Публикувана: 4 фев. 2009, 21:56 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2009, 14:51 ч.

Време за размисъл...

2 423
21
1

Гост

1
2
Всички

4 фев. 2009, 21:56 ч.

Знам,че никой от Вас няма да ми даде готов отговор на моята житейска дилема...
Знам,че решението трябва да е мое.Но ми е трудно....,много трудно.
Затова реших да пиша.

Бях много амбициозна,много усмихната,много лъчезарен човек изпълнен с отмизъм за живота,с мечти,с планове,с цели,които исках да постигна.Живяла съм в бедно семейство,при това вече разведено.Винаги съм усещала,че имам сили да се боря с живота, да помагам дори на нашите финансово,да ги радвам и да им помагам всячески,а не да ги натоварвам.Винаги съм вярвала в себе си и съм давала вярата си и на другите.
Живеех в чужбина за няколко години.Голяма любов,много работа ( съсипах си здравето) но и добри пари,с които можех да се издържам прекрасно,да помагам дори на нашите и да имам самочувствието,че успявам да се справям с живота.Това става в най-крехките ми 15-20 години.Любовта я оставих,реших,че тя не е моята любов и се върнах в България.

От две години съм в България-от тогава всъщност аз не съм това,което бях...
Запознах се с момче и в стремежа си да избягам от болката по предишната любов го допуснах до себе си,до жилището си още на първата седмица. Беше мил,цветя,изненади,много топлина,много разбиране (което сега разбирам,че не е било разбиране,а търпение да ми мине )...Така беше в началото.Аз с парите си оправих от тук от там новия апартамент,който майка купи с моя помощ,купих си кола,живях малко по купоните и се раздавах докато парите свършиха.От там нататък започнах да сменям работа с работа за да си намеря мястото и да мога да печеля добре.Обаче уви.
Момчето е от прекрасно семейство,семейство с традиции,невероятни хора,много топли,много любезни,много тактични и мили-НИКОГА до тогава не бях срещала подобни хора.Обикнаха ме като свое дете.
В цялата тази моя борба за оцеляване,пропилях годините,в които моите съученици са завършили вече магистратури и за започнали да работят за сностни пари в големи компании,някои от които добре реализирани в чужбина.Сега осъзнавам всичко.И ме боли.Момчето,с което живея носи вкъщи на месец 300 лв.Не че толкова взема,просто има заеми,които като изплати остават толкова за да донесе вкъщи.
Трудно ми е да се боря сама.Искам да уча,да се развивам, бих могла да излязла навън да уча и работя,а дори и само да работя,но той е твърдо ПРОТИВ.Не споделя моите амбиции и желания...,усещам ,че не ме разбира.Започвам все повече да мърморя за пари,за това,че не стигат....но ефект няма.Вярно на държавна работа е но какво от това?!
Не съм материалист.Но съм човек,който знае възможностите си и не мога да преживея,че ги пропилявам.Нямаме наше жилище,няма прилични доходи,не мога да си позволя да спра работа и да започна да уча,защото вече няма задочно,тъй като няма да имаме даже и сметките си да платим.А той иска дете ? Това не е ли безумие ?

Тежко ми е.Не знам какво да правя.На прага на 25 тата си година аз съм толкова объркана и от онова амбициозно момиче на лице няма нищо постигнато.Знам,че ако остана с него живота ми ще бъде какъвто е сега,а може и по зле.Знам обаче,че съвеста не ми позволява някак си да го оставя само,защото няма пари.Не можем да намерим компромисен вариант....Не би ли трябвало да ме разбере ???

Много объркано стана....
Ще пиша пак...

# 1 4 фев. 2009, 22:18 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Кръстопътка в ср, 04 фев 2009, 21:56

Искам да уча,да се развивам, бих могла да излязла навън да уча и работя,а дори и само да работя,но той е твърдо ПРОТИВ.Не споделя моите амбиции и желания...,усещам ,че не ме разбира.

