Прекрасни са тез' тийнеджърски години! 20-те са още по-хубави! А тези след 30-ет - не си ги давам за нищо!
- Публикувана: 17 фев. 2009, 17:38 ч.
- Последно мнение: 11 март 2009, 16:00 ч.
С КАКВО ПОМНИТЕ ТИНЕЙДЖЪРСТВОТО СИ
Тинейджърските години са ми още пресни и ги помня с това, че по цял ден се шматкахме с приятелки; все сериозни терзания от сорта на: "Ще ми се обади ли онзи сладур, или няма да се обади" , "Ще ме пуснат ли в дискотеката щото нямам години или не", "Откъде по дяволите да си намеря бележка за тези неизвинени отсъствия" и т.н. Добре че има такъв период, в който можеш да направиш куп глупости и автоматично да ти е простено, само защото си тинейджър!
От другата страна на медала бяха ученето, търсене на място под слънцето и сфера на по-нататъшно развитие, борбата за оцеляване в жестоката джунгла на тийн обществото. Хубави години бяха наистина, но се радвам че минаха
От другата страна на медала бяха ученето, търсене на място под слънцето и сфера на по-нататъшно развитие, борбата за оцеляване в жестоката джунгла на тийн обществото. Хубави години бяха наистина, но се радвам че минаха
Тинейджърските ми години? Не съжалявам ,че са отминали...Ярък спомен?-отвратителното училище 
Бях кротко дете,почти не съм бягала от училище ,интересувах се от футбол/и сега е така/ и стаята ми беше облепена с плакати на ЦСКА ,имах албуми със снимки на футболисти и в общи линии това ми бяха интересите... И до ден днешен съм по стадионите със синчето ,тъй като тренира футбол /май аз съм бащата в семейството /Сериозна връзка продължила 2 год. и половина ...Отношението на родителите-майка ми ни "стягаше" сериозно със сестра ми ,вечерен час...не е видяла тя щури деца ... Не искам да се връща това време ,сега се чувствам много по-добре 
Бях кротко дете,почти не съм бягала от училище ,интересувах се от футбол/и сега е така/ и стаята ми беше облепена с плакати на ЦСКА ,имах албуми със снимки на футболисти и в общи линии това ми бяха интересите... И до ден днешен съм по стадионите със синчето ,тъй като тренира футбол /май аз съм бащата в семейството /Сериозна връзка продължила 2 год. и половина ...Отношението на родителите-майка ми ни "стягаше" сериозно със сестра ми ,вечерен час...не е видяла тя щури деца ... Не искам да се връща това време ,сега се чувствам много по-добре
Ммм.. спомени...
Купони, яко учене, купони, яко учене, скандал с наще, защото гаджето ми искаше да се пренеса при него.. а аз бях само на 16.. после пак купони, пак учене, влюбвания, разлюбвания. Класно, баща ми в училище..първият секс, първият наркотик, първите цигари...Яко метъл, за да съм различна, винаги по- големи от мен приятели, отварящи за мен света на позволеното и не до там удоволствие.. мога да разказвам с години за прекрасните моменти в онези времена. Дори тогава осъзнавах , че това е временно положение и трябва да греба от него с пълни шепи. Знаех, че тогава полагам основите на днес и ... си налягах парцалките. Мразех наще да ме поучават, защото мислех, че не ме разбират. И сега не ме разбират и сега ме поучават, ама поне ме уважават и знаят , че не си оставям магарето в калта.Доказах го през тинейджърските си години, когато родителите ми смятаха , че ще стана продавачка в супера, а се оказах вишистка с собствен бизнес и семейство..
