Любов и секс

Това наистина е голям ужас и само много по силна последваща любов е в състояние да заличи болката. А това не може да стане по желание, избирам си и се влюбвам и хоп.

Точно това имах предвид..
Преживях го .. и ми се случи и "немечтаното"..
Незнам дали има нещо след това..

magarence сигурно има, но дали ще се случи?
Това е, като ужас без край.

да, така

Може би тук идва и вариянта "различна последваща любов". Все пак любовта е толкова голяма палитра, изпъстрена с толкова многобройни и различни емоции, че едва ли две любови биха могли да бъдат съизмерени...
Болката по невъзможната любов остава винаги, защото сме склонни да я хиперболизираме /знам го от собствен опит/, но новата различната любов  запълва част от празнините и създава нови усещания... В този смисъл избирам любов. А на пътя на тази безизходица /както вече беше написано/ някои избират секса.

Мразя да ми ограничават избора. Ако трябва да избера, вероятно бих избрала любовта. Сигурно съм мазохистка, обаче предпочитам горчиво-сладкия привкус, който остава от нея. Секса, само като такъв е моментно изживяване. Не, че на практика не съм правила обратното. Първата ми любов се опитах да забравя така - неуспешен опит беше. Спаси ме появата на сегашната ми любов. Предпочитам любовта, заради това, което остава след нея, даже и за някого да е повече болката, пак можеш да си припомниш очите му, ръцете, начина, по който те събужда сутрин. Поне от час се опитвам да си припомня очите на един "просто сексуален обект" - не успявам. Сини бяха май. Или пък не. Имам и секс и любов - достатъчно - събрани в един човек. Вярно, че понякога се случва едното да понамалее, важното е, че все още успяваме да си го връщаме в необходимите ни количества.
Плашещо е чак, колко лесно мога да намеря страстен секс и колко трудно се намира любовта.
Предпочитам усещането, че има някой, за когото си готов на всичко, че има някой, който е готов на същото за теб. Пазя си едни такива усещания вече много години - физически на една ръка разстояние и все пак от другата страна на оградата. Няма реални физически измерения тази любов (Паси с тези теми ми вади и последните скътани дълбоко "зад сърцето" тайни) - по-скоро се измерва в погледи, прошепнати в общия шум думи, случаен допир, докато си подавате ... нещо си. Всеки се движи в своя си коловоз - живее живота, който си е избрал, но пък знае, че ако се пусне, ако залитне, има кой да го хване. Физическото - може би някъде напред ни чака или дори още по-напред, но все пак е там.  Дали ме зарежда - сигурно, но определено ме държи жива.

         Тази , голямата , изпепеляващата и невъзможната любов носи много повече болка и страдание , отколкото радости.Избирам секса с две ръце!

Хубав въпрос, много мислих, но... не мога да реша. Освен това, приемам, че това е хипотетична ситуация. В реалността нещата рядко са в чист вид.

опита ми и наблюденията ми показват едно ,че следващата любов е "разумна" и това го правим без да искаме обикновена защитна реакция съхраняваща съществото ни

Изживявала съм и двата варианта. Сякаш втория оставяше у мен поне една доза удовлетвореност в повече. Някак идеята, че въпреки необичта му към мен успявах да го имам ме правеше щастлива

На този етап и мен това ме успокоява,че в реалността не ми се налага да избирам.
Избора е доста труден иначе.

Как да го разбирам това 

Ами, не отвръща на чувствата ми с пълна сила т.е не ме задоволява на максимум емоционално, но пък аз го имам сексуално и това ми е било достатъчно.
 Нещо като "Ти не ми се даваш, обаче само така си мислиш"

Да, точно това искам да кажа. И следващото също го казвам, но го разбирам по обратния на твоя начин. Мога да съм влюбена в трима, но обичам само един. Не мога да изричам "обичам те", почти не употребявам тази дума. Тя е толкова специална дума изразяваща толкова единствено и съкровено усещане, че не я раздавам просто ей така, т.е. не я казвам почти никога. А иначе съм перманентно влюбена, в някого или в нещо.

Ето тук е проблема. Защото когато една връзка е недоизживяна и недоизконсумирана физически, точно това ни кара да си мислим, че все още сме влюбени лудо в този обект. А разликата е, че той просто е обект на желания, а не на чувства! Всичко е въпрос на притежание и на контрол над другия. Никой не може да контролира или владее душата и чувствата на друг човек, но пък може да контролира и обладае тялото, което дава чувството на сила и на увереност в това, че все пак нещо в тази ситуация зависи от теб. Затова е неудовлетворението  от силна, неконсумирана любов само, защото всичко се изплъзва между пръстите и нищо не зависи от теб. Възможността за контрол над друго човешко същество, дава на хората увереност в собствените им качества и стойност. Но никой няма да си го признае! Затова по-често се случва комбинацията да обожаваш един човек и да си влюбен в него до полуда, а на него да не му пука за теб и чувствата ти, отколкото взаимна изпепеляваща любов. От тук идва за мен разликата между любов и обич. Когато обичаш някого, ти не се стремиш да го контролираш или притежаваш, а си щастлив с всичко, което и него го прави щастлив, независимо дали това е добре за теб или не. А когато това е взаимно, се доближава до съвършенство в отношенията между двама души.

Определено предпочитам любовта...истинската,силната,стряскащата,пеперудите в корема.......Секса е плътско удоволствие а любовта духовно.....С две ръце съм за духовното