бягай. това е моят съвет. ако смятам правилно на колко години си, живота е пред теб.
кой завършил, кой не - в твои ръце е всичко - учене, работа .. всичко.
мъж, който се задоволява с 300 лева щом отсега те дразни и се чувстваш неразбрана, след5 години ще е нетърпим, ти ще си смачкана, а целите ти ще бъдат с 5 години някъде назад във времето.
съжалявам, моят съвет е да си търсиш мъж, който да те разбира и да те води напред и нагоре.

# 2 4 фев. 2009, 22:51 ч.

Мнения: 26

Цитат на: Кръстопътка в ср, 04 фев 2009, 21:56

съвеста не ми позволява някак си да го оставя

Ти знаеш въпроса, знаеш и отговора. Респективно знаеш какво да правиш.

ОБИЧАШ ЛИ ГО???

Отговори си откровенно на този въпрос и действай.

# 3 4 фев. 2009, 22:56 ч.

Euskal Herria
Мнения: 28 832

Двата предишни поста обединяват отговора ми. Мисли в перспектива, все пак си толкова млада, наистина животът е пред теб. За да не се упрекваш след години.

# 4 4 фев. 2009, 23:09 ч.

Мнения: 589

И аз ще те посъветвам да работиш върху своята независимост. Изпитала съм на гърба си мъжка "благодарност" за това,че съм пренебрегнала своите мечти,своите амбиции, своите стремежи все в името на любовта...Не е нормално момчето ти да не те подкрепя и да се задоволява с неща,толкова ралични от потребностите ви.Семейството му може да е прекрасно,може да е всякакво,но то си е друго семейство...а във вашето нещо куца,и то сериозно.Отстоявай си правото да продължиш обучението си,настоявай, а ако не бъдеш разбрана и подкрепена-продължи сама да гониш мечтите си.

# 5 4 фев. 2009, 23:11 ч.

Мнения: 5 468

Когато и да зарежеш един мъж, все ще е късно.

# 6 4 фев. 2009, 23:16 ч.

защо мислиш, че в чужбина всичко е само рози? защо си мислиш, че като отидеш там и веднага ще се реализираш или пък ще станеш като твойте познати.
така както си го описала, ми става ясно, че искаш всичко да ти падне от горе.
...много труд се иска, това е истината, дали у нас или в чужбина.

# 7 4 фев. 2009, 23:36 ч.

далечно
Мнения: 1 029

на 25 години си, имаш време да гониш мечтите си, не позволявай на този мъж да те дърпа назад. Различни мечти, различни стремежи...май не си пасвате...щом отсега те дразни с инертността си, то какво ще е след пет години?

в моето семейство също мъжът ми е по-пасивен, но никога, ама никога не си е позволявал да ме спира да реализирам амбициите си (започнах да работя откъщи с дете на шест месеца, започнах да пътувам интензивно по работа в чужбина, когато малкият стана на годинка). И двамата сме правили компромиси, тъй като с две кариери и дете е сложно. Идеята е, че и двамата осъзнаваме, че сега ни е времето да се развиваме, а не да си 'кротуваме' колкото да има за сметки.

# 8 4 фев. 2009, 23:55 ч.

София
Мнения: 6 798

И при нас се разминаваме в амбициите. Дърпаме в различни посоки. Но въпреки това, нито аз си позволявам да спирам мъжа ми, нито той мене. Просто като тръгнем да правим нещо знаем мнението на другия и слава Богу, до сеха нито той се е спрял от моето, нито аз от неговото. Партньорът в живота ти не трябва да те спъва. Дори тогава, когато според него правиш грешка, ти имаш право на нея. Това, че споделяте едно легло и един път, не трябва да е пречка за личностно развитие.

# 9 5 фев. 2009, 05:48 ч.

Мнения: 4 300

Абстрахирай се от тристата лева днес и премисли хубаво нещата, опитай се да го видиш след 5 години, както и себе си. Ако мислиш, че ще сте на различни стъпала- бягай. Не го оставяш заради пари, оставяш го заради разликата в женалнията, очакванията, целите, приоритетите.
Аз бих си тръгнала.
В никакъв случай не се оставяй да те завладее умиление покрай евентуално дете, трябва да сте изяснили и уредили всичко останало за да си го позволите. Освен голяма радост детето е и огромна, ама огромна отговорност, куп разходи, задължения и ограничения. И нямаш ли подкрепа и сигурност е много трудно.