Най- яркият помен - Сутринта на 18я ми рожден ден. Баща ми ме събуди, но не с " Честит рожден ден мило детенце", както през изминалите 17г, а с "Виж какво моето момиче, от днес нататък отговорността за постъпките си я носиш ти и само ти. Мисли си в какво и как се забъркваш защото вече си подсъдима.. честито"
отношението им към мен- основно помня недоверието. Аз съм от поколението което завари свободията.. никакви униформи, вечерни часове, забрани... всичко ни беше позволено и аз от всичко опитвах. Родителите ми се притесняваха, не вярваха на обещанията ми , че само пробвам и нищо повече.; Смятаха всяка моя 4ка за тотален провал и бяха безкрайно горди с мен когато влезнах в университет и им доказах , че въпреки хилядите ми неизвинени отсъствия аз съм знаещ и можещ човек. Сега си спомнят с умиление за безсънните нощи в които не са знаели къде съм, а майка ми се моли дъщеря ми да е поне на половина толкова дива, за да ми го върне тъпкано
Купони, яко учене, купони, яко учене, скандал с наще, защото гаджето ми искаше да се пренеса при него.. а аз бях само на 16.. после пак купони, пак учене, влюбвания, разлюбвания. Класно, баща ми в училище..първият секс, първият наркотик, първите цигари...Яко метъл, за да съм различна, винаги по- големи от мен приятели, отварящи за мен света на позволеното и не до там удоволствие.. мога да разказвам с години за прекрасните моменти в онези времена. Дори тогава осъзнавах , че това е временно положение и трябва да греба от него с пълни шепи. Знаех, че тогава полагам основите на днес и ... си налягах парцалките. Мразех наще да ме поучават, защото мислех, че не ме разбират. И сега не ме разбират и сега ме поучават, ама поне ме уважават и знаят , че не си оставям магарето в калта.Доказах го през тинейджърските си години, когато родителите ми смятаха , че ще стана продавачка в супера, а се оказах вишистка с собствен бизнес и семейство..
Най- яркият помен - Сутринта на 18я ми рожден ден. Баща ми ме събуди, но не с " Честит рожден ден мило детенце", както през изминалите 17г, а с "Виж какво моето момиче, от днес нататък отговорността за постъпките си я носиш ти и само ти. Мисли си в какво и как се забъркваш защото вече си подсъдима.. честито"
отношението им към мен- основно помня недоверието. Аз съм от поколението което завари свободията.. никакви униформи, вечерни часове, забрани... всичко ни беше позволено и аз от всичко опитвах. Родителите ми се притесняваха, не вярваха на обещанията ми , че само пробвам и нищо повече.; Смятаха всяка моя 4ка за тотален провал и бяха безкрайно горди с мен когато влезнах в университет и им доказах , че въпреки хилядите ми неизвинени отсъствия аз съм знаещ и можещ човек. Сега си спомнят с умиление за безсънните нощи в които не са знаели къде съм, а майка ми се моли дъщеря ми да е поне на половина толкова дива, за да ми го върне тъпкано
Елитно училище - голяма гордост, първи срещи с алкохола, първи и последни с тревата, запознанство със секса, Ялта, Юлита и как се казваше онази дискотека в ЦСКА???, екскурзии на Банско, спане в приятелки, 5 години нещастна любов (сега се чудя къде ми е бил умът), големи купони на които неканена пристига полицията, на Попа в 7... Единственото, което не мога да разбера от тези години е как не са ми хвърлили як пердах в къщи 
Нямах търпение да завърша училище, че да започна да живея истински, като възрастен човек в друг град и далеч от познати и роднини. Като цяло тийнеджърството ми беше доста тъп период - съобразяване с родители, с учители, това не може, онова не е прието... Провинциална работа. Форсирах двигателя на ръчна спирачка. Свободата, Санчо, е на върха на копието!
Ако родителите ми знаеха и половината от това, което вършех като тийнеджър сигур щяха да ме заключат. 
Аз след години започнах да си признавам поетапно щуротиите...добре, че бях бременна, тате не посмя да ми посегне
Иначе беше тривиално; най се вбесявах от родителския контрол, но определено имаще защо (да ме контролират). Учех в елитно училище, бях почти отличничка; добре, че "намаленото поведение" вече го нямаше, иначе незнам...Най-"смелата" ми постъпка: казах под мустак в час по химия: "баси тъпата крава" по адрес на учителката, тя взела, че ме чула и почти ме изключиха за "вулгарно поведение и обида на учител" - това в далечната 1996.
Гаджетата: имах много, налитаха, но не се задържаха
Причината: много си я стисках и не им давах.Хубав спомен са ми по-късните пубертетски години, защото тогава не се чудех къде да си крия порастващите млечни жлези (както писа някой), а гордо ги вирех.
Гадни моменти:
1.операцията на майка и последващата смяна на ролите родител - дете (много е гадно това усещане
)2.заминаването на татко на гурбет и последващата разруха на семейството
3.една случка с мен, за която не ми се говори
Ако трябва да класифицирам този период като хубав или лош, определено ще попадне в графа "хубави спомени".
