Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 294 отговора


Мнения: 2 415
Може да ви се стори леко странна темата, но сега покрай празниците ме налегнаха едни такива мисли...
Много се е изписало за любовта във форума, но повече покрай  дълбаене в конкретна история.
Често срещам мнения (а и самата аз съм писала, не отричам) ти не си го обичала или той не те е обичал. Запитах се кога решаваме, че това е любов. По какво разбираме, че сме обичали или че обичаме още. Не искам да пишем конкретни случки в тази тема и да спорим кое от преживяванията на останалите е любов и кое не. А да опишем за нас какво е любовта, такава каквато сме я изпитали . До колко е важна тя за всеки един от нас, поставяме ли и граници или я оставяме да бъде над всичко. Обикновено казваме, че любовта е най голяма, но също и че само тя не е достатъчна за една връзка. От какво се нуждае вашата любов , за да живее и какво би я убило?
Това да обичам винаги е било голям процент от щастието ми. Дори отчитам  донякъде като грешка това, че вероятно не съм дооценяла моменти на показана към мен обич, такива в които съм считала че не обичам достатъчно и може би съм изгубила много.
Ще ми се това да е тема за реалната любов, такава каквато е, не идеална - като нас самите.
Пишете за тази любов, която има най голямо значение за вас , без да споменаваме тази към децата, защото за всички е ясно, че тя е най. Любов към човека до нас, към този, който е далеч, но може би бихме искали да бъде близо, любов към работата, към живота (каквото и да включва това), към себе си дори... Не искам да поставям ограничения. Пишете за това, което чувствате.
Какво ви дава любовта и какво правите вие за нея? Кога приятното усещане и топлота преминават границата и вие си казвате „да, това е любов”? Трябва ли да бъдете достатъчно близки с някого, за да можете да кажете, че го обичате или не е задължително. Сама по себе си близостта любов ли е? Този въпрос много ме затруднява, защото  понякога уж си мислим, че не е, а сме готови да направим доста трудни, да не кажа непосилни неща за някого, когото чувстваме близък.
Дано не съм ви досадила, но наистина би ми било интересно да науча вашето усещане за любовта.
Цитирай


Мнения: 293
Пасинет посравявам те за темата ! Страхотна е !

  bouquet Love
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 280
За много любови искам да пиша.Всичките толкова различни.Странно е усещането ми за любовта към живота.Радостно.Кога съм го оценяла най-много-него,живота? Когато с треперещи ръце и почти без дъх  лекичко ме е стискал за ръката човек,знаейки,че си отива-"Благодаря".Медицинска сестра съм в спешен център. В такива моменти съм изпитвала най-силната любов и благодарност,че съм тук.Че имам шанс да обичам,и може би,да бъда обичана.

Често мечтая за поетични разговори,разходка под звездите и песни на ухо.А до мен е едно мълчаливо момче,което ме обича откакто се помни и заради тази любов е направило един кош глупости.Именно с него имах възможността да усетя границата-от приятел един човек да се превърне в Любов.Не можах да разбера кога точно,но вече беше много по-дълбоко,страстно ,усещането от преди. Имало е много моменти,в които съм го и мразила,и много ме е боляло от действията му,и  съм искала да спра да го обичам...Да се радвам,когато го виждам,да се радвам,когато усещам сърцето му равномерно да тупти,да усещам присъствието му и мириса му наоколо,да се сджавквам с него,когато ми е криво...Всичко това за мен е любов.Но не само това е Любовта.
Много тръпнещо ми става когато видя старци по улиците да се държат влюбено за ръцете.А колко и какъв път са изминали,за да стигнат до там...? И дали не са с срещнали вчера в кварталната градинка?Ей такива въпроси ми се въртят в главата.

А има и хора,които обичам от първия момент,в който ги видя.Познавам си ги.Не наричам това Любов,а обич,защото го изпитвам  към няколко приятели.И да,няма значение дали са близо или далече,самата мисъл,че ги има,ме кара да ги обичам.По какво разбирам-при мен важен е контактът с очите.Там става магията,едно такова разбиране с другия.

И няколко потулени назад в съзнанието ми стари любови,на които и днес се радвам,че ги е имало.Как разбирам дали съм ги обичала-ами по това,че и сега ги обичам,топло ми е когато мисля за тях и се радвам,че са добре.

А имам и една друга,странна любов ,към приятел, който се опитвам да се убедя,че вече не обичам.И въпреки болката,която ми е причинил ,и яростта,и гнева,и обидата,и яда,и разочарованието,и сълзите...Пак ме дърпа нещо натам. Странно  е човешкото сърце.

