в някаква паника. Ще кажеш, че деца за първи път виждат. Последния път, когато оставих малкия при свекъра и свекървата за една нощ на следващия ден освен, че малкия цяла нощ се е будил и е ревал - "кой ми взе мама?", свекър ми беше се сецнал в кръста, а свекито едва се движеше - не му издържат на темпото на дребния. Майка ми, пък по цяла нощ не спи да не му стане нещо
и търчи в несвят след него - "не се качвай тук", "не пипай там" ... Иначе като са ни на гости всички баби знаят и могат повече и от мен, и на съвети са богати. 
Като им го пусна за ден и "шах и мат".С мъжа ми си ходим и на сватби, и банкети, и по гости с детето или пък банкет като е, ако е от моята работа - мъжа ми гледа детето и обратно. С компания - компанията ни са хора, от които са 70% са в нашето положение. Напасваме се и толкоз. Не мога да кажа, че се лишаваме, нито че държим детето по кръчмите до среднощите.
, иначе се будеше с рев през половин час. Е, сега (вече е на 3 год.) си спи в неговото си легло, но пък с доста мъки върнахме това положение. 
супа, за да яде. 