С какво помните тинейджърството си
Кой е най-яркият момент променил нещо във вас
Какво е било отношението на родителите ви към вас
Срамежлива, несигурна, неконтактна, неориентирана, комплексирана, зубрачка, отличничка, девствена - с една дума: ЗАДРЪСТЕНА.
Най-ярки моменти, които са ми повлияли- една голяма несподелена любов, която отключи таланта ми на писане; и певческите ми изяви. И един много лош период на депресия.
Отношение на родителите: като към бавноразвиващо се, тоест прекалена загриженост.
С какво помните тинейджърството си - Много гаден период. Училище, домашни, уроци, изпитване, класни, на всичко отгоре нямахме право на повече от 5 (пет) неизвинени за срока! И не ни даваха да пушим в училище даже! Вечерен час и хайки по кръчмите, то не, че имаше и много кръчми, де. Дискотеките започваха след 22 часа без нас. И още има, ама да не превръщаме темата във филм на ужасите.
Какво е било отношението на родителите ви към вас - Отвратително! Непрекъснато ме командваха, ограничаваха, забраняваха, третираха като дете, а аз бях толкова голяма, зряла, умна, отговорна и прочие, че как ги изтраях, още не знам.
А те мен как са ме изтраяли, е загадка и до днес.
[/quote]
Ами с много спомени си спомням и хубави и лоши. Годините ми преминаха под знака на спорта, в игри на народна топка на площадката, печене на царевица открадната от едно поле С връщане на вестници и бутилки, за да изкараме с приятелите ми по левче за сладолед. С гадните момчетии в училище, които ми подмятаха чантата и се бъзикаха на мой гръб, ама после да видите като станах мадама 
как им се свиха сърмите
[/quote]
В добавка - безкрайни игри на село, при баба през ваканциите и почивните дни и измислени ситуации в останалите дни в града. Измислени - беше ми по-лесно да се справям с "живота" си.
Какво е било отношението на родителите ви към вас - Отвратително! Непрекъснато ме командваха, ограничаваха, забраняваха, третираха като дете, а аз бях толкова голяма, зряла, умна, отговорна и прочие, че как ги изтраях, още не знам.
А те мен как са ме изтраяли, е загадка и до днес.
[/quote]
Ами с много спомени си спомням и хубави и лоши. Годините ми преминаха под знака на спорта, в игри на народна топка на площадката, печене на царевица открадната от едно поле
С връщане на вестници и бутилки, за да изкараме с приятелите ми по левче за сладолед. С гадните момчетии в училище, които ми подмятаха чантата и се бъзикаха на мой гръб, ама после да видите като станах мадама как им се свиха сърмите [/quote]
В добавка - безкрайни игри на село, при баба през ваканциите и почивните дни и измислени ситуации в останалите дни в града. Измислени - беше ми по-лесно да се справям с "живота" си.
Уууу, гадни години 
Тогава никога нямах време за себе си, просто ей така да си скучая, или да се мотая безцелно по кафетата. Тогава работех най-гадната работа в живота си, никога нямах пари, и брат ми тъкмо влизаше в пубертета (гадна работа
)
Но пък и тогава изживях първата си истинска връзка, продължила доста години. Беше някак странно романтично как двамата се борехме с живота заедно. В последствие обаче останах да се боря сама, а той се носеше по течението, а като прибавим и отношенията с баща ми, може да се каже, че в тези години изживях и най-голямите си разочарования.
Най-яркият спомен - моментът, в който осъзнах какво искам да работя веднъж щом завърша средното.
А отношението на родителите - никога не са ме разбирали, но майка ми поне ме обичаше, колкото и странна да й се струвах
Тогава никога нямах време за себе си, просто ей така да си скучая, или да се мотая безцелно по кафетата. Тогава работех най-гадната работа в живота си, никога нямах пари, и брат ми тъкмо влизаше в пубертета (гадна работа
)Но пък и тогава изживях първата си истинска връзка, продължила доста години. Беше някак странно романтично как двамата се борехме с живота заедно. В последствие обаче останах да се боря сама, а той се носеше по течението, а като прибавим и отношенията с баща ми, може да се каже, че в тези години изживях и най-голямите си разочарования.
Най-яркият спомен - моментът, в който осъзнах какво искам да работя веднъж щом завърша средното.
А отношението на родителите - никога не са ме разбирали, но майка ми поне ме обичаше, колкото и странна да й се струвах