- Публикувана: 16 ян. 2009, 19:59 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2009, 17:36 ч.
Давате ли колата си на приятели?
Моята я не давам на никого 
.
Мъжът ми два пъти е давал неговата
. Първият път след служебно парти, на сутринта не е бил още изтрезнял, и негов колега е карал на връщане. Със скорост 200 км/ч, в средата на месец декември 
. Моят е изтрезнял на втората минута (пътят е 200км. в едната посока) и после каза, че топката е седяла една седмица в стомаха му 
.
Вторият път на негов приятел, защото трябваше да свършим нещо, а той нямаше как да дойде. Аз бях придружителят. Въпросният изобщо не си сложи колана, извънградско реши да провери колко може да тича колата, и последно погледнах километража на 160 км/ч (отново при зимни условия). В града влезе със 70 км/ч, аз вече се бях уморила да протестирам 
. Спряха ни от КАТ .
Тогава мъжът ми дойде на моят акъл
. И понеже е мека Мара, аз се погрижих всички, които имат някакви таксиметрови сърбежи, да се обръжат към жълтите автомобили, или както казва Mpulle , евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата . Като оставим настрани фактът, че и двете коли сме ги купили със заеми, които ще изплащаме още n-брой години, и двата пъти съществуваше реална опасност да останем в някоя канавка, благодарение на страхотните му колега и приятел.
Приятелството си е приятелство, но който иска да си троши главата, да не посяга на нашите. След като в наше присъствие карат като луди, не мога да си представя какво ще е, ако са сами.
Не, благодаря
. Мъжът ми два пъти е давал неговата
. Първият път след служебно парти, на сутринта не е бил още изтрезнял, и негов колега е карал на връщане. Със скорост 200 км/ч, в средата на месец декември . Моят е изтрезнял на втората минута (пътят е 200км. в едната посока) и после каза, че топката е седяла една седмица в стомаха му . Вторият път на негов приятел, защото трябваше да свършим нещо, а той нямаше как да дойде. Аз бях придружителят. Въпросният изобщо не си сложи колана, извънградско реши да провери колко може да тича колата, и последно погледнах километража на 160 км/ч (отново при зимни условия)
. В града влезе със 70 км/ч, аз вече се бях уморила да протестирам . Спряха ни от КАТ . Тогава мъжът ми дойде на моят акъл
. И понеже е мека Мара, аз се погрижих всички, които имат някакви таксиметрови сърбежи, да се обръжат към жълтите автомобили, или както казва Mpulle , евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата . Като оставим настрани фактът, че и двете коли сме ги купили със заеми, които ще изплащаме още n-брой години, и двата пъти съществуваше реална опасност да останем в някоя канавка, благодарение на страхотните му колега и приятел.Приятелството си е приятелство, но който иска да си троши главата, да не посяга на нашите. След като в наше присъствие карат като луди, не мога да си представя какво ще е, ако са сами
.Не, благодаря
Да на близки приятели и роднини,налагало се е и ние да взимаме.Обикновено ги разменяме,последния път беше когато приятел на мъж ми кара нова година в планината при лоши условия на пътищата,а той има голф 3 и не може да иде до там.Мъжът ми му дадете джипа иначе трябваше да го закара и на другия ден да иде да го вземе 
.Мъжът ми е тези дето не отказват на никой за нищо и понякога много си пати 
,не става въпрос за колата.
.Мъжът ми е тези дето не отказват на никой за нищо и понякога много си пати ,не става въпрос за колата. 
Даваме я . За това са приятелите .
НЕ
Евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата
Евентуално ако чак толкова е на зор мога да го закарам и да помогна но в никакъв случай да си дам колата