А да,и обичта към мама. Да и нарисувам ръцете си на бял лист хартия и да и го подаря.Като малко момиченце.Защото колкото и да раста и  да се уча на Живот,мама знае какво малко ,залутано момиченце съм всъщност.
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 4 003
половинката ме обича, щом търпи всеки месец невротичните ми ПМС  Mr. Green
и така вече едно 20 години скоро ще станат
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Познавам любовта добре..виждала съм я и съм я имала във множество варианти..
Споделена, несподелена, далечна, грешна, луда, страстна, благодарна и възторжена, тъжна и болезнена..всичките до една съм ги изживяла и изстрадала..

Но едва тази, последната..ми даде това, за което пишеш..
Усещането за любов..

Няма по-хубаво чувство..заспиваш и се събуждаш с усмивка..независимо, че си сам..
Усещаш я с всеки жест или поглед..с всяка секунда, прекарана заедно..
Очите греят..не можеш да се/ да го познаеш..все едно си друг човек..
Красиво е..

Кога се появи ли?  Неочаквано..от едно силно привличане и няколко луди нощи..
Когато една нощ се събудих, а него го нямаше до мен..седеше  в креслото и ме гледаше как спя..
От човек, за който винаги съм смятала, че "не е рисков" (да се влюбя де)..

Но любовта дойде със споделянето..когато осъзнах, че редовно посрещаме изгрева в разговори.. че му казах всичко, дори и това от което съм се срамувала..че дори и той, силния и невъзможния, е крехък и раним като всеки..Тогава разбрах, че имам шанса да познавам само 10 % от него, но истинските, най-искрените и отчаяно крити от него..Другите 90 % не ме интересуват - те са за останалия свят..
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Не ми дава да пристъпя в неговия си храм. През вратата се процежда вкусна, вкусна миризма. От време на време влиза, е така, за да ме целуне и да каже да поизчакам. Пристига горд с голяма, плоска чиния , върху която фантазията е сътворила приказки, които стават за ядене. Поставя я пред мен, сипва чаша вино и ме наблюдава с периферното зрение. Следи всяка реакция.. Знам, че е готвил за мен. Той пак ще забрави да яде.
Разтварям блока за рисуване на сина ми, за драскане по-точно предвид възрастта му. Каня се да рисувам поредния пожелан трактор на листа и там, сред драсканиците, намирам тайно послание, уж написано от двама или всъщност да Laughing
Толкова е далече.. Оитва се да ми обясни гледката на странното виенско колело пред хотела, едва виждащо се сред мъглите. Казва, че знае как моите очи биха го видели и запечатали.
Пръстите дълги и изящни, гледа през прозореца и наблюдава схлупеното небе и вишните на двора. Знам, че пише едиториал. Знам, че и този път ще бъде толкова истински и всички ще му повярват. Как искам да стигна онова, което се случва точно преди пръстите да го изщракат на клавиатурата.
Борят се на земята и той крещи "трапчинките са моите , но очите, очите са твои, погледни как и те се смеят". Дори му повярвах. Синът ни е негово копие.
Такива неща, още много , после пак. Хубава тема.
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Любовта за мен е онова ,без което не мога .Като глътката въздух.Ако знам, че обичам ,аз живея.Нужна ми е.Кога разбрах ,че обичам?Когато усетих ,че не бих могла да посрещам деня с усмивка без човека до мен.През годините тя ту се е засилвала,ту е стихвала,но винаги я има.Не е същата както в първите дни,но я има и не бих могла да си представя живота без нея.
Какво ви дава любовта и какво правите вие за нея?
Дава ми топлина,спокойствие,мир,отговаря на въпросите ми,изслушва ме,приема ме такава ,каквато съм.Какво давам аз ?Старая се да е същото ,което и получавам,даже и повече.Просто искам да дам всичко от себе си .За да знам ,че човека до мен е щастлив.Не гледаме един в друг ,а в една посока.И това ни крепи.Любовта би си тръгнала,ако усетя че аз за него не знача нищо.А това не вярвам да се случи ,защото се грижим за любовта .Както за  цвете.
Цитирай


Мнения: 167
pasinet, много хубава тема! Всички сте написали прекрасни неща...
За мен Любовта е смисъла на живота, онова чувство, което оцветява сивото ежедневие и без което не бих имала сили да минавам през дните напред.
За мене Любовта е истинска, тогава когато ти дава сили да обичаш нещо, което НЕ Е ТЕБ. Защото по природа ние сме егоистични и обичаме всичко, което е част от нас или като нас - обичаме самите себе си, обичаме децата си, обичаме любимия, който обича нас, обичаме всички, които ни обичат и ни носят радост в живота. Истинската Любов за мене започва отвъд границата на всички тези неща, там където започваме да обичаме нещо или някой повече от себе си и не заради самите нас, а заради самия него. Откривам, че обичам тогава, когато в мен се сблъскат любовта към мен и любовта към другия, когато двете искат противополжни неща и когато след тежка борба със себе аз успявам да избера това, което ме прави обичаща другия повече от мен. В такива моменти усещам, че се съм успяла да се докосна до някакъв по - висш смисъл,  до онази Любов, за която казват, че ще спаси света, истинската.
Цитирай