# 10 5 фев. 2009, 08:47 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

очакваш да ти каже "Иди в чужбина да учиш, аз ще те чакам тука 3-4-5-6 години ....."

# 11 5 фев. 2009, 09:03 ч.

Мнения: 2 448

Не разбрах на какво се базира твоята увереност, че като отидеш в чужбина и ще се реализираш успешно. Thinking

Нито пък разбрах дали обичаш този човек или просто го намираш за прекрасен него и семейството му.

# 12 5 фев. 2009, 09:46 ч.

Здравейте момичета.

Да се опитам да изясня някой неща и да отговоря на някои въпроси.

1.Не си мисля,че в чужбина е цветя и рози,нито пък очаквам да ми падне на главата успеха без да си мръдна пръста.Изрично писах,че съм живяла в чужбина и сама съм се справяла с много неща от крехка възраст! Пределно ми е ясно за какво става дума в чужбина.
2.Вярата,която имам,че ще се справя е вътре в мен.Някой пита-защо съм убедена,че ще успея?Защото знам какво мога,доказвала съм много пъти,че мога да успея-това е и нещото,за което най много ме е яд,че мога а седя и се оставям на течението.
3.В интерес на истината не знам това,което изпитвам дали е обич,любов,привързаност или....не знам какво е.Като казах,че е от добро семейство имах впредвид,че и той самия е възпитан много добре,в ценностната му система семейството е на първо място, съответно много помага вкъщи и е много всеотдаен.
4.Не,не искам да ми каже ,,Иди,аз ще те чакам тука 10 години".Явно някои не разбраха от къде произлиза объркването ми...

Най-точното е ,че неговите мечти спират до там -да се оженим и да имаме деца.А аз имам далеч повече идеи,мечти за живота си,освен разбира се децата-тях много ги искам.Дърпаме в различни посоки,защото неговите ценности са САМО духовни явно,а аз колкото и грубо да звучи искам да уредя живота си и от материална страна,защото нямам кой да ми помага....Вече усещам тежеста на плещите си въпреки ,,с мъж до мен,,.....

Много са нещата.....затова съм и много объркана....

# 13 5 фев. 2009, 09:53 ч.

Мнения: 26

Цитат на: Кръстопътка в чт, 05 фев 2009, 09:46

3.В интерес на истината не знам това,което изпитвам дали е обич,любов,привързаност или....не знам какво е.

Ясно какво е. Малко си посвикнала с него, но щом се питаш тези въпроси, определено не го обичаш. То затова си стигнала до тези размисли и страсти. Мисля че отговора на въпроса го знаеш. Ако търсиш подкрепа, имаш я.
Разделяйте се и си търси щастието.

# 14 5 фев. 2009, 11:16 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Господ не е скитач, а събирач.
Не може и 2-мата в една двойка да са дейни (на 100-150%). Баланс е нужен.
Противоположностите се привличат.

# 15 5 фев. 2009, 11:35 ч.

София
Мнения: 7 990

Разликите в амбициите на двама души е достатъчно голяма пречка за успешна връзка...
Имала съм аналогична връзка с човек, който беше лишен от всякакви амбиции, докато аз се стремях към нещо повече... Такъв човек ще те дърпа назад, ще се задоволява с малкото, в някакъв момент ще усещаш, че дори и не се опитва да те догони...Понастоящем това бивше гадже стои на същото положение, както е бил и преди много години, когато се запознахме... Задоволява се със същата малка заплата, със същия характер на работа, с тая разлика, че има жена и бебе... Още преди бебето ми се жалеше, че парите не му стигали за нищо, но и нищо не правеше да ги има в повече...Такива хора са инертни и трудно съжителстват с по-деен човек до тях.
Моят съпруг, когато се събрахме да живеем, също беше на 300 лв. заплата, в държавна работа, но аз знаех, че има потенциала и амбициите за нещо повече... Един преподавател в университета беше казал много мъдра приказка, която и до ден днешен ми е в главата "Момичета и момчета, когато си избирате гаджета, партньори, служители, не ги гледайте по сегашното им положение, а преценявайте дали имат потенциал и желание да го реализират". Ти си прецени дали твоят човек ги има, но мисля, че и сама си знаеш отговора.