Мнения: 6 553
pasinet,    bouquet  за темата...
Твоите постове винаги ме подсещат за позабравени неща...следя ги с интерес...
За мен любовта е смисъла на живота.Не знам как бих живяла ,без да обичам.Почти не ми се е случвало...
Изключвайки любовта към децата ми,която е безрезервна,не бих могла /почти съм сигурна/ без любовта на съпруга си.Не знам дали е любов,обич или друго...но за мен е най-скъпото:да се събуждам до него всяка сутрин,да пием кафето си заедно,да го изпращам всяка сутрин с целувка на работа /в началото на декември ми се наложи да пътувам за 4 дни,и направо се разтопих, когато ми каза,че му липсвам ,защото без моята сутрешна целувка за довиждане денят му не бил същия...,как да не обичаш такъв човек/, вечер да гледаме телевизия,държейки се за ръце,сгушени на дивана, нежните му пръсти,когато посегне да избърше сълзите ми,и още много...много...
Не бих могла да напиша аз какво правя за него,не мога да се видя през неговите очи...
Любовта за мен е да виждам,че другите са щастливи,че съм с тях,това за мен означава,че съм направила много повече...
Цитирай

София

Мнения: 223
Любовта за мен е онова ,без което не мога .Като глътката въздух.Ако знам, че обичам ,аз живея.Нужна ми е.Кога разбрах ,че обичам?Когато усетих ,че не бих могла да посрещам деня с усмивка без човека до мен.През годините тя ту се е засилвала,ту е стихвала,но винаги я има.Не е същата както в първите дни,но я има и не бих могла да си представя живота без нея.
Какво ви дава любовта и какво правите вие за нея?
Дава ми топлина,спокойствие,мир,отговаря на въпросите ми,изслушва ме,приема ме такава ,каквато съм.Какво давам аз ?Старая се да е същото ,което и получавам,даже и повече.Просто искам да дам всичко от себе си .За да знам ,че човека до мен е щастлив.Не гледаме един в друг ,а в една посока.И това ни крепи.Любовта би си тръгнала,ако усетя че аз за него не знача нищо.А това не вярвам да се случи ,защото се грижим за любовта .Както за  цвете.

Peace Peaceтака е и при мен.Само че се засилва и усещането за любомия,че е домен,че мисли за мен ме прави силна,винаги усмихната и много щастлива
Цитирай

Бургас

Мнения: 532
Не знам защо,но усещам любовта винаги когато заболи от нея.
Може би някога е била усмивка,но толкова отдавна не съм се усмихвала с любов,че не помня...Сигурно е радост-както беше писал някой-да се събудиш щастлив само като се сетиш за любимия.За мен е празнота-точно там,където майката усеща нероденото си дете,там усещам страшна празнота.Като яма съм,като кратер на вулкан,толкова ми е празно в душата.
А някога..любовта стягаше гърлото ми и сърцето затупкваше под небцето,когато чуех гласа по телефона.Корема ме заболяваше,когато го докосвах от желание.
И е страшното,че се опитвам да се усмихвам,дори и успявам.И никой не знае,че ме няма.
Цитирай


Мнения: 11 210
Описали сте чудесни неща....
Но явно аз или никога не съм обичала по начина, по който се описва тук, или просто не мога да говоря за любовта...
Цитирай


Мнения: 2 415
Описали сте чудесни неща....
Но явно аз или никога не съм обичала по начина, по който се описва тук, или просто не мога да говоря за любовта...

Защо се сравняваш с другите? Опиши твоя начин.
Неправилен начин да обичаш няма.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 793
Загубих Любовта преди 6 години, т.е. аз си мислех, че е Любов споделена, а не е било. За мен беше безрезервна, всепоглъщаща, обичах го повече от себе си, а той не чак толкова явно. Впоследствие разбрах, че никак даже не ме е обичал. Нарани ме толкова много че душата ми беше опожарена. Така години наред близах рани, докато съвсем случайно срещнах може би нова Любов. Та за мен усещането за Любов е отново да усещам Любовта и отново да повярвам, че я има. Да усещам допира на кожата му, да виждам блясъка в очите му, да ме гали нежно по лицето и да мълчим прегърнати и всичко да е казано без думи.
Цитирай

софия

Мнения: 90
извинете ме ако има правописни грешки,пийнах малко....та заначи за любовта-моята любов е силна,изпепеляваща,цялата горя...обичам лудо един човек и ми идва да крещя #Cussing outаз нямам деца и не съм я осетила още тая любов(дай Боже скоро да имам),но за мен на този етап е така-изпепеляваща,силна,всеотдайна....абе хора влюбена съм като дете ...така я усещам любовта сега Embarassed
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 294 отговора