# 16 5 фев. 2009, 12:20 ч.

Мнения: 4 300

Противоположностите може и да се привличат ( всички знаем за тръпката към лошите момчета), но все пак животът е доста повече от страстен секс, а и все пак говорим за дългосрочна връзка. Когато не уважаваш човека до себе си ще е много трудно, да не кажа невъзможно. А как да го уважаваш, когато се задоволява да седи свит, три стъпала под теб.

# 17 5 фев. 2009, 12:47 ч.

далечно
Мнения: 1 029

Цитат на: милинка в чт, 05 фев 2009, 11:35

когато си избирате гаджета, партньори, служители, не ги гледайте по сегашното им положение, а преценявайте дали имат потенциал и желание да го реализират

МНОГО вярно, според мен.

# 18 8 фев. 2009, 17:12 ч.

Varna
Мнения: 2 594

Срадурче,
не се оставяй някой да те дърпа назад!!! Добре, че е добре възпитано момче но какво му е доброто да не те подкрепя.
Казваш, че той повече духовното го влечяло. Няма лошо обаче със това духовното как ще храни детенце? На фотосинтеза ли ще я карате щом той е доволен и на тези мезерни парички. Тази работа на безхаберие и безотговорност ми отива Thinking

Ако виждаш потенциал във него остани със него но ти казваш, че той е даволон от това което има. И на егоизъм нещо ми замирисва Thinking

Тука едно от момичетата е цитирало какво е казал неин преподавател. Много прав този човек. И моят съпруг беше започнал със една мижава заплатка но то си личи човека със потенциал. Никога не ме е спирал във развитието ми, винаги ме е подкрепял. Казвам ти го като човек със голям стаж. Не съм забравила от къде тръгнахме и къде сме сега.
Много сила и кураж ти пожелавам! Виж колко добри съвети са ти дали хората тука Peace

Good luck

# 19 8 фев. 2009, 21:54 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Аз не разбрах какво ти пречи да се реализираш в България?
Ако заминаването в чужбина ти е просто повод да се разделиш с него, за да не страда и заради добрите му роднини, тогава му кажи, че имате несъвместимост в характерите и амбициите и си гледай твоя живот.
Ако пък го обичаш, си остани с него,учи, реализирай се, направете си семейство, роди му деца и т.н. Пък той нека си работи сегашната работа щом му е добре.

# 20 8 фев. 2009, 23:19 ч.

Мнения: 3 804

Според мен щом още сега усещаш,4е те спира и си задаваш такива въпроси-зна4и връзката ви няма бъдеще.Навремето бях студентка 3ти курс и ми беше трудно имах 2 малки деца,преместихме се извън БГ ,та реших да прекъсна-именно мъжа ми ,настоя да продължа и успях завърших задо4но,през цялото следване бях като Пантелей пътник -напред- назад с децата,дори по границите ми се 4удеха,но завърших,след това записах и тук -никога не ме е спирал.Имам оба4е познато семейство -мъжа се задоволява с малко ,жената оба4е е амбициозна-след няколко години брак все още са заедно с постоянни скандали и 2 деца-така,4е послушай разума си и напред Peace

# 21 9 фев. 2009, 14:51 ч.

Мнения: 940

И аз съм съгласна. Не бива на 25 да се изоставиш. Ако те подтиска, остави го. Ако те спира да се развиваш, макар и косвено пак го остави.
В България също можеш да се реализираж добре.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки

Причина:

Причина: